RedBless
06-27-2008, 13:41
Здравейте! От край време имам един огоромен проблем. С приятеля ми в чужбина за няколко месеца и дните бяха изнервящи и тудни. Живяхме заедно там и работихме на отделни места. Беше трудно и много често бях изнервена от работа или от някои други фактори. Той също като се връщаше от работа не беше винаги щастлив защото и той си имаше там проблеми. Преди време бяхме много щастливи заедно, споделяхме си всичко, което беше проблем, радвахме се един на друг и всичко беше като вълшебство. Като отидохме там всичко беше още по-добре защото бяхме само двамата и имахме цялото време на света. Но вече като се връщах от работа (попринцип съм си доста по-нервна и избухлива от него) много често си го изкарвах на него и когато и той беше изнервен от преди това се е случвало да си казваме неща, които реално не мислим. На другата вечер винаги се е извинявал за държанието си и е правил всичко възможно да се реваншира. Аз обаче съм си леко инат и като жена не мога туку така да не се изцупя и дори съм му отказвала покана за ресторант или кино. След време обаче просто ми минава и отново му се радвам и сме щастливи. (добре че е някой притенциозен с голяма его че да не може да ме изтрае) Затова го и обичах. Винаги беше готов да ми помогне и да направи всичко за мен, колкото и да бях зла с него. Сега не знам сякаш от тогава вече ми е трудно да му се радвам така, както беше преди. Имам чувството, че вече не може да задоволи (на нравствено ниво иначе.... :oops: ) и сякаш не искам да съм с него. Стана ми безразличен и започнах да излизам по-малко с него (откакто се прибрахме само 2 или 3 пъти сме излезли заедно). Сякаш хилядите нерви, които изхабих по време на работа и хилядите пъти, на които съм си го изкарвала на него са ме променили но все още мисля, че в дъното на душата си го обичам. Не знам какво да сторя, че да мога пак се радвам на съвместния ни живот. От много време насам и той сякаш вехне покрай моята несигурност и много пъти съм му казвала неща, които като се замислих ако бяха ми казали на мене бих се отчаяла от живота. Сигурна съм, че той все още ме обича и ми е верен защото съм си и леко ревнива и, когато излиза по заведенията, винаги има красиви момичета около него, които в повечето случаи така съм изучила основно. Не знам защо все още го правя. Много пъти съм си казвала сама на себе си, че не го обичам вече и не искам да имам нищо общо но никога не мога така да загърбя живота ни. Преди година и нещо спомените бяха най-красивите в жиовота ми. Не знам каква да правя вече. Не мога да го остая но не мога и да му се зарадвам така, както той на мен. Сякаш чувствата ми отлетяха заедно с нервите и проблемите, които имах.
Ако някой може да ми даде съвет ще съм му много благодарна. И моля ви не трупайте ненужни мнения.
Ако някой може да ми даде съвет ще съм му много благодарна. И моля ви не трупайте ненужни мнения.