nevito0
06-15-2008, 13:26
Осмяната глупост в разказа
“Дамата с ренгеновите очи”
В разказа “Дамата с ренгеновите очи” на Светослав Минков,основните похвати са иронията и сарказмът.Отношението на повествователят към света и човека визира основния конфликт на времето си- м/у Природата и Цивилизацията.
Зад фантастичната образност,всъщност писателят показва реалността на капризите и живота на висшото общество.Осмяно е и човешкото поведение,свързано с това,че парите не могат да прикрият липсата на ценности,духовни стремежи и достойнства.Иронизирано е празното ежедневие,паразитизмът на самообявилия се обществен елит.
Клиниката за пластична хирургия,първоначално е назована “институт”,след което се оказва,че истинското и име е “Козметикус Амолет”,а малко след това,тя е назована “истинска магична лаборатория”.Тези наименования поставят под съмнение строго научната същност на центъра за разхубавяване.По този начин се иронизират клиентите и техните духовни цели.Галфоне всъщност се стреми да измисли “най-неочакваните хирургични изненади” само с цел да забогатее за сметка на чуждата глупост.Мими Тромпеева,благодарение на пластичната хирургия,се сдобива с красова и свръхспособности.Вследств е на “вълшебната” намеса на доктор Галфоне,Мими получава ренгенови очи,които и позволяват да види неща,които другите не виждат.В първия момент тя е изключително изненадана о дори уплашена,но бързо привиква с този “гробищен свят”.Новопридобитата дарба ще и помогне да види,но не и да разбере духовната нищета на хората от елита.Липсата в ежедневието на висшето общество,на тези полезни неща,го прави скучно.Те се опитват да запълнят дните си с още по-безсмислени занимания.
Подмяната на изказа в произведението е важна и съзнателна,защото чрез нея авторът изразява изборът си.От кратката характеристика на автора “който и без това ненавижда клюкарската слухоухотливост,по тоя или по оня повод” може да се съди за дневника на Мими.Въодушевена от новия си облик,тя започва да си води дневник,в който описва своите емоции,желания и впечатления.По принцип дневниковата форма се свързват със съкровеност на изказа и не е предназначена за читателска аудитория.В случая дневникът е “огледало “ за недостатъците на своята авторка.
Представата за любовта при висшето общество е трансформирана в поредната търговска сделка.По този начин се осквернява едно от най-великите чувства.След показните забавления на хайлайфа,Жан и Мими продължават с романтичните разходки с луксозния автомобил.Жан бързо излиза от ролята на влюбения младоженец и започва да се пазари с бъдещия си тъст за зестрата-“един милион в аванс и два след сватбата” .Основният сблъсък в творбата е м/у високите претенции и големите капризи,и нищожната същност на героите.След като Мими пише за чувствата и възхищенията си в дневника,колко е интелигентен бъдещия и съпруг,следва уточнението за чистенето на зъбите с клечка ми официални динета”.
Дамите от висшето общество са обсебени от света на парите и вещоманията и умишлено се затварят в тесния материален кръг.Суетата и алчността ги изолират от истинския живот.Върховната точка на житейската реализация и върховният идеал на Мими е да се омъжи по-скоро.
Възможността на Жан да забавлява дамите с пикантните вицове и плахи наченки на чувство ,правят Жан наистина да изглежда като безспорен мъдрец.
С помощта на ренгеновите очи Мими прави вълнуващо “откритие”.Тя вижда известната на милиони хора истина.Хората в претенциозния елит имат отлично телосложение,но са без капка мозък.Глупостта на Мими се изразява в това,че вместо да разбере що за стока са хората от нейното съсловие,тя се опитва да ги опровергае “Уж мислите на човека идвали от неговия мозък.Кой знае,може би хората от висшето общество разсъждават с други часто от тялото си ...“.
Духовната същност на човека не свършва само до там как изглежда.Пластичната хирургия може да поправи грешките на природата,но това не може да измести трайно духовното в човешката душа.
“Дамата с ренгеновите очи”
В разказа “Дамата с ренгеновите очи” на Светослав Минков,основните похвати са иронията и сарказмът.Отношението на повествователят към света и човека визира основния конфликт на времето си- м/у Природата и Цивилизацията.
Зад фантастичната образност,всъщност писателят показва реалността на капризите и живота на висшото общество.Осмяно е и човешкото поведение,свързано с това,че парите не могат да прикрият липсата на ценности,духовни стремежи и достойнства.Иронизирано е празното ежедневие,паразитизмът на самообявилия се обществен елит.
Клиниката за пластична хирургия,първоначално е назована “институт”,след което се оказва,че истинското и име е “Козметикус Амолет”,а малко след това,тя е назована “истинска магична лаборатория”.Тези наименования поставят под съмнение строго научната същност на центъра за разхубавяване.По този начин се иронизират клиентите и техните духовни цели.Галфоне всъщност се стреми да измисли “най-неочакваните хирургични изненади” само с цел да забогатее за сметка на чуждата глупост.Мими Тромпеева,благодарение на пластичната хирургия,се сдобива с красова и свръхспособности.Вследств е на “вълшебната” намеса на доктор Галфоне,Мими получава ренгенови очи,които и позволяват да види неща,които другите не виждат.В първия момент тя е изключително изненадана о дори уплашена,но бързо привиква с този “гробищен свят”.Новопридобитата дарба ще и помогне да види,но не и да разбере духовната нищета на хората от елита.Липсата в ежедневието на висшето общество,на тези полезни неща,го прави скучно.Те се опитват да запълнят дните си с още по-безсмислени занимания.
Подмяната на изказа в произведението е важна и съзнателна,защото чрез нея авторът изразява изборът си.От кратката характеристика на автора “който и без това ненавижда клюкарската слухоухотливост,по тоя или по оня повод” може да се съди за дневника на Мими.Въодушевена от новия си облик,тя започва да си води дневник,в който описва своите емоции,желания и впечатления.По принцип дневниковата форма се свързват със съкровеност на изказа и не е предназначена за читателска аудитория.В случая дневникът е “огледало “ за недостатъците на своята авторка.
Представата за любовта при висшето общество е трансформирана в поредната търговска сделка.По този начин се осквернява едно от най-великите чувства.След показните забавления на хайлайфа,Жан и Мими продължават с романтичните разходки с луксозния автомобил.Жан бързо излиза от ролята на влюбения младоженец и започва да се пазари с бъдещия си тъст за зестрата-“един милион в аванс и два след сватбата” .Основният сблъсък в творбата е м/у високите претенции и големите капризи,и нищожната същност на героите.След като Мими пише за чувствата и възхищенията си в дневника,колко е интелигентен бъдещия и съпруг,следва уточнението за чистенето на зъбите с клечка ми официални динета”.
Дамите от висшето общество са обсебени от света на парите и вещоманията и умишлено се затварят в тесния материален кръг.Суетата и алчността ги изолират от истинския живот.Върховната точка на житейската реализация и върховният идеал на Мими е да се омъжи по-скоро.
Възможността на Жан да забавлява дамите с пикантните вицове и плахи наченки на чувство ,правят Жан наистина да изглежда като безспорен мъдрец.
С помощта на ренгеновите очи Мими прави вълнуващо “откритие”.Тя вижда известната на милиони хора истина.Хората в претенциозния елит имат отлично телосложение,но са без капка мозък.Глупостта на Мими се изразява в това,че вместо да разбере що за стока са хората от нейното съсловие,тя се опитва да ги опровергае “Уж мислите на човека идвали от неговия мозък.Кой знае,може би хората от висшето общество разсъждават с други часто от тялото си ...“.
Духовната същност на човека не свършва само до там как изглежда.Пластичната хирургия може да поправи грешките на природата,но това не може да измести трайно духовното в човешката душа.