ScionOfStorm
07-02-2008, 19:12
Пий!
Пий! Сетне и на мене дай
Че опиумът помага ми да виждам.
И очи пробождат мъглата!
В многолик образ тихо да прииждам,
с дух да сека маранята.
Още откак хълмове се преродиха
И с небето сватба пищна вдигнаха.
Тръни жилави в отрочетата се забиха
Святостта на Родителите задигнаха.
Помня как с вопли бликащи из гърла децата
Сплетоха стълба от на дървеса червата.
Как откъснаха на лястовици нежните криле
Лишиха рибите любими от техните хриле.
А питат, питат, знаеш ти, нали?; сега
В опиянение многолистно "Къде си, Господи?"
Ала глух, глух остава техния Баща
Само навъсен мрак над тях мръсно гърми.
Пий! А сетне трай!
Че знание в безсмислието намерих!
Знай, братко, знай!
Видях как прах тече от ангелски коси
И облаците сипят надолу мътна пепел.
Смях се, докато пих вино, що тъй горчи
Оказа се то кръвта на гнилите безброй души.
Плюх от киселината на каменните, Вековете!;
В лигите на Хрътките издигнах аз Камбана.
Роди се двадесет и петият час, смъртни, разберете!
Всеки от нас нов облик има - язвена рана.
И ще пъплим тихи, унизени и крещящи
Осакатени, кръв плискаща къде окото гледа.
Лъчите слънчеви ще ни шибат, пламтящи
А червата, що късахме с голи ръце, ще се увият -
Майко, в зелена увяхналост твоя вкусвам победа!
Пий! Пий, костеливи, че кръвта ти не е никак вкусна!
Нека на хлад пием, а наоколо цари краят на раса гнусна.
Пий! Сетне и на мене дай
Че опиумът помага ми да виждам.
И очи пробождат мъглата!
В многолик образ тихо да прииждам,
с дух да сека маранята.
Още откак хълмове се преродиха
И с небето сватба пищна вдигнаха.
Тръни жилави в отрочетата се забиха
Святостта на Родителите задигнаха.
Помня как с вопли бликащи из гърла децата
Сплетоха стълба от на дървеса червата.
Как откъснаха на лястовици нежните криле
Лишиха рибите любими от техните хриле.
А питат, питат, знаеш ти, нали?; сега
В опиянение многолистно "Къде си, Господи?"
Ала глух, глух остава техния Баща
Само навъсен мрак над тях мръсно гърми.
Пий! А сетне трай!
Че знание в безсмислието намерих!
Знай, братко, знай!
Видях как прах тече от ангелски коси
И облаците сипят надолу мътна пепел.
Смях се, докато пих вино, що тъй горчи
Оказа се то кръвта на гнилите безброй души.
Плюх от киселината на каменните, Вековете!;
В лигите на Хрътките издигнах аз Камбана.
Роди се двадесет и петият час, смъртни, разберете!
Всеки от нас нов облик има - язвена рана.
И ще пъплим тихи, унизени и крещящи
Осакатени, кръв плискаща къде окото гледа.
Лъчите слънчеви ще ни шибат, пламтящи
А червата, що късахме с голи ръце, ще се увият -
Майко, в зелена увяхналост твоя вкусвам победа!
Пий! Пий, костеливи, че кръвта ти не е никак вкусна!
Нека на хлад пием, а наоколо цари краят на раса гнусна.