Трябва ми помощ за едно есе на тема:
Можем ли да имаме повече от една родина?
И за още едно есе,но то е повече за лис:
Какво е за мен моята родина?
Благодаря предварително
Zdravei ne sum tursila iz internet no ako vidish v google mislq che shte namerish neshto koeto da ti e ot polza. Az moga da ti dam samo nqkolko idei otnosno temite poneje ne sym dobra v pisaneto. Otnosno rodinata az misq che chovek nemoje da ima poveche ot edna rodina zashtoto edno e mqstoto kydeto e roden i kadeto sa korenite mu saotvetno tam e rodnoto mqsto nezavisimo na kade shte go otveq vqtura, v jivota mu shte ima samo edna rodina i tazi rodina shte e zavinagi v nego i nikoi ne si zabravq rodinata kolkoto i nqkoi hora da iskati da se sramuvat, poneje rodinata e svqto neshto svqto pocheti kolkoto maikata.
P.S. Izvinqvam se za latinicata i za pounctuaciqta si no v uchilishte nqmam kirilizator i burzam nadqvam se sym izvinena.
elitututu
06-13-2008, 14:48
"какво е за мен моята родина"
Всеки човек има свой собствен свят. Това е неговият роден дом, град, отечество. Този свят е свързан с много спомени за детството, с радостни семейни празници. Това остава завинаги в сърцето му. Но... понякога не стига и тръгваме да търсим своето щастие в чужди земи.
През различните периоди на развити на България откриваме и различни причини за емиграцията. В периода на социализма, продължил 45 години, думата емигрант е звучала като престъпник. Българите, които са успели да напуснат страната, са го правили главно по политически причини. По времето на Тодор Живков много хора с прогресивни идеи и убеждения са били подложени на гонения, преследвания и за тях емиграция означава свобода.Чуждият свят ги приема, дава им възможност за ново начало. Безспорно за тях това е новата родина. Пътят назад е бил невъзможен. Много от тях са успели да намерят реализация, която им носи не само пари, но и удовлетворение. Други вероятно не са успели и са живели години с тъга по родния дом.
Има хора, които винаги са се стремили към предизвикателствата на чуждия, непознатия свят. Хора с прогресивни идеи, които не са открили своето достойно място тук и искат нещо ново и неизвестно. Нека си спомним бащата на компютара, българина Кристо Явашев, който опакова сгради, човека паяк, който се катери по високи сгради. Те са превърнали чуждия свят в свой, смайвайки го със способности и интелект.
В периода на демокрацията хиляди наши сънародници напуснаха страната с цел икономическа стабилизация. Някои са си представяли, че на мястото, където отиват ще спечелят лесно пари и ще постигнат мечтите си. Но дали винаги е така? Понякога да, понякога не. Чуждият свят си остава чужд и трудно се свиква с неговите нрави и обичаи. Наши сънародници, заминали за чужбина, разказват колко нелеко са привикнали към емигранството с чувството, че не са свои в чуждите земи сред чужди хора, където пробиват път с къртовски труд. Уверили са се, че там не се забогатява лесно и бързо.
Много наши съотечественици приемат мястото, където работят за временно, защото техните семейства са в България. Други харесват новото място и отвеждат близките си и започват да градят своя нов живот, за тях това вече е новата родина.
Забогателите с труд и усилия там не забравят родната им страна. Даряват суми за различни благотворителни инициативи, защото им е мил споменът за отечеството.
Много млади хора приемат предизвикателството да докажат своите знания и умения на ново, непознато място. Те се устремяват към чуждия свят, породени от интерес към науката. Условия за развитие, перспективите за успех за тях са важни. Те са млади, приспособими, инициативни и никак не е трудно "там, където е хлябът" да стане и "родина".