17 години - закон [Архив]

4eere6ka_kiss

06-23-2008, 16:43

Задължителният вечерен час е безмислено упражнение

Цял куп подобни санкции досега се оказаха неефективни, защото никой не контролира изпълнението им

Нели Чолашка, Константин Караджов

Най-новият напън на управниците да защитят българските деца роди идеята за въвеждане на вечерен час. След 22 часа малчуганите до 14 години няма да могат да се движат по улиците без придружител. В противен случай родителите ще отнесат глоба до 500 лв.
Единственото изискване към придружителя е да е пълнолетен и дееспособен. Логично изниква въпросът, а какво става, ако 40-годишен сводник или наркодилър придружава 13-годишно момиче или момче? На челата им не пише, че са такива.
Следващият логичен въпрос е кой ще следи за изпълнението на тази разпоредба и ще издирва небрежните родители, за да им събира глобите. Това засега никъде не е вписано. Пък е представете си как циганско семейство плаща 500 лева, защото 13-годишната им дъщеря била сама след 22 ч. Да не говорим, че тя е на улицата по работа, така да се каже. Но това е крайният вариант. Все пак не болшинството от подрастващите проституират или се занимават с продажба на наркотици.
Това не е първата мярка за закрила на децата, която е недообмислена.

Парадоксите започнаха още със Закона за закрила на детето,

влязъл в сила в средата на 2000 г. Тогавашните управляващи бяха пропуснали да запишат, че детето може да се изведе от семейството, защото е подложено на физическо насилие от родителя. Изследване от същия период сочеше, че най-често тормоз върху малчуганите се упражнява именно у дома.
В края на 2001 г. се случи трагедията в "Индиго". Започна се изготвяне на Национална програма за защита здравето и безопасността на децата. Заваляха предложения за крути мерки. Повлияни от конкретния случай, предложенията бяха свързани предимно с правото на малчугани да посещават дискотеки и барове.
В крайна сметка националната програма беше приета от Министерския съвет през април 2002 г. Част от мерките гласяха, че деца до 14 години не могат сами да посещават клубове и дискотеки след 20 ч. през зимата и 21 ч. през лятото, а за младежи от 14 до 18 г. се отпусна още по един час престой по заведенията без възрастен. Идеята беше тези изисквания да се обвържат с издаването и отнемането на лицензи на собствениците на локали. Година по-късно - април 2003 г., всеки редовен посетител на нощни заведения сам може да види какви са резултатите от вписаните мерки - в повечето столични дискотеки се чувстваш направо неловко, ако си над 18 години. Никой не проверява за малолетни и непълнолетни след фиксираните в програмата часове, никой не отнема лицензи.
Още по-отдавна действат мерки в Наказателния кодекс, които уж пазят малолетните и непълнолетните граждани на държавата ни. Там се предвижда например, че "Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчно грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или с поправителен труд и обществено порицание".

Осъдени родители по този член няма.

С аргумента, че съществува вече подобен текст в НК, депутатката Нонка Матова успя да убеди колегите си да не приемат текста, с който се въвежда глоба за родители, ако деца до 10 години са оставени сами в къщи. Текстът, станал по-популярен като "сам в къщи", беше приет първоначално от мнозинството, но след като преспа една нощ, то реши да го прегласува и го отхвърли.
Матова напомни на останалите депутати, че се намираме в България, а не в САЩ. Колкото и добросъвестен родител да си у нас, трудно можеш да осигуриш постоянно присъствие на възрастен човек за децата си у дома. Това в крайна сметка е въпрос на финансови възможности.
В същия смисъл излишни бяха и напъните да се вмени задължение на родителите да осигурят задължително придружител на отрочетата си до 14 години, когато се намират извън дома, независимо в колко часа - текст също първоначално приет от депутатите, които после размислиха.

Такова нещо дори и в САЩ го няма.

Ненужни бяха и опитите на Евгения Живкова да въведе специални санкции за търговци, които продават алкохол на деца и даже за родители, които организират в домовете си партита за малчугани с алкохол и цигари. В споменатия вече Наказателен кодекс деянието опияняване на непълнолетен е криминализирано, а продажбата на алкохол на младежи до 18 г. се санкционира с глоба да 500 лв. и поправителен труд. За наказани по тези параграфи също не се е чувало.
Права е Нонка Матова - ние не сме в САЩ, не сме и в Западна Европа. Това обаче са страни, които все взимаме и даваме за пример.
Проверка на "Сега" установи, че нито една институция в страната ни, пряко ангажирана със защитата на децата, не разполага с информация как са регламентирани тези неща в други страни. В Държавната агенция за закрила на децата например не се интересували от проблема с вечерния час, защото предложенията за въвеждането му не идвали от тях. Интересно на каква база се изготвят експертните предложения за програми, закони и т.н.
От западноевропейските държави и в САЩ безспорно можем да се поучим, защото при тях проблемите със сигурността на децата са възниквали в резултата на доста по-плавен преход от строги ограничения за младежите към повече свобода за тях. У нас, след периода на големите ограничения за мало и голямо до 1990 г., настъпи слободия. С нея ще трябва да се борим с разумни и обосновани мерки. Обществото няма да приеме връщане на вечерен час в чистия му вид, когато на ученици не се разрешава въобще да излизат след 22 часа или пък задължителни униформи в школото. Или пък изисквания от сорта "Семейството да се грижи за хигиенните норми на детско-юношеската възраст", каквито предложения бяха направени в парламентарната комисия за децата, младежта и спорта. Подобни мерки всъщност не са и нужни, ако се поучим от световния опит.
Разумни ограничения - да. Те обаче трябва да бъдат конкретно описани и обезпечени със строг контрол от страна на конкретен орган със строги санкции, които действително да се налагат. Експертите и институциите, които готвят тези текстове, могат да се поучат от въведената задължителна регистрация на трудовите договори - високи глоби и гонитба до дупка за нарушителите. Дотогава писането на текстове в защита на децата и гласуването, и прегласуването им ще си останат преливане от пусто в празно.

Ограниченията за малчугани са най-много в САЩ
В други страни вечерните часове са по-скоро изключение, отколкото правило

Ползите и вредите то въвеждането на официален детски вечерен са тема на политически и обществени дебати в много страни. В момента ограничението се практикува най-масово САЩ, но далеч не се приема безропотно. Трябва ли държавата да заключи всички млади, за да ги предпази и да замени липсващия семеен контрол, питат най-често противниците на мярката.
От 1985 г. до днес повече от 700 американски града, включително 150 от 200-те най-големи, са въвели забрана тийнейджъри да се мяркат по улиците нощно време. Правилата се различни, но главно целят намаляване на детската престъпност. Повечето градове забраняват на сами деца да се шляят след 23 часа, другаде часът е 22 или полунощ. През уикенда обикновено до малко по-късно. Възрастовата бариера варира от 13 до 18 години, а глобите са от 75 до 300 долара.
Съд спря през 1999 г. куриозно и драстично решение на градската управа на градче в Калифорния да въведе и "дневен час". То искаше децата до 18 г. да стоят задължително в училище от 8.30 до 13.30 ч.
Във Великобритания закон от 1999 г. дава на местните власти правото да въвеждат детски вечерен час на места с повишена криминална опасност. Той може да обхване всички под 16 г. от 21 до 6 часа. Досега такъв вечерен час не е прилаган никъде в Англия или Уелс, където предпочитат по-гъвкава система с персонални ограничения за младежи с криминален рецидив.
В Шотландия, която има отделна полицейска и съдебна система, някои градове е забранено на деца под 16 г. да се показват на улицата след залез слънце сами и без уважителна причина. Патрулиращите полицаите могат да ги заведат у дома или в управлението.
В цяла Германия от 24 до 5 часа е забранено да излизат деца до 16 г. без придружител. Последните изисквания по защитата на децата там са от юли 2002 г. Среднощният вечерен час не важи, когато децата са на лагер. Непълнолетните не могат да посещават хазартни заведения и барове. Санкциите са за собствениците на заведенията - отнемане на лицензи.
Холандците, които се славят като едни от най-освободените хора и които първи легализираха леката дрога, имат интересни ограничения за защита на децата. Там вечерен час няма. На младежи до 15-годишна възраст не може да се сервира никакъв алкохол в заведенията, дори и бира. От 15 до 18 години могат да пият бира навън, но не и твърд алкохол. Специалните кафенета, в които се предлага лека дрога, са разрешени след 17 години, т.е. ако си между 17 и 18 години не можеш да пиеш твърд алкохол, но пък е абсолютно законно да запалиш цигара марихуана в заведение.
През 2001 г. във Франция съд постави прецедент, като разреши на кметството в гр. Орлеан да въведе летен вечерен час от 23 до 6 часа за деца до 13 г. Това предизвика бурни протести и засега остава единствен случай. В Канада такова ограничение е въвеждано само в няколко малки града, също последвано от големи спорове.
В Москва цели две години тече обсъждането дали да се въведе вечерен час след 23 часа за децата под 14 г. По думите на кмета Юри Лужков намерени сами на улицата те трябваше "да стават обект на интереса на правоохранителните органи". Миналата есен правната комисия на московския парламент, представители на кметството и градската прокуратура се съгласиха, че подобен законопроект противоречи на Конституцията и федералните закони.
Такъв вечерен час обаче действа в беларуския гр. Витебск. Управата е въвела забрана младежи под 16 г. да излизат сами между 22 и 6 ч. под заплахата от глоба в размер на три минимални заплати. Местни правозащитници обвиниха властите, че целят единствено да увеличат приходите и да поставят младите активисти от опозицията под контрол.

Ne sum go 4ela nz dali 6te ti pomogne ....