CucAgMuH
06-27-2008, 19:49
От едната крайност в другата... не ме разбирайте погрешно, не съм недоволен че в момента е при мен(приемайки възможността в скоро време да размисли :) ), даже напротив. Мисля че ако си беше тръгнала щеше малко или много да ми е по-зле. Е, едва ли щях да тръгна да си режа вените над някакви любовни стихове и нейни снимки на фона на тъжни песни за любовта и раздялата... и все пак =)
Съществуват известни... така да ги наречем... усложнения, които ме притесняват в някаква степен. Проявих разбиране към това, че е облякла една от ризите ми на огромно плюшено мече и спи с него. Вярно че не остава място за мен на леглото, но това не е голям проблем. Направих поредица полеви изпитания къде е удобно да се спи. Логично пробвах на диванчето. То се оказа прекалено тясно за моите разбирания. Паднах четири пъти от него в рамките на три часа. Болеше. Затова се преместих във ваната. От нея пък получих схващания навсякъде. Явно производителите не са предвидили че има хора които искат да живеят във ваните им. Ще получат писмо от мен в което ще ги уведомя и ще изразя надеждата в най-скоро време да започнат да произвеждат модел, удовлетворващ нуждите ми. След два неуспешни опита реших да заложа на сигурно и вече спя пред компютъра. Столът е удобен, само изпъваш краката върху нещо и пускаш облегалката назад до 30 градуса... почти като шезлонг. Отплеснах се... :) както и да е... нека мина на частта която ме притеснява, с другото ще се оправям сам.
Не иска да излиза от вкъщи. Стои си вътре. И аз стоя вътре с нея. Ако някой се обади да ме повика някъде започва да чупи тъжни физионимии и ме моли да не я оставям сама. И вече не може да ядем навън... и какво се случва? Стоя аз и я гледам докато спи(голямо ангелче е тогава :) ), тя си отваря очите и вика "яде ми се рибена супа". :shock: А аз мога да сготвя само препечени филийки и кафе без да има риск да я отровя. Въртя телефоните, къде по дяволите има рибена супа за вкъщи? На седемнайстото позвъняване се сещам че един от съседите на съседите, които са съседи на моите съседи от съседната сграда на моята кооперацийка е готвач. Викам го момчето, готви, стърга там, кълца, направо се хванах за главата, направи я рибената супа. Използвах момента докато си я яде да притичам за цигари - купих си два стека. Това пък е следващият парадокс - дебна я да заспи и тогава притичвам до магазина. Все едно правя нещо нередно... Опитах се да я изкарам навън... тоест - извлякох я донякъде. После започна да пищи все едно я коля и я пуснах да си се скрие обратно. А бях замислил да я закарам някъде сред природата на спокойствие...
Случва се и друго - няколко пъти я засичам как стои и гледа втренчено в една точка. Ни приема, ни предава. Обръща се след минута-две и казва: "а?". Пуска си мечката с моята риза и идва при мен. После пак си изпада в нихилистичното състояние и се изключва от света наоколо... стои точно като парцалена кукла - както я нагласиш така застава(отначало ме изкушаваше да пробвам с челна стойка, но после си го избих от главата =) ). Помислих че лекарите са прекалили с успокоителните, обаче не. Всичко било в граници(говорих с тях). Помислих си дали да не извикам и психолог, но се сетих за скорошното си посещение при един такъв и се отказах овреме.
Няколко пъти я намирам да стои да си яде сладолед. Отново гледа в една точка и просто тъпче в устата :shock: Подозирам че е започнала да надебелява. Това НЕ ми харесва. Изобщо... но пък сърце не ми дава да й скрия сладоледа и шоколада... нито пък да повдигна темата за теглото и така нататък. Хич не искам след три месеца ако успея да я убедя да излезе навън, да се окаже че не може да мине през вратата. Иди после обяснявай - "ама тя едно време като влезе беше слаба и стегната" като те питата типовете които си извикал да разширят вратата за да може мацката да мине...
Общо взето... свършиха ми идеите какво да направя, за да я върна към реалността и предишният й начин на живот... опитвам се да й угаждам за всичко, но явно това не е правилният начин. Единственото което си докарах е синини, схващания, торбички под очите, отбелязвам лек спад в продуктивността си и логично - търпя временни неуспехи с нещата с които съм се захванал(а това не е хубаво - даже никак). Кървясалите очи не ги броим, те са си отпреди =) Оказва се че за да помогна на себе си, трябва да помогна на нея. Идейки какво може да я върне към нормалното й съществуване?
ПС. Въпроса с надебеляването - на преден план... Стоя аз и чакам един такъв момент в който... нали... ще симулираме правене на потомство... Лекарите казах там колко не може - отбелязал съм си го с ярко червено на календарчето. Обаче не искам като дойде заветната дата, да отида и да заваря кит, който е излязъл от ваната и се е проснал на леглото ми... 8-[
Съществуват известни... така да ги наречем... усложнения, които ме притесняват в някаква степен. Проявих разбиране към това, че е облякла една от ризите ми на огромно плюшено мече и спи с него. Вярно че не остава място за мен на леглото, но това не е голям проблем. Направих поредица полеви изпитания къде е удобно да се спи. Логично пробвах на диванчето. То се оказа прекалено тясно за моите разбирания. Паднах четири пъти от него в рамките на три часа. Болеше. Затова се преместих във ваната. От нея пък получих схващания навсякъде. Явно производителите не са предвидили че има хора които искат да живеят във ваните им. Ще получат писмо от мен в което ще ги уведомя и ще изразя надеждата в най-скоро време да започнат да произвеждат модел, удовлетворващ нуждите ми. След два неуспешни опита реших да заложа на сигурно и вече спя пред компютъра. Столът е удобен, само изпъваш краката върху нещо и пускаш облегалката назад до 30 градуса... почти като шезлонг. Отплеснах се... :) както и да е... нека мина на частта която ме притеснява, с другото ще се оправям сам.
Не иска да излиза от вкъщи. Стои си вътре. И аз стоя вътре с нея. Ако някой се обади да ме повика някъде започва да чупи тъжни физионимии и ме моли да не я оставям сама. И вече не може да ядем навън... и какво се случва? Стоя аз и я гледам докато спи(голямо ангелче е тогава :) ), тя си отваря очите и вика "яде ми се рибена супа". :shock: А аз мога да сготвя само препечени филийки и кафе без да има риск да я отровя. Въртя телефоните, къде по дяволите има рибена супа за вкъщи? На седемнайстото позвъняване се сещам че един от съседите на съседите, които са съседи на моите съседи от съседната сграда на моята кооперацийка е готвач. Викам го момчето, готви, стърга там, кълца, направо се хванах за главата, направи я рибената супа. Използвах момента докато си я яде да притичам за цигари - купих си два стека. Това пък е следващият парадокс - дебна я да заспи и тогава притичвам до магазина. Все едно правя нещо нередно... Опитах се да я изкарам навън... тоест - извлякох я донякъде. После започна да пищи все едно я коля и я пуснах да си се скрие обратно. А бях замислил да я закарам някъде сред природата на спокойствие...
Случва се и друго - няколко пъти я засичам как стои и гледа втренчено в една точка. Ни приема, ни предава. Обръща се след минута-две и казва: "а?". Пуска си мечката с моята риза и идва при мен. После пак си изпада в нихилистичното състояние и се изключва от света наоколо... стои точно като парцалена кукла - както я нагласиш така застава(отначало ме изкушаваше да пробвам с челна стойка, но после си го избих от главата =) ). Помислих че лекарите са прекалили с успокоителните, обаче не. Всичко било в граници(говорих с тях). Помислих си дали да не извикам и психолог, но се сетих за скорошното си посещение при един такъв и се отказах овреме.
Няколко пъти я намирам да стои да си яде сладолед. Отново гледа в една точка и просто тъпче в устата :shock: Подозирам че е започнала да надебелява. Това НЕ ми харесва. Изобщо... но пък сърце не ми дава да й скрия сладоледа и шоколада... нито пък да повдигна темата за теглото и така нататък. Хич не искам след три месеца ако успея да я убедя да излезе навън, да се окаже че не може да мине през вратата. Иди после обяснявай - "ама тя едно време като влезе беше слаба и стегната" като те питата типовете които си извикал да разширят вратата за да може мацката да мине...
Общо взето... свършиха ми идеите какво да направя, за да я върна към реалността и предишният й начин на живот... опитвам се да й угаждам за всичко, но явно това не е правилният начин. Единственото което си докарах е синини, схващания, торбички под очите, отбелязвам лек спад в продуктивността си и логично - търпя временни неуспехи с нещата с които съм се захванал(а това не е хубаво - даже никак). Кървясалите очи не ги броим, те са си отпреди =) Оказва се че за да помогна на себе си, трябва да помогна на нея. Идейки какво може да я върне към нормалното й съществуване?
ПС. Въпроса с надебеляването - на преден план... Стоя аз и чакам един такъв момент в който... нали... ще симулираме правене на потомство... Лекарите казах там колко не може - отбелязал съм си го с ярко червено на календарчето. Обаче не искам като дойде заветната дата, да отида и да заваря кит, който е излязъл от ваната и се е проснал на леглото ми... 8-[