"Българи от старо време"

[VIP_kukli4k@]

Някои може ли да ми намери тема "Обръзът на старите в повестта Българи от старо време", щото обобщено нещо не мога да го открия....мерси предварителноо :)

[tedi_sunny]

Светът на старите в творбата “Българи от старо време”

Любен Каравелов е име познато ни както от нашата история, така и от българската литература. Този виден деец черпи вдъхновение от ежедневието около себе си и именно това го прави достоен за мястото, което заема както сред своите пишещи братя, така и сред братята си по оръжие още приживе. В своите творби той описва съвременниците си и най – вече онези, които се представят за най – видни в обществото. Каравелов написва множество интересни и по свое му запленяващи творби, една от които е и “Българи от старо време”.
Основната цел на автора в това произведение е да иронизира изостаналостта, суеверията и предразсъдъците на старите българи, обучението и възпитанието, паразитния начин на живот на богатите, ограничеността и изостаналостта им. Изваждайки на показ всичките тези неща, авторът обрисува и “светът на старите”.
Според творбата “светът на старите” се състои от бащите на две влюбени млади сърца: Хаджи Генчо и Дядо Либен. От началото до края на произведението Каравелов сравнява непрекъснато двамата старци.
Докато за прототип на Хаджи Генчо той избира бащата на Найден Геров – Хаджи Геро Мушек, то образа на Дядо Либен олицетворява собствения му дядо. Когато го рисува си служи с добродушен хумор, а при “бащата на Лила” основно изразно средство е иронията.
“Учителят”, чийто физически портрет е представен карикатурно, прилича на “мяхче”. Притежава високо самочувствие, че е най – ученият в своята среда и се държи високомерно с другите. Обикновените хора за него са “копачи” и ”добичета”. Каравелов разкрива и славата му сред децата: “Генчо Кукумявката”. Но нещата съвсем не стоят така при обрисуването на външния портрет на Дядо Либен. Той притежава бръсната брада и големи, засукани като на голям рак мустаци. Авторът разкрива и ежедневното му облекло, състоящо се от залени шалвари, червен пояс, зелена ачмалия аба, червен фес, два арнаутски пищова и нож, които винаги носи в пояса си.
Както Хаджи Генчо, така и Дядо Либен води паразитен живот. Прекарва времето си в ядене, пиене и еднообразни разговори, които се въртят около хубавото вино, конете и оръжието, но единствен той се противопоставя на “тиранина”.
С развитието на творбата пред нас се разкриват хобитата на “учителя”. Според написаното от автора той обича много да бъбри, да възпитава своите съграждани и да се меси в личните работи на хората . Зъл е и отмъстителен, егоист, използвач и алчен: “…никога нищо не хвърля и нищо не разваля”, кара децата да му носят подаръци по празниците, използва труда им и непрекъснато ги бие.
Дядо Либен от друга страна също не се съобразява с никого и не дава никакви пари вкъщи. Докато той се весели и си хапва, писателят разкрива как децата му ядат “кукурузен хляб”, а жена му преде и тъче на хората, за да ги изхрани. За да подчертае симпатията си при обрисуването на образа Каравелов не пропуска да разкрие и бурното миналото на героя, докато този момент липсва при “тиранина на Лила”.”Дядо Либен по своята природа бил човек вятърничев, сърдит и страшен, но в това време имал кротка душа и меко сърце. Той понякога бил способен да излезе из себе си и да убие оногова, който му противоречи, но в същото време бил готов да пожертва и себе си за доброто на ближния си.”
За разлика от “Генчо Кукумявката”, “Дядо Бобатин” е голям естет и цени красивото:
“…в моята къща не трябва да живее онова, щото е грозно да ми не плаши кокошките… ”
Докато писателят представя Хаджи Генчо като изцяло отрицателен образ от началото до края на творбата, то при Дядо Либен нещата стоят малко по – различно. В края на повестта, чрез помощта, която оказва на влюбените, той става симпатичен на читателите и те като че ли са склонни да простят жестокостта и грубостта му.
В “Българи от старо време” са показани два различни свята: този на младите и влюбени души и този на старите и алчни скъперници. Свят, който предизвиква у читателите голяма доза смях и съжаление за това, в което са се превърнали двамата родители. Каравелов окарикатурява живота на неговите съвременници и в същото време ги осмива, като разкрива един свят наречен “светът на старите”.

[tedi_sunny]

Ето още една подобна

Конфликтът между “старото” и “новото” време в повестта “Българи от старо време”
Чрез своята творба “Българи от старо време” Любен Каравелов разкрива реалистична картина на българското село през Възраждането, пресъздавайки със своите образи характерния български бит, фолкор и психология. Ключов за сюжета на творбата е конфликтът между “новото” време, представено чрез персонажите на младите влюбени Лила и Павлин, и “старото” време, в образите на други двама главни герои – Хаджи Генчо и Дядо Либен. Противопоставянето между тях се изразява в класическия мотив за невъзможната сватба, която се превръща е препятствие за щастието на двамата влюбени.
Много неща сближават хаджи Генчо и стария му другар дядо Либен. Те са връстници, познават се, откакто са се родили, еднакво обичат да седнат на трапеза, да си угодят, да поспорят. И двамата имат наивен детски поглед към живота и страстно с вживяват в незначителни неща. Те са хора, доволни от живота. Приспособени са към условията на робството и то като че ли не им пречи да осъществяват житейските си намерения.

Когато чорбаджийските клюкарки казват, че хаджи Генчо е дяволски човек, дядо Либен започва да мисли, че е вярно. Хаджията е дълбоко засегнат, но няма никаква възможност да се защити или отмъсти. Честта му спасяват младите, за които това са празни приказки и не могат да влият на чувствата им. Лила и Павлин се борят за личното си щастие, без да се съобразяват с патриархалните норми. Павлин защитава чувствата си самоуверено и дръзко и вместо укор получава пълна подкрепа от баща си. Дядо Либен искрено се гордее със своя син, защото открива в него себе си. Младите години оживяват в него и без особена грижа за традицията той посочва на Павлин как да съгради щастието си.

Контрапунктът “стари – млади” винаги е присъствал не само в българската литература. Той е универсален, защото на младите, които силно обичат и ценят свободата, винаги ще се противопоставят старите, които, със своята мъдрост и жизнен опит, знаят колко относителен е живота. В повестта патриархалната атмосфера е в конфликт с идеята, че човек може сам да твори съдбата си. И въпреки че любовта на Лила и Павлин е в разрез с традицията, реда и убежденията на бащите им, те решават да я запазят.

[tedi_sunny]

Опозиция стари-млади в повестта “Българи от старо време”



Опозицията стари-млади е вечно съществуваща,независимо от характера на противоречие-то.В повестта “Българи от старо време” от двете страни на проблема са дребнавото отноше-ние,изостаналостта,сляпото следване на традиционние робски бит и новото начало, стремежа и нуждата от духовен Ренесанс.
В основата на произведението е Хаджи Генчо,който олицетворява посредствеността,а в мисле-нето му няма и следа от възрожденски идеализъм.Чрез този персонаж авторът постига едно обоб-щение за наистина “старото” в българското общество.Любен Караве-лов не скрива ироничното си отношение : “Между българите един такъв човек е чисто злато : у другите българи небоскло-нът е не твърде обширен и това,щото тия знаят,знаят го то дядо и баба,а Хаджи Генчо не е такъв, той обработва своето знание и ако майка му е знаяла три,той знае цели тридесет”.Натрупването на положителни качества на героя постига точно обратния ефект – явно той не притежава в дей-ствителност нито една от тези характеристики,а те са само плод на собствените му представи. Фрапиращото в такъв случай е,че такъв човек е учител,а учителят трябва да е носител на нови идеи,да образова младите и да търси изкуството в природата и красотата в човешките взаимоот-ношения.Хаджи Генчо е превърнал училището в чифлик и неговата “начетеност” се изразява в познаването на псалтира.Каравелов осмива килийното училище,защото осъзнава,че за културно-то възраждане не са нужни “призиви” като : “Четете бре,четете!”,изхокани докато учителят си шие шалварите.
Хаджи Генчо не е деспот само в своята “Калифорния”,той се държи безогледно тиранично и с най-близките си.За него бъдещето на дъщеря му се изразява с един пазарлък,сключен на чаша ви-но с дядо Либен.Нехае дали Лила желае Павлин за спътник в живота.Достатъчно за него е,че Павлин е син на дядо Либен,а той се разбира с него за “важните неща” от живота като пушките, конете и виното.Хаджи Генчо не счита за нужно дори и с жена си да се посъветва за кого да се омъжи Лила.Той въплащава изцяло остарелия начин на мислене и на поведение,въпреки че мра-зи всичко старо,когато другите хора не го виждат,той върши нещата точно според остарелите си представи за обществено поведение.В своя дом спазва безкомпромисно най-отживелите патриар-хални норми,като не позволява на останалите членове от семейството да сядат на неговата трапе-за.Те ядат отделно и то храна,която чревоугодник като хаджията не би сложил в уста.Авторът отрича този тип хора – груби,деспотични,тесногръд и – т.е. консервативните във всяко едно отно-щение.
Другият българин от старо време в повестта е дядо Либен.Той е пълна противоположност на Хаджи Генчо със своя младежки дух,запазен през годините.Дядо Либен умее да открива доброто у хората и красотата,която го заобикаля.Не се интересува от хорските предрасъдъци,които са не-избежни,заради невежеството,царящо по това време в българското общество.Дядо Либен е “луд” по душа и се възхищава от всяка горда постъпка или проява на дързост,защото това напомня соб-ствената му младост.
Но защо принадлежи на старото време?Защото той обича предизвикателствата,но възпитава си-на си в покорство;защото смята човешката независимост за много важна,но се държи безапела-чионно грубо със слугата си Иван.Дядо Либен е друг тип човек – различен от Хаджи Генчо,но все пак носещ в характера си условности от “старото време”.
Младите,тези които ще движат живота,трябва да се противопоставят на закостенялото и лице-мерието в обществото.Павлин и Лила са младите в повестта,които дръзват да се изправят срещу предрасъдаците.За щастие те се обичат и не са ощетени от “пазарлъка”,който сключват родители-те им.Скарването между сватовете е достатъчна причина за развалянето на годежа.Лила трябва да преодолее страха от нарушаването на патриархалните норми.Тя е възпитана в безропотно по-корство от себичния си баща и е изправена пред труден избор.Въпреки че е притискана от мора-ла,натрапен й от традиционната изостаналост в семейството,Лила намира сили да се бори за щастието си.Павлин също е покорен син,но разбирайки,че ще затворят в манастир любимата му,е готов за решителни действия.Той се изправя смело срещу предрасъдъците и е достатъчно добле-стен,за да отхвърли предложението на хаджията да излъже,че е посегнал на честта на Лила.Ново-то,чистата любов трябва да надделеят.За да бъдат нарушени закостенелите норми на поведение е нужна подкрепата на някой стар,но запазил юнашкото си сърце човек – дядо Либен подкрепа младите.Независимо,че го прави само,за да опонира на Хаджи Генчо и защото това му напомня на собствените му лудешки години,дядо Либен прави крачка към възраждането на духа в българското общество.
Опозицията между стари-млади в повестта “Българи от старо време” е всъщност опозиция между дребнавото отношение към живота и грандиозното издигане на хуманизма през общочовешкия Ренесанс.

[VIP_kukli4k@]

tedi_sunny oli blagodarq mn....priznatelna sum :):):)

[tedi_sunny]

за нищо :) темите и аз съм ги ползвала и ми помогнаха доста

[ladyTo94]

На мен ми трябва нещо по темата "Какво внушава края на повестта... пак за "Българи от старо време" ... :?