MaLkaTa_LaDy
07-03-2008, 08:02
Ами историята е следната:
Много харесвам едно момче, може да се каже, че ходехме, но какво ходене беше, като и двамата имахме изпити и бяхме прекалено заети и потънали във задачи и учение. Та не можехме да се виждаме често. Но всеки ден по няколко пъти си пишехме по скайп и колкото и далече да се чувствах от него, поне това по скайп ме приближаваше към него. Но в един чат той почна незнайно защо да се заяжда. Аз почнах пак с моята любима ирония и когато му казах стига, той ми отговори: Еее ти пък, не виждаш ли, че искам да те дразня. После пак направи тъп коментар, че съм в Математическа гимназия преди 7ми клас и съм изперкал зубър едва ли не. И аз се ядосах, защото много мразя да ми обиждат училището и го блокирах. 2-3 дни нито се бяхме чували, нито си бяхме писали. Бях изнервена и заради изпити и заради други лични проблеми и му казах, че между нас явно няма да се получи и предполагам, че и той го е разбрал вече. Той го прие сякаш не му пука и това ме срина просто. Но след около една седмица разбрах, че се нуждая от него и от "любов", колкото и детска да е на тази възраст. Отношенията между нас си останаха едва ли не приятелски за сега. Но аз имам нужда от него и осъзнавам, че направих грешка, но просто съм прекалено голям инат за да мога да я поправя. И най-големия проблем идва от там, че той е още по-голям инат от мен. Наясно съм, че характерите ни са до толкова еднакви, че не може да се получи нещо между нас и както казват - Два остри камъка брашно не мелят. Но аз все тъя някъде там дълбоко в сърцето си надежда, че той не е такъв, какъвто го видях в последните няколко дни, че ще почувства, че и той има нежда от мен и просто, че ще ми го каже. И все пак знам, че това няма да се случи. Но вече не издържам и не мога да продължавам така да чакам и да чакам. Любовта ми към него все повече нараства като знам, че не е мой. Но и знам, че не мога да му се извиня, защото направих прекалено много грешки и имам чувството, че няма да може да ми прости и тази. Аз просто съм един идиот, който е прекалено много инат и не може да показва любовта си и се страхува от това, че като я покаже, може някой да го нарани.
Мерси, на тези, които са прочели това. Имам нежда от съвет, защото и аз самата не знам какво да направя. Две от най-добрите ми приятелки ми казаха да му се извиня, но нямам сили да го направя, а и от друга страна не искам. Но не искам и да го загубя още повече.
Много харесвам едно момче, може да се каже, че ходехме, но какво ходене беше, като и двамата имахме изпити и бяхме прекалено заети и потънали във задачи и учение. Та не можехме да се виждаме често. Но всеки ден по няколко пъти си пишехме по скайп и колкото и далече да се чувствах от него, поне това по скайп ме приближаваше към него. Но в един чат той почна незнайно защо да се заяжда. Аз почнах пак с моята любима ирония и когато му казах стига, той ми отговори: Еее ти пък, не виждаш ли, че искам да те дразня. После пак направи тъп коментар, че съм в Математическа гимназия преди 7ми клас и съм изперкал зубър едва ли не. И аз се ядосах, защото много мразя да ми обиждат училището и го блокирах. 2-3 дни нито се бяхме чували, нито си бяхме писали. Бях изнервена и заради изпити и заради други лични проблеми и му казах, че между нас явно няма да се получи и предполагам, че и той го е разбрал вече. Той го прие сякаш не му пука и това ме срина просто. Но след около една седмица разбрах, че се нуждая от него и от "любов", колкото и детска да е на тази възраст. Отношенията между нас си останаха едва ли не приятелски за сега. Но аз имам нужда от него и осъзнавам, че направих грешка, но просто съм прекалено голям инат за да мога да я поправя. И най-големия проблем идва от там, че той е още по-голям инат от мен. Наясно съм, че характерите ни са до толкова еднакви, че не може да се получи нещо между нас и както казват - Два остри камъка брашно не мелят. Но аз все тъя някъде там дълбоко в сърцето си надежда, че той не е такъв, какъвто го видях в последните няколко дни, че ще почувства, че и той има нежда от мен и просто, че ще ми го каже. И все пак знам, че това няма да се случи. Но вече не издържам и не мога да продължавам така да чакам и да чакам. Любовта ми към него все повече нараства като знам, че не е мой. Но и знам, че не мога да му се извиня, защото направих прекалено много грешки и имам чувството, че няма да може да ми прости и тази. Аз просто съм един идиот, който е прекалено много инат и не може да показва любовта си и се страхува от това, че като я покаже, може някой да го нарани.
Мерси, на тези, които са прочели това. Имам нежда от съвет, защото и аз самата не знам какво да направя. Две от най-добрите ми приятелки ми казаха да му се извиня, но нямам сили да го направя, а и от друга страна не искам. Но не искам и да го загубя още повече.