NeLLy_BaBy
06-23-2008, 19:52
Здравейте, ето и моята история. Момчето, с което съм сега е моята първа любов и може би защото е първия в живота ми го обичам толкова силно и затова сега страдам така и ми е супер кофти даже когато пиша в момента това мисля за него и сърцето ми плаче. Ходим от доста време и през целия ни период на отношения не сме се карали,той мн спокоен а аз малко по инпулсивна. Но това няма значение. Тъй като и двамата завършихме тази година , аз ще кандидатсвам със сигурност, но за него не е сигурно. Въпроса е че и двамата искахме да сме в един град и да живеем заедно, това беше като цел и за двамата. Но нещата преди няколко дни се преобърнаха и плановете ни отидоха на вятъра. Отначало и на двамата ни беше гадно- на мен повече. Неговата въможност да учи, за да сме в един град бе да учи в частен университет и въпреки че имаше финансовата възможност да си го позволи се отказа поради причината че твърде скъпо ще му дойде.
И в крайна сметка се оказва че той най-вероятно ще остане да роботи в родния ни град, а аз ще съм на 250 км от него и ще се връщам най-много 2-3 пъти в месеца и може би ако има и той възможност да идва. Явно той я приема тази де я твърде на спокойно докато мен ме разяжда вътрешно. Но това не е всичко. Не знам дали може би дългото време от което сме заедно е причина, но вече забелязвам колко по-рядко чувам думите обичам те" освен ако не ги кажа първо аз и след това той. Не знам дали си въобразявам, че има промяна в нащите отношения. Той както винаги ме прегръща и целува, но усещам, че нещо не е наред. Намираме все по-малко време за себе си да останем сами , тъй като той хои на работа и когато не излизаме, той минава през нас да се видим за малко и се прибира у тях. С него сме говорили по въпроса, че ако се появи с времето някакъв проблем между нас, ако се промени нещо в чувствата на единия ще говорим, за да не се залъгваме или ако има проблем да се опитаме да намерим решение. Досега той не ми е казвал нищо и се питам дали всичко не е наред и само се тормозя напразно. Направо вече не знам, толкова съм объркана. Чудя се как да върна нещата каквито бяха в началото. Толкова ми е тежко.Благодаря не прочелите тази история и се извинявам ако съм писала малко неразбираемо, но в момента искам да кажа толкова неща, а не мога абсолютно всичко, но това е най-важнто в общи линии.Благодаря за съветите предварително!
И в крайна сметка се оказва че той най-вероятно ще остане да роботи в родния ни град, а аз ще съм на 250 км от него и ще се връщам най-много 2-3 пъти в месеца и може би ако има и той възможност да идва. Явно той я приема тази де я твърде на спокойно докато мен ме разяжда вътрешно. Но това не е всичко. Не знам дали може би дългото време от което сме заедно е причина, но вече забелязвам колко по-рядко чувам думите обичам те" освен ако не ги кажа първо аз и след това той. Не знам дали си въобразявам, че има промяна в нащите отношения. Той както винаги ме прегръща и целува, но усещам, че нещо не е наред. Намираме все по-малко време за себе си да останем сами , тъй като той хои на работа и когато не излизаме, той минава през нас да се видим за малко и се прибира у тях. С него сме говорили по въпроса, че ако се появи с времето някакъв проблем между нас, ако се промени нещо в чувствата на единия ще говорим, за да не се залъгваме или ако има проблем да се опитаме да намерим решение. Досега той не ми е казвал нищо и се питам дали всичко не е наред и само се тормозя напразно. Направо вече не знам, толкова съм объркана. Чудя се как да върна нещата каквито бяха в началото. Толкова ми е тежко.Благодаря не прочелите тази история и се извинявам ако съм писала малко неразбираемо, но в момента искам да кажа толкова неща, а не мога абсолютно всичко, но това е най-важнто в общи линии.Благодаря за съветите предварително!