Mainata ti
06-26-2008, 20:28
Здравейте! Може би темата ще излезе дълга. На няколко пъти съм споменавала тук, във форума, че съм влюбена в свой приятел. Но за тези, които не знаят ще разкажа за какво става въпрос. Искам максимално точно да напиша всичко, евентуално да можете да ми дадете съвет.
С него се запознах на 21 февруари миналата година, преди това комуникирахме само по скайп, мога да кажа че се опознавахме тогава. Когато го видях за пръв път ми хареса, но никога не съм мислела, че някога толкова много ще бъда наранена и че той ще заема толкова важна част от живота ми.
След като се запознахме, започнахме да излизаме все по-често.
Около 3 месеца след това, започнах да усещам че изпитвам симпатии към него. Той започна с намеците...за секс.
Но ето го и проблема, който ми се струваше тогава маловажен: имаше си сериозна връзка. Тогава бяха заедно година и половина някъде. Казах му че го харесвам, но тъй като е зает няма да стане нищо.
Той също ми призна.
Продължихме да излизаме, те продължиха да са заедно.
С всеки ден чувствата се увеличаваха и накрая се влюбих в него. Отново му признах че го харесвам. Той и неговата приятелка се
караха постоянно, късаха, събираха се..но аз продължавах да го харесвам и да излизам с него. Всяка наша среща беше незабравима, или поне за мен.
Дойде миналият петък...бях сама у нас. Извиках го...в събота просто
се целувахме. Първата истинска целувка, никога няма да я забравя...
В неделя отново дойде у нас..случи се това, което исках.
Преспахме. Беше страхотно.
Не ме интересуваше, че ще страдам просто исках да го направя. През тази година се отказвах сигурно 1000 пъти от него, но все се изкушавах и отново се виждахме.
Вече бях решила да не се отказвам.
Сега съм пред нервна криза...попитах го какво правим след всичко случило се...каза че може би е неангажиращо.
Попитах го дали я обича-не знаел.
Имам ли шанс с него- каза да...обаче аз чакам една година.
Не искам всичко да се развали, да си давам напразни надежди! Искам точен и ясен отговор. Обичам го, казах му че го чаках толкова време и че отново ще го чакам.
Не искам обаче да му бъда играчка. Надежди ми дава това, че каза че имам шанс и това, че излизахме толкова време и не ме заряза, въпреки отказите ми за секс.
Последният път като се видяхме, обаче само си мълчахме...беше неловко наистина..
Ако има значение аз съм на 16, той 19.
Моля някой ако може да даде съвет или мнение.
Ако имате въпроси ще отговоря.
Със сигурност изпускам нещо важно. Благодаря ви!
С него се запознах на 21 февруари миналата година, преди това комуникирахме само по скайп, мога да кажа че се опознавахме тогава. Когато го видях за пръв път ми хареса, но никога не съм мислела, че някога толкова много ще бъда наранена и че той ще заема толкова важна част от живота ми.
След като се запознахме, започнахме да излизаме все по-често.
Около 3 месеца след това, започнах да усещам че изпитвам симпатии към него. Той започна с намеците...за секс.
Но ето го и проблема, който ми се струваше тогава маловажен: имаше си сериозна връзка. Тогава бяха заедно година и половина някъде. Казах му че го харесвам, но тъй като е зает няма да стане нищо.
Той също ми призна.
Продължихме да излизаме, те продължиха да са заедно.
С всеки ден чувствата се увеличаваха и накрая се влюбих в него. Отново му признах че го харесвам. Той и неговата приятелка се
караха постоянно, късаха, събираха се..но аз продължавах да го харесвам и да излизам с него. Всяка наша среща беше незабравима, или поне за мен.
Дойде миналият петък...бях сама у нас. Извиках го...в събота просто
се целувахме. Първата истинска целувка, никога няма да я забравя...
В неделя отново дойде у нас..случи се това, което исках.
Преспахме. Беше страхотно.
Не ме интересуваше, че ще страдам просто исках да го направя. През тази година се отказвах сигурно 1000 пъти от него, но все се изкушавах и отново се виждахме.
Вече бях решила да не се отказвам.
Сега съм пред нервна криза...попитах го какво правим след всичко случило се...каза че може би е неангажиращо.
Попитах го дали я обича-не знаел.
Имам ли шанс с него- каза да...обаче аз чакам една година.
Не искам всичко да се развали, да си давам напразни надежди! Искам точен и ясен отговор. Обичам го, казах му че го чаках толкова време и че отново ще го чакам.
Не искам обаче да му бъда играчка. Надежди ми дава това, че каза че имам шанс и това, че излизахме толкова време и не ме заряза, въпреки отказите ми за секс.
Последният път като се видяхме, обаче само си мълчахме...беше неловко наистина..
Ако има значение аз съм на 16, той 19.
Моля някой ако може да даде съвет или мнение.
Ако имате въпроси ще отговоря.
Със сигурност изпускам нещо важно. Благодаря ви!