GUESS
06-15-2008, 05:33
Здравейте :)
На 19 години съм, Жени приятно ми е =)Намирам се в много объркана и сложна ситуация. Незнам точно дали аз съм жертвата или аз съм тази, която е виновна. Затова искам съвет от вас =)
Миналата година започнах работа в един офис. Запознах се с много нови хора,приятелският ми кръг се разшири тотално! Колегите ми бяха много пекани хора, емоции всеки ден. :-D Сред се намери човека, в който много яко се влюбих. Той (М) беше много мил, ужасно секси и голям кавалер. Почти всяка втора в службата си го харесваше. :D Немислех, че изпитвам нещо към него до деня, в който той заговори. И така всеки ден си говорихме, той постоянно ми правеше комплименти. Излизахме много често и се стигна до момента, в който той ми призна, че ме харесва и искал да имаме по-сериозни отношения. Ест аз приех с голяма радост и за първи път бях наистина тотално влюбена в мъж с 6 години по-голям от мен. Не мисля,че разликата беше голяма. Нещата се задълбочиха, и така си минаха 3-4 месеца. Лошото обаче предстоеше. Аз разбрах от други хора, че той живял на семейни начела с някое момиче и дори тя чакали дете! Имал апартамент който бил в ремонт и са правели планове за бъдещето. Разбира се аз не повярвах, но той лично след тов ами призна...Почуствах се адски унижена, предадена, виновна, играеща ролятата на любовница. Ест бъдещата му жена не подозираше нищо както мен. Няма да разказвам през какви моменти на отчаяние и тъга преминах. Аз не искам да развалям едно младо семейство и затова реших да го оставя. Но вече около 5 месеца станаха той не спира да ми досажда, да ми казва, че иска мен, и че плановете му се объркали искал да бъде с мен. Щял да остави годеницата си, като съотвено след това се погрижи за детето, но с мен.
Обичам го! Той е единственият мъж достигнал дотолкова в сърцето ми!Той просто направи много, за да ми докаже, че ме обича и има чуства към мен. И аз съм склонна да приема неговото предложение да заживеем заедно въпреки бъдещето му дете. Разговарях на тази тема с майка ми, тя е на мнение, че по този начин аз развалям семейство и причинавям болка. Аз самата се чуствам виновна, но мисля, че няма да бъда разочарована! Искам да прочета вашето мнение..какво щяхте да правите в моето положение? Моля за компетентни коментари =)
На 19 години съм, Жени приятно ми е =)Намирам се в много объркана и сложна ситуация. Незнам точно дали аз съм жертвата или аз съм тази, която е виновна. Затова искам съвет от вас =)
Миналата година започнах работа в един офис. Запознах се с много нови хора,приятелският ми кръг се разшири тотално! Колегите ми бяха много пекани хора, емоции всеки ден. :-D Сред се намери човека, в който много яко се влюбих. Той (М) беше много мил, ужасно секси и голям кавалер. Почти всяка втора в службата си го харесваше. :D Немислех, че изпитвам нещо към него до деня, в който той заговори. И така всеки ден си говорихме, той постоянно ми правеше комплименти. Излизахме много често и се стигна до момента, в който той ми призна, че ме харесва и искал да имаме по-сериозни отношения. Ест аз приех с голяма радост и за първи път бях наистина тотално влюбена в мъж с 6 години по-голям от мен. Не мисля,че разликата беше голяма. Нещата се задълбочиха, и така си минаха 3-4 месеца. Лошото обаче предстоеше. Аз разбрах от други хора, че той живял на семейни начела с някое момиче и дори тя чакали дете! Имал апартамент който бил в ремонт и са правели планове за бъдещето. Разбира се аз не повярвах, но той лично след тов ами призна...Почуствах се адски унижена, предадена, виновна, играеща ролятата на любовница. Ест бъдещата му жена не подозираше нищо както мен. Няма да разказвам през какви моменти на отчаяние и тъга преминах. Аз не искам да развалям едно младо семейство и затова реших да го оставя. Но вече около 5 месеца станаха той не спира да ми досажда, да ми казва, че иска мен, и че плановете му се объркали искал да бъде с мен. Щял да остави годеницата си, като съотвено след това се погрижи за детето, но с мен.
Обичам го! Той е единственият мъж достигнал дотолкова в сърцето ми!Той просто направи много, за да ми докаже, че ме обича и има чуства към мен. И аз съм склонна да приема неговото предложение да заживеем заедно въпреки бъдещето му дете. Разговарях на тази тема с майка ми, тя е на мнение, че по този начин аз развалям семейство и причинавям болка. Аз самата се чуствам виновна, но мисля, че няма да бъда разочарована! Искам да прочета вашето мнение..какво щяхте да правите в моето положение? Моля за компетентни коментари =)