mArMaLaDkA
06-21-2008, 19:19
Пак проблеми с най-добрата приятелка :D Ще се опитам да сбия всичко,но на който не му се чете,просто да излезе,че пак ще излязат едни романи.
С най-добрата ми приятелка се запознахме миналата учебна година към края,въпреки че цяла година бяхме в един клас.Имаше размествания и аз бях от "б" паралелка,тя от "в" и нямахме за какво да си говорим.Чак аз в края на годината събрах смелост да я заговоря.Тя живееше до нас и естествено почнахме да излизаме,да споделяме.Оттогава до днес минахме заедно през куп неща.Едни злобарки от класа се опитваха да ни разделят,и ние им се връзвахме,така че доста сме се карали тази учебна година,така де,началото;един път като бяхме в къщата на баба й и дядо й на село и отиваме ние двете до тоалетната,която беше точно до външната врата на къщата и нали едната е в тоалетната,другата отвън и пази :razz: И то някакво тъмно такова.И тъкмо светваме в коридора и някой се опита да отвори вратата.Стояхме като гръмнати .8-) Също така и гаджето й се опитваше да ни раздели,въобще никой не харесваше това,че сме приятелки.Напоследък се дразня от всяка нейна постъпка,тя някак си не ме разбира,просто идваше ми досадно с нея.ОК,казах си,няма да излизаме известно време,ще ми мине,просто ми е писнала.Въпроса е,че тя ме дразни с това,че постоянно е на село.ПОСТОЯННО!Преди като бяхме на училище беше събота и неделя на село.Сега като е ваканция тя е 2/3 от седмицата на село.Аз тотално се побърквам,понеже нямам с кого да излизам.Имам и една друга близка приятелка,но тя е вманиачена по някакъв палячо и въобще не й пука за мен...сигурно,понеже все може да излиза с него,а с мен-не.Уатевър.Та най-добрата ми приятелка е нон-стоп на село.А аз съм в града.И ми е тъпо в нас.Не се очертава да ходя на море,а ако няма и да излизам и да споделям с някого тотално ще откача ! Тя дори и да е в града аз винаги я викам,когато се скараме-аз винаги се извинявам,дори и да не съм виновна.Не търся благодарност или не се правя на жертва,просто аз сама го искам,не желая да се караме,но почва да ми омръзва.Тя дори веднъж не се противи на майка си и не каза,че иска в Русе ! И при най-малкото скарване отива на село,дори да сме се уговорили,че ще излезем ! И като я питам :"Защо,знаеш,че винаги се сдобряваме?" и тя:"ми....не знам.".Тъпи са ми такива отговори,искам поне веднъж тя да ме извика,тя да ми се извинява итя да има нужда от мен,не аз като някаква изпаднала едва ли не да й се моля на колене ! Заради нея си заебах най-близките приятели,вървях срещу нашите,развалих си успеха,само и само да излизам с нея и тя накрая какво ?!?!?! Опитвам се да говоря с нея,да й кажа всичко това,но имам чувството,че само й досаждам всеки път ! Кажете ми какво да правя и тя наистина ли ми е приятелка или само ме върти на пръста си
С най-добрата ми приятелка се запознахме миналата учебна година към края,въпреки че цяла година бяхме в един клас.Имаше размествания и аз бях от "б" паралелка,тя от "в" и нямахме за какво да си говорим.Чак аз в края на годината събрах смелост да я заговоря.Тя живееше до нас и естествено почнахме да излизаме,да споделяме.Оттогава до днес минахме заедно през куп неща.Едни злобарки от класа се опитваха да ни разделят,и ние им се връзвахме,така че доста сме се карали тази учебна година,така де,началото;един път като бяхме в къщата на баба й и дядо й на село и отиваме ние двете до тоалетната,която беше точно до външната врата на къщата и нали едната е в тоалетната,другата отвън и пази :razz: И то някакво тъмно такова.И тъкмо светваме в коридора и някой се опита да отвори вратата.Стояхме като гръмнати .8-) Също така и гаджето й се опитваше да ни раздели,въобще никой не харесваше това,че сме приятелки.Напоследък се дразня от всяка нейна постъпка,тя някак си не ме разбира,просто идваше ми досадно с нея.ОК,казах си,няма да излизаме известно време,ще ми мине,просто ми е писнала.Въпроса е,че тя ме дразни с това,че постоянно е на село.ПОСТОЯННО!Преди като бяхме на училище беше събота и неделя на село.Сега като е ваканция тя е 2/3 от седмицата на село.Аз тотално се побърквам,понеже нямам с кого да излизам.Имам и една друга близка приятелка,но тя е вманиачена по някакъв палячо и въобще не й пука за мен...сигурно,понеже все може да излиза с него,а с мен-не.Уатевър.Та най-добрата ми приятелка е нон-стоп на село.А аз съм в града.И ми е тъпо в нас.Не се очертава да ходя на море,а ако няма и да излизам и да споделям с някого тотално ще откача ! Тя дори и да е в града аз винаги я викам,когато се скараме-аз винаги се извинявам,дори и да не съм виновна.Не търся благодарност или не се правя на жертва,просто аз сама го искам,не желая да се караме,но почва да ми омръзва.Тя дори веднъж не се противи на майка си и не каза,че иска в Русе ! И при най-малкото скарване отива на село,дори да сме се уговорили,че ще излезем ! И като я питам :"Защо,знаеш,че винаги се сдобряваме?" и тя:"ми....не знам.".Тъпи са ми такива отговори,искам поне веднъж тя да ме извика,тя да ми се извинява итя да има нужда от мен,не аз като някаква изпаднала едва ли не да й се моля на колене ! Заради нея си заебах най-близките приятели,вървях срещу нашите,развалих си успеха,само и само да излизам с нея и тя накрая какво ?!?!?! Опитвам се да говоря с нея,да й кажа всичко това,но имам чувството,че само й досаждам всеки път ! Кажете ми какво да правя и тя наистина ли ми е приятелка или само ме върти на пръста си