Младите образи в "Българи от старо време"Каравелов [Архив]

sexa_na_kompleksa

06-21-2008, 16:52

Отговорих тук:

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=142251&start=855

Но вижте и това:

Каравеловият художествен образ на "старите" и "младите" в повестта "Българи от старо време"

Любен Каравелов е един от най - талантливите представители на българското Възраждане. Той е от онези писатели, които още приживе са били сочени за образец и отхвърляни. Мове би наи - колоритното му произведение е повестта " Българи от старо време", писана през 1867 година . Тя е изпълнена с обич към родния край, неговите хора, обичаи и природа.
С добродушно усмиване над българите от старо време Каравелов изобличава консервативното, остарялото, комичното - дребните неща в ежедневието на "малките" хора. Но в този обособен свят се долавя и новото. То напира в младите Павлин и Лила, които въстават срещу идилията на патриархалното семейство, отдавна превърнала се в тирания. Те надделяват над догмите и бащите си - Хаджи Генчо и дядо Либен. Докосваме се до този свят, за да открием корените на старото и раждането на младостта и новото.
Светът на старите е показан чрез двамата главни герои - Хаджи Генчо и дядо Либен. Те са доста различни типажи, което прави творбата толкова пъстра. "Хаджи Генчо е един такъв българин, какъвто рядко се ражда и на Еньовден; такъв човек ти не можеш намери ни в Ингелизко. Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добър, много учен и разумен." С тези думи започва повестта си Каравелов. От тях разбираме, че ще си имаме работа с ерудиран и знаеш човек. Но тази представа я поддържаме жива, докато не стигнем до момента, в който авторът майсторски изобличава героя чрез постъпките му. Това привидно одобрение на поведението на "поклонника" е изразено с ирония, типична за цялото произведение. Старият Генчо се проявява като голям скъперник и закостенял човек. Правейки услуга на някого, той непременно иска тя да бъде върната. Направил си е "музей", в който съхранява всякакви вкусотии, от които не дава дори на собственото си семейство. Имал е 3 сина, от които е убил двама и един е прогонил. Тази жестокост и тирания са типични и в отношенията му с дъщеря му Лила. Не иска да й каже кой ще бъде нейн съпруг, заради своите собствни облаги. Деспотизмът, чревоугодничеството и неискреността му в приятелството си с дядо Либен го правят отрицателен герой, когото никой не би желал да има за другар.
По напълно различен начин стоят нещата при другия главен персонаж. Дядо Либен е човек на старото време, който е склонен да търпи промени. Това най - ясно си проличава, когато помага на сина си да открадне Лила. Привидно е против бракосъчетаването им, но вътрешно е щастлив и вижда себе си в лицето на Павлин. Дядо Либен е човек, приемащ новостите на тогавашното съвремие. За него красотата е най - голямата добродетел, която съществува в този свят на фалш. При този възрожденски образ светът е много по - весел, не чак до там закостенял и затънал в деспотизъм. Личи си от неговата щедрост, на драго сърце черпи своя приятел с любимите си вино и ракия. Отглежда расови коне, което го прави още по - интересен и разнообразен герой. Но въпреки склонността си да се променя, той също има признаци на консерватизъм и закостенялост. Отношението му към жените е точно като на Хаджи Генчо. Липсва им всякаква съобразителност и си мислят, че техните заповеди са закони, на които ако противоречиш, ще се наложи да търпиш обиди. Вземането на решението за сватбата без първо да е разговарял с с Павлин го поставя в деспотична рамка. От нея той се измъква благодарение на способността си да се пречупва и навлиза в новото.
Светът на младите се представя от Павлин и Лила. Тези двама герои са типични възрожденски личности, защото те въстават срещу закостенелите съзнания на родителите си. Борят се за щастието и любовта си. Противопоствят се с все сили. Потъпкват патриархалните закони на обществото и донасят новото, младото. Техните образи са незабравими, ярки, живи, изпълнени с живот и желание за откирване на различното и загърбването на общоприетото. Именно с тези си черти те грабват читателската обич.
Старите българи от страниците на Каравелов ни научават на една мъдрост: способността да запазваме детското в себе си и да откриваме старото от прадедите си. Това ни прави повече и по - добри българи. Така както доброто побеждава винаги злото, аналогично и тук младостта надделява над старото.

Опозиция стари-млади в повестта “Българи от старо време”

Опозицията стари-млади е вечно съществуваща,независимо от характера на противоречие-то.В повестта “Българи от старо време” от двете страни на проблема са дребнавото отноше-ние,изостаналостта,сляпото следване на традиционние робски бит и новото начало, стремежа и нуждата от духовен Ренесанс.
В основата на произведението е Хаджи Генчо,който олицетворява посредствеността,а в мисле-нето му няма и следа от възрожденски идеализъм.Чрез този персонаж авторът постига едно обоб-щение за наистина “старото” в българското общество.Любен Караве-лов не скрива ироничното си отношение : “Между българите един такъв човек е чисто злато : у другите българи небоскло-нът е не твърде обширен и това,щото тия знаят,знаят го то дядо и баба,а Хаджи Генчо не е такъв, той обработва своето знание и ако майка му е знаяла три,той знае цели тридесет”.Натрупването на положителни качества на героя постига точно обратния ефект – явно той не притежава в дей-ствителност нито една от тези характеристики,а те са само плод на собствените му представи. Фрапиращото в такъв случай е,че такъв човек е учител,а учителят трябва да е носител на нови идеи,да образова младите и да търси изкуството в природата и красотата в човешките взаимоот-ношения.Хаджи Генчо е превърнал училището в чифлик и неговата “начетеност” се изразява в познаването на псалтира.Каравелов осмива килийното училище,защото осъзнава,че за културно-то възраждане не са нужни “призиви” като : “Четете бре,четете!”,изхокани докато учителят си шие шалварите.
Хаджи Генчо не е деспот само в своята “Калифорния”,той се държи безогледно тиранично и с най-близките си.За него бъдещето на дъщеря му се изразява с един пазарлък,сключен на чаша ви-но с дядо Либен.Нехае дали Лила желае Павлин за спътник в живота.Достатъчно за него е,че Павлин е син на дядо Либен,а той се разбира с него за “важните неща” от живота като пушките, конете и виното.Хаджи Генчо не счита за нужно дори и с жена си да се посъветва за кого да се омъжи Лила.Той въплащава изцяло остарелия начин на мислене и на поведение,въпреки че мра-зи всичко старо,когато другите хора не го виждат,той върши нещата точно според остарелите си представи за обществено поведение.В своя дом спазва безкомпромисно най-отживелите патриар-хални норми,като не позволява на останалите членове от семейството да сядат на неговата трапе-за.Те ядат отделно и то храна,която чревоугодник като хаджията не би сложил в уста.Авторът отрича този тип хора – груби,деспотични,тесногръд и – т.е. консервативните във всяко едно отно-щение.
Другият българин от старо време в повестта е дядо Либен.Той е пълна противоположност на Хаджи Генчо със своя младежки дух,запазен през годините.Дядо Либен умее да открива доброто у хората и красотата,която го заобикаля.Не се интересува от хорските предрасъдъци,които са не-избежни,заради невежеството,царящо по това време в българското общество.Дядо Либен е “луд” по душа и се възхищава от всяка горда постъпка или проява на дързост,защото това напомня соб-ствената му младост.
Но защо принадлежи на старото време?Защото той обича предизвикателствата,но възпитава си-на си в покорство;защото смята човешката независимост за много важна,но се държи безапела-чионно грубо със слугата си Иван.Дядо Либен е друг тип човек – различен от Хаджи Генчо,но все пак носещ в характера си условности от “старото време”.
Младите,тези които ще движат живота,трябва да се противопоставят на закостенялото и лице-мерието в обществото.Павлин и Лила са младите в повестта,които дръзват да се изправят срещу предрасъдаците.За щастие те се обичат и не са ощетени от “пазарлъка”,който сключват родители-те им.Скарването между сватовете е достатъчна причина за развалянето на годежа.Лила трябва да преодолее страха от нарушаването на патриархалните норми.Тя е възпитана в безропотно по-корство от себичния си баща и е изправена пред труден избор.Въпреки че е притискана от мора-ла,натрапен й от традиционната изостаналост в семейството,Лила намира сили да се бори за щастието си.Павлин също е покорен син,но разбирайки,че ще затворят в манастир любимата му,е готов за решителни действия.Той се изправя смело срещу предрасъдъците и е достатъчно добле-стен,за да отхвърли предложението на хаджията да излъже,че е посегнал на честта на Лила.Ново-то,чистата любов трябва да надделеят.За да бъдат нарушени закостенелите норми на поведение е нужна подкрепата на някой стар,но запазил юнашкото си сърце човек – дядо Либен подкрепа младите.Независимо,че го прави само,за да опонира на Хаджи Генчо и защото това му напомня на собствените му лудешки години,дядо Либен прави крачка към възраждането на духа в българ-ското общество.
Опозицията между стари-млади в повестта “Българи от старо време” е всъщност опозиция между дребнавото отношение към живота и грандиозното издигане на хуманизма през общочо-вешкия Ренесанс.