vaLq_14
07-08-2008, 04:01
Искам да споделя и да поискам съвет или подкрепа,защото не издържам на напрежението. :(
Има едно момче,което страшно много ме нарани.В началото се обичахме.Никой не може да ме убеди в обратното,защото си личеше,защото го усещах.Но след като се разделихме почнахме да си правим на пук. :? Той се държеше безразлично,аз също,а много ми пукаше. :( Ту се виждахме,после се скарвахме много лошо.Това продължи няколко месеца,след което почнах да чувам и обиди.Отново се карахме,отново неразбирателство.Дълго време плаках,защото му се доврих,а сега се чувствам толкова предадена.
Спряхме да се виждаме,да си пишем по мое желание.Тоест той ми писа,но аз не му отговорих.Сметнах,че ще го забравя по-лесно,но уви.Тъпата съдба направи така,че пак си писахме,а отначалото дори не разбрах,че е той.Просто стана една малка обърквация и той си помисли,че нарочно му пиша,а не беше така и се опитах да му обясня.Не бяхме си писали доста време,месеци.Пишеше ми все едно не съществувам,все едно...никога не сме били заедно и никога не ме е гледал така,както ме гледаше. :( Мислех си,че ако един ден това стане,много ще ме заболи.Но след всичко,което той ми причини по-скоро почувствах една гадна празнота в себе си.Не усетих болка,дори не заплаках.Просто ми стана едно безразлично. :(
Това е хубаво.Може би го забравям или вече съм свикнала с това,че е край.Проблема е,че излизам с момчета,към които не усещам нищо.Няма тръпка от 1-ва среща,няма тръпка и след това.Не мога да се привържа към никой.Промених се.Станах един пълен непукист.И нараних много хора. :? И мисля,че причината е той,защото благодарение на него сега не мога да се доверя на никой.Искам да бъда отново щастлива,да съм онова момиче с усмивка на лицето.Писна ми да мисля за миналото и да анализирам неща,които отдавна отминаха.Но ме е яд и ми беше болно,че свърши така брутално.Да беше просто край...разбирам.Но той страшно много ме нарани.
Просто искам мъничко щастие...А имам чувството,че никога няма да го достигна. :( Моля ви,дайте ми съвет. :(
Има едно момче,което страшно много ме нарани.В началото се обичахме.Никой не може да ме убеди в обратното,защото си личеше,защото го усещах.Но след като се разделихме почнахме да си правим на пук. :? Той се държеше безразлично,аз също,а много ми пукаше. :( Ту се виждахме,после се скарвахме много лошо.Това продължи няколко месеца,след което почнах да чувам и обиди.Отново се карахме,отново неразбирателство.Дълго време плаках,защото му се доврих,а сега се чувствам толкова предадена.
Спряхме да се виждаме,да си пишем по мое желание.Тоест той ми писа,но аз не му отговорих.Сметнах,че ще го забравя по-лесно,но уви.Тъпата съдба направи така,че пак си писахме,а отначалото дори не разбрах,че е той.Просто стана една малка обърквация и той си помисли,че нарочно му пиша,а не беше така и се опитах да му обясня.Не бяхме си писали доста време,месеци.Пишеше ми все едно не съществувам,все едно...никога не сме били заедно и никога не ме е гледал така,както ме гледаше. :( Мислех си,че ако един ден това стане,много ще ме заболи.Но след всичко,което той ми причини по-скоро почувствах една гадна празнота в себе си.Не усетих болка,дори не заплаках.Просто ми стана едно безразлично. :(
Това е хубаво.Може би го забравям или вече съм свикнала с това,че е край.Проблема е,че излизам с момчета,към които не усещам нищо.Няма тръпка от 1-ва среща,няма тръпка и след това.Не мога да се привържа към никой.Промених се.Станах един пълен непукист.И нараних много хора. :? И мисля,че причината е той,защото благодарение на него сега не мога да се доверя на никой.Искам да бъда отново щастлива,да съм онова момиче с усмивка на лицето.Писна ми да мисля за миналото и да анализирам неща,които отдавна отминаха.Но ме е яд и ми беше болно,че свърши така брутално.Да беше просто край...разбирам.Но той страшно много ме нарани.
Просто искам мъничко щастие...А имам чувството,че никога няма да го достигна. :( Моля ви,дайте ми съвет. :(