duci
06-24-2008, 12:57
Здравейте на всички
Първо нека ви предупредя, че това ще е поредната история, която ще прочетете, но имах нужда да я споделя, така че ако не ви се губи време в четене на писанията на още една объркана тийнейджърка, която не разбира момчешкия мозък :D направо можете да излезете от темата. Мисля, че имам нужда повече от това да си излея чувствата някъде, отколкото от съвети, защото опитах всичко възможно, което приятелите ми ме посъветваха, но не проработи.
Аз съм на 15 години, момчето, което харесвам също. Запознах се с него някъде към началото на учебната година, още първите дни. В самото начало знаех, че е различен от останалите и скоро се оказа, че не бях грешала. Беше един от най-забавните хора, които някога бях срещала, имаше невероятно чувство за хумор и винаги ме разсмиваше. Пишели сме си по цели нощи, през които не съм могла да заспя от смях. Само се шегувахме и ни беше много добре заедно. Въпреки че се познавахме от няма и месец, го чувствах като някой, с който съм отраснала и вечно съм познавала. Естествено в началото имах само приятелски чувства към него – бях приключила една връзка точно преди учебната година и не я бях превъзмогнала още. Още тогава ми казаха „изглежда свестен, сигурна ли си, че не го харесваш, а самата ти още да не го знаеш?”. Бях убедена, че грешат и продължих да го възприемам като „новият ми най-добър приятел”. Дните минаваха, продължавахме да си пишем в скайп и да си говорим в училище, и не си спомням дали поради някаква конкретна случка или едно от моите внезапни прозрения, но помня, че един ден отидох на училище наясно, че го харесвам. Не много, бях едва в начален стадий, и може би ако той изпитваше само приятелски чувства към мен, щеше да ми мине толкова бързо, колкото и беше дошло и отново да го имам за един страхотен приятел. Да, обаче нещата не се развиха така както смятах и аз все повече и повече започвах да хлътвам по него. Свети Валентин дойде, но той беше болен на същия ден. На следващата седмица се появи и ми подари цветя като ми каза, че са били за празника със малко закъснение. Може би седмица и половина две по-късно решихме да излезем и се видяхме, ходихме на кино. Убедена съм, че ако бях поела някаква инициатива на това кино, щеше да се случи нещо между нас, но бях изключително стресирана.. Не знам какво ми стана, но за момент краката ми се подкосиха, езикът ми се завърза и стоях като препарирана през цялото време. Той ме питаше какви ли не неща, а аз стоях и отговарях с по една дума. Толкова се бях притеснила, че ще кажа нещо не на място, че съвсем млъкнах. Знам, че много от вас ще ме упрекнат за това, аз самата осъзнавам, че това ми беше грешката, но не мога да върна времето назад. Та тъй като прекалено много се разпрострях, ще довърша с няколко думи. След това кино продължихме да си пишем по скайп и си говорихме така както и дотогава, но нямаше развитие. Бяхме си на същото положение, на което бяхме винаги и излизането ни все едно не се беше случило, просто продължавахме нашите приятелски отношения. Накрая, около два месеца по-късно може би малко по-малко, не се сдържах, казах му в скайп (още една грешка, но тази не вярвам да е била фатална. Много по-добре щеше да е да говоря с него наживо, но както сами се досетихте, съм доста притеснителна в такива моменти, а и когато говорихме, той изглеждаше твърдо решен с позицията си, така че начинът на разговор нямаше голямо значение.) за чувствата си, как не разбирам какво се случва и много искам да си изясним нещата, защото всичко беше прекалено объркано.. А той просто ми отговори, че преди ме харесвал наистина, но това било минало.. Била съм „асоциална” и не съм могла да контактувам, което било фундаментално за една връзка, така че нямало да се получи, въпреки че ме ценял много като приятелка. Не ме разбирайте погрешно, няма толкова общителен човек като мен, има дни, в които не спирам да дърдоря, а пък в крайна сметка много обичам да контактувам с хора. С тази негова реакция, ако не го познавах, би ме накарал да твърдя, че е повърхностен, но не е така. Не знам на какво се дължеше тази негова реакция.. Дотогава през 90% от случаите го заговарях аз, а след като ме отряза, около 30 пъти той ме заговаряше пръв, но всеки път си намирах извинение да се отделя от него, защото гневът още не ми беше минал. Пробвах се да го забравя, запознах се с много хора, голяма част, от които изключително забавни и привлекателни момчета, но явно просто не съм такъв човек. Продължавам дори още по-силно да го харесвам и не знам вече какво ще правя. За съжаление границата „приятел-нещо повече от приятел” е малко размита при нас и когато той направи нещо мило за мен (а напоследък такива има много) не мога да определя дали просто иска да се чувствам както преди без да се притеснявам от него или все пак продължава да ме харесва. В такъв случай не мога да предприема нищо, без риска за изглеждам като пълна глупачка :d Чувствам се дори по-объркана и преди и вече не знам какво да мисля. Както казах, не е някой повърхностен глупак, който след като види, че може да те има, те зарязва, така че още не разбирам на какво се дължеше внезапната промяна в чувствата му. Не съм психолог, няма да тълкувам, че се е изплашил или не знам и аз какво, но ви моля за съвет. Вие какво бихте направили в такава ситуация, защото честно казано не съм със всичкия си напоследък. Казват, че старата любов ръжда не хваща, а пък той тогава наистина доста силно ме харесваше, но вече започвам да се съмнявам във всичко.. Малко дълъг ми се оказа постът, но вече е късно да ви предупреждавам да не го четете. Нямам намерение да ви оставя с впечатление, че съм още една заблудена тийнейджърка, която няма с какво да си уплътнява времето и си излива душата на хора, чието време губи, докато й дават съвети какво да направи, но ако се намери доброволец, който да си предложи услугите и съответно съвета, с удоволствие ще го прочета. Това не е първата такава изписана тема, няма да е и последната, но затова пък е раздела „Любов” във форума. Прегледах началните страници и не видях подобна тема, така че ето ви я :D Дано някой се отзове..
P.S. Емо не съм.. Надявам се няма да прочета коментари от типа „отиди да се нарежеш”, защото тези вече не мога да ги трая :D С две думи, ако има някой, прикован вкъщи от жегите и чудещ се какво да прави вторник следобяд, може да сподели идеята си..
Благодаря ви предварително..
Първо нека ви предупредя, че това ще е поредната история, която ще прочетете, но имах нужда да я споделя, така че ако не ви се губи време в четене на писанията на още една объркана тийнейджърка, която не разбира момчешкия мозък :D направо можете да излезете от темата. Мисля, че имам нужда повече от това да си излея чувствата някъде, отколкото от съвети, защото опитах всичко възможно, което приятелите ми ме посъветваха, но не проработи.
Аз съм на 15 години, момчето, което харесвам също. Запознах се с него някъде към началото на учебната година, още първите дни. В самото начало знаех, че е различен от останалите и скоро се оказа, че не бях грешала. Беше един от най-забавните хора, които някога бях срещала, имаше невероятно чувство за хумор и винаги ме разсмиваше. Пишели сме си по цели нощи, през които не съм могла да заспя от смях. Само се шегувахме и ни беше много добре заедно. Въпреки че се познавахме от няма и месец, го чувствах като някой, с който съм отраснала и вечно съм познавала. Естествено в началото имах само приятелски чувства към него – бях приключила една връзка точно преди учебната година и не я бях превъзмогнала още. Още тогава ми казаха „изглежда свестен, сигурна ли си, че не го харесваш, а самата ти още да не го знаеш?”. Бях убедена, че грешат и продължих да го възприемам като „новият ми най-добър приятел”. Дните минаваха, продължавахме да си пишем в скайп и да си говорим в училище, и не си спомням дали поради някаква конкретна случка или едно от моите внезапни прозрения, но помня, че един ден отидох на училище наясно, че го харесвам. Не много, бях едва в начален стадий, и може би ако той изпитваше само приятелски чувства към мен, щеше да ми мине толкова бързо, колкото и беше дошло и отново да го имам за един страхотен приятел. Да, обаче нещата не се развиха така както смятах и аз все повече и повече започвах да хлътвам по него. Свети Валентин дойде, но той беше болен на същия ден. На следващата седмица се появи и ми подари цветя като ми каза, че са били за празника със малко закъснение. Може би седмица и половина две по-късно решихме да излезем и се видяхме, ходихме на кино. Убедена съм, че ако бях поела някаква инициатива на това кино, щеше да се случи нещо между нас, но бях изключително стресирана.. Не знам какво ми стана, но за момент краката ми се подкосиха, езикът ми се завърза и стоях като препарирана през цялото време. Той ме питаше какви ли не неща, а аз стоях и отговарях с по една дума. Толкова се бях притеснила, че ще кажа нещо не на място, че съвсем млъкнах. Знам, че много от вас ще ме упрекнат за това, аз самата осъзнавам, че това ми беше грешката, но не мога да върна времето назад. Та тъй като прекалено много се разпрострях, ще довърша с няколко думи. След това кино продължихме да си пишем по скайп и си говорихме така както и дотогава, но нямаше развитие. Бяхме си на същото положение, на което бяхме винаги и излизането ни все едно не се беше случило, просто продължавахме нашите приятелски отношения. Накрая, около два месеца по-късно може би малко по-малко, не се сдържах, казах му в скайп (още една грешка, но тази не вярвам да е била фатална. Много по-добре щеше да е да говоря с него наживо, но както сами се досетихте, съм доста притеснителна в такива моменти, а и когато говорихме, той изглеждаше твърдо решен с позицията си, така че начинът на разговор нямаше голямо значение.) за чувствата си, как не разбирам какво се случва и много искам да си изясним нещата, защото всичко беше прекалено объркано.. А той просто ми отговори, че преди ме харесвал наистина, но това било минало.. Била съм „асоциална” и не съм могла да контактувам, което било фундаментално за една връзка, така че нямало да се получи, въпреки че ме ценял много като приятелка. Не ме разбирайте погрешно, няма толкова общителен човек като мен, има дни, в които не спирам да дърдоря, а пък в крайна сметка много обичам да контактувам с хора. С тази негова реакция, ако не го познавах, би ме накарал да твърдя, че е повърхностен, но не е така. Не знам на какво се дължеше тази негова реакция.. Дотогава през 90% от случаите го заговарях аз, а след като ме отряза, около 30 пъти той ме заговаряше пръв, но всеки път си намирах извинение да се отделя от него, защото гневът още не ми беше минал. Пробвах се да го забравя, запознах се с много хора, голяма част, от които изключително забавни и привлекателни момчета, но явно просто не съм такъв човек. Продължавам дори още по-силно да го харесвам и не знам вече какво ще правя. За съжаление границата „приятел-нещо повече от приятел” е малко размита при нас и когато той направи нещо мило за мен (а напоследък такива има много) не мога да определя дали просто иска да се чувствам както преди без да се притеснявам от него или все пак продължава да ме харесва. В такъв случай не мога да предприема нищо, без риска за изглеждам като пълна глупачка :d Чувствам се дори по-объркана и преди и вече не знам какво да мисля. Както казах, не е някой повърхностен глупак, който след като види, че може да те има, те зарязва, така че още не разбирам на какво се дължеше внезапната промяна в чувствата му. Не съм психолог, няма да тълкувам, че се е изплашил или не знам и аз какво, но ви моля за съвет. Вие какво бихте направили в такава ситуация, защото честно казано не съм със всичкия си напоследък. Казват, че старата любов ръжда не хваща, а пък той тогава наистина доста силно ме харесваше, но вече започвам да се съмнявам във всичко.. Малко дълъг ми се оказа постът, но вече е късно да ви предупреждавам да не го четете. Нямам намерение да ви оставя с впечатление, че съм още една заблудена тийнейджърка, която няма с какво да си уплътнява времето и си излива душата на хора, чието време губи, докато й дават съвети какво да направи, но ако се намери доброволец, който да си предложи услугите и съответно съвета, с удоволствие ще го прочета. Това не е първата такава изписана тема, няма да е и последната, но затова пък е раздела „Любов” във форума. Прегледах началните страници и не видях подобна тема, така че ето ви я :D Дано някой се отзове..
P.S. Емо не съм.. Надявам се няма да прочета коментари от типа „отиди да се нарежеш”, защото тези вече не мога да ги трая :D С две думи, ако има някой, прикован вкъщи от жегите и чудещ се какво да прави вторник следобяд, може да сподели идеята си..
Благодаря ви предварително..