petet
06-16-2008, 18:11
Като характер съм много търпелив и учтив,а това е лошо.От моят опит,забелязах,че колкото повече е търпелив човек,толкова повече му се качват на главата и тия нерви дето си ги "складираш" просто ти повреждат мозъка.Оня ден,бях в мола на октриването.Бъкано беше с хора едва си намерих място(щото имаше концерт на Мюзик айдъла) и нали си намерих там да седа прав,подпрян на парапета.Дойде една лелка и викам,че бях заел доста място и отстъпвам малко там.Намърда си задника,и след време усетих как още малко,едва ли не ще ме бутне през парапета,че да се навре цялата на мястото ми.Търпя,тъъърпяяяя,тъъъъъ ърпяяяяяяяяя,по бедрата ми вече шурнаха реки от пот от тая шибана жега,побутнах я,че да се усети...няяяяма братче.Бута се кат някво прасе дето не е виждало храна от седмици.
Нищо не и казах,щото ако си отворя устата ще дигна голяма патардия.Отново си замълчах...
В даскало една п*тка много обича да ме дразни(то едно прасее лелееее),и се възползва,че не обръщам внимание,ходи ме дразни с нещо,щото съм и много раздразним.Айде мълча си де,щото даскалото ми е такова,че дигна ли и мерника и нищо чудно да изхвърча.
Фр ми ме питат що толкова ги търпя тия "лайняри" с извинение,ама ддз...и аз не мога да си отговоря.
Може би,щото от 1 -3 клас един всеки ден го бих щото закачаше (бившото хаха),с една фрка му писахме там едни 3 буквени думички "к$р,х$й...: та от там тръгнах да ходя на психота в даскало и т.н.
Да си отстъпеш място някъде,да помогнеш на някого,щото го виждаш,че не може...еееее аман...и едно благодаря не се казва!
Пълен съм с примери,ама тря да напиша роман.
Много лошо е това качество - търпимост и учтивост.Колкото в повече ги притежаваш,в толквоа повече ти играят по нервите копелен%етата.
Само дето на мне ми се отразява тва и скоро ако не тръгна по пътя към Веселата болничка...
Нищо не и казах,щото ако си отворя устата ще дигна голяма патардия.Отново си замълчах...
В даскало една п*тка много обича да ме дразни(то едно прасее лелееее),и се възползва,че не обръщам внимание,ходи ме дразни с нещо,щото съм и много раздразним.Айде мълча си де,щото даскалото ми е такова,че дигна ли и мерника и нищо чудно да изхвърча.
Фр ми ме питат що толкова ги търпя тия "лайняри" с извинение,ама ддз...и аз не мога да си отговоря.
Може би,щото от 1 -3 клас един всеки ден го бих щото закачаше (бившото хаха),с една фрка му писахме там едни 3 буквени думички "к$р,х$й...: та от там тръгнах да ходя на психота в даскало и т.н.
Да си отстъпеш място някъде,да помогнеш на някого,щото го виждаш,че не може...еееее аман...и едно благодаря не се казва!
Пълен съм с примери,ама тря да напиша роман.
Много лошо е това качество - търпимост и учтивост.Колкото в повече ги притежаваш,в толквоа повече ти играят по нервите копелен%етата.
Само дето на мне ми се отразява тва и скоро ако не тръгна по пътя към Веселата болничка...