За твой късмет пазя курсовите си работи. Ето ти една част от текст от този сайт: http://www.msu.ru/en/info/history.html
преводът ми е от началото до: World war I that started soon led to a further decrease in the number of students. това е над черно-бялата снимка на някакъв учен ;)
Успех
Една от най-старите руски институции за висше образование, университета в Москва е създадена през 1755. В началото на 1940 тя е наречена на академик Михаил Ломоносов (1711-1765), блестящ руски учен, който допринася много за основаването на университета в Москва. /приложение 1 – портрет/. Михаил Ломоносов е един от интелектуалните титани на XVIII век. Александър Пушкин, голям руски поет го описва като човек на внушителна сила на волята и проницателен научен ум, чиято доживотна страст е била науката. Заниманията на Ломоносов варират от история, реторика, изкуство и поезия до механика, химия, минералогия. Неговата дейност е изявяване на огромния потенциал на руската научна общност, чиито представители заемали позициите на водачество в света. Петър I реформира Русия, като позволява на страната да достигне стандарта за тогавашните съвременните европейски сили в много сфери. Голямото значение е поставено на образование. През 1724 академията в St . Petersburg на науките, създадена от Петър I , основава университет и гимназия, за да образова интелектуалци и изследователи, от които страната иманужда; както и да е, тези образователни институции не изпълняват задачата, която приемат. Михаил Ломоносов, е този, който предлага с писмо до Шувалов, идеята за изграждането на университет на влиятелния придворен на Москва. Фаворита на императрица Елизавета Петровна, Шувалов е покровителя на изкуствата и умението; той поддържа плановете на Ломоносов за нов университет и ги представя на императрицата.
През 1755, на 25-и януари, Св. Татяна е ден според руската ортодоксална църква, в който императрица Елизавета Петровна подписва указ, че университет трябва да бъде създаден в Москва. Церемонията на откриване става на 26-и април, когато е отпразнуван и денят на коронация на Елизавета Петровна. От 1755, 25 Януари и 26-и април са маркирани от специални събития и празненства при университета в Москва; годишната конференция, където учениците представят резултатите на тяхната работа от проучванията им, е обичайно проведена през Април.
Според плана на Ломоносов, замисълът отначало е бил за три факултета. Първо - всички ученици придобиват изчерпателно познание в областта на действие на науката и хуманитарна насоченост във Факултета по Философия,тогава те могат да специализират и продължат с философията или се присъединят също към Юридическия или Медицинския факултет. Лекции се изнасят също на латински, език за образовани хора тогава, или на руски. За разлика от европейски университети, университетът в Москва няма Факултет по Теология, докато в Русия не се появят основавания за специално теологично образование.
От самото начало елитизмът е чужд на университета, което обуславя демократичния дух на университетската общност за дълъг период от време. Указът Елизавета Петровна, който е подписан, заявява в неговото предисловие, че университетът ще образова и обикновени хора,само крепостници не са приети. Самият Ломоносов показва навън,в европейски университети, че академичните постижения на ученика имат значение, а не неговата социална позиция или семейна обстановка. В края на 18 век, когато има само трима благородници, сред 26 професори в университета, повечето от учениците са обикновени хора. Най-добрите от тях са изпратени да продължат образованието си навън, създавайки контакти с международната научна общност. Оригинално обучението в университет в Москва е свободно за всички ученици, по - късно само бедни ученици са освободени от таксите за обучение. Държавното финансиране не покрива всичките университетски разходи; затова администрацията трябва да открие начини за увеличаване на допълнителните фондове. Университетът е частично финансиран от неговите покровители, като богатите търговци от семействата в Демидов и Строганов, например, и някои други, които даряват лабораторна екипировка, ангажират различни събирания и организират екскурзии с учебна цел за студентите. Университетски възпитаници поддържаха тяхната Алма Матер през тежки времена, събирайки пари, от обществени занимания. Университетски професори завещават при университетската библиотека техни частни колекции от книги, най-големи между които са тези на I.M.Snegirev, P.Ya.Petrov, T.N.Granovsky, S.M.Soloviev, F.I.Buslaev, N.K.Gudzy, I.G.Petrovsky и други.
Университетът в Москва играе забележителна роля в популяризиране на науката и ерудицията в Русия, правейки лекциите на неговите професори отворени за всички граждани, желаещи да ги посетят. Публикуването в Русия на книгата започва през 1756, когато къща за отпечатване и книжарница са отворени вкампуса; отпечатването един от първите вестници, Moskovskie Vedomos (московският вестник) стартира там. Първият литературен периодичен весник в Москва Poleznoe Uveselenie (полезното забавление) е също така отпечатан в Къщата за печатане на университета през 1760 год. Н. И. Новиков, една от първите блестящите фигури на просветата, в Русия, е на чело на университетските издатели от 1779-1789.
За над век, от 1756г, университетската библиотека е единствената, която е отворена за общото население в Москва.
Московски университетски професори допринасят много за изграждане на нови културни центрове в Москва и Русия, гимназия,а по-късно и университет в Казан,Гимназия на изкуствата в Санкт Петербург, Мали театър в Москва.През XIX век първите научни общества се появяват при университета, обхващат естественици, историци и филолози.
________________________________________
Първоначално управляван според "имперския декрет на поделението на московския университет", през 1804 московският университет е удостоен грамота. Според грамотата ректорът и декани са избрани от професорите; първият ректор - избран е Х. А. Чеботарев, професор по история и филология. /приложение 2 – Устав/. Управляващата група на университет е съвета на професорите; те присъждат също така и степени. Публикациите, които са одобрени от съвета и отпечатани от университетското издателство, саа освободени от цензурата. Има четири дивизии на университет в Москва в ранния 19 век: Морални и политически науки, физиката и математиката, медицина, филологият. Процесът на университетското образование отнема три години, след срочни изпити най-добре представилите се възпитаници били награждавани. През 1804, Глава на Университетския правилник, университетът контролира средните и начални училища в централните провинции на Русия, която доприася за последователност в плановете за образователните основавания на всички нива.
Нашествието с френската армия, водено от Наполеон, причинява вълна на патриотизъм между студентите, много от тях се присъединяват към доброволеца от корпуса през 1812. М. И. Катузов, който води руската армия, коментира специално самоотвержна работа на университетските медицински професори и учениците.
Университетските здания са изгорени през френската окупация - библиотеката, архивът, музеят и всичката екипировка са унищожени. След войната това е обединената кампания на всички образовани хора в Русия, която прави възстановяването на университетското възможно: книгите, древните ръкописи,, всички видове колекции, обурудване, финансова помощ биват изпращани от лаборатории и учени. Също така се включват и обикновени хора.
В резултат на това 7, 500 книги са били събрани за университетската библиотека от 1815. Въпреки трудните условия, академичната година в университета в Москва започва на 1-и септември, 1813; а през 1820 пълният брой ученици превишава 500.
В ранния 19 век университетът в Москва привлича свободно мислещи хора, които дискутират бъдещето на Русия. Това е често истинска битка на остроумия между поддръжниците на западните идеи и онези, които смятали, че Русия има нейния собствен, уникален път на развитие. През 1840-те разговори, предадени от Т. Грановски, са посетени от всички московски интелектуалци. Университетът в Москва е съд, където млади хора оформят различен обществен слой; в университета традициите на общността са поддържани и култивирани. Университетски възпитаници въвеждат най -съвременните идеи, като оставят душата си в тяхната Алма Матер.
Работата на университетските издатели не е ограничена само до научни публикации, те ще са първите, който ще публикуват "сонетите" от А. Мицкевич и прозата на Тургенев
Премахването на подчинението в Русия през 1861 е точка на завой в историята на страната. В историята на Московския университет също започва период на реформи. През 1863 са определени с грамоти от университета нови стандарти и изисквания: искането за изключително подходящите специалисти в полето на промишлеността, земеделието, търговията нараства;, страната имала нужда от добре обучените правителствени служители, адвокати и хора за войска. Новият закон разширява обхвата на обектите на експерименти с програмата, която включва повече семинари, и лабораторни експерименти. Броят на професорите и инструкторите нарасва. Въвеждат се вече четири деления при университета: Факултет на историята и филологията, Факулте на физиката и математиката, Юридически факултет, Медицински факултет. Целият брой на учениците е за повечето обикновени хора от Русия.
Професори на университета допринесят много за развитието на вторичното образование във Русия. Нови учебници за гимназии са компилирани от университетските професори. Университетски възпитаници преподават много често в гимназии, представяйки най -съвременните идеи и методи в работата си.
Към края на 19 век Московския университет спомогва откриването на много музеи в Москва, като например Политехническия музей, Историческия музей, Зоологическия музей, Антропологическия музей, Музей на изящните изкуства, Ботанически и Зоологически градини.
През 1863, нова Глава на университета в Москва подпомага обучение и улеснява развитието на образованието в Русия. Но след убийството на Александър II през 1881, правителството ограничава правата на университетите, опитвайки се да постави програмата под негов собствен контрол, както и да е, университетът в Москва остава център за науката и културата, обединявайки в ранния 19 век такива блестящите мислители и философи като V. S. Soloviev, V. v. Rozanov, братята на Trubetskoi, S.N. Bulgakov.
Демократичният дух и традиции на университетa в Москва се показват и по време на Първата руска революция, 1905-1907. Студентите са срещу монархията, те искат републиканска система на правителство; много от тях се присъединяват към бойците в улиците.
Не само ученици, но и московски университетски професори запазват неговите вкоренили се дълбоко демократични традиции. В 1911 правителството отхвърля нечестно много университетски професори и инструктори, пренебрегвайки грамотата; над 130 професори протестират срещу това, като напускат техните работни места. В резултат на конфликта между Правителството и Университета, много студенти са под натиск, а някои и арестувани. Скоро ще започне Първата световна война,която ще доведе до значителен спад в бройката на студентите.