PDA

View Full Version : Полиетиленова епоха



bulgarche
06-27-2008, 15:23
Световният поход срещу доскоро считаните за невинни найлонови торбички набира сила


Найлоновите торбички са новите цигари. Използването им се превръща в социално неприемливо и ограничителните мерки срещу тях се множат в различни точки на планетата.

Това, че дните на торбичките са преброени, стана ясно, когато в световния поход срещу полиетилена донякъде изненадващо се включи и Китай. Макар страната далеч да няма имиджа на екопионер, в началото на годината Пекин обяви, че забранява изцяло производството и използването на ултратънки торбички (под 25 микрона или 0.025 мм) и задължава всички магазини, супермаркети и ресторанти да прекратят практиката да дават на клиентите си безплатни полиетиленови пликове. Мерките ще влязат в сила от 1 юни, но само месец след обявяването им вече взеха първата жертва - през февруари най-големият китайски производител на найлонови торбички Suiping Huaqiang Plastic Co съобщи, че затваря фабриките си. Компанията, която произвеждаше 250 000 тона торбички годишно и имаше 20 000 служители, обяви, че над 90% от продукцията й попада под ударите на новите правила и няма как да оцелее.

Китай съвсем не е първата държава, която взема на прицел полиетиленовата напаст, но е най-голямата и планираните мерки са сред най-рестриктивните. В страната се употребяват 3 млрд. найлонови торбички всеки ден и за направата им се изразходват 5 млн. тона (37 млн. барела) петрол годишно. Инициативата на Пекин вероятно е част от кампанията за изчистване (в буквален и преносен смисъл) на имиджа на страната в навечерието на олимпиадата през август, а и е добре дошла с оглед на галопиращите цени на петрола.

С този ход Китай се присъедини към нарастващия списък на държави, които в последните години взеха на прицел найлоновите торбички. Първа в Европа бе Ирландия, която през 2002 г. въведе т.нар. пластакса от 15 евроцента, довела до спад от над 90% в употребата на найлонови торбички в рамките на броени седмици. Събраните средства се използват за екопроекти. Ирландският пример често е сочен като най-успешния в битката с полиетилена, но си има и обратна страна - оказва се, че междувременно продажбата на найлонови чували за боклук е скочила с 400%. Същевременно таксата важи за всички торбички, включително биоразградимите.

В съседна Великобритания атаката срещу найлона протича за момента на ниво местни власти и отделни компании. Наскоро например веригата Marks & Spencer съобщи, че от началото на май въвежда цена от 5 пенса за всяка торбичка в магазините си в страната. Средствата от това ще отиват за създаване на зелени площи в градските зони. Във Великобритания е и първият град в Европа, който през миналата година изцяло забрани полиетиленовите пликове. В момента носенето на найлонова торбичка в Модбъри, графство Девън, се счита за форма на антисоциално поведение. На национално ниво такса върху торбичките за еднократна употреба ще бъде въведена от 2009 г., ако дотогава няма видим напредък в ограничаването на използването им, обеща в средата на март британският финансов министър Алистър Дарлинг.

Във Франция от началото на годината столицата Париж забрани полиетиленовите торбички, а правителството планира от 2010 г. да спре използването на неразградими по биологичен път пластмасови опаковки в национален мащаб. Такава стъпка се обсъжда и в Италия. Според експерти обаче подобна забрана противоречи на принципа на ЕС за свободно движение на стоки и вместо това Франция и Италия трябва или да въведат екотакса, или да лобират за мерки на европейско ниво. В момента такси върху найлоновите торбички има в Германия, Швеция, Дания и Малта.

От другата страна на Атлантика кръстоносният поход срещу найлона се води от отделните щати, градове и компании. Сан Франциско бе първият американски град, който забрани употребата на биологично неразлагащи се найлонови торбички в големите супермаркети и аптеки. В щата Калифорния и град Ню Йорк бе въведен закон, задължаващ големите магазини да приемат обратно торбичките за рециклиране или повторна употреба. В битката на найлоновия фронт се включи и американската верига за органични храни Whole Foods, която обяви, че от 22 април (Денят на Земята) спира употребата на полиетиленови пликове в 270-те си магазина в САЩ, Канада и Великобритания.

В челните редици на световната атака срещу торбичките е Бангладеш, която през 2002 г. забрани употребата им, след като бе доказано, че те запушват отводнителните канали и по време на мусонните дъждове причиняват наводнения. Някои щати в Индия също забраниха найлоновите пликове или въведоха такси за употребата им. Тайван не само спря използването им, но и забрани на ресторантите за бързо хранене и супермаркетите да дават пластмасови ножове, вилици и чаши.

Географията на найлоновите забрани обхваща и Африка. В ЮАР доскоро имаше шега, че найлоновите торбички са тяхното национално цвете. След като през 2003 г. правителството забрани тънките торбички и задължи търговците да таксуват за плътните, подлежащи на рециклиране, това вече не е така. По данни на ООН близо 40 африкански държави, щати и градове или вече са въвели, или обмислят ограничения за използването на торбичките, които водят до наводнения, убиват животни и стават огнища на малария, като събират топла вода, в която се развъждат комари.

Найлонови факти

- близо 1 трлн. найлонови торбички се използват годишно в света; това означава над един милион всяка минута
- само в САЩ се употребяват над 380 млрд. торбички годишно
- над 80% от торбичките се използват еднократно
- според изследване на British Antarctic Survey са намерени плаващи найлонови торбички близо до Северния полярен кръг в района на Шпицберген, както и на юг, близо до Фолклендските острови
- според доклад на World Wildlife Fund от 2005 г. полиетиленовите торбички засягат близо 200 вида морски животни (включително китове, делфини, тюлени, костенурки и птици), които ги бъркат с храна и ги поглъщат

capital.bg

Dreammy
06-27-2008, 16:01
мхм...затова е по-добре човек да си носи торбичка от вкъщи ;-)

bulgarche
06-27-2008, 16:03
Как да спечелим войната с торбичките


1. Политики на държавата

По примера на Ирландия правителството и парламентът могат да въведат такса върху торбичките. Така ще принуди хората да ползват пликове за многократна употреба, а и ще си осигури допълнителен приходи в бюджета, които могат да се използват за преработването на найлоновите отпадъци

2. Политики на общините

По примера на Кюстендил общинските съвети могат да забранят полиетиленовите торбички в търговската мрежа.

3. Политики на магазините

Крайно време е магазините да преминат на деграленови торбички, които се разграждат лесно. Тяхната цена е само с една стотинка по-висока и се разграждат само в рамките на две години.

4. Лична отговорност

Най-добрият сценарий за борба с полиетиленовите торбички е да започнем да си носим платнени торби за многократна употреба, с които да пазаруваме.

5. Още малко лична отговорност

Ако все пак се наложи да вземем найлонови торбички от магазина, важно е да внимаваме как ги хвърляме. Кофите за боклук често са отворени и вятърът може да поеме леките пликчета и да ги прати в клоните на някое близко дърво. Съответно, когато ги изхвърляме, е идейно в тях да има поне малко съдържание, което да ги задържа в кофите.

bulgarche
06-27-2008, 16:06
Nein!

В Германия хората съзнателно избягват употребата на найлоновите торбички

Германия е примерът, че при добро желание проблемът с найлоновите торбички може да бъде овладян без абсолютни забрани. Трудно можете да ги видите да красят градинките и плажовете на федералната република. Oт една страна, защото в супермаркета струват пари, а от друга - защото хората съзнателно ги изхвърлят в жълтия контейнер за рециклиране.

Първото посещение в хранителен магазин в Германия може да е истинско изпитание за неосведомения за местните порядки. "Касиерката само ми подхвърляше продуктите - без да ги опакова в торбички, и като попитах какво е това нещо, се оказа, че ако искам найлонова торбичка, трябва да си я платя", обясняваше възмутено веднъж първия си опит американецът Виет, а по лицата на слушателите се изписаха широки усмивки при мисълта какъв трябва да е бил шокът му.

В Германия от 90-те години насам найлоновите торбички струват пари - конфекционните магазини, книжарниците, аптеките обикновено поемат сами този разход, но преди да опаковат, често питат дали въобще искате торбичка. В супермаркетите обаче (където най-често се посяга към пликовете) на касите задължително искат 10 или 15 евроцента за тях, само малките пликчета за плодове и зеленчуци са безплатни. Затова в Германия се изразходват малко над 4 млрд. найлонови торбички годишно, т.е. само горе-долу по 50 на федерален гражданин за всичките 365 дни.

"В момента, в който тe ти струват пари, започваш да мислиш по друг начин, не като в България. Получава се приятна комбинация от фактори - не само си спестяваш пари, но и като ги спестяваш, имаш чувството, че правиш нещо добро за природата", обяснява Искра Величкова, която от шест години живее в Берлин. "Тъй като трябва да плащат, голяма част oт хората не посягат автоматично всеки път към нова торбичка, а си носят такава от вкъщи", допълва Матиас Зайхе, експерт в Съюза за защита на природата (BUND), най-голямата германска екологична организация.

Промяната на навиците във Федералната република започва през 70-те години с кaмпанията Jute statt Tьte ("Юта вместо найлонова торбичка" на български). Природозащитници, църковни организации и тогава още прохождащите антиглобалисти агитират да се използват чантите за многократна употреба от влакната на ютеното дърво по екологични причини и за подкрепа на жените от Бангладеш, прехранващи семействата си с шиенето им.

Кампанията неочаквано има огромен отзвук - след световната нефтена криза от 1973 г. носенето на покупките в платнената чанта се превръща в мода - малко всекиднeвно успокоение на съвестта, че допринасяш за един по-добър свят. Депутатите от партията на Зелените начело с бъдещия министър на външните работи Йошка Фишер пък демонстративно си носят папките в тях, а шивачките в Бангладеш на няколко пъти не могат да смогнат на поръчките от Германия. "Защо екоактивистите имат по толкова много деца", гласи един от вицовете, навремето иронизиращ масовото явление: "Юта вместо найлон."

Така присъствието на торбичките в общественото пространство е значително редуцирано, ако не и съзнателно избягвано. В карикатури или сатирични тв шоута пликовете с щампа на супермаркет са любим аксесоар при пoртретиpaнето на алкохолици, маргинали или други неособено представителни членове на обществото.

"Не всичко е перфектно в германската система, но голямото преимущество е, че хората се научиха да разделят боклука и да изхвърлят торбичките в жълтата кофа за рециклиране, обяснява Матиас Зайхе. Проблемът не са толкова самите пликове, колкото начинът им на употреба, т.е. решението не е в абсолютни забрани, а в добрата организация. Така че голяма част от найлоновите торбички да не попадат в природата, а отново да бъдат преработени и суровините - внимателно използвани."

Като потвърждение наскоро дойде и новината, че според най-новите пълни данни на Федералната статистическа служба за 2006 г. 80% от изхвърляните от домакинствата в Германия опаковки, към които спадa и найлонът, се рециклират.

"От наша гледна точка няма нужда от пълна забрана на найлоновите пликове, допълва Матиас Зайхе, ние искаме обаче да накараме хората да мислят повече и когато отиват до магазина, да носят нещо със себе си - без значение дали платнена или хартиена чанта, дори стара найлонова торбичка - за да не използват нова."

bulgarche
06-27-2008, 16:08
Когато цъфне найлонът

Проблемът с торбичките има ясно и лесно решение, трябва само воля да се приложи

Първи битки

В края на март Кюстендил стана пионер в борбата срещу замърсяването с полиетиленови торбички. По идея на общинския съветник Севделин Атанасов общинският съвет взе решение да въведе забрана за използването на пликчетата в търговската мрежа от 1 януари 2009. "През това време администрацията се задължава да направи сериозна разгласителна кампания, за да се обясни ползата от това решение и да представи алтернативите", обясни Атанасов. Ако разпоредбата наистина бъде приложена, кюстендилци ще могат да се почувстват като парижани поне в едно отношение - в началото на 2008 френската столица въведе подобна забрана и градът премина предимно на торбички от дегрален. Очаква се в най-скоро време и в общинският съвет на Пловдив да влезе такова предложение, а миналата седмица и кметът на София Бойко Борисов инициира среща по този въпрос с големите търговски вериги. На нея беше предложено да се сформира работна група, която да изработи концепцията за премахването на найлоновите торбички.

Около месец по-рано обаче кметът изказа леко странна позиция по темата. На въпрос по какъв начин смята да отстрани пликчетата от дърветата той отговори, че смята да даде задачата на маймуните от зоопарка. Това може и да звучи смешно (при все че, честно казано, идеята за използването на маймуни в политическия цирк на Бойко Борисов щеше да е забавна), но инициативата беше модифицирана съвсем на сериозно от общината в Бургас. Там бяха момчета със способности на акробати да свалят боклуците, заседнали в клоните на дърветата. Нужно ли е обаче да се стига дотам?

"Деграленът е идеалното решение на проблема в България", коментира Милен Георгиев, един от мениджърите на великотърновската фирма "Екстрапак". Това е най-големият български производител на торбички, който държи половината пазар при рекламните пликчета и около 20-процентов дял при торбичките тип "потник".

http://img98.imageshack.us/img98/5224/showimgja9.jpg (http://imageshack.us)

По-добрият найлон

Под въздействието на слънцето и температурните колебания деграленът се разгражда за време между 18 и 24 месеца. Една торбичка от този тип струва между половин и една стотинка по-скъпо от полиетиленовата. Нищо работа, ще кажете на първо четене. Но при обемите, с които работят големите магазини, разликата става голяма и до момента само веригата СБА е преминала на деграленови торбички. "Деграленът гарантира, че боклукът от пликчетата поне няма да бие толкова на очи", добавя Георгиев, преди да подхване другата основна тема: тази със сметищата.

Истината е, че пластмасовите отпадъци от бита почти не се рециклират, съответно се озовават в кофата за боклук или в по-неприятния вариант - върху някое дърво. Но "рециклирането не е решението за битовия отпадък, той трябва да бъде изгарян", обяснява Милен Георгиев. В България обаче все още няма завод за изгаряне на отпадъци, който да се справи с полиетиленовите опаковки.

По закон фирмата - краен продавач на опаковки от пластмаса (в тази категория влизат и пликчетата), трябва да рециклира определена квота от теглото на продадените опаковки. За 2007 г. тя е 12 процента, но според приложената европейска директива за управлението на отпадъците тепърва ще расте. Рециклирането става или индивидуално, или чрез участие в съвместна организация, което е по-често срещаната практика. Основната критика към тези организации е, че използват следната вратичка за хакване на системата - събира се индустриалният отпадък, който се сепарира лесно, създава повече обем и така квотата се достига лесно.

Такава организация е "Екобулпак". "Капитал" се срещна с нейния прокурист Милен Димитров. Той не пожела да коментира проблема с найлоновите пликчета, но обясни, че компанията има инсталации, с които да отделя и рециклира пластмасите, но основният проблем е те да достигнат до кофите за боклук. "Трябва да има ясна система от стимули, санкции и контрол по отношение на изхвърлянето на отпадъци", смята Димитров.

Големите вериги магазини членуват в съвместни организации за рециклиране и по този начин изпълняват отговорностите си по закон. Мариана Хаджиева, мениджър на маркетинг отдела на "Пикадили", обаче признава: "Нашите усилия в ограничаването [на употребата на полиетиленови торбички] не са толкова съществени, защото все още не предлагаме достатъчно алтернативи". Тя разказва, че политиката на компанията е първо да предлага на клиента да си купи екоторбичка и ако той откаже, да му се предоставят безплатни полиетиленови. "Ако започвахме със "заповядайте, това се вашите безплатни торбички", щеше да има в пъти по-голямо потребление", казва Хаджиева. Тя допълва, че и клиентите на веригата все още нямат съзнанието за еко.

fake
06-27-2008, 16:32
искрено се надявам да успеят.