моля ви ,помогнете ми...

[BeBsItO]

...знам ,че е глупаво но моля ви копираите ми информацията от http://www.uni-sofia.bg/students+bg/admission+bg/programs+bg/index+bg.html програмният изпит по история....защото когато го изтегля и ми излиза с някакви символи .Може би защото имам проблем С ЛОРДА.....

ще съм много благодарна :-)

[Thoughtless]

ПРОГРАМА ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
Образуване и укрепване на българската държава (края на VІІ – средата на ІХ в.)
Прабългари и славяни през епохата на “Великото преселение на народите” (ІV-VІІ в.).
Основаване и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел.
Териториално разширение и централизация на България през първата половина на ІХ в.
Християнизация и политическо развитие на България (втората половина на ІХ –
първите три десетилетия на Х в.)
Покръстване на българите и основаване на Българската църква. Дейност на Кирило-
Методиевите ученици в България. Политическо и културно развитие на българската
държава при цар Симеон.
Залезът на ранносредновековното Българско царство (927-1018 г.)
Управление на цар Петър. Цар Самуил и неговите наследници в борба за запазване на
българската държавна независимост. Завладяване на България от император Василий ІІ.
Възобновяване и развитие на Българското царство при Асеневци до 1241 г.
Въстанието на братята Петър и Асен. Завършване на освободителното движение при
цар Калоян. Политическа хегемония на Българското царство в Европейския югоизток
при цар Иван Асен ІІ. Държавна уредба и стопанско развитие.
Църква и култура през ХV-ХVІІ в.
Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Църковна
организация и манастирската мрежа. Книжовните средища, изкуството, народната
култура.
Политически и съпротивителни движения на българите през ХV-ХVІІ в.
Българската антиосманска съпротива през ХV в. Хайдутството. Европейският свят и
българите. Българските въстания през ХVІ-ХVІІ в.
Ранно българско възраждане.
Същност, съдържание и хронологически граници на възрожденската епоха. Фактори на
Българското възраждане. Нови явления и тенденции в развитието на аграрните
отношения в българските земи през ХVІІІ и началото на ХІХ в. Подем на градското
стопанство (занаяти, търговия, наченки на манифактурното производство). Социални
промени в българското възрожденско общество. Зараждане на българската национална
идея. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански – живот, дело, последователи.
Изграждане на новобългарската просвета и на възрожденската култура.
Движение за новобългарска просвета – предпоставки, основни етапи, дейци.
Българската възрожденска култура – предпоставки за развитие; периодичен печат;
наука; нови явления и тенденции в областта на литературата, изкуството,
архитектурата, художествените занаяти; по-ярки възрожденски творци.
Църковно-национално движение през епохата на Възраждането.
Предпоставки за възникване на църковното движение. Основни етапи, програмни
документи, дейци, идейни течения. Създаване на Българската екзархия.
Националноосвободително движение на българския народ през 50-те – средата на
70-те години на ХІХ в.
Кримската война (1853-1856 г.) и българите. Обществено-политическа дейност на
Георги Раковски (1821–1867). Емигрантски политически организации през 60-те и
началото на 70-те години на ХІХ в. Създаване и дейност на БРЦК.
Източната криза (1875-1878 г.) и българският политически въпрос.
Начало на Източната криза. Създаване и дейност на БРК. Опит за въстание през
септември 1875 г. Създаване и дейност на Гюргевския революционен комитет.
Априлско въстание 1876 г. Руско-турската война 1877-1878 г. и освобождението на
България.
Възстановяване и развитие на българската държава (1878 – 1885 г.)
Временно руско управление. Подготовка на Органическия устав. Учредително
събрание и приемане на Търновската конституция. Избор на български княз.
Държавно-политическо развитие на Българското княжество до Съединението.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.)
Съединисткото движение в Източна Румелия. Осъществяване на Съединението.
Отношение на Великите сили и на балканските държави към Съединението. Сръбско-
българска война (1885 г.). Признаване на Съединението.
България в края на ХІХ век (1887 – 1899 г.)
Управление на Народнолибералната партия – вътрешна и външна политика.
Отстраняване на Стефан Стамболов от власт. Образуване на Народната партия.
Вътрешна и външна политика на правителството на Константин Стоилов.
Българският национален въпрос (1878 – 1903 г.)
Възникване на българския национален въпрос. Националноосвободително движение на
македонските и тракийските българи в края на ХІХ и началото на ХХ век. Илинденско-
Преображенско въстание.
България в навечерието и по време на Балканските войни (1908 - 1913 г.)
Управление на Демократическата партия. Обявяване на независимостта на България
(1908 г.). Изграждане на Балканския съюз. Първа Балканска война (1912 – 1913 г.).
Втора Балканска (Междусъюзническа) война – 1913 г.
Държавно-политическо развитие на България (1918 – 1923 г.)
Следвоенната политическа обстановка в България. Съглашенска окупация.
Коалиционни кабинети. Ньойски мирен договор. Самостоятелно управление на БЗНС –
реформи и външна политика. Политически борби. Държавният преврат на 9 юни 1923 г.
България в годините на Втората световна война (1939 – 1944 г.)
Българският неутралитет в началото на войната. Вътрешнополитическо развитие.
Присъединяване към Тристранния пакт. “Обединена” България. Регентски съвет.
Активизиране на опозицията. Външнополитическа преориентация. Държавният преврат
на 9 септември 1944 г.
Формат на изпита
Писменият изпит по история в СУ „Св. Климент Охридски” се състои в развиване
на тема по даден исторически поблем. Времетраенето на изпита е 4 астрономически
часа. Предложената изпитна програма е съставена въз основа на учебната програма по
история на България за ХІ клас на СОУ – задължителна подготовка. В нея са включени
основни проблеми, които са обединени в тематични кръгове и се отнасят до развитието
на българската държава и на българското общество във времето от края на VІІ до
средата на ХХ в.
Изпитната комисия формулира темите в деня на изпита, така че те да покриват
цялото учебно съдържание заложено в програмата по история на България. При
започване на изпита се изтеглят две теми, като всеки кандидат-студент има право да
избере и да пише по една от тях.
Основни цели на изпита
- да провери историческите знания на кандидат-студентите, предвидени в
държавните образователни изсиквания за първо равнище;
- да провери уменията на кандидат-студентите за създаване на аргументиран текст
по определен проблем;
- да провери нивото на владеeне на книжовния български език, доколкото това е
условие за създаване на правилен текст.
Критерии за проверка и оценяване на изпитната работа
Предлаганият формат на изпита дава възможност да се установят и оценят
историческите компетентности и езиковата култура на кандидат-студентите, а не на
наизустени знания. Проверяват се техните умения за:
- ясна структура на изложението и разкриване на логическата връзка между
събитията;
- правилен подбор на фактологическия материал и неговата систематизация в
хронологическа последователност;
- анализ и обобщения върху определени събития, личности, явления и
процеси, които са свързани с основните въпроси по темата;
- коректно използване на историческата терминология;
Оценката на историческите знания се осъществява на основата на:
- изчерпателността на фактологическия материал по зададената тема, заложен
в учебната програма по история на България за ХІ клас на СОУ –
задължителна подготовка;
- точна хронология на събитията, явленията и процесите, които са предмет на
анализ и оценка в темата;
- изводи и обобщения по темата;
- езикова и стилова грамотност на изложението.
При пропуск на основен въпрос оценката се намалява до две единици.
Методически указания
За успешното полагане на изпит на кандидатстудентите се препоръчва::
- да усвоят задълбочено задължителния учебен материл по проблемите,
заложени в програмата по история на България;
- да използват тестовата форма за проверка на знанията;
- да се научат да развиват тема на основата на план-тезиси по съответните
учебни проблеми и въпроси;
- да се стремят при разработването на темата да обособят ясно увода,
изложеието и заключението на темата.
Забележка: От кандидатстудентите не се изисква в увода да посочват автори и
изследвания по проблемите, които са предмет на темата.
Литература
История на България от древността до наши дни – за 11 клас, авторски колектив:
Делев, П., Г. Бакалов, П. Ангелов, Ц. Георгиева, П. Митев, И. Илчев, И. Баева, Е.
Калинова, С., Планета 3, 2001.
История и цивилизация – за 11 клас на СОУ, авторски колектив: Гюзелев, В., Р.
Гаврилова, И. Стоянов, М. Лалков, Л. Огнянов, М. Радева. С., Просвета, 2001.
История и цивилизация – за 11 клас на средните общообразувателни училища,
авторски колектив: Мутафчиева, В., К. Косев, С. Грънчаров, Х. Матанов, И. Илиев, А.
Василев. С., Анубис, 2001.

[BeBsItO]

ПРОГРАМА ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
Образуване и укрепване на българската държава (края на VІІ – средата на ІХ в.)
Прабългари и славяни през епохата на “Великото преселение на народите” (ІV-VІІ в.).
Основаване и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел.
Териториално разширение и централизация на България през първата половина на ІХ в.
Християнизация и политическо развитие на България (втората половина на ІХ –
първите три десетилетия на Х в.)
Покръстване на българите и основаване на Българската църква. Дейност на Кирило-
Методиевите ученици в България. Политическо и културно развитие на българската
държава при цар Симеон.
Залезът на ранносредновековното Българско царство (927-1018 г.)
Управление на цар Петър. Цар Самуил и неговите наследници в борба за запазване на
българската държавна независимост. Завладяване на България от император Василий ІІ.
Възобновяване и развитие на Българското царство при Асеневци до 1241 г.
Въстанието на братята Петър и Асен. Завършване на освободителното движение при
цар Калоян. Политическа хегемония на Българското царство в Европейския югоизток
при цар Иван Асен ІІ. Държавна уредба и стопанско развитие.
Църква и култура през ХV-ХVІІ в.
Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Църковна
организация и манастирската мрежа. Книжовните средища, изкуството, народната
култура.
Политически и съпротивителни движения на българите през ХV-ХVІІ в.
Българската антиосманска съпротива през ХV в. Хайдутството. Европейският свят и
българите. Българските въстания през ХVІ-ХVІІ в.
Ранно българско възраждане.
Същност, съдържание и хронологически граници на възрожденската епоха. Фактори на
Българското възраждане. Нови явления и тенденции в развитието на аграрните
отношения в българските земи през ХVІІІ и началото на ХІХ в. Подем на градското
стопанство (занаяти, търговия, наченки на манифактурното производство). Социални
промени в българското възрожденско общество. Зараждане на българската национална
идея. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански – живот, дело, последователи.
Изграждане на новобългарската просвета и на възрожденската култура.
Движение за новобългарска просвета – предпоставки, основни етапи, дейци.
Българската възрожденска култура – предпоставки за развитие; периодичен печат;
наука; нови явления и тенденции в областта на литературата, изкуството,
архитектурата, художествените занаяти; по-ярки възрожденски творци.
Църковно-национално движение през епохата на Възраждането.
Предпоставки за възникване на църковното движение. Основни етапи, програмни
документи, дейци, идейни течения. Създаване на Българската екзархия.
Националноосвободително движение на българския народ през 50-те – средата на
70-те години на ХІХ в.
Кримската война (1853-1856 г.) и българите. Обществено-политическа дейност на
Георги Раковски (1821–1867). Емигрантски политически организации през 60-те и
началото на 70-те години на ХІХ в. Създаване и дейност на БРЦК.
Източната криза (1875-1878 г.) и българският политически въпрос.
Начало на Източната криза. Създаване и дейност на БРК. Опит за въстание през
септември 1875 г. Създаване и дейност на Гюргевския революционен комитет.
Априлско въстание 1876 г. Руско-турската война 1877-1878 г. и освобождението на
България.
Възстановяване и развитие на българската държава (1878 – 1885 г.)
Временно руско управление. Подготовка на Органическия устав. Учредително
събрание и приемане на Търновската конституция. Избор на български княз.
Държавно-политическо развитие на Българското княжество до Съединението.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.)
Съединисткото движение в Източна Румелия. Осъществяване на Съединението.
Отношение на Великите сили и на балканските държави към Съединението. Сръбско-
българска война (1885 г.). Признаване на Съединението.
България в края на ХІХ век (1887 – 1899 г.)
Управление на Народнолибералната партия – вътрешна и външна политика.
Отстраняване на Стефан Стамболов от власт. Образуване на Народната партия.
Вътрешна и външна политика на правителството на Константин Стоилов.
Българският национален въпрос (1878 – 1903 г.)
Възникване на българския национален въпрос. Националноосвободително движение на
македонските и тракийските българи в края на ХІХ и началото на ХХ век. Илинденско-
Преображенско въстание.
България в навечерието и по време на Балканските войни (1908 - 1913 г.)
Управление на Демократическата партия. Обявяване на независимостта на България
(1908 г.). Изграждане на Балканския съюз. Първа Балканска война (1912 – 1913 г.).
Втора Балканска (Междусъюзническа) война – 1913 г.
Държавно-политическо развитие на България (1918 – 1923 г.)
Следвоенната политическа обстановка в България. Съглашенска окупация.
Коалиционни кабинети. Ньойски мирен договор. Самостоятелно управление на БЗНС –
реформи и външна политика. Политически борби. Държавният преврат на 9 юни 1923 г.
България в годините на Втората световна война (1939 – 1944 г.)
Българският неутралитет в началото на войната. Вътрешнополитическо развитие.
Присъединяване към Тристранния пакт. “Обединена” България. Регентски съвет.
Активизиране на опозицията. Външнополитическа преориентация. Държавният преврат
на 9 септември 1944 г.
Формат на изпита
Писменият изпит по история в СУ „Св. Климент Охридски” се състои в развиване
на тема по даден исторически поблем. Времетраенето на изпита е 4 астрономически
часа. Предложената изпитна програма е съставена въз основа на учебната програма по
история на България за ХІ клас на СОУ – задължителна подготовка. В нея са включени
основни проблеми, които са обединени в тематични кръгове и се отнасят до развитието
на българската държава и на българското общество във времето от края на VІІ до
средата на ХХ в.
Изпитната комисия формулира темите в деня на изпита, така че те да покриват
цялото учебно съдържание заложено в програмата по история на България. При
започване на изпита се изтеглят две теми, като всеки кандидат-студент има право да
избере и да пише по една от тях.
Основни цели на изпита
- да провери историческите знания на кандидат-студентите, предвидени в
държавните образователни изсиквания за първо равнище;
- да провери уменията на кандидат-студентите за създаване на аргументиран текст
по определен проблем;
- да провери нивото на владеeне на книжовния български език, доколкото това е
условие за създаване на правилен текст.
Критерии за проверка и оценяване на изпитната работа
Предлаганият формат на изпита дава възможност да се установят и оценят
историческите компетентности и езиковата култура на кандидат-студентите, а не на
наизустени знания. Проверяват се техните умения за:
- ясна структура на изложението и разкриване на логическата връзка между
събитията;
- правилен подбор на фактологическия материал и неговата систематизация в
хронологическа последователност;
- анализ и обобщения върху определени събития, личности, явления и
процеси, които са свързани с основните въпроси по темата;
- коректно използване на историческата терминология;
Оценката на историческите знания се осъществява на основата на:
- изчерпателността на фактологическия материал по зададената тема, заложен
в учебната програма по история на България за ХІ клас на СОУ –
задължителна подготовка;
- точна хронология на събитията, явленията и процесите, които са предмет на
анализ и оценка в темата;
- изводи и обобщения по темата;
- езикова и стилова грамотност на изложението.
При пропуск на основен въпрос оценката се намалява до две единици.
Методически указания
За успешното полагане на изпит на кандидатстудентите се препоръчва::
- да усвоят задълбочено задължителния учебен материл по проблемите,
заложени в програмата по история на България;
- да използват тестовата форма за проверка на знанията;
- да се научат да развиват тема на основата на план-тезиси по съответните
учебни проблеми и въпроси;
- да се стремят при разработването на темата да обособят ясно увода,
изложеието и заключението на темата.
Забележка: От кандидатстудентите не се изисква в увода да посочват автори и
изследвания по проблемите, които са предмет на темата.
Литература
История на България от древността до наши дни – за 11 клас, авторски колектив:
Делев, П., Г. Бакалов, П. Ангелов, Ц. Георгиева, П. Митев, И. Илчев, И. Баева, Е.
Калинова, С., Планета 3, 2001.
История и цивилизация – за 11 клас на СОУ, авторски колектив: Гюзелев, В., Р.
Гаврилова, И. Стоянов, М. Лалков, Л. Огнянов, М. Радева. С., Просвета, 2001.
История и цивилизация – за 11 клас на средните общообразувателни училища,
авторски колектив: Мутафчиева, В., К. Косев, С. Грънчаров, Х. Матанов, И. Илиев, А.
Василев. С., Анубис, 2001. златна си :-)

[krem4et0]

Считам темата за приключена!