elitututu
06-26-2008, 06:33
Човешките същества комуникират глобално, в мрежа от електронно създадени и подържани методи. Вътре-планетарни сървъри и мрежи от свързани възли пренасят и разпределят комуникации. Размяна на данни, споделяне на информация и осъществяване на видео и аудио комуникации от една точка до друга позиция в света. Текст, картини, видео и музика са достъпни на всякъде, където технологично това е позволено, което в днешен мащаб е почити всяка държава, всеки град. Сателити, кръжащи на гео-стационарна орбита са способни да покрият всяко петънце от географията на Земята, изпращайки данни до приемникови устройства, които я превеждат във вид възприемлив за човека. Във всеки град, всяко село, където има телефон, обратната връзка за подаване на поисквания и изпращане на обратна информационна връзка, е възможно.
Един телефон е изходен пункт за достъп до цял свят, посредством международно свързаните телефонни централи, както и сателитните, такива. Вдигаш слушалката и вече мисълта, гласа и дори визуалното ти представяне се телепортират през разстоянията до коя да е друга точка от света, в която има друг телефонен апарат. Това е своево рода транс-световна хиперпространствена спирала, способна да пренесе човешкото не-физично присъствие на всякъде, където има друг такъв шлюз.
Все разпространените компютърни терминали, прикачени с връзка към Интернет са своеобразни шлюзове към света. Там където един вид информация или картини, видео и аудио не са достъпни на носители като компакт диск, хартия, магнитна лента или радио вълни е възможно да бъде получена посредством Интернет до компютър, който да я съхрани или единствено покаже и възпроизведе. Няма текст, звук или картина, които да не са достъпни до който и да е било търсещ ги.
Всеки компютър свързан към глобалната планетарна мрежа представлява шлюз на достъп към света. Качеството на Интернет осигурява достъп до наличната Информация, дори и части от свързочната комуникационна мрежа да бъде прекъсната. Така е бил изграден първородника на Интернет, като военен инструмент за свръзка, който да гарантира трафика от една точка до друга, посредством търсене на маршрут по навързаните в не-права линия, предлагащи информация, компютри.
В урбанизираните градове, автомобилен трафик предлага удобството и комфорта на придвижване през големи разстояния за кратко време.
Земеделието, скотовъдството и лова, не са вече методи за персонално осигуряване на прехраната за човека. Конвейрно приготвяне на храна в големи количества дава задоволително покритие на хранителните нужди на частта от човечеството, която е способна да плати за това.
Технологията приятно глези човека и хората произвеждат още и още техно продукти за свое удобство, съкращавайки производствените процеси, намалявайки натоварването си, облекчаващи труда си. Всички създадени продукти са с цел за улеснение на човека, намалявайки до ниво на “излишни” някои физически функции. Тежкият труд се извършва от роботизирани машини, изчислителните процеси се вършат от компютри. Музикалните звуци се произвеждат от електронни машини. Остават незасегнати единствено спорта за удоволствие и за сега невъзможните за електронно/машинно възпроизвеждане – раждане на идеи и креативно мислене (творчество).
Според широко приетото мнение на някои учени, занимаващи се с Генетика, Зоология и Биология, противно на всички теолози, се подкрепя твърдението, че човекът е биологичен продукт на еволюцията, който е единствено надарен със собствена воля. Според Мат Ридли, учен зоолог, човекът се различава от другите биологични видове на нашата планета, по това, че е надарен със разума и способностите да мисли и действа с цел да опази себе си и да допринесе за благосъстояние, позволяващо му по-добре гарантирано отцеляване в средата на естествен отбор. В тази среда действат като отсяващи елементите на природните стихии и борбата с другите биологични видове, както и с болестите.
Също според този учен, както и според по-ранно изразеното мнение на зоолога Ричард Даукинс, биологичният организъм (втч. и човекът) е само преносител на основният водещ тази борба за отцеляване – ДНК и РНК. Това мнение е подкрепено с теорията на еволюцията на Чарлз Дарвин, според която всеки вид е плод на отцеляване след водене на борба. В тази борба, по-способните и приспособени организми оцеляват давайки потомство, което на свой ред развива наследените способности и придобива нови, които да му позволят по-гарантирано оцеляване, по този начин организмите се изменяли, еволюирайки до по-добри и по-съвършенни видове. Но това е промяна на ДНК кода, програмата, която осигурява прозиводството на белтъчините, изграждащи и строящи тялото. Тази програма, закодирана в ДНК дава формата и вида на тялото, неговите резистентни функции, приимущества и биологични инструменти, гарантиращи отцеляване. По този ред, сега, когато е изучен и разшифрован кода на програмата на ДНК се знае, че човекът е само един от многото биологични видове, които всички си приличат по едно – сходна ДНК програма. След разгадаването на кода, е известна всяка (или поне повечето) стъпка от еволюционния код и например, ние хората имаме ДНК със 98% сходност с тази на шимпанзетата, както и те с нашата.
Защо обаче е твърдението, че хората не не притежават личност? Няма такова твърдение, личността изглежда ни е дар от природата и тя се приютява в мозъка и нервната ни система. Ние притежаваме и воля с която можем да избираме какво да правим със себе си и да избираме в избора си, който е голям благодарение на разума ни. Но чувството на Аз е записано върху носителя си, благодарение на социалните влияния на които сме изложени от деня на раждането си и дори от времето в утробата, когато сме способни да чуваме. Аз-ът е продукт на информационното приемане, което избираме или не – получаваме с течение на живота. Това, което днес е науката, наречена Меметика, разглежда въпроса за мемите – единици със способността да се разпространяват по между нас във формата на впечетления, мисли, идеи, звуци. Като според тази теория, дори и ние хората не притежаваме толкова едно “Аз”, колкото съвкупност от придобити идеи, мисли и впечетления. И отчасти наши собствени, които също търсят място на изява. Нищо от това не ще да е лъжа, нито истина, а факти видими в живота.
Но това е за неорганичния свят на между биологичното съществуване, а какво за органичното съществуване? Според последното разглеждане на гените, нашето тяло със всичките му плюсове и минуси е плод на четири милиарда годишна еволюция, при която генът е преживявал поредством естествен отбор и мутации. Но не ние сме водили тази борба, а гените. ДНК и до днес се развива, изключвайки от експериментите си онези които не могат да оцелеят и посредстом мутации изгражда нови и различни смески от код, търсейки само своето разпространение и размножение, като всички гени се репликират в работещ или неработещ вид на подредба. По този ход, излиза, че не ние живеем животът си, ДНК ни е дало живот, за да можем да го копираме и и разпространяваме през времето на неговото търсене на живот през милионите години на съществуване в организмите, чрез мутации и естествен отбор. Какъв е смисълът от това – все още на нас хората не ни е известно.
Ако, обаче всичко това е вярно и безусловната фактическа истина, къде тогава се явяват машините и електрониката? Нима те са продукт за наше собствено човешко удобство и улеснение; произвеждаме ги за да можем да дадем по-добър шанс за развитие и оцеляване до съвършенство на един ДНК код? Има свръх производство на електроника, потреблението нараства прогресивно като засяга все повече сфери от ежедневието на все повече части и страни на света.
Възможно ли е копирането, разпространението и усъвършенстването на технологиите и производните им електроники да е нов продукт на еволюцията?
Комфортът и удобството на съществуване, което ни дават днешните технически постижения са за сметка на природата, а една машинна планета, не изглежда да е зависима от природни ресурси, като разстения, животни, руди. Освен за енергия, енергия от рудите за производството на машини; растителност за храна на животните; животните за храна на хората; хората за труд в производството на машини и електроника. Генното енжинерство улеснява до много тези степени на нужда от потдържане на големи части екологичен продукт на планетата. До момента, в който машините се научат да се самовъзпроизвеждат и тогава човешкият труд не би им бил нужен. Машините, следващото ниво на еволюционната стълбица ли са? Те не притежават ДНК молекулярен код, но имат софтуерна програма. Тази софтуерна програма е плод на човешкото мислене и продуктивност, а те на свой ред са продукт на еволюцията на ДНК. Може би машините да са новия връх? Те не биха се нуждали от хората и другите биологични видове, както и от никаква екология от съществуващата на планетата – и това решава много от “проблемите” на зависимоста от екологично равновесие. А до момента, в който машините се научат да се самовъзпроизвеждат (и ще имат нужда само от слъчнева светлина и/или ветрова енергия) ние хората сме много необходими за да търсим и създаваме нови и по-добри механични и електронни компненти и инструменти. И ако е, както учените генетици и зоолози твърдят – ние да сме само преносители на едно ДНК, което себично търси собственото си отцеляване и репликиране, използвайки ни за негови живи контейнери, аз не изключвам възможността, технологиите да са нов продукт на еволюционното търсене на перфектен “организъм” способен да отцелява във всяка среда и при всчики условия на борба помежду видовете. Само не мога да си представя къде ще се побере ДНК в тази възможност и какво ще спечели органиката от свят, в който машината е новият майстор по оцеляване.
Но така или иначе, факт е, че днес ние произвеждаме повече технологии в постоянна прогресивност, така, че скоро всички и всичко да е зависимо от технологично, електронно потдържани системи. Масово, хората са принудени да научават да боравят с новите технологии, а някои дори маниакално заразени от желанието да притежават такива в големи количества и качества.
Ето я причината да произвеждаме толкова много технология и тя да заема по-гляма част от ежедневието ни и пространството – технологиите и техните производни искат да присъстват. Ние работим за тях, защото ако не живеем за себе си а за разпространението на ДНК, и ако личната ни свобода се изразява до проявата на собствена воля, защо тогава предпочитаме да създаваме и използваме хладна технология - ако не е тя да ни манипулира, да го правим?
Хората са ДНК, РНК и Меми. Ако това е така производните машини и технологии, продукт на хората като пост продукт на ДНК, РНК и Мемите ли са?