Fallen`Angel
06-23-2008, 17:22
Първо искам да кажа, че на който не му се чете - да не чете, просто искам да си излея душата и ако някой иска да даде съвет..
Мина доста време..горе долу си спомням датата, когато се срещнахме с нея. До тогава не я бях забелязвал като че ли, а стоеше точно до мен. Не знам какво стана с мен, но от този момент нататък се промених. Станах мил, добър, отчив към всеки, независимо дали ми е приятел или познат. Още когато излязох с нея усетих, че това ще е различно. Още при първата целувка нещо трепна в мен, което до тогава не беше никога. Ден след ден се виждахме. Надявах се всеки ден да ми пише, че да се видим и то се случваше. Случвало се е да ми пише по късно за среща, но дотогава седях и мирувах и чаках..бях изпълнен с търпение. Когато получех sms-a едвали не вече нищо нямаше значение, а бяхме заедно от седмица..Никога не се бях чувлствал в такава еуфория с момиче, както с нея, а беше просто едно малко и невинно момиче. Направихме един месец. Криехме се, цялата връзка беше в тайна. Не трябваше да се разбира от никого, освен няколко важни за нас приятели, с които прекарвахме времето. Това беше тръпката. По усамотени кафета, по големи разходки и всичко като че ли беше в приказка. Чудех се - Боже, исках да бъда щастлив, това ли е начина? На мен ли се случва всичко това? :-o Приемах всичко на драго сърце от нея. Срещите зачестиха, а любовта ми към нея се засили МНОГО. Беше моята половинка. Знаете, че когато в една връзка хората не са само "гаджета", а ми и приятели - то това е истинска връзка. Имах чувството, че мога завинаги да бъда с нея, стига тя да поиска. Бях несигурен в някой мои действия, но тя ми показа, че няма от какво да се притеснявам. Времето отлиташе, а нямахме почти никакво време. Дойде началото на лятото.. Оставаха 7 дни до нейното заминаване..Бях тъжен, но се опитвах да не го показвам. Изведнъж не можах и й казах, че я обичам и не искам да заминава, защото ще я изгубя..Тогава тя ме погледна и ми каза ' Мило, обичам те много..погледни тая гора и преброи всичките листа..това са дните ни заедно..' Това ми беше достатъчно..Денят на нейното заминаване дойде и тогава седях при нея до последно..Тя замина и си казах ' Край..като се върне няма да сме заедно..' Знаех от собствен опит, че нещо което е на разстояние не може да просъществува дълго, а тя нямаше да я има 3 месеца (вярно, не е много, но достатъчно). Отначало беше всичко супер. Всеки ден си говорихме по телефоните, обсъждахме ситуации и прочие, докато не започнаха караниците. А те дойдоха с ревността..За пръв път разбрах какво е да ревнуваш..Но разбрах и какво е да обичаш..не знам дали е истинснки, но за сега поне това ми е най силната любов. Не можех да спря да мисля за нея и тя ми показваше, че и тя не може..След няколко седмици отидох при нея за 4-5 дена..Тея дни бяха най-най щастливите ми някога..винаги ще ги помня..От сутрин до вечер бяхме заедно и след 5-6 часа сън пак заедно..Дойде времето и аз да си замина. Не вярвах, че не ми е изневерявала, но по късно (КЪСНО..) се убедих, че не ми е..А всичките караниците дойдоха от това..Дойде края на лятото и тя се върна..Помня часа и разговора..беше ме изненадала. Каза, че ще се прибере на 2 или 3ти септември, а се прибра на 29ти.. Часът беше 5 без 10 и видях телефона ми да звъни ' В града съм.. ' Запалих мотора и газ към тях. Не можех да я дочакам да я видя, нещо в мен трептеше, жадувах за нейната целувка..усмивка.. Тогава тя дойде..Само по погледа й разбрах, че нещо не е наред..Попитах я какво има.. Тя ми отговори ' нищо '. Няколко часа заедно ми дадоха да разбера, че края е настъпил.. Не исках да го казвам, но не можех да си го избия от мислите. Попитах я какво има пак и тя ми отговори, че ' Родителите й не дават да се среща с момчета '. Тогава всичко в мен рухна..Седях и не можех да повярвам на очите и думите й.. Тя ме прегърна и каза ' Винаги ще те обичам и винаги ще бъда близо до теб ' Не можех да повярвам.. Беше ме прегърнала и каза ' По добре ще е да се разделим, отколкото да си навлечем неприятности.. Тогава започнах да си мисля, че не е това причината..Бях се запознал с родителите й, когато бях при нея и останах с много добро мнение за мен..Срещнах ги на улицата един ден и поговорих с тях.. Те ми казаха, че няма такова нещо.. На следващия ден я срещнах й нея..беше тъжна и беше с най добрата и за нея и за мен приятелка..Прегърнах я и й казах, че искам пак да бъдем заедно, казах, че я обичам..Тя ми отговори, че и тя ме обича и че иска да сме заедно, но не може..По късно разбрах, че не родителите са й били проблема..тя не е искала и просто се е опитала по някакъв начин да не ми го каже, защото знае, че ще ме нарани много. Попитах я така ли е и тя каза ' Да, съжалявам, не исках да те наранявам много, защото знам че ти е трудно..няма друг, просто започнах да те възприемам като брат със всичките тези разговори и виждания.. Съжалявам, обичам те.. ' И така историята приключи като нещо повече от приятели..Започнаха мъки и страдания.. Съжалявам само за моята една единствена грешка - не й вярвах и от там дойдоха всички проблеми..много съжалявам..
Мина доста време..горе долу си спомням датата, когато се срещнахме с нея. До тогава не я бях забелязвал като че ли, а стоеше точно до мен. Не знам какво стана с мен, но от този момент нататък се промених. Станах мил, добър, отчив към всеки, независимо дали ми е приятел или познат. Още когато излязох с нея усетих, че това ще е различно. Още при първата целувка нещо трепна в мен, което до тогава не беше никога. Ден след ден се виждахме. Надявах се всеки ден да ми пише, че да се видим и то се случваше. Случвало се е да ми пише по късно за среща, но дотогава седях и мирувах и чаках..бях изпълнен с търпение. Когато получех sms-a едвали не вече нищо нямаше значение, а бяхме заедно от седмица..Никога не се бях чувлствал в такава еуфория с момиче, както с нея, а беше просто едно малко и невинно момиче. Направихме един месец. Криехме се, цялата връзка беше в тайна. Не трябваше да се разбира от никого, освен няколко важни за нас приятели, с които прекарвахме времето. Това беше тръпката. По усамотени кафета, по големи разходки и всичко като че ли беше в приказка. Чудех се - Боже, исках да бъда щастлив, това ли е начина? На мен ли се случва всичко това? :-o Приемах всичко на драго сърце от нея. Срещите зачестиха, а любовта ми към нея се засили МНОГО. Беше моята половинка. Знаете, че когато в една връзка хората не са само "гаджета", а ми и приятели - то това е истинска връзка. Имах чувството, че мога завинаги да бъда с нея, стига тя да поиска. Бях несигурен в някой мои действия, но тя ми показа, че няма от какво да се притеснявам. Времето отлиташе, а нямахме почти никакво време. Дойде началото на лятото.. Оставаха 7 дни до нейното заминаване..Бях тъжен, но се опитвах да не го показвам. Изведнъж не можах и й казах, че я обичам и не искам да заминава, защото ще я изгубя..Тогава тя ме погледна и ми каза ' Мило, обичам те много..погледни тая гора и преброи всичките листа..това са дните ни заедно..' Това ми беше достатъчно..Денят на нейното заминаване дойде и тогава седях при нея до последно..Тя замина и си казах ' Край..като се върне няма да сме заедно..' Знаех от собствен опит, че нещо което е на разстояние не може да просъществува дълго, а тя нямаше да я има 3 месеца (вярно, не е много, но достатъчно). Отначало беше всичко супер. Всеки ден си говорихме по телефоните, обсъждахме ситуации и прочие, докато не започнаха караниците. А те дойдоха с ревността..За пръв път разбрах какво е да ревнуваш..Но разбрах и какво е да обичаш..не знам дали е истинснки, но за сега поне това ми е най силната любов. Не можех да спря да мисля за нея и тя ми показваше, че и тя не може..След няколко седмици отидох при нея за 4-5 дена..Тея дни бяха най-най щастливите ми някога..винаги ще ги помня..От сутрин до вечер бяхме заедно и след 5-6 часа сън пак заедно..Дойде времето и аз да си замина. Не вярвах, че не ми е изневерявала, но по късно (КЪСНО..) се убедих, че не ми е..А всичките караниците дойдоха от това..Дойде края на лятото и тя се върна..Помня часа и разговора..беше ме изненадала. Каза, че ще се прибере на 2 или 3ти септември, а се прибра на 29ти.. Часът беше 5 без 10 и видях телефона ми да звъни ' В града съм.. ' Запалих мотора и газ към тях. Не можех да я дочакам да я видя, нещо в мен трептеше, жадувах за нейната целувка..усмивка.. Тогава тя дойде..Само по погледа й разбрах, че нещо не е наред..Попитах я какво има.. Тя ми отговори ' нищо '. Няколко часа заедно ми дадоха да разбера, че края е настъпил.. Не исках да го казвам, но не можех да си го избия от мислите. Попитах я какво има пак и тя ми отговори, че ' Родителите й не дават да се среща с момчета '. Тогава всичко в мен рухна..Седях и не можех да повярвам на очите и думите й.. Тя ме прегърна и каза ' Винаги ще те обичам и винаги ще бъда близо до теб ' Не можех да повярвам.. Беше ме прегърнала и каза ' По добре ще е да се разделим, отколкото да си навлечем неприятности.. Тогава започнах да си мисля, че не е това причината..Бях се запознал с родителите й, когато бях при нея и останах с много добро мнение за мен..Срещнах ги на улицата един ден и поговорих с тях.. Те ми казаха, че няма такова нещо.. На следващия ден я срещнах й нея..беше тъжна и беше с най добрата и за нея и за мен приятелка..Прегърнах я и й казах, че искам пак да бъдем заедно, казах, че я обичам..Тя ми отговори, че и тя ме обича и че иска да сме заедно, но не може..По късно разбрах, че не родителите са й били проблема..тя не е искала и просто се е опитала по някакъв начин да не ми го каже, защото знае, че ще ме нарани много. Попитах я така ли е и тя каза ' Да, съжалявам, не исках да те наранявам много, защото знам че ти е трудно..няма друг, просто започнах да те възприемам като брат със всичките тези разговори и виждания.. Съжалявам, обичам те.. ' И така историята приключи като нещо повече от приятели..Започнаха мъки и страдания.. Съжалявам само за моята една единствена грешка - не й вярвах и от там дойдоха всички проблеми..много съжалявам..