sexa_na_kompleksa
06-28-2008, 16:35
Виж това:
Човешкият живот е един голям кръговрат.В него се срещат доброто и злото.Те вървят ръка за ръка.Много пъти съм сис задавал въпроса:Кое се проявява най-много; доброто или злото.
Всеки има различен отговор на този въпрос.Едни казват доброто,други злото, а трети, че и двете се допълват.Аз съм от тези, които поддържат тезата, че и двете се доброто се проявява повече.С какво се характеризира доброто, с какво злото? А какво печелиш с добри дела? Какво губиш като вършим злини? Как се чувстваме, когато сме направили нещо хубаво, а нещо лошо? Това са първите въпроси, които ни идват на ум като се заговори за добро и зло.
Доброто се характеризира със следните качества: уважение,толерантност, искреност, честност, достойнство, съчувствие.
Ако го няма доброто, какво ще стане с човешкия свят? Той ще изчезне.Ако няма хора, няма да има живот.Светът ще бъде една гигантска гробница.тишина, мрак, студ, няма да има любов, красота, всичко ще бъде черно.
Злото се характеризира със: лъжа, престъпление, неуважение,отмъстителност, завист, зависимости, неразбирателство, измама.
-Ако има само зло, какво ще правим?
- Ще живеем в страх от всичко. Няма да смеем да излезем от къщите си.Ще се барикадираме и ще чакаме да доде смъртта, или ако сме по-смели ще излезем дасе борим със злото.Ще кслючим договор със злото и доброто ще се издигне, а злото „ще му се подчинява”
- Как ще се почувства човек, като направи нещо добро?
-Той ще бъде щастлив.
-А какво ще спечели?
- Ще спечели уважението на другите.
-А как ще се чувств човек, който върши само злини?
- Той ще е нещастен.
- Какво ще спечели?
-Нищо!
-Ка ще се държат хората с него?
- Много лошо.Лошият човек ще загуби всичко.
- Кое ли е по-лесно? Да извършиш нещо добро или нещо, лошо, заради което ще съжаляваш цял живот?
-Би било по-добре да извършиш нещо добро, понеже ще бъдеш възнаграден, но не с пари, а с уважение и чест, които са по-скъпа награда от парите, защото те свършват бързо, а уважението и честта остават за цял живот, а понякога за вечни времена в зависимост от това, което си извършил. Със злини неможеш да спечелиш нищо, освен съд, затвор, присъда.
В живота на човека неможе да има само добро, трябва малко и злото да взема участие, но добрите дела трябва да са повече,защото те са смисъла на живота.
Доброто и злото – ръка за ръка
Животът на всеки жител на нашата планета е свързан здраво и доброто и злото. Те вървят ръка за ръка откакто свят светува. Добротата и патриотичното чувство са характерни черти на почти всички българи.
Аз си представям доброто, като едно съкровище, добре скрито или замаскирано. За да се достигне до него трябва да се преодолеят трудни изпитания или да се победи някое чудовище. Но открие ли съкровището човек е щастлив. Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща : скромност, човеколюбие, състрадание, милост и саможертвование. Скромността е важна добродетел. Скромен е онзи човек, който не говори постоянно за себе си, с цел да се изтъкне пред другите. Особено нескромно е да се хвали човек с извършените от него благодеяния. Не може да имаме достоен живот, без вяра и любов към човека, без искреност в намеренията ни, без чистота на нравите, без хармония в душите. Да посрещнем днешния ден с любов в сърцето си. Да обичаме богатите, защото са самотни. Да обичаме бедните, защото са толкова много. Да обичаме старите, заради мъдростта, която ни дават. Да обичаме красивите, заради тъгата в очите им. Да обичаме грозните, заради мира в душите им. Да обичаме всички хора, защото всеки има качества за възхищение, дори и да са скрити. С любов да разкъсаме изградената около сърцата им преграда от подозрение и омраза и на нейно място да поставим мостове, за да може доброто да влезе в душите им. Философът Аристотел негодува срещу предпочитанието на хората да философстват за доброто, вместо да го вършат. Според него доброто е в щастието, което е дейност на душата, а добродетелите са - воля и възпитание. Колко е трудно за нас, хората, да извиним някого заради негова грешка и да му простим би трябвало да бъде за един християнин нещо съвсем естествено. Човек, който се стреми към доброто осмисля живота си по този начин. На в същото време в човека е заложена и една склонност към лоши деяния, към непокорство. Аз мисля, че много хора имат желание да бъдат добри, да вършат добро, но не им стигат сила и воля за това. Тази е причината за вътрешната драма, която тези хора изпитват. Когато човек върши лоши деяния, той остава сам, без подкрепа, без надежда да спаси живота си. В нашия съвременен свят, на всяка крачка се сблъскваме с доброто и злото. Всеки ден, навсякъде сме свидетели едновременно и на едното, и на другото – на улицата, в автобуса, в училище. Не е нужно да описван сцените, от които съм се възхищавал и тези, от които съм се възмущавал – всички ние виждаме такива неща всеки ден. Всички ние трябва да повярваме в доброто, че то в по-силното начало. Важно е да оценяваме и поощряваме добрите постъпки на хората и да отричаме лошите. Всички ние трябва да обичаме тъй, както една майка може да обича. В нейното сърце има обич за всеки, който страда и има нужда от помощ. Нека нашия свят получи доброто от което се нуждае : мир на земята; справедливост за преследваните, застрашените и забравените; утеха за болните и умиращите; сила за унилите; разведрение за огорчените; яснота за мислещите; смелост за действащите; време за обичащите!
Добро и зло
В началото е имало само Тишина и безкрайна Светлина. После на всеки човек е била дадена ограничена свобода, но ние сме злоупотребили с тази ограничена свобода до такава степен, че в известен смисъл сме създали свой собствен свят на невежество, несъзнателност и небожествени сили. Ние сме като крава, вързана за дървото с въже. Като използва ограничената свобода, която има, кравата тича наоколо и унищожава всичко, до което се добере.
Злото е в ума ни, не в нашето стремящо се сърце. Умът иска да вкуси целия свят на безкрайно малки части, парче по парче. Сърцето иска да обхване целия свят като едно. Сърцето чувства, че целият свят му принадлежи. Умът казва: “Това е мое. Това е твое.” Колкото повече умът успява да раздели, толкова по-голяма радост получава. Злото е чувството за отделеност. Където има обединение, там няма зло. Ако имаме добра воля, любов, чувство на единство, тогава вместо да унищожаваме света, ще се опитаме да прегърнем целия свят.
Това е все същата стара история: непослушание. Ако изпълняваме вътрешния закон, тогава нищо няма да ни се случи. Но когато не се подчиним на вътрешния закон, се появява злото. Ако правилно използваме свободата си, тогава вървим към Божественото, към Светлината. Но ако злоупотребяваме с нея, тогава ставаме анти-божествени, ставаме враждебна сила.
В намеренията на Бог не е влизало съществуването на небожествени сили. Но в този свят се случват много неща, които са толерирани. Едно е, когато нещо е напълно одобрено и друго е, когато то просто е прието или толерирано. Какво правят родителите, ако имат лоши деца? Те просто търпят непослушните, невъзпитани деца. Ние всички сме Божии деца. Някои са добри, други са лоши. Но Бог не е възнамерявал да има лошо творение.
Бог е всеприсъстващ. Той е в доброто и Той е в така нареченото зло. Ако един тигър иска да ме погълне, аз чувствам, че тигърът е небожествена сила. Но Божието съществуване е и в тигъра. Всичко е в процес на еволюция към по-пълно проявление на Бог. Без значение кое ниво на развитие е достигнал един човек или предмет, Бог все пак присъства в тази личност или предмет.
В момента аз пия дестилирана вода. Това е хубава вода. Но водата може да бъде и мръсна, затлачена, нечиста. Бог може да бъде открит в нечистата вода, така както и в чистата. Но макар Бог да е там, аз няма да пия нечиста вода, защото знам, че ще навреди на тялото ми.
Духовните хора, които медитират, се опитват да видят Бог на определено ниво на съзнание. Бог присъства и в лошите неща, но ние не искаме да се връщаме към животинското царство и по-ниските нива на съзнание, за да търсим Бог.
Да не би да казвате, че Бог не е само добро, че Той е както добро, така и зло?
Да. Бог е и добро, и зло, но при това Той е над двете. Това е като с дървото. Да кажем, че корените са злото, а клоните са доброто. Но те са едно, те са части от едно и също дърво. Злото е по-низша проява на Истината, а доброто е по-висша проява на Истината. Няма нощ без светлина, дори и в най-тъмната нощ винаги има поне мъничко светлина. Но Бог е в двете и отвъд двете, така както небето е над дървото.
Ако кажете, че Бог не е в злото, значи казвате, че Бог не е всеприсъстващ. А това е все едно да кажете, че Бог не е Бог. Бог е и в двете, но Той не е обвързан от тях. Той е като лодка, която е във водата и същевременно над водата.
От чисто духовна гледна точка не съществува добро или зло. Злото съществува само в менталния свят. Това, което смятаме за зло, е всъщност по-малка истина или несъвършенство, израстващо в по-голяма истина или по-съвършена реалност.
Доброто и злото
Есе
Нищо в живота не е случайно. Всяко нещо, което се случва с хората, си има дълбок смисъл и причина. Друг е въпросът дали човек има усет да го разбере и да си отговори на въпроса : Защо това се случва на мен?
Има хора, които търсят отговорите цял живот. Други изобщо не ги намират, заради вътрешната си слепота. Освен това всичко в живота се плаща. Рано или късно човек си плаща цената и то с лихвите, особено ако избере път, който е в противоречие с човешките и божиите закони. Всички мисли и чувства, които има човек, образуват душата му. Злите и лошите мисли образуват зла и лоша душа. Добрите и пълните с любов мисли, образуват добра и светла душа. Макар че аз лично дълбоко вярвам, че истински лоши хора няма, в света просто има много недоразвито добро. Пък и Човекът е така жалко устроен, че еволюира и се променя много бавно.
Основното нещо, което формира човешката личност е средата. А също и силите и ценностната система , които задвижват тази среда. Всичко това го кара да се проявява като добър или лош. Само че средата е изключително въпрос на личен избор. Така че всеки сам избира житейската си роля – дали да бъде Добър или Лош. Иначе не намирам нищо по-естествено от това, душата на всеки човек да се стреми към нещо по-светло и добро. Проблемът е, че повечето хора не могат да се преборят със страховете си, нито пък с егоизма и себичността си. Нито пък да проумеят, че бясното препускане в ежедневието и преследването единствено на материални цели, ги опустушава без остатък… И нищо не остава от тях… от човешката им същност … Остава да вегетира животното…
Ужасяващо е какъв голям процент от хората се самоненавиждат по някакви причини или пък се причисляват в графата на неудачниците. Няма рецепти как да се избяга от това състояние. Един от вариантите е непрекъснато да се грижим за Душата и да я отглеждаме и пазим. А също и да оставим миналото назад и да приемем, че болката е част от живота и не бива да се боим от нея. Напротив, колкото по скоро я приемем и осъзнаем, че тя е част от нас, в толкова по–градивна емоция ще се превръща тя.