Trqbva mi ese na tema"ako ima6e vuzmojnost kakvo bi napisala umira6tata ptica s kruvta si kato obru6tenie kum 4oveka"!Stava vupros za GULUBA ot "Nejnata spirala"na Iordan Iovkov.Pls,za ponedelnik mi e!
Модерирано от Бандитка по т.7!
elitututu
06-14-2008, 13:13
Даровитият Йордан Радичков е написал разказа “Нежната спирала” за да покаже престъпното насилие на човека над природата.”Всевиждащият писател” отново разкрива скрития смисъл и прониква в душата на творбите си.Той си спомня за покойният режисьор Методи Андонов,за който шипковия храст е живо същество.
Авторът иска да внуши на читателите,че човека е част от природата,а не нейн господар.Природата е тайнствена сила,която никога не може да бъде овладяна.
Всичко започва в един студен зимен ден,когато шейна с ловци криволичи през Лудогорието.На един от завойте се показва шипков храст,които идва за да погледне в душата на човека.Но за жалост в нея не се вижда нищо ново и добро,остава само насилието.
Дивата шипка трепна,трепнаха заедно с нея и лъскавите червени плодове,заиграха те като живи очи,сякаш не измръзнал храст бе пернат,а живо същество бе ударено с камшик през лицето.
Студ и пустош заобикалят пътниците.Изгубили интерес те търсят разнообразие в небесната шир.А там летят волни и красиви птиците.Змийско безсърдечие кара човека да зареди пушката си и да стреля по птиците в полет без дори да се замисли.
Ятото летеше спокойно и плавно,оня със сините очи се целеше спокойно в него и плавно движеше цевите на пушката си.
Спокоен и плавен е полетът на ятото,защото тяхно е цялото небе.Защото те нямат грехове.Нищо не смущава вътрешният им мир,защото те не са сторили нищо лошо на никой.Човекът няма съвест,а тя е окото на Бога в сърцето на човека.Произвеждайки гърма една птица от ятото се снишава за да види какво става н а Земята,неподозирайки,че това е гласа на смъртта.Гълъбът реди последователно кръг до кръг,спираловидно изписвайки “последната фраза на своя живот”.При падането на птицата върху снежно бялата покривка не се чу никакъв шум.Върху белия сняг алени капки кръв бяха очертали нежна спирала.Тази спирала е укор към нас хората и повод за дълбок размисъл и покаяние.Не човека облагородява природата,а тя него.Най-страшното безумие е да воюваш със своята Прамайка.Може би за това природата все по-често ни наказва със земетресения,наводнения,бо лести,епидемии,суша,мор.Но не природата е жестока!Ние не съзнаваме собствената си жестокост към нея.
Четейки разказа в нас трябва да се очертаят нежните кръгове и спирали на покаянието и дълбоко от душата ни да произлезе тиха молитва за прошка.Трябва да осъзнаем какво ни е позволено и какво не,ако искаме да живеем волни като птици.И като тях след смъртта да ни очаква вечен живот.
mersi,ama nqma da mi pomogne mnogo,no vse pak e ne6tooo :-o