ninjabg
06-30-2008, 14:14
Здравейте ще Ви разкажа историята си накратко.Аз съм на 16 години.
Във втори клас дойде едно момиче.Отначалото ми беше безразлично ако мога така да каже.Но след време започна да ми став асимпатична не само със това че беше невероятно красива но и с това че не се държеше задръстено като повечето други деца.Прескачам няколко години.Със течение на времето започнах наистина да я харесвам.НО има едно много голямо НО във седми клас ако не се лъжа дойде един побойник(и тъй акто съм известен със нежеланието да се бия) можете да се досетите че му станах "постоянната боксова круша".Нямам си идея защо точно мене ме нарочи да ме тормози ежедневно но така стана.С течение на времето тойс е приобщи към групата от тъй наречените "готини" ученици(които пушат,пият и т.н..Но странното беше че и момичето което харесвах беше в тяхната група, въпреки че не беше като тях.прескачам още малко време.Малко преди началото на осми клас разбрах че момичето което харесвам няма да е в същата паралелка(аз останах в моето училище по една специалнзация).Точно в онзи момент ми стана супер гадно казах си "сега какво ще правя".Тя дойде след доста време да види калса и по точно приятелките си от гореспоменатата групичка.О, забравих да кажа че и побойникът се махна.И когато дойде просто акто я видях първо не можеш да повярвам на очите си а после буквално ми се стопли душата.След дооооооста време се чухме с нея по скайпа обичайните неща - говорихме аз разбира се нищо не й акзах за това че я харесвам.Преди един два в събота пак я засякох на линия и и писах "здравей".Но така и не последва отговор явно не знам не е била пред компютъра или и аз не знам какво.Но въпросът е че сега ми е страшно гадно защото съм 100% сигуренч е в момента тя не е сама(като се има в предвид колко е красива,умна, и не е станала поредната "готина" тийнейджърка).А пък и какво и да й кажа че я харесвам тя ме познава във светлината на слабият, беззащитен съученик.А пък и лошото е че дори ид а събера смелост да й кажа аз не знам къде живее нямам и телефона само скайпа а тя влиза в него изключително рядко.не знам защо написах тези неща вероятно повечето от вас ги четат просто защото нямат какво да правят..... оххх не знам съвсем се обърках.Желая ви приятен ден и нека не ви се случват такива неща като на мен.
Във втори клас дойде едно момиче.Отначалото ми беше безразлично ако мога така да каже.Но след време започна да ми став асимпатична не само със това че беше невероятно красива но и с това че не се държеше задръстено като повечето други деца.Прескачам няколко години.Със течение на времето започнах наистина да я харесвам.НО има едно много голямо НО във седми клас ако не се лъжа дойде един побойник(и тъй акто съм известен със нежеланието да се бия) можете да се досетите че му станах "постоянната боксова круша".Нямам си идея защо точно мене ме нарочи да ме тормози ежедневно но така стана.С течение на времето тойс е приобщи към групата от тъй наречените "готини" ученици(които пушат,пият и т.н..Но странното беше че и момичето което харесвах беше в тяхната група, въпреки че не беше като тях.прескачам още малко време.Малко преди началото на осми клас разбрах че момичето което харесвам няма да е в същата паралелка(аз останах в моето училище по една специалнзация).Точно в онзи момент ми стана супер гадно казах си "сега какво ще правя".Тя дойде след доста време да види калса и по точно приятелките си от гореспоменатата групичка.О, забравих да кажа че и побойникът се махна.И когато дойде просто акто я видях първо не можеш да повярвам на очите си а после буквално ми се стопли душата.След дооооооста време се чухме с нея по скайпа обичайните неща - говорихме аз разбира се нищо не й акзах за това че я харесвам.Преди един два в събота пак я засякох на линия и и писах "здравей".Но така и не последва отговор явно не знам не е била пред компютъра или и аз не знам какво.Но въпросът е че сега ми е страшно гадно защото съм 100% сигуренч е в момента тя не е сама(като се има в предвид колко е красива,умна, и не е станала поредната "готина" тийнейджърка).А пък и какво и да й кажа че я харесвам тя ме познава във светлината на слабият, беззащитен съученик.А пък и лошото е че дори ид а събера смелост да й кажа аз не знам къде живее нямам и телефона само скайпа а тя влиза в него изключително рядко.не знам защо написах тези неща вероятно повечето от вас ги четат просто защото нямат какво да правят..... оххх не знам съвсем се обърках.Желая ви приятен ден и нека не ви се случват такива неща като на мен.