Трябват ми 3 теми

[Marinceto]

На един приятел му трябват 2 теми .едната е :Черноризец Храбър "за буквите",проблеми и идеи по имена ,а другата е: Богомилство,тайната интегона,богомили,критика на официалната църква.А има и още една:Проглас към евангилието и азбучна молитва.
Моля ви ,ако някой може ,да помага . =]

[elitututu]

Стихотворенията "Проглас към евангелието" и “Азбучна молитва” на пръв поглед представляват една загадка за съвременния читател,тъй като жанрът и посланието,в което се крият загадъчни образи, не са характерни за днешната литература.За да разберем скрития смисъл на творбите трябва да постъпим по два начина-осъвременявайки смисъла им,поглеждайки ги с мисленето на днешния човек или опитвайки се да "разчетем" творбата чрез знания за епохата и контекста ,в който тя се проявява.
Много понятия-символи сродяват “Проглас към евангилието” с “Азбучна молитва”.Наред с това,двете творби, са едни от първите произведения,написани на старобългарски книжовен език,доказвайки,че на него може да се твори съвършена поезия със сложни поетични фигури.Друг момент,"преплитащ" се и в двете стихотворения е принадлежността към жанра на декламационната поезия с религиозен характер. В тях се подчертава свещеността на славянското писмо и значението на новата християнска вяра.
Средновековният човек в "Проглас към евангелието" е представен чрез общи понятия и е събирателен образ:"народите","всички славяни","цял славянски народе","братя".Индивидът отсъства,вниманието е насочено към цялата група,към общото,а не към частното.По този начин е изграден и "главният герой" в "Азбучна молитва".Отново не е отличен отделният човек,а вниманието е насочено към целия славянски народ:"всички живи","племето славянско","народа".
Друг съвпадащ момент от двете творби е отношението към Господ.В "Проглас към евангелието" Бог е представен като светогледен ориентир,показващ заплахите за земния свят и сочещ пътя към избавлението.Той се познава не толкова с разума, колкото със сърцето:"да познаят Бога, както трябва” , “от Бога е даден тоя дар” ,
“слушайте словото, защото от Бога дойде” ,“словото, което подготвя да познаем Бога”,"принасяйки добра победа Богу",“вечно славейки милостивия Бог”.В "Азбучна молитва" всичко добро и ценно за средновековния човек идва от Господ.Самото Слово е Божи дар и затова само с божествена сила може да бъде прославено.Във всяка молитва обръщението към Всевишния е задължително и именно заради това присъства и в стихотворението:"Отче,Сине и пресвети Душе"
Една от основните теми и в двете творби е за ролята на словото и книжнината."Книгите господни" са помощник и пътеводител из мрака на греховете и незнанието.Появата на словото е събитие,което вдъхновява славянския народ и му придава самочувствие,неподнато до този момент:"Затова чуйте всички славяни!Този дар от Бога ви е даден,дар Божи е за стоящите отдясно,дар Божи за душите,що никога не тлее,за тез души,които го приемат" , "Слушайте,цял славянски народе,слушайте Словото,що от Бога дойде,Словото,що кърми душите човешки,Слово,що укрепва сърца и умове,Слово,подготвящо всички да познаят Бога"
Образът на света в "Проглас към евангелието" и ценностите,които изповядва следват установения средновековен модел.Светът е ценностно раздвоен - в него се води битка между доброто и злото,от изхода,на която човекът е пряко зависим:"Матей и Марк,Лука,Йоан-те всички хора учат,като казват:"Които красотата на душите си съзирате-обичайте и радвайте се"А които желаят на греховете на мрака и тлението на този свят да пренебрегнат,и които искат да получат рая,и да избегнат изгарящия огън-викнете сега с целия си разум!" В "Азбучна молитва" освната мяра за човека е неговата способност да се приобщава към словото и към небето.Човекът,който е поел в душата си словото,вече знае пътя и има силата да го следва:"Онцу и Сину,и Светому Духу,на него чест и крепост,и прослава,от всичко дишащо и сътворено,за всички векове и навеки.Амин!"
В завършек,мога да заявя,че в Прогласа са представени двете основни опори в славянския свят-познанието на света и значимостта на словото.Светът следва божествения замисъл,крепящ се на определени закони.Книжнината(словото) е светлина,защото прави видими божествените повели и позволява да се извърви пътят към спасението."Както без светлина и радост не ще има за окото,зрящо божието дело цяло,но всичко е ни хубаво,ни зримо,така е всякоя душа без книги,невиждаща добре Закона божи,Закона-писмен и духовен,Закон,откриващ рая божи." В "Азбучна молитва" се представя един свят в преход,белязан от неповторимия акт на кръщението.Славянското племе е било едно,но сега е друго,прехвърлило е границата,попаднало е в друго измерение на своето битие.Именно в познанието на света и в значимостта на словото се крие божествения замисъл,който ще изведе славянския народ от посредствеността до нови,непознати висоти.
Стихотворенията “Проглас към евангилието” и ”Азбучна молитва” създават хармонична връзка между вечните ценности на християнския свят и търсенията,актуални за българина в края на ІХ век. Тези творби крият вълнението на цяла епоха от нашата култура-пред покръстените славяни се е открил един нов свят на духовно търсене и богопознание, най-сетне те са се докоснали до ценностите на християнската цивилизация и знание.

[elitututu]

Творбата „За буквите” е написана през IX век от Черноризец Храбър.През този период славянската писменост се е наложила като основно средство за общуване между хората.Но тя вече е и предмет на отрицание.За това се е появила и необходимостта тя да бъде защитена.
В полемиката „За буквите”,Черноризец Храбър по блестящ начин доказва правото на славянската писменост да съществува наред със старогръцкия,латинския и евреиския език.Като истински филолог,писателят подчертава твърдо изискването,азбуката да отразява фонетичното богатство на езика.Не може с гръцки и латински букви да се изписват славянски думи.Още в първите редове на творбата долавяме възмущението на автора от тези,които не признават славянската писменост.Като се опира на своите богати познания за възникване на писмеността у различните народи,Храбър твърдо брани славянската азбука от злобните обвинения и нападки.
Създаването на славянската азбука е божие дело,за благото на славянския род.Константин Кирил не случайно е създал писмеността,Бог го е пратил с тази мислия.Такава е логиката на Черноризец Храбър”След това..”
Съпоставяики гръцката и славянската азбуки,Храбър доказва че и гръцките букви са създадени по образец на еврейските.Той успешно оборва и следващото обвинение.”Защо славянската азбука се състои от 38 букви,а гръцката от 24.”След това убедително обяснява начина на съставяне на гръцката азбука.
С още по-пламенна страст авторът защитава славянските книги.В душата му бушуват силни чувства-презрение,гняв,възмущение срещу противниците.Като истински патриот горещо брано правото на славянските народи да проповядват християнството на майчин език.Още тогава той издига глас за създаване на самостойна народностна култура.Напразни са хулите на триезичниците, че книги могат да се пишат само на гръцки,латински и еврейски,че славянските книги”Нито Бог ги е суздал,нито ангелите”.Протестът на автора звучи гневно,яростно.Той привежда факти и събития, които доказват колко погрешно е твърдението на триезичниците.Той решително отхвърля всички техни обвинения.
В думите на Храбър намира ярък израз пламенната любов към славянската азбука и славянската писменост.Гордост,че”слав� �нските букви са по-свети и по за почит,защото свят мъй ги е създал,а гръцките-елини езичници.Той смята,че нашите букви са по-ценни,защото са сътворени от един даровит човек,а гръцките са създавани много години и от много мъже.
Няма човек в славянските земи,който да не знае името на създателя на нашите букви.Дори малките азбукарчета ще отговорят:”Свети Философ,наречен Кирил,той ни създаде азбуката и преведе книгите,и брат му Методий”.
Патриотичното въодушевление на автора ,когато изтъква превъзходството на славянската писменост.Той има ясното съзнание,че по такъв начин изпълнява един свой обществен дълг,като гражданин на своята страна,Едновременно с това той брани правото на всички народи да имат своя писменост,да си създадат своя култура.
Защитата на славянската азбука в хода на произведението се превръща от полемика в преклонение и възхвала.
Гневът на автора срещу триезичната ерес се трансформира в неподправен възторг и преклонение пред чудото на буквеното слово,защото само святото дело е достатъчно за всичко.Демократизмът и хуманизмът,полемичният дар на Черноризец Храбър му отреждат достойно място в старобългарската литература.

[Cvetito53]

moje li da mi pompgnete spe6no mi trqbvat analiz na "Elegiq" na Hristo Botev! Mersi predvaritelno! :-)