PDA

View Full Version : Когато спомените се върнат отново..



Fallen`Angel
06-20-2008, 23:41
Някога чувствали ли сте се сами? Без да си имате никого? Без да можете да споделите на никой за това, което чувствате в момента? И да знаете, че само 1 човек може да Ви разбере, но той е далеч от сърцето Ви и не си говорите и виждате с него? :-o Трудно е да бъдеш сам, но още по трудно е да се сетиш за спомени, които никога повече няма да се случат. Никога повече няма да можеш да почувстваш онези чувства, които са те карали да летиш..никога повече няма да чуеш гласа й..Не мога да повярвам в какво се превърнах, не мога да повярвам, че успях да я мразя много. Но чак сега осъзнавам, че е било просто заблуждение. Винаги ще я обичам и винаги ще си бъде моето момиче. Не знам какво ме накара да се влюбя толкова много в нея, но знам, че винаги ще я помня и винаги ще се сещам за нея. Тя беше най близкия ми човек, а я изгубих по най-шибания начин. Боже как искам да върна времето назад точно с 1 година.. Бих изчакал всичките 2 месеца, които не беше до мен. Бих издържал всяко едно напрежение, всяко едно чувство на ревност, бих й показал какво значи за мен и колко много я обичам. Но вместо това показвах лоши черти от характера ми. Не се бях чувствал така никога..бях объркан.. Надявам се някога да ми прости...А обичах..

Pliok0019
06-20-2008, 23:47
Не можеш да върнеш времето назад, това е ясно. Но щом толкова силно я искаш...няма ли смисъл да се бориш за нея?

По темата: Да, имало е моменти, в които съм се чувствала сама. Имало е моменти, в който не съм имала на кой да разчитам с изключение на един човек... На най-добрия ми приятел. 2 години аз така и не намерих сили да му кажа, че го обичам. Не съжалявам. Страх ме е да не го изгубя. Независимо дали ме обича като приятелка или нещо повече...за мен е важно, че ме обича и че е до мен.

"...другото нищо не значи..."

Fallen`Angel
06-21-2008, 00:00
Няма, много надалеч стигнаха отношенията ни. Правех се на студен и арогантен, какъвто не съм..Накарах я да страда.. не мога да си го простя аз на мен, а тя едва ли ще може.. Не искам да бъда с нея, искам просто да я забравя напълно, да не се сещам за нея..

MostHated
06-21-2008, 04:40
то... и аз се чуствам така

kPuCkA
06-21-2008, 05:37
Еее,че тъжно...едни мои приятели се бяха скарали и не си говориха година и половина,но сега пак са заедно,така че има надежда... :)

MaLkaTa_LaDy
06-21-2008, 06:26
Ами аз винаги съм била на мнение, че трябва да казваш и показваш чувствата си (ох... колко трудно звучи...). Та има два случая:
1. Тя да не може да ти прости, но поне ще знаеш, че си опитал. И така по-лесно ще я забравиш и като не я виждаш често, всичко ще отмине.
2. Тя да ти прости и нещата да се развият добре.
Мисля, че все пак трябва да рискуваш, ако това може да се нарече риск, защото и в двата случая е добре за теб. ;)

mechtaq_za_teb
06-21-2008, 06:49
Това чувство ми е толкова добре познато. :( Аз се чувствам така от много време и започнах да свиквам,но е ужасно.Спомените са хубаво нещо,но често носят тъга.Знам за какво говориш...Просто дори след почти година аз имам чувството,че тези дни с него са били толкова скоро.Всичко се е запечатало в съзнанието ми,а мина толкова много време.Но трябва да гледаме напред.Поне това научих.Че връщането назад няма смисъл...Свършило е,значи е край.Ще откриеш ново момиче,с което ще изживееш още по-хубави моменти.Просто се огледай...Но не се измъчвай. :? Ще откриеш щастие.

hanovete
06-21-2008, 08:39
Няма, много надалеч стигнаха отношенията ни. Правех се на студен и арогантен, какъвто не съм..Накарах я да страда.. не мога да си го простя аз на мен, а тя едва ли ще може.. Не искам да бъда с нея, искам просто да я забравя напълно, да не се сещам за нея..

знай че момичетата това го приемат твърде навътре но те както лесно се обиждат така и лесно се сдобряват тъй че давай смело и това да ти е за урок другия път как трябва да се държиш :)

cinderella_gugutka
06-21-2008, 08:45
трябва да има на4ин да си я върнеш...аз вярвам 4е никога не е късно за нищо :)

SiNiStEr
06-21-2008, 09:05
Не се предавай толкова лесно,недей да оставаш само с спомените в миналото,дай шанс на настоящето.

eclipseee
06-21-2008, 10:09
Дано ти прости! Нз какво да кажа освен, че до болка ми е познато това да изгубиш най-близкия си човек, вече да не говориш и да не се виждаш с него, да не можеш да споделиш нищо, защото той вече се е отдалечил от теб...

MonSitY
06-21-2008, 12:45
наранил си я но всякаш тя теб също по някакъв начин....
щом искаш да я забравиш добре спри да контактуваш с нея!

NightSky
06-21-2008, 12:50
Аз мисля, че щом я обичаш, трябва да се бориш да си я върнеш. Недей да си губиш времето в самосъжаление, а направи нещо. Поговори с нея и й кажи какво чувстваш. От къде си сигурен, че тя те е забравила? Може и тя още да те обича.

SunShinePearl
06-21-2008, 14:01
da edna godina sam se 4uvstvala taka i ne go pojelavam na nikoi!
a povqrvai mi ako q obi4a6 i ako tq te obi4a 6te se saberete lesno no da ti e za urok kak trqbva da se darji6 ottuk natatuk :)

vamp
06-21-2008, 14:20
Някога чувствали ли сте се сами? Без да си имате никого? Без да можете да споделите на никой за това, което чувствате в момента? И да знаете, че само 1 човек може да Ви разбере, но той е далеч от сърцето Ви и не си говорите и виждате с него? :-o Трудно е да бъдеш сам, но още по трудно е да се сетиш за спомени, които никога повече няма да се случат. Никога повече няма да можеш да почувстваш онези чувства, които са те карали да летиш..никога повече няма да чуеш гласа й..Не мога да повярвам в какво се превърнах, не мога да повярвам, че успях да я мразя много. Но чак сега осъзнавам, че е било просто заблуждение. Винаги ще я обичам и винаги ще си бъде моето момиче. Не знам какво ме накара да се влюбя толкова много в нея, но знам, че винаги ще я помня и винаги ще се сещам за нея. Тя беше най близкия ми човек, а я изгубих по най-шибания начин. Боже как искам да върна времето назад точно с 1 година.. Бих изчакал всичките 2 месеца, които не беше до мен. Бих издържал всяко едно напрежение, всяко едно чувство на ревност, бих й показал какво значи за мен и колко много я обичам. Но вместо това показвах лоши черти от характера ми. Не се бях чувствал така никога..бях объркан.. Надявам се някога да ми прости...А обичах..

Аз в такива моменти излизам,сядам на кафе/бар/дискотека,поръчвам си нещо силно или пия 2-3 бири,ако нямам пари или не съм на кафе просто се разкарвам из квартала или центъра,лафа си с познати общи приказки.Миналото си е минало,няма смисъл да страдаш,защото няма да го върнеш,нито да го промениш.

AnChItOoOo
06-21-2008, 17:08
Някога чувствали ли сте се сами? Без да си имате никого? Без да можете да споделите на никой за това, което чувствате в момента? И да знаете, че само 1 човек може да Ви разбере, но той е далеч от сърцето Ви и не си говорите и виждате с него? :-o Трудно е да бъдеш сам, но още по трудно е да се сетиш за спомени, които никога повече няма да се случат. Никога повече няма да можеш да почувстваш онези чувства, които са те карали да летиш..никога повече няма да чуеш гласа й..Не мога да повярвам в какво се превърнах, не мога да повярвам, че успях да я мразя много. Но чак сега осъзнавам, че е било просто заблуждение. Винаги ще я обичам и винаги ще си бъде моето момиче. Не знам какво ме накара да се влюбя толкова много в нея, но знам, че винаги ще я помня и винаги ще се сещам за нея. Тя беше най близкия ми човек, а я изгубих по най-шибания начин. Боже как искам да върна времето назад точно с 1 година.. Бих изчакал всичките 2 месеца, които не беше до мен. Бих издържал всяко едно напрежение, всяко едно чувство на ревност, бих й показал какво значи за мен и колко много я обичам. Но вместо това показвах лоши черти от характера ми. Не се бях чувствал така никога..бях объркан.. Надявам се някога да ми прости...А обичах..

Хех позната история...миналото лято се запознах с едно момче,влюбих се в него,а той потъпка чувствата ми само заради една моя малка лъжа която не беше от значение...която не променяше абсолютно нищо във връзката ни...Знаех че ме обича но не можеше да бъде вече с мен...след това се запознах с много приятен младеж ходих с него 9 месеца но не можах да продължа с него просто защото спомените ме връщаха назад във времето и постоянно мислех за първото момче...за момчето с което разбрах какво е любов...но както и да е :( Какво ли не бих направила за да си го върна...но едвали :cry:

Fallen`Angel
06-22-2008, 15:28
Точно за това говоря AnChItOoOo :? Бях с други, опитвах се, но виждах, че не можех да им дам това, което искат - любов. Не мога да бъда с някой, а да мисля за друг..Макар, че това казват помагало - при мен не помага..не ми помогна да я забравя..
vamp - правя същото. Всеки ден съм на тренировки, разкарвам се с приятели, с мотора и т.н. и всичко това всекидневно, но не мога и не мога..А сега като стане лято се питам аз - какво и с кого ще прави..не спират да ме измъчват тези въпроси.. :( Дано успея да я забравя..

AnChItOoOo
06-22-2008, 18:36
Точно за това говоря AnChItOoOo :? Бях с други, опитвах се, но виждах, че не можех да им дам това, което искат - любов. Не мога да бъда с някой, а да мисля за друг..Макар, че това казват помагало - при мен не помага..не ми помогна да я забравя..
vamp - правя същото. Всеки ден съм на тренировки, разкарвам се с приятели, с мотора и т.н. и всичко това всекидневно, но не мога и не мога..А сега като стане лято се питам аз - какво и с кого ще прави..не спират да ме измъчват тези въпроси.. :( Дано успея да я забравя..

И аз това искам....да го заравя,но така като гледам става точно обратното...започвам да го обичам още и още без дори да съм го чувала...камо ли пък да съм го виждала...просто ей така...спомени спомени...няма как... ](*,)

SlowDead
06-22-2008, 19:57
Да обичаш .. това е най-прекрасното чувство на този свят..
Това което преживях аз с моето момиче,никога няма да го забравя и винаги ще я обичам,макар че накрая се държеше меко казано неебателно към мен. И все пак аз ще си я обичам още много време и ще се сещам за нея само с хубаво... Сега страдам ,но същевременно се радвам че е било и че изпитвам болка.. защото в този си живот ако не бях изпитал това което изпитах докато бях с нея и ако не бях изпитал това което изпитвам сега,щеше да е жалко :)
Така че работите не са толкова зле.. знам че някъде и моето си седи било то с нея или с някоя друга.. без значение е .. просто трябва да се страда от време на време.. това на кара да обичаме все повече и повече.. защото когато човек страда след това по-трудно се отдава на друг.. но осазнае ли че си заслужава отдадеността и обичта ще е по-голяма от предната :)

pasii_sladuranata
06-22-2008, 20:06
мога да предположа как се чувстваш.. но едно е ясно времето не може да се върне назад колкото и да ни се иска но въпреки това продължавай напред и не мисли за това какво би се случило,вярвай в бъдешето и винаги върви с вдигната глава :) :)

babity
06-22-2008, 20:12
Когато си направя такава равносметка... това ме мотивира. Спирам да виждам това, което ми се иска и виждам нещата такива, каквито са. Намирам последният човек, който все иска да излезе с мен. Излизам и си прекарвам страхотно заради приятелите, които вече не са до мен, заради момчето, което обичам, но повече няма да бъде с мен, заради всички, които някога по някаква причина са ме изоставили. В тези моменти винаги са ми се случвали най - хубавите, най - запомнящите се и вълнуващи случки. :)

Big_JoJo
06-22-2008, 20:49
Някога чувствали ли сте се сами? Без да си имате никого? Без да можете да споделите на никой за това, което чувствате в момента? И да знаете, че само 1 човек може да Ви разбере, но той е далеч от сърцето Ви и не си говорите и виждате с него? :-o Трудно е да бъдеш сам, но още по трудно е да се сетиш за спомени, които никога повече няма да се случат. Никога повече няма да можеш да почувстваш онези чувства, които са те карали да летиш..никога повече няма да чуеш гласа й..Не мога да повярвам в какво се превърнах, не мога да повярвам, че успях да я мразя много. Но чак сега осъзнавам, че е било просто заблуждение. Винаги ще я обичам и винаги ще си бъде моето момиче. Не знам какво ме накара да се влюбя толкова много в нея, но знам, че винаги ще я помня и винаги ще се сещам за нея. Тя беше най близкия ми човек, а я изгубих по най-шибания начин. Боже как искам да върна времето назад точно с 1 година.. Бих изчакал всичките 2 месеца, които не беше до мен. Бих издържал всяко едно напрежение, всяко едно чувство на ревност, бих й показал какво значи за мен и колко много я обичам. Но вместо това показвах лоши черти от характера ми. Не се бях чувствал така никога..бях объркан.. Надявам се някога да ми прости...А обичах..

кофти тръпка е ... наистина когато си сам и няма на кой да разчиташ единствения смисъл на живота може да е смърта в най-лошия вариант... и до там съм стигал... подкрепям те !

Diva4e
06-22-2008, 20:59
Много позната история.Аз също имах такъв приятел...който се държеше точно така и всеки път като го видя ми идва да го гушна,но нямам сили да го направя.Всеки път когато ми се прииска и се сещам за арогантното му държание и продължавам на пред !

AnChItOoOo
06-23-2008, 04:55
Много позната история.Аз също имах такъв приятел...който се държеше точно така и всеки път като го видя ми идва да го гушна,но нямам сили да го направя.Всеки път когато ми се прииска и се сещам за арогантното му държание и продължавам на пред !

:cry: :-#

miminkaa
06-25-2008, 18:13
Наистина спомените са най лошото нещо... И аз още не мога да забравя спомените с моят биф6 а минаха около 3 месеца.. И аз като теб на скоро осъзнах че още го обичам и че винаги ще е така..! Но както казват съдба.. ;(

[B]a[N]D[i]T[k]a
06-26-2008, 04:15
нищо лично- виновен си си сега ще си сърбаш попарата... м/у другото напълно ли си сигурен че няма как да си я върнеш? нали се сещаш.. няма жена която да не пуска има мъж които да не знае как да си поиска.. (: има 1000000 хиляди начина ако не друго то поне опитай ..