stop_looking_at_me
07-05-2008, 04:21
Да започна с годините, че да не ме питате после "вие на колко години сте?" Значи, аз съм почти на 17 а той е на 18.
(ако сте решили да спрете да четете тук, все пак ви благодаря че прочетохте 2 изречения :-D ) Историята ми е разделена на части ако не ви се чете всичко... :)
Предистория: С въпросното момче имаме история... дълга. Отдавна се познаваме. Харесвахме се... не се получи заради мен. Аз му отказах да му отида нагости, а той след едно дълго лято си намери друго момиче с което нищо не стана. Една година не му говорих, защото бях много наранена. Когато му проговорих всичко почна да се оправя помежду ни. Прави ми комплименти, намеци... казва ми тайните си. Затваря вратата към стаята си и не пуска брат си вътре когато съм там... с него. Иска да сме сами. Много неща ми доверява просто... Според мен един човек ако няма чуства няма да ги прави тези неща.... нали? Да не забравям и глупавите усмивки които имаме на лицата си всеки път като се видим. Ако е безразличен към мен няма така сладко да ми се усмихва не мислите ли?
Проблемът!!!:
Преди време той се оплакваше от работата си... и аз го поканих нагости (като приятели разбира се) след работа, тъй като живея отсреща. Той каза че не бил отказал ама не можел повреме на работа... Приех го.
Преди няколко дена го видях докато бях на басейна а той на работа. Махна ми... а като си тръгваше май ми бибитна. Писах му, защото си помислих че се "филмирам" и не е бил той. (Очите ме лъжат) Оказа се че той е бил... До тук добре... пита ме за басейна, а аз като му казах "ти си поканен отдавна, не се прави на ударен," той ми отговори, че ако можел всеки ден щял да ми идва нагости. Не можел да напусне работа просто така, а след работа "бягал с най-добрия си приятел" преди той да отиде на работа. (не е гей)
Мнения на приятели:
Според мен и няколко приятелки, той ако наистина искаше щеше да намери начин да дойде. Дори и за един ден. Значи си играе с мен, но защо пък да ме баламосва и да казва че ако можел щял да бъде с мен всеки ден. Можеше направо да каже... НЕ МОГА. Ама не, трябва да ме обърка.
Друга приятелка мисли че го е страх, защото той си мисли че съм го забравила, понеже аз се държа хладно към него понякога. Дори се носи слух че ходя с един... което не е вярно. Според нея, той наиста иска да е с мен... но аз трябва да настоявам, защото той няма да направи нищо по въпроса.
Тук идва и големият въпрос!
Според вас, аз филмирам ли се? Този човек има ли чувства към мен? Трябва ли да продължавам да настоявам или той е изгубена кауза?
И какво мислите за цялото "ако можех вече да бях идвал всеки ден" (точен цитат)?
ПП: Много благодаря на тези, които са прочели проблема ми. Ще ме извинявате за леко грешня ми Български, но не живея в България. Надявам се да ми е простено. Опитах се да го направя колкото се може по-малко грешки и интересно. Още веднъж, благодаря на тези които да го прочели, че май май дълго се получи.
(ако сте решили да спрете да четете тук, все пак ви благодаря че прочетохте 2 изречения :-D ) Историята ми е разделена на части ако не ви се чете всичко... :)
Предистория: С въпросното момче имаме история... дълга. Отдавна се познаваме. Харесвахме се... не се получи заради мен. Аз му отказах да му отида нагости, а той след едно дълго лято си намери друго момиче с което нищо не стана. Една година не му говорих, защото бях много наранена. Когато му проговорих всичко почна да се оправя помежду ни. Прави ми комплименти, намеци... казва ми тайните си. Затваря вратата към стаята си и не пуска брат си вътре когато съм там... с него. Иска да сме сами. Много неща ми доверява просто... Според мен един човек ако няма чуства няма да ги прави тези неща.... нали? Да не забравям и глупавите усмивки които имаме на лицата си всеки път като се видим. Ако е безразличен към мен няма така сладко да ми се усмихва не мислите ли?
Проблемът!!!:
Преди време той се оплакваше от работата си... и аз го поканих нагости (като приятели разбира се) след работа, тъй като живея отсреща. Той каза че не бил отказал ама не можел повреме на работа... Приех го.
Преди няколко дена го видях докато бях на басейна а той на работа. Махна ми... а като си тръгваше май ми бибитна. Писах му, защото си помислих че се "филмирам" и не е бил той. (Очите ме лъжат) Оказа се че той е бил... До тук добре... пита ме за басейна, а аз като му казах "ти си поканен отдавна, не се прави на ударен," той ми отговори, че ако можел всеки ден щял да ми идва нагости. Не можел да напусне работа просто така, а след работа "бягал с най-добрия си приятел" преди той да отиде на работа. (не е гей)
Мнения на приятели:
Според мен и няколко приятелки, той ако наистина искаше щеше да намери начин да дойде. Дори и за един ден. Значи си играе с мен, но защо пък да ме баламосва и да казва че ако можел щял да бъде с мен всеки ден. Можеше направо да каже... НЕ МОГА. Ама не, трябва да ме обърка.
Друга приятелка мисли че го е страх, защото той си мисли че съм го забравила, понеже аз се държа хладно към него понякога. Дори се носи слух че ходя с един... което не е вярно. Според нея, той наиста иска да е с мен... но аз трябва да настоявам, защото той няма да направи нищо по въпроса.
Тук идва и големият въпрос!
Според вас, аз филмирам ли се? Този човек има ли чувства към мен? Трябва ли да продължавам да настоявам или той е изгубена кауза?
И какво мислите за цялото "ако можех вече да бях идвал всеки ден" (точен цитат)?
ПП: Много благодаря на тези, които са прочели проблема ми. Ще ме извинявате за леко грешня ми Български, но не живея в България. Надявам се да ми е простено. Опитах се да го направя колкото се може по-малко грешки и интересно. Още веднъж, благодаря на тези които да го прочели, че май май дълго се получи.