Какво да правя?

[havajskite ga6ti]

Такам...ето и една историйка.
В началаото на годината в трамвая се засичх с едно момче..беше странно с качулка и бретон и лицето му почти не се виждаше.Но започнах да изпитвам чувства които никога до сега не бях изпитвала...когато беше в трамвая сякаш откачах...борех се с тези чувства не исках да го харесвам не беше мой тип пък и беше мистерия..минаха се три месеца и аз признах пред себе си че съм влюбена в него...Споделих на една приятелка и тя му зе скайпа.Прибрахме се аз и му писах...запознахме се и той каза че ме познавал.И се оказа че е сина на едни приятели на наще...миналата година се запознахме и си общувахме но тогава той беше мн по-различен..но се оказа че си има приятелка...въпреки сичко пак си писахме но постоянно спорехме и се карахме...не се понасяхме...ту си писахме приятелски и си пращахме песни ту се дразнехме...та реших да се опитам да го забрава...и се заблудих 4е съм го забравила точно два месеца....после осъзнах че го обичам още-повече и не е преставало да бъде така...после обаче той започна да казва че имал друго гадже и са заедно от 6 месеца а по онова време приказваше друго...демек може би за гаджето си измисля и вече не са заедно.се едно.Та преди месец и нещо реших да му призная по скайпа за чувствата ми и той не ми написа нищо.Питах го прочел ли го е а той каза да,тогава аз му казах сбогом и вече не му писах.Но един път му написах здр без да искам а после за заядох и той тогава ме блокира...Той има семейни проблеми и страда много а аз още повече защото е свестен и не заслужава това...Сега знам че е единственото момче което обичам и в което някога съм се влюбвала....освен това не искам да поглеждам друго момче...бих изоставила всичко заради този човек само да е до мен....Да чакам ли още една година за да разбера дали може да ме хареса...?Защото просто не искам да търса друг и без това едва ли ще го харесам...това ми се отрази психически....

[WithLove]

Какво да чакаш?Няма какво.Според мен нещата са напълно ясни.Ако това момче е имало чувства към теб,дори и слаби-имал е шанса да бъде с теб.Но явно не е имал желание-на мен това ми стана ясно от раэкаэа ти.Не мисля,че има какво да чакаш,а пък напраэните надежди и очаквания, са си самоубийство.Давай напред.Това е съветът ми.Сигурно ще ти е трудно,ако наистина си толкова силно привлечена от това момче,но няма начин.Продължаваш напред,живееш си живота и дано скоро да срещнеш друг човек,с който да се получи.Красиви пожелания,но эа съжаление друго не мога да направя.А энам добре какво е да има някой,който обичаш и эа който си готов на всичко,а той да е далеч,всякаш има стена между вас.Еми да-понякога и така става в живота.Всичко се случва.

[Chrissie]

Да чакаш?Да,добре,няма да е зле да почакаш още малко.Разбирам,че го обичаш,но мислиш ли,че трява да се вглъбиш в неговия живот,да страдаш заедно с него,за да ти обърне внимание?От части си е точно така,но не вярвам,че това би ти помогнало особено,защото тогава той ще те приеме просто като приятел,а повярвай,това никак не е добре.Знаеш ли,момче и момиче никога не могат да бъдат приятели.Рано или късно един от двамата се влюбва и всичко се разваля-няма вече приятелство,но няма и нещо повече.Извинявай,малко се отклоних.Та отново на въпроса.Не мисля,че си постъпила добре като си признала чувствата си толкова рано(според мен).И то по скайпа!Не,не,не,тези неща не се правят по скайпа.Това трябва да го направиш лице в лице,да видиш реакцията,за да няма начин как да се измъкне,а да ти отговори.Виж,момчетата не обичат да ги притискат,а според мен,ти си направила точно това,дори и да не го осъзнаваш.Не мисля,че е редно да чакаш още дълго.Все пак си го чакала повече от 6 месеца,така ли е?Дай му още малко време,но много малко.Нещо,като втори шанс.Не го чакай дълго,най-много седмица-две.Ако през това време не направи нищо по въпроса,просто се опитай да му обърнеш гръб.Знам,че никак няма да ти е лесно.Сигурно ме мислиш за луда.Какво ли си казваш сега:"Да го забравя?Тази сериозно ли говори?И как ще стане това?Я стига глупости!" Да,може сега да ти звучи глупаво,но след време ще разбереш,че съм права.Казват,че времето лекува всичко,но не е така.То просто кара болката да намалее и тя става поносима.Повярвай ми,знам,че никак не ти е лесно,защото и аз съм минала по този път.Но аз вече ти казах.След време ще се научиш да не мислиш за него,болката ще стане поносима и ще ти остане само спомена.Съжалявам,че така те наскърбявам,но не обичам да лъжа хората.Надявам се да съм успяла да ти помогна,дори мъничко.Успех! \:D/