В задънена улица...

[NeLLy_BaBy]

Здравейте. И преди съм писала теми относно това но просто не мога да намеря решение как да се измъкна от този задънена улица. Въпроса е в това ,че след като се разделихме с приятеля ми вече станаха 10 дни. Аз се опитвам пo всевъзможен начин да спра да мился за него, да излизам с причтели макар, че лощото че неговите приятели са и мои, т.е излизаме в една компания . Разбира се не сме се виждали от 5 дена някъде, защото той като ме види и просто не смее да ме погледне, не говори с мен почти пази дистанция. Аз уважавам това негово решение и също не го търся, въпреки че имам желание, защото все още го обичам много. разделихме мн нелепо, защото и той беше обаркан и искаше промяна . т.е за момента да бъде сам. Той като цяло май по-леко приемя от мен, пне аз така чувам, но когато аз съм там се държи доста сдържано. Виновен ли се чувства или вече не знам. Как искам поне мало да съжалява и поне да поговорим, но не смея защото той поиска да скъсаме. Не съм го виждала от 5 дни и на момети направо ми е много гадно. Честно казано интерсно ми е дали ще продължава да се държи по същия начин. Понякога ми е достатъчно просто да го видя.
Знам че трябва да продължа напред но как да го изтръгна от себе си, преди виках че аз най -вероятно ще скъсам с него,но сега осъзнавам колко държа на него. Може би и за това се отлагах. Как да разбера имам ли някакъв шанс все още да сме заедно, защото миslя че той все още ме обича,макар ча не поддържаме кантакт?

[gers17y]

Ами опитай се да поразпиташ приятелите му,щом са и твои. :)

[GregoryHouse]

Зависи на кого са повече приятели...ако негови недали има голям смисъл...

[dark_shadow_f]

Ако те оби4а той първи ще те потърси.Оба4е за сега е по-добре за известно време да не се виждате.

[NeLLy_BaBy]

Точно това е че са негови приятели от детинство и не мога тръгна да разпитвам. Единственото което мога да направя е да вид поведението му когато излезем заедно. Но има още нещо той е такъв човек, че и да съжалява доста смелост ще му трябва да ме потърси, смисъл някой трябва да го "побутне" както се казва. Може би е добре да го забравя ама как при положение че все мие в главата, все ще стане нещо, което да е свързано с него, все като излезем някъде и в мен нахлуват спомени за някое място късето сме били, а те са много. Имам чувството че толкова че толкова трайно се е настанил в сърцето и не мисля че скоро ще мога да се уизмъкна от това състояние. никога не съм се чувствала така и само 10 дни се промених толкова. Опитвам да се да правя други неща но нито едно от тях не става пълноценно, защото все той ми е в главата и в сърцето. Макар че изобщо не заслужава такава любов , защото той не съомя да я оцени.