sexa_na_kompleksa
06-15-2008, 10:55
Виж това:
БЛАГА ДИМИТРОВА - „ЖЕНА”
ДУХОВНАТА ИЗВИСЕНОСТ НА ЖЕНАТА В „ЗАГРУБЕЛИЯ СВЯТ”
Да се представи точно смисълът на по¬нятието жена в съвременния свят е безкрай¬но сложно и трудно. Поетесата Блага Димитрова обаче е изразила в стихотворени¬ето си „Жена” своята лична оценка и възп¬риятие както от позициите на творец, така и от гледната точка на своята принадлеж¬ност към тази част от човечеството. Всич¬ко, казано в стиховете й, има определено дълбок нравствено-етичен и философски аспект.
Поетичният изказ е съотнесен с конкрет¬ната насоченост на творбата - да разкрие същността на „загадката", наречена жена. Началото на стихотворението има характер на сентенция, на изстрадана мъдрост: „Как тревожно е да си жена!” Това сякаш е ключ към проникване в многоизмеримата съдба на жената. Тя е проявление на всичко, което облагородява света и го прави по-добър и по-красив. Тя е противодействие на разру¬шителните, деградиращи сили и обстоятелства, срещу които смело се възправя със сво¬ята духовна извисеност:
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност - срещу изменчивия вятър,
нежност - в загрубелия свят.
Всичко това е призванието на жената - в един свят, в който не е леко човешкото съ¬ществуване. Контрастното съпоставяне ка¬то художествен похват представя много точ¬но трудната женска съдба като противоборство срещу всичко онова, което нарушава хармонията в човешкия живот - еднообразието („сив кръговрат”), неустойчивостта на ценностите („изменчивия вятър”), липсата на нежност. В тази съдба са вплетени невиди¬мите нишки на любовта и нежността, които движат света напред. Единствено пълното себеотдаване може да промени обстоятел¬ствата, да спаси духовната същност на хо¬рата, към които жената изпитва привърза¬ност и обич. Нейният истински пътеводи¬тел е сърцето. То я ръководи в избора й, то й посочва пътя, който ще следва, въпреки всич¬ки препятствия по него, защото този избор за нея е свят. Лирическата героиня има мо¬ралната сила да поеме риска, с който я об¬вързва сърдечният й избор, и да носи кръс¬та си докрай:
От безбрежните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето –
и докрай да го извървиш.
Любовта е властна повеля в живота на жената според стиховете на Блага Димитрова. Това я сродява с лирическата героиня на Елисавета Багряна в нейната творба „Потом¬ка”. Именно любовта определя пътя на же¬ната и тя й се подчинява без остатък. Като се вслушва в гласа на сърцето си, се изправя срещу всички възможни прегради и смело, почти безразсъдно ги преодолява.
Метафоричният образ на съзидателното начало, на една пословична всеотдайност е пресъздаден въздействащо чрез символите на светлината и благородството. Тук почти всеки стих носи дъха на житейската мъд¬рост:
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш ...
Да бъдеш в нощта светло прозорче,
което чака, първа стъпка,
събудила утрото.
Смисловите антоними в следващите сти¬хове насочват към значението на великото присъствие на жената в живота на мъжа. Нейната привидна слабост е всъщност ней¬ната сила, нежността и любовта й са ключ към сърцето на силния, на мъжа. Нравстве¬ната й извисеност и устойчивост придават и на него издръжливост в житейските бури и изпитания. От душата на „слаборъката” же¬на идва безкористната подкрепа за човека, когото обича. Ето това означава за лиричес¬ката героиня „да подкрепиш ръката корава”. Още по-голяма сила има в духовната из¬висеност, изразена чрез прошката, на която тя е способна:
И непростимото да простиш...
Съзидателното начало е присъщо за же¬ната - да съгради дом, да създаде живот и да го запази. Но нещо повече от това е страшното изпитание, за което тя намира кураж и сила: „...да градиш живот от от¬ломки...” Изпитанията на променливата съд¬ба могат да разрушат изграденото с обич гнездо. Житейските бури могат да разбият кораба, отправил се към безбрежния океан на щастието, за което мечтаят влюбените. Като птицата феникс обаче жената може да възроди разбитото щастие и да съгради нов живот „от отломки”, преодоляла болката и раната в сърцето си в името на семейното благоденствие. Тази истинска жертвеност я въздига до святост.
Освен всичко друго, тя е и майка - най-значимото на този свят. Най-голямото тайн¬ство - създаването и раждането на живота -е поверено на нея. Нейното всеотдайно сър¬це е способно да забрави себе си в грижата за новия живот, съзнавайки изключителната отговорност, която носи пред света. Май¬чинството поетесата отбелязва като естест¬вено продължение на любовта между мъжа, и жената, но скрепена като вечност:
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Обвързаността на любовта с новия живот лирическата изповедница в творбата възп¬риема като най-отговорната и най-благород¬ната мисия в живота си:
Бъдещето да носиш в утроба.
До своето сърце тя отглежда и съхранява това бъдеще на човешкия свят, но и про¬дължава да бди над него в безсънните но¬щи, като отдава всичката си безкористна лю¬бов и грижа. Закрилница на своето дете, тя излъчва светлината на душата си за него. Пъ¬тят й като майка отново е борба с изпитани¬ята на житейския кръговрат:
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка — със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Скъпа е цената на майчинството, но зато¬ва е висока и несравнима. В него се сливат едновременно радостта и страданието, ко¬ето превръща жената майка в нещо свято. Особено силно въздействие имат метафо¬ричните сравнения: „светла като звездоо¬кия свод” и „сълза по сълза на новото стрък¬че/ своята хубост да предадеш”.
Тази извечна роля на майка и жена героинята приема не като тежка орис, а ка¬то висока отговорност. Тя се покорява на съдбата си да бъде майка, защото е спо¬собна на възвишена жертвеност в името на живота. Сравнена с „Потомка” на Ели¬савета Багряна, лирическата героиня тук об¬ръща погледа си навътре, към съкровените ценности на живота, които трябва да съх¬рани и пренесе във времето, но не само за себе си. Подобна саможертва не е присъ¬ща на „потомката”. Тя търси за себе си освобождението от оковите на предписа¬нията и родовите закони. Следва любимия си по зова на сърцето, волна като вятъра, неподвластна на ограниченията. Затова тя признава: „Може би съм грешна и коварна...” В своя път към щастието се опитва да пре¬одолее отредената й от традицията покорност и така утвърждава своята душевна си¬ла. Такава е предшественицата, такава е и нейната потомка в новото време. Елисавета Багряна акцентира именно върху това.
Лирическата изповедница на Блага Димит¬рова е наша съвременничка, която познава добре и традициите, и новите реалности на живота. Тя също осмисля съществуването си като мост между минало, настояще и бъ¬деще, но оформя един обобщен образ на вечната жена като любима и майка. Тя е спо¬собна дори да крепи света, като дава всич¬ко от себе си. С мъдрост заявява:
Саможертва е да си жена.
Смисълът на този високо хуманен жест към другите в сложния и противоречив свят е изключително възвисен:
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш –
просто, за да съществува светът.
Емблематичното значение на израза „чис¬тите извори" насочва към сакралните цен¬ности на човешкия свят-всичко онова, което трябва да се опази ненакърнено в своя¬та нравствена основа, за да има светлина в живота на хората, да има вяра в доброто. Така осмислена саможертвата приема въз¬можно най-високата стойност. Пълното себеотдаване на жената в нейната изключи¬телна жертвеност е изразена точно и пре¬делно ясно:
Нищо за себе си да не оста ви ш.
Това напомня пламъкът на огъня, който гори, за да даде топлината и светлината, из¬гаряйки всичко докрай.Дълбоко интелектуалният размисъл на ли¬рическата изповедница подчертава осъзна¬тата напълно роля на жената във времето и в обществото. Тя носи с достойнство своя¬та отговорност като майка и любима, тя раз¬дава сърцето си докрай, но знае в името на какво прави това. И то е казано кратко, но ясно, с човешка съпричастност „... просто, за да съществува светът.”
Именно това дава основание за естест¬вена гордост у героинята на Блага Димит¬рова: „Горда съм, че съм жена!” Това е един напълно логичен, достоен финал на искре¬ната лирична изповед. Зад нея стои дълбо¬ко умъдреният поглед към живота и света, изпълнен с превратности и предизвикател¬ства, особено за нежната му половина -жената. Тя обаче се оказва достатъчно ду¬ховно извисена, когато обича и опазва жи¬вота с „ чистите извори”.
Стихотворението „Жена” на Блага Димит¬рова навлиза в най-сложните въпроси на чо¬вешкото съществуване, за да утвърди образа на жената в реалния живот в нейния най-светъл лик и тя да получи своето достойно признание.
sexa_na_kompleksa
06-15-2008, 11:08
Ето ти още, изавди само това, което ти трябва, недей да чакаш на готово:
Не познавам критическо изследване за Блага Димитрова,в което да отсъ-
ства сравнение на нейното творчество с творчеството на Елисавета Багряна.Ня-
кои търсят общото и различно в ,,женската поезия''.Други критици изследват
връзката между двете големи български поетеси и оттам-сходствата втяхната ли-
рика.Те дълги години са много близки приятелки.Осжен това Блага Димитро-
ва е и автор на две книги за жижота и творчеството на Багряна.А интересът на
творец към твореца никога не е случаен.Трети търсят различията.Техните изс-
ледвания са най-интересни и задълбочени.
За нас е достатъчно да сравним познатото ни вече стихотворение ,,Пото-
мка''на Багряна с великолепната лирическа изпожед ,,Жена''на Блага Димитр-
ова.
Между Дома и Пътя Багряна безусложно е избрала Пътя.Нейният непоко-
рен и волен езически дух не търпи каменните стени на затвореното пространст-
во.Тя можеда напусне дома си,съпруга си,даже сина си-в името на свободата
да избира своята любов,в името на това ,,Да бъде себе си''.И го прави наистина.
Блага Димитрова е другия полюс.За нея Домът е център на женската Все-
лена.Тя се чувства истински ,,себе си'',когато има възможност да изживее живо-
та си изцяло за другите.И тя,,Пътува'',но не внеобята на просторите, а в невиди-
мите духожни пространства.Ето какво изповядва лирическата героиня на Блага
Димитрова:
От безброините пътища земни
най-пизкования да избереш-
безразсъдния път на сърцето-
и докрай да го извървиш.
Когато си обречен да обичашсамо веднъж,този избор наистина е ризкован.
,,Безрасъдния път на сърцето'' е метафора на любовно чувство.А любовта
най-често не слуша разума,тя е ,,божествена лудост''.Когато стане дума за нея,обик-
новено в поезията нахлуват блянове,мечтания и съновидения.Вместо това Блага
Димитрова ни поднася тревoжен размисъл за мисията на обичащата жена в сложния
и противоречив свят.Трънлив е пътят под босите нозе на влюбения човек.Затова в
началото на творбата като изтръгната от живота поука звучи възклицанието:,,Как тре-
вожно е да си жена''.
По-нататък тази първа част от стихотворението е изграденаот антитези.От
една страна,е смисълът на тожа,,да си жена'',а от друга-реалностите от деиствително-
стта.Тревогата е породена от съзнанието,че когато всекидневието е,,сив кръговрад''
,е трудно до невъзможност да бъдеш ,,красота и усмивка''.Или да изправиш своята
,,вярност-срещуизменчивия вятър''.Вятърът е най-точната метафора на множеството
измени.
Не по-малко трудно е ,когато те споходи ,,божествена лудост'' и избереш
,,безрасъдния път на сърцето''.Другото име на любовта според поетесата е всеодаиност,
която примирява крайностите, защото е стремеж към пълна и окончателна хармония.А
това означава:,,Твоя единствена радост да бъде/радост да даваш...''Жената има сетива
за големия смисъл на малките неща в живота.Тя знае колко важно е да бъде ,,в нощта
светло прозорче, което чака''.В тази творба жената не е обект на любовно чувство, а
въплъщениена самото обичащо начало.Поради това тя може да прости,,и непростимото''.
В първата частна творбата лирическата героиня е обичаща жена.Във втората част
тя вече е жената-начало на нов живот.Неината любов превръща мига в капка вечност.
Това е правото на жената да се докосва до частицата безсмъртие, отредена за всички ни.
Оттук идва и съзнанието за това, че:,,Отговорност е да си жена''.
Такова е началото на втората част на стихотворението.
Между любовта и маичинсвото няма пространства, те естествено преливат едно
в друго.Може да се каже дори, че те са единно и неделимо цяло.Нещо повече-майчинсвото
унищожава любовта.
Прочетем ли внимателно стиховете, непременно ще забележим как тайнството на
живота се разкрива в жестовете на на любовното чувство: ,,дългата мълчалива целувка'' се
продължава ,,в един детски вик''.Това е ,,краткият миг'',та и в другия жест-,,прострени ръце
за прегръдка''.Те стават ,,люлка за нов живот''.
Жената е обречена да ражда красота-телесна и духовна.Стихотжорението ,,Жена'' е
апология наморалната красота.Обикащата жена е орисана да вземе доброто, светлото от себе си
и да го предава на родения от нея живот, за да пребъде във времето.
Въпреки графичната разделност преходът между втората и третата част на творбата
е неусетен, защото финалът на едната и началото на дръгата част са все поетически израз на
всеотдайната маичина любов:
Нощем над него безсънна да тръпнеш
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка-със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш
Вместо в отделен стих,който в този своеобразен лирически триптих напомня
заглавие, смисловата поанта на третата част е в средата на текста: ,,Саможертвата е да си жена''.
Звучи като обобщаващ извод, защото съдбата на жената е осмислена като непрекъснато себераздаване.
Лирическата героиня е възприела като неизбежна участ тревогата, отговорността и саможертвата.
Вече може да заяви: ,,Горда съм, че съм родена жена''.Блага Димотрова е своеобразно пътуване
към идеала за жена.Сякаш съзнанието и търси единствено верния път към Божественото опромощение
за първи грях.Но нали идеалите са непостижими.
БЛАГА ДИМИТРОВА - „ЖЕНА”
В бъл¬гарската литература ярко и трайно присъства об¬разът на жената - майка, любима, съпруга. Пенчо Славей¬ков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Йордан Йов¬ков, Димитър Димов, Димитър Талев създават богата галерия женски характери със силно обаяние, носещи добродетели и пороци, кра¬сота и изкусителност, чувствителност и чувст¬веност. Те са много различни в своята същ¬ност и едновременно с това - еднакво подчи¬нени на нещо общо и устойчиво - вечната жен¬ственост, която създава, съхранява и препре¬дава живота като висша ценност. Такава е и жената в поезията на големите български пое¬теси - Елисавета Багряна, Дора Габе, Блага Димитрова. Когато обаче говорим за лиричес¬ките героини, сътворени от перото на женско¬то творческо начало, трябва задължително да отбележим, че силата на внушението се крие в искреността и неподправеността на лично изживените, изстрадани и преосмислени исти¬ни за мястото на жената в един груб, негостоп¬риемен, често пъти брутален живот.
В нашето съвремие Блага Димитрова про¬дължава лиричното женско присъствие в бъл¬гарската поезия. Нейното виждане за света е много близко до това на Багряна, но в същото време е и индивидуално, неподражаемо, ка¬тегорично заявено. Лирическата й героиня -вечната жена, носи добродетелите на българ¬ката, съхранени през вековете, но в същото време е подвластна на модерното, съвремен¬ното начало. Днешният ден я поставя в нови, по-трудни и по-отговорни условия - да доказ¬ва себе си като личност, равна на мъжа, да твори бъдещето редом с него, и в същото вре¬ме да съхранява своята неотразима женстве¬ност. В съвременния свят жената поема много роли - тя е и професионалист, и майка, и лю¬бима, и приятелка. Тези разнопосочни превъп¬лъщения трябва да бъдат осмислени, осъзнати и приети като лична съдба. А това се оказва не винаги лесно.
Героините на Блага Димитрова са освобо¬дени личности. Те носят порива към красиво¬то, стойностното и новото в живота. В стихотво¬рението „Жена” поетесата утвърждава вечно¬то и непреходното в образа на жената. Загла¬вието на творбата не е избрано случайно - то е послание за същността на женското начало. Жената съхранява ценностите в живота. Тя е сигурността, устойчивостта. В съвременния свят не е лесно да носиш такава сила:
Как тревожно е да си жена.
В обикновеното, потискащо, монотонно и не¬сигурно ежедневие трябва да намериш сили да съхраниш духовните си добродетели и да ги изявиш. Всеки ден, всеки миг е нужно да надмогваш сивотата и еднообразието, да не се поддаваш на течението, а да отстояваш себе си -своето вечно търсещо неспокойствие, вер¬ността си към близките и към принципите си, нежността и топлината на отношенията. Много духовна сила се изисква „красота и усмивка да бъдеш”. Жената е призвана да се противопос¬тавя на всичко, нарушаващо хармонията в живота - на „изменчивия вятър”, на „загрубелия свят”. Тежка участ й е отредена - тя, слабата, крехката и чувствителната, да бъде опора на силните мъже, да бъде твърда и волева. Съвре¬менната жена е активна част от света. Тя е извоювала свободата сама да прави своя из¬бор в живота. Но изборът носи и голяма отговорност, и много задължения. Поела своя път, героинята е длъжна да го следва през целия си живот:
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето...
Истинският път е този, който дава възмож¬ност да-изявиш себе си и да оставиш диря след себе си. Той задължително е свързан с любовта, защото това е най-важното и смислоопределящо чувство за една жена. В любовта героинята намира и доказва своята същност. Това е верният път - може би безразсъден, неподчинен на логиката и разума, но носещ пълнота и удовлетворение на изживяванията. Не е достатъчно само да се отдадеш изцяло на любовта - трябва да съумееш да я запазиш през целия си живот. Това е тежкият житейски кръст - да бъдеш готова на пълно себеотдаване, а радостта от живота да се намери в това -„радост да даваш”. Чрез любовта жената ста¬ва личност. Героинята е видяна в светлината на пълното духовно разкрепостяване - търсе¬ща и определяща своя житейски път, заявява¬ща правото си на обич и избор.
Жената е вечно чакащата, прощаващата, търпеливата. Нужна й е огромна нравствена сила, за да достигне до житейската мъдрост, че светът се съхранява благодарение на нейната устойчивост, интуиция, духовна щедрост и бла¬городство:
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Жената няма право на грешки. Извисила се над дребнавото, призвана да съхранява живо¬та, дори и в най-трудните моменти от своя път тя трябва да съумее да запази най-ценното -любовта. Нужен е нравствен героизъм, за да успее от отломките на разрушен свят да из¬гради бъдеще за себе си и за другите. А това е висша отговорност:
Отговорност е да си жена.
С тези думи поетесата въвежда втория мо¬тив в стихотворението — за най-важната мисия в живота - майчинството. Само с няколко щри¬хи е разкрито великото тайнство - продължа¬ването на живота. То изисква пълно, всецяло отричане от себе си, себераздаване докрай, без остатък. Жената знае, че новият живот се създава и гради с цената на нейния собствен. Но в това е смисълът на съществуването й:
Вечност да сториш от краткия миг.
Майчинството е пълно посвещаване. Люби¬мата у жената отстъпва мястото си на майката,отдаваща цялата си възможна обич на своята рожба. Майчинството е благословено, то носи несравнимо с нищо друго духовно щастие. В същото време то е и огромна болка:
Всяка детска усмивка - със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Майчинството е безрезервно самоотрича¬не:
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си жена.
Но може ли жената да избира между всич¬ките си роли - на любима, съпруга, майка, на духовно самостоятелна личност? И никаква горчивина да не изпита от тази си участ. Истин¬ската, вечната жена е всичко това заедно. Съд¬бата й е отредила тежък жребий, огромна от¬говорност - вечно да претворява живота, да го пази, да бъде начало:
чистите извори да защитаваш -
просто, за да съществува светът.
И болката, и мъката, и трудностите си заслу¬жават, когато са осмислени от висшата пот¬ребност за продължаването на живота. От нея идват и самоувереността, и самочувствието на жената. Заслужено и с чувство за достойнс¬тво тя заявява:
Горда съм, че съм жена.
Труден е житейският път на жената, но си зас¬лужава да бъде извървян. Това е път, който води към бъдещето и към вечността. Няма лесни пъ¬тища за истинските човешки стойности. Те тряб¬ва всекидневно да се отвоюват от сивотата, от делничността Голямото прозрение на поетеса¬та е, че жертвоготовността е личният избор на жената, за да изпълни докрай своята роля в жи¬вота. Героинята не се възприема като жертва в света, а заявява своята осмислена и приета без¬резервно лична позиция на творящо и съхраня¬ващо съществованието начало.
Стихотворението „Жена” се вписва изцяло в традициите на българската поезия, поставя¬ща важни общочовешки проблеми - за ду¬ховния път на личността, за избора на житейска позиция, за мястото на жената в съвремието, за отговорността пред бъдещето.
БЛАГА ДИМИТРОВА - „ЖЕНА”
ДУХОВНАТА ИЗВИСЕНОСТ НА ЖЕНАТА В „ЗАГРУБЕЛИЯ СВЯТ”
Да се представи точно смисълът на по¬нятието жена в съвременния свят е безкрай¬но сложно и трудно. Поетесата Блага Димитрова обаче е изразила в стихотворени¬ето си „Жена” своята лична оценка и възп¬риятие както от позициите на творец, така и от гледната точка на своята принадлеж¬ност към тази част от човечеството. Всич¬ко, казано в стиховете й, има определено дълбок нравствено-етичен и философски аспект.
Поетичният изказ е съотнесен с конкрет¬ната насоченост на творбата - да разкрие същността на „загадката", наречена жена. Началото на стихотворението има характер на сентенция, на изстрадана мъдрост: „Как тревожно е да си жена!” Това сякаш е ключ към проникване в многоизмеримата съдба на жената. Тя е проявление на всичко, което облагородява света и го прави по-добър и по-красив. Тя е противодействие на разру¬шителните, деградиращи сили и обстоятелства, срещу които смело се възправя със сво¬ята духовна извисеност:
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност - срещу изменчивия вятър,
нежност - в загрубелия свят.
Всичко това е призванието на жената - в един свят, в който не е леко човешкото съ¬ществуване. Контрастното съпоставяне ка¬то художествен похват представя много точ¬но трудната женска съдба като противоборство срещу всичко онова, което нарушава хармонията в човешкия живот - еднообразието („сив кръговрат”), неустойчивостта на ценностите („изменчивия вятър”), липсата на нежност. В тази съдба са вплетени невиди¬мите нишки на любовта и нежността, които движат света напред. Единствено пълното себеотдаване може да промени обстоятел¬ствата, да спаси духовната същност на хо¬рата, към които жената изпитва привърза¬ност и обич. Нейният истински пътеводи¬тел е сърцето. То я ръководи в избора й, то й посочва пътя, който ще следва, въпреки всич¬ки препятствия по него, защото този избор за нея е свят. Лирическата героиня има мо¬ралната сила да поеме риска, с който я об¬вързва сърдечният й избор, и да носи кръс¬та си докрай:
От безбрежните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето –
и докрай да го извървиш.
Любовта е властна повеля в живота на жената според стиховете на Блага Димитрова. Това я сродява с лирическата героиня на Елисавета Багряна в нейната творба „Потом¬ка”. Именно любовта определя пътя на же¬ната и тя й се подчинява без остатък. Като се вслушва в гласа на сърцето си, се изправя срещу всички възможни прегради и смело, почти безразсъдно ги преодолява.
Метафоричният образ на съзидателното начало, на една пословична всеотдайност е пресъздаден въздействащо чрез символите на светлината и благородството. Тук почти всеки стих носи дъха на житейската мъд¬рост:
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш ...
Да бъдеш в нощта светло прозорче,
което чака, първа стъпка,
събудила утрото.
Смисловите антоними в следващите сти¬хове насочват към значението на великото присъствие на жената в живота на мъжа. Нейната привидна слабост е всъщност ней¬ната сила, нежността и любовта й са ключ към сърцето на силния, на мъжа. Нравстве¬ната й извисеност и устойчивост придават и на него издръжливост в житейските бури и изпитания. От душата на „слаборъката” же¬на идва безкористната подкрепа за човека, когото обича. Ето това означава за лиричес¬ката героиня „да подкрепиш ръката корава”. Още по-голяма сила има в духовната из¬висеност, изразена чрез прошката, на която тя е способна:
И непростимото да простиш...
Съзидателното начало е присъщо за же¬ната - да съгради дом, да създаде живот и да го запази. Но нещо повече от това е страшното изпитание, за което тя намира кураж и сила: „...да градиш живот от от¬ломки...” Изпитанията на променливата съд¬ба могат да разрушат изграденото с обич гнездо. Житейските бури могат да разбият кораба, отправил се към безбрежния океан на щастието, за което мечтаят влюбените. Като птицата феникс обаче жената може да възроди разбитото щастие и да съгради нов живот „от отломки”, преодоляла болката и раната в сърцето си в името на семейното благоденствие. Тази истинска жертвеност я въздига до святост.
Освен всичко друго, тя е и майка - най-значимото на този свят. Най-голямото тайн¬ство - създаването и раждането на живота -е поверено на нея. Нейното всеотдайно сър¬це е способно да забрави себе си в грижата за новия живот, съзнавайки изключителната отговорност, която носи пред света. Май¬чинството поетесата отбелязва като естест¬вено продължение на любовта между мъжа, и жената, но скрепена като вечност:
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Обвързаността на любовта с новия живот лирическата изповедница в творбата възп¬риема като най-отговорната и най-благород¬ната мисия в живота си:
Бъдещето да носиш в утроба.
До своето сърце тя отглежда и съхранява това бъдеще на човешкия свят, но и про¬дължава да бди над него в безсънните но¬щи, като отдава всичката си безкористна лю¬бов и грижа. Закрилница на своето дете, тя излъчва светлината на душата си за него. Пъ¬тят й като майка отново е борба с изпитани¬ята на житейския кръговрат:
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка — със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Скъпа е цената на майчинството, но зато¬ва е висока и несравнима. В него се сливат едновременно радостта и страданието, ко¬ето превръща жената майка в нещо свято. Особено силно въздействие имат метафо¬ричните сравнения: „светла като звездоо¬кия свод” и „сълза по сълза на новото стрък¬че/ своята хубост да предадеш”.
Тази извечна роля на майка и жена героинята приема не като тежка орис, а ка¬то висока отговорност. Тя се покорява на съдбата си да бъде майка, защото е спо¬собна на възвишена жертвеност в името на живота. Сравнена с „Потомка” на Ели¬савета Багряна, лирическата героиня тук об¬ръща погледа си навътре, към съкровените ценности на живота, които трябва да съх¬рани и пренесе във времето, но не само за себе си. Подобна саможертва не е присъ¬ща на „потомката”. Тя търси за себе си освобождението от оковите на предписа¬нията и родовите закони. Следва любимия си по зова на сърцето, волна като вятъра, неподвластна на ограниченията. Затова тя признава: „Може би съм грешна и коварна...” В своя път към щастието се опитва да пре¬одолее отредената й от традицията покорност и така утвърждава своята душевна си¬ла. Такава е предшественицата, такава е и нейната потомка в новото време. Елисавета Багряна акцентира именно върху това.
Лирическата изповедница на Блага Димит¬рова е наша съвременничка, която познава добре и традициите, и новите реалности на живота. Тя също осмисля съществуването си като мост между минало, настояще и бъ¬деще, но оформя един обобщен образ на вечната жена като любима и майка. Тя е спо¬собна дори да крепи света, като дава всич¬ко от себе си. С мъдрост заявява:
Саможертва е да си жена.
Смисълът на този високо хуманен жест към другите в сложния и противоречив свят е изключително възвисен:
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш –
просто, за да съществува светът.
Емблематичното значение на израза „чис¬тите извори" насочва към сакралните цен¬ности на човешкия свят-всичко онова, което трябва да се опази ненакърнено в своя¬та нравствена основа, за да има светлина в живота на хората, да има вяра в доброто. Така осмислена саможертвата приема въз¬можно най-високата стойност. Пълното себеотдаване на жената в нейната изключи¬телна жертвеност е изразена точно и пре¬делно ясно:
Нищо за себе си да не оста ви ш.
Това напомня пламъкът на огъня, който гори, за да даде топлината и светлината, из¬гаряйки всичко докрай.Дълбоко интелектуалният размисъл на ли¬рическата изповедница подчертава осъзна¬тата напълно роля на жената във времето и в обществото. Тя носи с достойнство своя¬та отговорност като майка и любима, тя раз¬дава сърцето си докрай, но знае в името на какво прави това. И то е казано кратко, но ясно, с човешка съпричастност „... просто, за да съществува светът.”
Именно това дава основание за естест¬вена гордост у героинята на Блага Димит¬рова: „Горда съм, че съм жена!” Това е един напълно логичен, достоен финал на искре¬ната лирична изповед. Зад нея стои дълбо¬ко умъдреният поглед към живота и света, изпълнен с превратности и предизвикател¬ства, особено за нежната му половина -жената. Тя обаче се оказва достатъчно ду¬ховно извисена, когато обича и опазва жи¬вота с „ чистите извори”.
Стихотворението „Жена” на Блага Димит¬рова навлиза в най-сложните въпроси на чо¬вешкото съществуване, за да утвърди образа на жената в реалния живот в нейния най-светъл лик и тя да получи своето достойно признание.