Sunny_stz
06-21-2008, 16:32
Вече знам...,
искам някой който мене да обича,
вече знам...
някой,който ръка да подаде..
да стопли с шепот нежен замръзналата ми душа,
името ми да извика
да събуди в мене любовта..
от давна забравена..
Искам някой.....излъчаващ доброта и чиста съвест
Да ме погледне,да потъна в очите му
и да види...,че няма ги вече сълзите
да види...нещо от давна не виждано!
Дори и да мълчи..до мен да е той...
Слънцето да ни гали нежно с лъчи...
Искам да се потопя в забрава,
на далеч да отлетя..
ЗАВИНАГИ!!!
Като волна птица в небеса..
летя..летя..
без да знам на къде...,
но с мен лети и той..
знаещ къде мен да отведе!
Знам ще бъде само мой,
устните му върху мойте ще почувствам..
но не завинаги...не завинаги!
Той ще бъде ангел дошъл от небесата!
Да вземе мен...да излекува самотата,
да запълни празното място в сърцето ми.
Поне за малко...искам..
аз да полетя...като птица..,
в неизвестни небеса!
Не знам къде отивам,
оставям той да ме води!
Моя ангел от давна мечтан!
Аз искам той да ме обгърне,
да ме пази от лошите неща..
искам... той на мен да сбъдне
съкровенната мечта..
Аз вече знам,после не ще се върне той,
след като ме направи щастлива..
ще бъде като сън забравен..
Ангел , с разперени крила...
те мен обгръщат,когато съм сама
и вече не чувствам хлад,
щом до мен е той..,светът е всякъш мой!
Лежим ний...сякъш в облак в небеса..
прегърнати и мълчим..
Казвам си...какво ли мисли той?
Нима ще си отиде ..и ще остави мен сама?
Нима отишла си е любовта??
Аз виждам....той ме гледа..,
със премрежен поглед...,
отвръщам му и нежно го докосвам,
допира му топъл аз усещам,
всякъш за последно...
И звездите все едно ни гледат...
Силно го притискам аз..до себе си..
знам че той ме иска..
искам го и аз -завинаги!
Знам той ме иска,
иска да слеем двете си тела,
на фона на нощта.
На вън е тихо и започва леко да рони,
но ние с него сме в друг свят!
Свят без лъжи...без скрито покрито,
всичко ще разкрия аз пред него..
всичко ще му кажа ,преди да тръгне той,
болките си ще разкажа...!!!
Страстно ме целува той...но мен...
отвътре ме боли...защото знам,
аз знам ,че повече не ще се появи...
Впива страстно устни той..
и мене...още повече боли ме!
БОЛИ МЕ!!И искам аз...искам да го спра!
Но явно не мога да се увладея!
Тялото си не мога да контролирам,
той иска него..,не мога да го спра!
Сега съм негов роб...
и не мога да го укротя..и БОЛИ МЕ...
Силно ме БОЛИ!
Целува ме той,но всякъш целувките му режат..
дълбоко в мен проникват,
но са така сладки!
И отвръщам му с все сила!
Не мога да се увладея!
Без силна съм да спра сега..
искам да го имам...
безумно го желая..ЗАВИНАГИ!!!
Но знам, че щом всичко свърши,
той по пътя си ще тръгне
и ще остана аз сама!
Дано запомни тази вечер..
аз ще я запомня...аз знам..
не трябваше..,но го желаех..
и не мога да го спра ,щом нещо вътре в мен ме управлява!
Душата ми не ще е -тя от давна отлетяла..
сърцето също-разбито е на хиляди парченца!
Умът изгубен е по него-той го притежава!
Силни чувства пронизват тялото студено...
а той го води...води го и без жал и него ми отне!
Силно ме притисна и станахме едно!
За миг усетих щастие,но съвсем за малко..
за секунди,болката се върна!
Защото знам..,отиде си любовта,но..
той е още тук с мен..!Защо??
Защо го иска?Още ли ме обича!??
Безброй въпроси минават и отлитат!
Без никакви отговори...просто преминават...
като скитник без подслон,като пияница..
търсещ вратата си..
Но нямам сили вече аз да мисля..
оставих се на него,дори и да боли!
Дори и да ме използва,позволих му аз!
Само знаех че ми харесва...да бъда в неговия плен,
защото за последно бе то...
после нямаше да е до мен!
Дадох му всичко аз,без нищичко останах!
А той жестоко всичко ми отне!Всичко в мен изпи...
без капка жал,сърцето ми разби.
Накара ме да страдам!
Аз знам, че искам да обичам..за мене той е всичко
но уви..няма го вече до мен..питам се има ли смисъл?
Любов и светлина,няма ги при мен сега..
ето я и сутринта,безмилостно ме буди тя..
а него вече го няма до мен..
душата ми взе и тръгна си той,
без да каже сбогом.
Оставам сама с хиляди въпроси,
дали отново ще е мой???
Hаписах това след раздялата ми с приятеля си....просто вечерта бях сама и ми дойдоха римите...и мисля че се получи много добре!Вашите мнения?Според мен човек може да твори ,когато чувства нещо много силно...,когато е наранен,когато е влюбен..:)
искам някой който мене да обича,
вече знам...
някой,който ръка да подаде..
да стопли с шепот нежен замръзналата ми душа,
името ми да извика
да събуди в мене любовта..
от давна забравена..
Искам някой.....излъчаващ доброта и чиста съвест
Да ме погледне,да потъна в очите му
и да види...,че няма ги вече сълзите
да види...нещо от давна не виждано!
Дори и да мълчи..до мен да е той...
Слънцето да ни гали нежно с лъчи...
Искам да се потопя в забрава,
на далеч да отлетя..
ЗАВИНАГИ!!!
Като волна птица в небеса..
летя..летя..
без да знам на къде...,
но с мен лети и той..
знаещ къде мен да отведе!
Знам ще бъде само мой,
устните му върху мойте ще почувствам..
но не завинаги...не завинаги!
Той ще бъде ангел дошъл от небесата!
Да вземе мен...да излекува самотата,
да запълни празното място в сърцето ми.
Поне за малко...искам..
аз да полетя...като птица..,
в неизвестни небеса!
Не знам къде отивам,
оставям той да ме води!
Моя ангел от давна мечтан!
Аз искам той да ме обгърне,
да ме пази от лошите неща..
искам... той на мен да сбъдне
съкровенната мечта..
Аз вече знам,после не ще се върне той,
след като ме направи щастлива..
ще бъде като сън забравен..
Ангел , с разперени крила...
те мен обгръщат,когато съм сама
и вече не чувствам хлад,
щом до мен е той..,светът е всякъш мой!
Лежим ний...сякъш в облак в небеса..
прегърнати и мълчим..
Казвам си...какво ли мисли той?
Нима ще си отиде ..и ще остави мен сама?
Нима отишла си е любовта??
Аз виждам....той ме гледа..,
със премрежен поглед...,
отвръщам му и нежно го докосвам,
допира му топъл аз усещам,
всякъш за последно...
И звездите все едно ни гледат...
Силно го притискам аз..до себе си..
знам че той ме иска..
искам го и аз -завинаги!
Знам той ме иска,
иска да слеем двете си тела,
на фона на нощта.
На вън е тихо и започва леко да рони,
но ние с него сме в друг свят!
Свят без лъжи...без скрито покрито,
всичко ще разкрия аз пред него..
всичко ще му кажа ,преди да тръгне той,
болките си ще разкажа...!!!
Страстно ме целува той...но мен...
отвътре ме боли...защото знам,
аз знам ,че повече не ще се появи...
Впива страстно устни той..
и мене...още повече боли ме!
БОЛИ МЕ!!И искам аз...искам да го спра!
Но явно не мога да се увладея!
Тялото си не мога да контролирам,
той иска него..,не мога да го спра!
Сега съм негов роб...
и не мога да го укротя..и БОЛИ МЕ...
Силно ме БОЛИ!
Целува ме той,но всякъш целувките му режат..
дълбоко в мен проникват,
но са така сладки!
И отвръщам му с все сила!
Не мога да се увладея!
Без силна съм да спра сега..
искам да го имам...
безумно го желая..ЗАВИНАГИ!!!
Но знам, че щом всичко свърши,
той по пътя си ще тръгне
и ще остана аз сама!
Дано запомни тази вечер..
аз ще я запомня...аз знам..
не трябваше..,но го желаех..
и не мога да го спра ,щом нещо вътре в мен ме управлява!
Душата ми не ще е -тя от давна отлетяла..
сърцето също-разбито е на хиляди парченца!
Умът изгубен е по него-той го притежава!
Силни чувства пронизват тялото студено...
а той го води...води го и без жал и него ми отне!
Силно ме притисна и станахме едно!
За миг усетих щастие,но съвсем за малко..
за секунди,болката се върна!
Защото знам..,отиде си любовта,но..
той е още тук с мен..!Защо??
Защо го иска?Още ли ме обича!??
Безброй въпроси минават и отлитат!
Без никакви отговори...просто преминават...
като скитник без подслон,като пияница..
търсещ вратата си..
Но нямам сили вече аз да мисля..
оставих се на него,дори и да боли!
Дори и да ме използва,позволих му аз!
Само знаех че ми харесва...да бъда в неговия плен,
защото за последно бе то...
после нямаше да е до мен!
Дадох му всичко аз,без нищичко останах!
А той жестоко всичко ми отне!Всичко в мен изпи...
без капка жал,сърцето ми разби.
Накара ме да страдам!
Аз знам, че искам да обичам..за мене той е всичко
но уви..няма го вече до мен..питам се има ли смисъл?
Любов и светлина,няма ги при мен сега..
ето я и сутринта,безмилостно ме буди тя..
а него вече го няма до мен..
душата ми взе и тръгна си той,
без да каже сбогом.
Оставам сама с хиляди въпроси,
дали отново ще е мой???
Hаписах това след раздялата ми с приятеля си....просто вечерта бях сама и ми дойдоха римите...и мисля че се получи много добре!Вашите мнения?Според мен човек може да твори ,когато чувства нещо много силно...,когато е наранен,когато е влюбен..:)