butty
07-07-2008, 13:17
Здравейте!
Тези дни са ме наблегнали размисли върху живота.. върху това какво си заслужава, струва ли си да направим дадено нещо, да рискуваме и изобщо какво е животът? Една игра на съдбата.. Аз съм щастлива с моя живот, с това как се е подредил досега .. като малка имах хубаво дество, имам сестра, която винаги е готова да ми помогне ( въпреки че е на 10 000 км оттук), родители ми са прекрасни хора ( е имаме своите спорове и караници), но най-много съм благодарна за едно.. за това че получих възможността да срещна МОЯ ПРИЯТЕЛ! Той е точният човек за мен, това сме го разбрали и двамата, допълваме се напълно,помагаме си, обичаме се! И така вече 3 години.. което е доста учудващо като се има предвид възрастта ( сега сме на 17 и 19, а като се срещнахме аз бях на 14, той на 16 8-) ) Много хора ни завиждат.. опитвали са се да ни разделят, но неуспешно,питат ни как така успяваме..но и аз не знам просто се обичаме истински!
Напоследък не можем да се виждаме често и започвам да оценявам миговете, в които сме заедно..защото не са толкова много. Този уикенд се видяхме, бяхме безкрайно щастлива, защото не се бяхме виждали 10 дена..и когато дойде пак моментът той да си замине-сълзите напираха в мен..и се разплаках.. като малко дете, в този момент той ме погледна..този негов поглед.. и ми каза да на плача..защото той винаги е до мен..и ме закриля.. целунах го и го прегърнах .. момент, който не исках да свършва.. В този момент чух как минаваха хората около нас и един човек каза.. "колко са щастливи.. защо не съм и аз на тяхно място?! "
Когато го няма и се разхождам с приятели из града и виждам щастливите двойки,които са заедно и се радват на живота, честно,изпитвам завист, защо и аз не съм на тяхно място..особено сега лятото,когато би трябвало да се виждаме най-често..през ваканцията..предполагам че на всички се е случвало? Просто искам да ви кажа, че трябва да оценяваме и най-малките моменти с любимите и да се радваме, че ги имаме до нас! Пожелавам много любов на всички! :-)
Тези дни са ме наблегнали размисли върху живота.. върху това какво си заслужава, струва ли си да направим дадено нещо, да рискуваме и изобщо какво е животът? Една игра на съдбата.. Аз съм щастлива с моя живот, с това как се е подредил досега .. като малка имах хубаво дество, имам сестра, която винаги е готова да ми помогне ( въпреки че е на 10 000 км оттук), родители ми са прекрасни хора ( е имаме своите спорове и караници), но най-много съм благодарна за едно.. за това че получих възможността да срещна МОЯ ПРИЯТЕЛ! Той е точният човек за мен, това сме го разбрали и двамата, допълваме се напълно,помагаме си, обичаме се! И така вече 3 години.. което е доста учудващо като се има предвид възрастта ( сега сме на 17 и 19, а като се срещнахме аз бях на 14, той на 16 8-) ) Много хора ни завиждат.. опитвали са се да ни разделят, но неуспешно,питат ни как така успяваме..но и аз не знам просто се обичаме истински!
Напоследък не можем да се виждаме често и започвам да оценявам миговете, в които сме заедно..защото не са толкова много. Този уикенд се видяхме, бяхме безкрайно щастлива, защото не се бяхме виждали 10 дена..и когато дойде пак моментът той да си замине-сълзите напираха в мен..и се разплаках.. като малко дете, в този момент той ме погледна..този негов поглед.. и ми каза да на плача..защото той винаги е до мен..и ме закриля.. целунах го и го прегърнах .. момент, който не исках да свършва.. В този момент чух как минаваха хората около нас и един човек каза.. "колко са щастливи.. защо не съм и аз на тяхно място?! "
Когато го няма и се разхождам с приятели из града и виждам щастливите двойки,които са заедно и се радват на живота, честно,изпитвам завист, защо и аз не съм на тяхно място..особено сега лятото,когато би трябвало да се виждаме най-често..през ваканцията..предполагам че на всички се е случвало? Просто искам да ви кажа, че трябва да оценяваме и най-малките моменти с любимите и да се радваме, че ги имаме до нас! Пожелавам много любов на всички! :-)