View Full Version : Как различаваме любовта от...?
Всичките тези истории с влюбването и "немога да живея без него"? Дали не прекаляваме малко? Нужно ли е да се обвързваме чак толкова с "половинката"? А всъщност... защо го правим? Дали пък има нещо такова, като това, което ние наричаме любов или просто се надлъгваме и примиряваме с недостатъците на другия за да не сме сами? Какъв избор имаме? Да сме сами и депресиращи се от дойките приятели или пък просто да "забършем" някого за да не е без хич? Всъщност... това цялото "забиване" е ужасно. Звъня, човекът идва, вършим работата, а после си отива... Той е щастлив - задоволен е, а аз няколко часа съм в еуфория, че все пак не съм най - нежеланото същество на света. Няколко часа по - късно... депресияааааааа! Защо след прясно приключена връзка имаме такава отчайваща нужда да направим нещо, което ще ни депресира повече, да скочим в леглото на първият, който сме срещнали? Дали това наистина е продиктувано от това, че сме наранени и любовта има пръст или просто егото ни страда?
Една приятелка каза - любовта е породена просто от сблъсъци на хормони.Не мисля, че е точно така, но всичко е възможно.Не разбрах точно темата ти, но останах с впечатление, че май си се разделила с важен за теб човек.Има любов - просто не си попаднала на точния човек.Депресиите....депреси аш се и вършиш глупости, защото се чувсваш виновна за случилото се между Вас, но тъй като не виждаш проблем и търсиш вина в себе си или може би я знаеш, но търсиш нещо което за момент ще те накара да забравиш загубата.Относно до момчето..май май не му пука и само се е възползвало.....
Просто е странно. В един момент отписваш всичко и всичко се осмисля от Него/ Нея. После всичко изведнъж свършва, "любовта си отива" и се вспускаш в безброй глупости и безсмислени връзки, защото се чувстваш невидим. Дали е добре да го караш като по сапунките - много любов, последвана от много сълзи или е по - добре вместо това да не се впрягаш толкова за любовта и да станеш просто един от онези скептици (или по - скоро реалисти), които твърдят, че всичко е въпроз на хормони и изгода и да се отдадеш на кратки, безсмислени, водещи само до сексуално задоволение връзки? Или може би, някъде там, измежду въпросите, които аз задавам (и които на повечето сигурно им се струват глупави) има средно положение?
sabaku_no_gaara
06-21-2008, 10:06
Всичките тези истории с влюбването и "немога да живея без него"? Дали не прекаляваме малко?
Ами всеки се поовлича малко и страда много...на всеки се случва,после на всеки му е гадно,депресията е гадно нещо.
Нужно ли е да се обвързваме чак толкова с "половинката"?А всъщност... защо го правим?
Еми предполагам че това си е като инстинкт,съмнявам се,че има,а и да има са малко хората които контролират себе си и това колко да се обвържат.
Дали пък има нещо такова, като това, което ние наричаме любов или просто се надлъгваме и примиряваме с недостатъците на другия за да не сме сами? Какъв избор имаме? Да сме сами и депресиращи се от дойките приятели или пък просто да "забършем" някого за да не е без хич?
Може и да има любов,може и да няма..избор може и да нямаме,защото дали ще сме депресирани сега или след като си намериме половина и се разделиме с нея...почти все тая.
Всъщност... това цялото "забиване" е ужасно. Звъня, човекът идва, вършим работата, а после си отива... Той е щастлив - задоволен е, а аз няколко часа съм в еуфория, че все пак не съм най - нежеланото същество на света. Няколко часа по - късно... депресияааааааа! Защо след прясно приключена връзка имаме такава отчайваща нужда да направим нещо, което ще ни депресира повече, да скочим в леглото на първият, който сме срещнали? Дали това наистина е продиктувано от това, че сме наранени и любовта има пръст или просто егото ни страда?
Ами имаме нужда да направиме нещо,за да се разсеяме,да не мислиме за депресията която ни следи постоянно.По-скоро е от егото,поне при повечето.
sabaku_no_gaara
06-21-2008, 10:10
Просто е странно. В един момент отписваш всичко и всичко се осмисля от Него/ Нея. После всичко изведнъж свършва, "любовта си отива" и се вспускаш в безброй глупости и безсмислени връзки, защото се чувстваш невидим. Дали е добре да го караш като по сапунките - много любов, последвана от много сълзи или е по - добре вместо това да не се впрягаш толкова за любовта и да станеш просто един от онези скептици (или по - скоро реалисти), които твърдят, че всичко е въпроз на хормони и изгода и да се отдадеш на кратки, безсмислени, водещи само до сексуално задоволение връзки? Или може би, някъде там, измежду въпросите, които аз задавам (и които на повечето сигурно им се струват глупави) има средно положение?
Ами не,може и да те изненадам,ама не е странно,всмисъл,че не е нещо ново от вчера или от оня ден,това сигурно си е било така и така ще си бъде,то излиза че любовта е занимание едва ли не,със всичкото това отписване на останалите и т.н.,занимаваш се с любовта,другото го заебаваш...така е.
И все пак според мен е по-добре "да го караш като по сапунките" както каза,а за средно положение-съмнявам се,че има точно средно,все ще накланя малко или много към едното или другото
extazytu
06-21-2008, 10:25
любовтта е... абе чак като се изпита може да се разбере аз така като 1 17 годишно момче си мислех че никога няма да се влюбя,но ето.... че наи после стана.и по какво разбрах че е любов ли ми 100 пъти по различно е от миналите ми връзки просто за миналите ми приятелки неми е пукало дали ще "идат в коша" или че сме заедно в смисал пукало ми е ама сравнение с сегашната бледнеят дури да си призная бившите почвам да ги забравям до сега несе бях чуствал така необяснимо е ....
:-o
sladkъ_mackъ
06-21-2008, 10:27
Ми нз и аз съм мислила за тея неща,но какво имаш предвид под "истинска любов".. понякога може просто да си с човек,който те разбира,подкрепя,с кохто се чувстваш сигурна,който ти е упора или утеха,който те развеселява,когато не си на кеф.. Такъв е моя случай-не знам,не бих казала,че има тоолкова силно физическо привличане от моя страна към него,или че е красавец външно,но го обичам по свой си начин и наистина не мога без него ,без да преувеличавам.Е мога без него,но не мога да съм щастлива..Това за истинската любов е относително и всеки си го приема по своему..
sladkъ_mackъ
06-21-2008, 10:34
Просто е странно. В един момент отписваш всичко и всичко се осмисля от Него/ Нея. После всичко изведнъж свършва, "любовта си отива" и се вспускаш в безброй глупости и безсмислени връзки, защото се чувстваш невидим. Дали е добре да го караш като по сапунките - много любов, последвана от много сълзи или е по - добре вместо това да не се впрягаш толкова за любовта и да станеш просто един от онези скептици (или по - скоро реалисти), които твърдят, че всичко е въпроз на хормони и изгода и да се отдадеш на кратки, безсмислени, водещи само до сексуално задоволение връзки? Или може би, някъде там, измежду въпросите, които аз задавам (и които на повечето сигурно им се струват глупави) има средно положение? Според мен има истинска любов и тя се познава,всеки я познава сам за себе си и тогава ,ако сме я срещнали и знаем,че си струва е по-добре да се борим за човека и любовта,дори да бли понякога,отколкото да се отдаваме на кратки,безсмислени връзки,"за една нощ"-така според мен страданието е по-голямо..
Защо тогава всеки следващ път е "по - истински" от предишният? Защо всяка следваща връзка за мен е по - силна, по - добра, по -... каквото и да е. Има ли някаква градация във връзките или просто правя отчаяни опити да не съм сама?
mimka_1987
06-21-2008, 10:48
pri vsi4ki i pre vseki si ima vsqko na4alo si ima krai
Всичките тези истории с влюбването и "немога да живея без него"? Дали не прекаляваме малко? Нужно ли е да се обвързваме чак толкова с "половинката"? А всъщност... защо го правим? Дали пък има нещо такова, като това, което ние наричаме любов или просто се надлъгваме и примиряваме с недостатъците на другия за да не сме сами? Какъв избор имаме? Да сме сами и депресиращи се от дойките приятели или пък просто да "забършем" някого за да не е без хич? Всъщност... това цялото "забиване" е ужасно. Звъня, човекът идва, вършим работата, а после си отива... Той е щастлив - задоволен е, а аз няколко часа съм в еуфория, че все пак не съм най - нежеланото същество на света. Няколко часа по - късно... депресияааааааа! Защо след прясно приключена връзка имаме такава отчайваща нужда да направим нещо, което ще ни депресира повече, да скочим в леглото на първият, който сме срещнали? Дали това наистина е продиктувано от това, че сме наранени и любовта има пръст или просто егото ни страда?
А не,аз вече с любов не се занимавам,както с наркотици и "приятели" :) Стига депресии,мисля да поживея :) Любовта е най-голямата измама и за хора с много свободно време :)
sladkъ_mackъ
06-21-2008, 10:51
Всичките тези истории с влюбването и "немога да живея без него"? Дали не прекаляваме малко? Нужно ли е да се обвързваме чак толкова с "половинката"? А всъщност... защо го правим? Дали пък има нещо такова, като това, което ние наричаме любов или просто се надлъгваме и примиряваме с недостатъците на другия за да не сме сами? Какъв избор имаме? Да сме сами и депресиращи се от дойките приятели или пък просто да "забършем" някого за да не е без хич? Всъщност... това цялото "забиване" е ужасно. Звъня, човекът идва, вършим работата, а после си отива... Той е щастлив - задоволен е, а аз няколко часа съм в еуфория, че все пак не съм най - нежеланото същество на света. Няколко часа по - късно... депресияааааааа! Защо след прясно приключена връзка имаме такава отчайваща нужда да направим нещо, което ще ни депресира повече, да скочим в леглото на първият, който сме срещнали? Дали това наистина е продиктувано от това, че сме наранени и любовта има пръст или просто егото ни страда?
А не,аз вече с любов не се занимавам,както с наркотици и "приятели" :) Стига депресии,мисля да поживея :) Любовта е най-голямата измама и за хора с много свободно време :) Така си мислиш,докато не се появи следващото "най-прекрасно" момиче за теб и не с е влюбиш.. Какво на 19 казваш,че повече няя се занимаваш с любов.. :? Кво стар ерген ли ше си останеш.. :?
Всичките тези истории с влюбването и "немога да живея без него"? Дали не прекаляваме малко? Нужно ли е да се обвързваме чак толкова с "половинката"? А всъщност... защо го правим? Дали пък има нещо такова, като това, което ние наричаме любов или просто се надлъгваме и примиряваме с недостатъците на другия за да не сме сами? Какъв избор имаме? Да сме сами и депресиращи се от дойките приятели или пък просто да "забършем" някого за да не е без хич? Всъщност... това цялото "забиване" е ужасно. Звъня, човекът идва, вършим работата, а после си отива... Той е щастлив - задоволен е, а аз няколко часа съм в еуфория, че все пак не съм най - нежеланото същество на света. Няколко часа по - късно... депресияааааааа! Защо след прясно приключена връзка имаме такава отчайваща нужда да направим нещо, което ще ни депресира повече, да скочим в леглото на първият, който сме срещнали? Дали това наистина е продиктувано от това, че сме наранени и любовта има пръст или просто егото ни страда?
А не,аз вече с любов не се занимавам,както с наркотици и "приятели" :) Стига депресии,мисля да поживея :) Любовта е най-голямата измама и за хора с много свободно време :) Така си мислиш,докато не се появи следващото "най-прекрасно" момиче за теб и не с е влюбиш.. Какво на 19 казваш,че повече няя се занимаваш с любов.. :? Кво стар ерген ли ше си останеш.. :?
Не,защото всичко е заблуда,губене на нерви,време и пари.
Защо се влюбих,просто съм искал някой да държи на мен,или поне да се преструва.Като се уверих,че на никой не му пука за мен,че дори и да му пука,винаги сам трябва да се оправям.Че аз я обичах,тя също ме обичаше,обаче аз нея повече.И това беше момичето "за което ми пукаше".Същата като работа като приятелите ми,всичко е до време,всичко е за момента.Прецакат ли се нещата,не можеш да ги оправиш.Върви напред и живота продължава.Няма да остана стар ерген,просто продължавам да си живея живота,някой ден,когато се осигуря,кола,апартамент и доходи,тогава ще се оженя за някоя или ще живея на семейни начала,деца ако искам и така.И тая някоя няма никакво значение коя ще е и каква ще е,вариантите са 2,или да е много готина ако мога да си го позволя или да е нормална и да не ми създава проблеми.След последните месеци не вярвам в любов,не вярвам в приятелство,не вярвам в добрите намерения на никой :)
вамп, може и да си прав този път, вече съм склонна да повярвам във всичко. Защо тогава, след като не е любов той е искал да е с мен? Аз... не съм му предлагала секс, а той, повярвай ми, итрая прекалено дълго без секс? Каква полза бих имала аз от него след като е таааам някъде си и не съм по никакъв начин финансово зависима от него? Защо сега ми пука, въпреки че най - вероятно всичко,което разказвам тук и смятам за него е версията, която той ми е казал, а истината е друга? Дали го обичам? Не знам, може би. Дали ми пука? Със сигурност! Дали ще го забравя? Естествено! Но дали следващият път пак трябва да си кажа, че това е най - истинското нещо, което ми се е случвало или трябва да се примиря просто с това, че всяка вечер си лягам с един и същ?
вамп, може и да си прав този път, вече съм склонна да повярвам във всичко. Защо тогава, след като не е любов той е искал да е с мен? Аз... не съм му предлагала секс, а той, повярвай ми, итрая прекалено дълго без секс? Каква полза бих имала аз от него след като е таааам някъде си и не съм по никакъв начин финансово зависима от него? Защо сега ми пука, въпреки че най - вероятно всичко,което разказвам тук и смятам за него е версията, която той ми е казал, а истината е друга? Дали го обичам? Не знам, може би. Дали ми пука? Със сигурност! Дали ще го забравя? Естествено! Но дали следващият път пак трябва да си кажа, че това е най - истинското нещо, което ми се е случвало или трябва да се примиря просто с това, че всяка вечер си лягам с един и същ?
Изпитала си симпатия по един или друг начин,помислила си ,че си нужна на 1 човек,човек който те прави щастлив и ти изпълва живота с няколко приятни мига и нежност.Поне аз това изпитах в моята връзка когато бях щастлив,всичко останало бяха проблеми,целия ми живот си беше преебан.Сега когато съм без нея ми е малко по-лесно,в началото ми беше много трудно.Плаках дори.Много я обичах,но това не ми попречи да и кажа СБОГОМ.Наскоро направих 1 последен жест за нея и си оставих вратичка за събиране отново,която едва ли ще използвам.Е някой ден ако съм си оправил живота,живи и здрави да сме,тогава пак се видим и още има искра между нас може и да бъдем заедно.Обаче тоя път ще внимавам,ще се наслаждавам на хубавите мигове,но ще знам,че няма нищо случайно и никакво доверие,никакви компромиси,нищо!
много въпроси ще пропусна да отгварям на тези със скачането в леглото щот хич нв съм компетентна...
това много те обичам и немога да живея без теб на 5 ден се изтърква и показва обратното-че си човек който не цени любовта и може и да си на 30 години щом мислиш така значи си изостанал жестоко с акъла.....
След последният ми разговор с вече бившето ми гадже немога да не направя равносметка. Явно... имам нужда някой да е до мен, да ме подбутва, да ми помага, каквото и да е, просто да не съм сама. Помня... как с Него направих всичко онова, което бях направила и с предишните. Думите ми, начина, по който говорех, държанието ми... точно както и с предния, и с този преди него... Значи все пак винаги търся едно и също, така излиза. Сигурно и със следващият ще постъпя както и с вече бившия ми. Явно "ключа за палатката" е в страха от самотата и толкова. Дано все пак някой ден открия отговор за всичките си въпроси.
Fallen`Angel
06-22-2008, 11:33
Любовта е хормони, които в определен момент от твоето развитие се развиват и през тоя момент ако срещнеш някого се влюбваш