Проблем с общуването

[WINDOWS981]

Здравейте,

Незнам как да обесня проблема си, но ще го опиша накратко. в реалният живот не мога да се интегрирам в обществото и не съм доста разговорлив. В момента съм студент и отговарям единствено ако ме питат или е доста важно. През останалото време просто гледам колегите какво си говорят, иска ми се да говорим заедно, но нещо ме спира. Чувствам се толкова некомфортно и все едно за тях съм нищо вече. Иначе съм напълно нормално момче, получавам добри оценки, но общуването ми не е развито и това ми е най-големият проблем. Понякога плача за това и се чувствам тъпо. Колкото и да се опитвам все нещо ме спира.Незнам страх ли е или е някакво друго чувство.

[eveto_xx]

Здравейте,

Незнам как да обесня проблема си, но ще го опиша накратко. в реалният живот не мога да се интегрирам в обществото и не съм доста разговорлив. В момента съм студент и отговарям единствено ако ме питат или е доста важно. През останалото време просто гледам колегите какво си говорят, иска ми се да говорим заедно, но нещо ме спира. Чувствам се толкова некомфортно и все едно за тях съм нищо вече. Иначе съм напълно нормално момче, получавам добри оценки, но общуването ми не е развито и това ми е най-големият проблем. Понякога плача за това и се чувствам тъпо. Колкото и да се опитвам все нещо ме спира.Незнам страх ли е или е някакво друго чувство.
Сподели с някого за това, и го помоли да те запознае с негови приятели , да излизате заедно...Лека полека ще се оправиш,спокойно :)

[soif]

horata sa razlichni nqkoi uspqvat da se prisposobqt kum vseki da kontaktuvat svobodno dori s nepoznati kato purva stupka trqbva da se sbliji6 pone s edin 4ovek i postepenno 6te se prevurne6 v 4ast ot negoviq priqtelski krug 6te stane6 edin ot kompaniqta
Stiskam palci

[WINDOWS981]

Здравейте,

Незнам как да обесня проблема си, но ще го опиша накратко. в реалният живот не мога да се интегрирам в обществото и не съм доста разговорлив. В момента съм студент и отговарям единствено ако ме питат или е доста важно. През останалото време просто гледам колегите какво си говорят, иска ми се да говорим заедно, но нещо ме спира. Чувствам се толкова некомфортно и все едно за тях съм нищо вече. Иначе съм напълно нормално момче, получавам добри оценки, но общуването ми не е развито и това ми е най-големият проблем. Понякога плача за това и се чувствам тъпо. Колкото и да се опитвам все нещо ме спира.Незнам страх ли е или е някакво друго чувство.
Сподели с някого за това, и го помоли да те запознае с негови приятели , да излизате заедно...Лека полека ще се оправиш,спокойно :)


а сайтовете за запознанста не стават ли.

[fire_cat]

Мисля, че си прекалено затворен. Отпусни се и се забавлявай! :wink:

[mimi_00]

Здравейте,

Незнам как да обесня проблема си, но ще го опиша накратко. в реалният живот не мога да се интегрирам в обществото и не съм доста разговорлив. В момента съм студент и отговарям единствено ако ме питат или е доста важно. През останалото време просто гледам колегите какво си говорят, иска ми се да говорим заедно, но нещо ме спира. Чувствам се толкова некомфортно и все едно за тях съм нищо вече. Иначе съм напълно нормално момче, получавам добри оценки, но общуването ми не е развито и това ми е най-големият проблем. Понякога плача за това и се чувствам тъпо. Колкото и да се опитвам все нещо ме спира.Незнам страх ли е или е някакво друго чувство.
Зодия везни ли си?

[WINDOWS981]

Здравейте,

Незнам как да обесня проблема си, но ще го опиша накратко. в реалният живот не мога да се интегрирам в обществото и не съм доста разговорлив. В момента съм студент и отговарям единствено ако ме питат или е доста важно. През останалото време просто гледам колегите какво си говорят, иска ми се да говорим заедно, но нещо ме спира. Чувствам се толкова некомфортно и все едно за тях съм нищо вече. Иначе съм напълно нормално момче, получавам добри оценки, но общуването ми не е развито и това ми е най-големият проблем. Понякога плача за това и се чувствам тъпо. Колкото и да се опитвам все нещо ме спира.Незнам страх ли е или е някакво друго чувство.
Зодия везни ли си?

Не, още по-лошо
Риби съм.
:o

[eveto_xx]

Здравейте,

Незнам как да обесня проблема си, но ще го опиша накратко. в реалният живот не мога да се интегрирам в обществото и не съм доста разговорлив. В момента съм студент и отговарям единствено ако ме питат или е доста важно. През останалото време просто гледам колегите какво си говорят, иска ми се да говорим заедно, но нещо ме спира. Чувствам се толкова некомфортно и все едно за тях съм нищо вече. Иначе съм напълно нормално момче, получавам добри оценки, но общуването ми не е развито и това ми е най-големият проблем. Понякога плача за това и се чувствам тъпо. Колкото и да се опитвам все нещо ме спира.Незнам страх ли е или е някакво друго чувство.
Сподели с някого за това, и го помоли да те запознае с негови приятели , да излизате заедно...Лека полека ще се оправиш,спокойно :)


а сайтовете за запознанста не стават ли.
Ами не , там се въртят само отрепки.Намери някой товй колега, който смяташ , че ще те разбере :) Успех !!!

[sunset_light]

От личен опит знам,че човекът е социално животно.
Просто се отпусни,може да се запишеш и на тренировки например,ще се зпознаеш с много хора и ще се отпуснеш,спорта маха негативната енергия,запознавала съм се с много нови хора,и ми беше много приятно,бях се скарала със приятелка и след тренировката ми беше супер леко и не ми тежеше на съвеста.
Пожелавам ти успех.
:)

[WINDOWS981]

Напълно разбирам, но аз мисля че ще е найдобре да отида на бригада в чужбина. Нови хора, нов свят и всичко ще започне на чисто. :D

[eveto_xx]

Около 4 пъти съм си сменяла средата, в която живея, и да ти кажа, и да започнеш на чисто, и да не започнеш, ти си си ти, не можеш да се промениш.Виж, в чужбина може да е друго :)

[sunset_light]

Напълно разбирам, но аз мисля че ще е найдобре да отида на бригада в чужбина. Нови хора, нов свят и всичко ще започне на чисто. :D
Успех ,пич. ;)

[densii]

Здравейте,

Незнам как да обесня проблема си, но ще го опиша накратко. в реалният живот не мога да се интегрирам в обществото и не съм доста разговорлив. В момента съм студент и отговарям единствено ако ме питат или е доста важно. През останалото време просто гледам колегите какво си говорят, иска ми се да говорим заедно, но нещо ме спира. Чувствам се толкова некомфортно и все едно за тях съм нищо вече. Иначе съм напълно нормално момче, получавам добри оценки, но общуването ми не е развито и това ми е най-големият проблем. Понякога плача за това и се чувствам тъпо. Колкото и да се опитвам все нещо ме спира.Незнам страх ли е или е някакво друго чувство.

Опитай се да се намесиш в разговора!Отпусни се и всичко ще потръгне!Аз лично за сега не съм имала проблеми с общуването,защото се отпускам и си казвам това,което ми е на душата. :P

[nefchi_bs]

и аз съм така с нови хора много трудно се заговарям,но тръгне ли приказката 1 път неможеш да ми затвориш устата :grin:

според мен това което каза чужбина няма да ти помогне,по тези бригади по мое мнение има само изроди(не съм запозната по въпроса и незнам много :D )ако ти сам не решиш,че няма да си сам повече няма кои да ти пмогне..аз бях аутсайдер,но сега съм душата на компанията,ако ти сам не се справиш няма кои да ти помогне,просто се отпусни и се радвай наа живота..