lenory
07-08-2008, 14:48
Здравейте! :) Никога не съм вярвала, че ще се обърна към хора от форум, които не познавам, за съвет, но ето, че го направих. И ще помоля предварително - ако четете темата ми само, за да пуснете заядливо мнение, моля ви, спестесе си отговора :)
Така .. запознах се с едно момче на едно състезание. Въпреки че бяхме от едно училище, аз така и не го бях забеляза до сега. Сещате се за този тип хора, които до един момент никой не забелязва.
На състезанието си говорехме много, наистина много, на всякакви теми - музика, приятели, обсъждахме различни неща. Оказа се, че имаме много общи интереси. Лошото е, че така и не си казахме нещо "по-лично" - в смисъл, държахме се като много близки приятели, които вече знаят всичко един за друг.
След като състезанието свърши, се върнахме в училище и цял уикенд не се видяхме. И това момче ми направи много силно впечатление - като поведение, като външен вид и най-вече като характер, макар че все още не го познавах толкова добре.
Оказа се, че той е от моя випуск, само че от един от съседните класове, с когото аз не общувах особено много. Той така и не ме заговори, въпреки че се разминавахме често по коридорите и по стаите. Ще кажете - станало е нещо на състезанието и то е минало, само че не е така. Когато се разминавахме, той ме гледаше продължително в очите, дори ми намигна веднъж, но бях в такава компания, че не можех да му отговоря.
"Гледахме" се и до последния учебен ден, а аз така и не можах да се насиля да го заговоря :( Принципно съм си срамежлива, на състезанието се бях отпуснала и той може би е очаквал, че съм по-свободна в нормални условия и че ще го заговоря.
И сега много ме е яд, че не предприех нищо за това момче, понеже чак сега осъзнавам колко общи неща сме имали и колко добре би ми било с него. Имам му скайпа, но така и не съм му пратила пълномощно. Идеята ми е, че не знам как да започна разговора - в смисъл, тази година завърших 7 клас и ще бъдем в различни училища сто на сто догодина, тъй че шансън да се видим е почти нулев :)
Ако можете да ми дадете идеи как да му "напомня за себе си", как да подхвана разговор ... както казах, съм много срамежлива, дори в чат-пространството. Пък и не знам дали все още му пука за мен, дали няма да ми каже нещо от рода "А, помня те, но трябва да отида до магазина" и повече да не го видя :(
Така .. запознах се с едно момче на едно състезание. Въпреки че бяхме от едно училище, аз така и не го бях забеляза до сега. Сещате се за този тип хора, които до един момент никой не забелязва.
На състезанието си говорехме много, наистина много, на всякакви теми - музика, приятели, обсъждахме различни неща. Оказа се, че имаме много общи интереси. Лошото е, че така и не си казахме нещо "по-лично" - в смисъл, държахме се като много близки приятели, които вече знаят всичко един за друг.
След като състезанието свърши, се върнахме в училище и цял уикенд не се видяхме. И това момче ми направи много силно впечатление - като поведение, като външен вид и най-вече като характер, макар че все още не го познавах толкова добре.
Оказа се, че той е от моя випуск, само че от един от съседните класове, с когото аз не общувах особено много. Той така и не ме заговори, въпреки че се разминавахме често по коридорите и по стаите. Ще кажете - станало е нещо на състезанието и то е минало, само че не е така. Когато се разминавахме, той ме гледаше продължително в очите, дори ми намигна веднъж, но бях в такава компания, че не можех да му отговоря.
"Гледахме" се и до последния учебен ден, а аз така и не можах да се насиля да го заговоря :( Принципно съм си срамежлива, на състезанието се бях отпуснала и той може би е очаквал, че съм по-свободна в нормални условия и че ще го заговоря.
И сега много ме е яд, че не предприех нищо за това момче, понеже чак сега осъзнавам колко общи неща сме имали и колко добре би ми било с него. Имам му скайпа, но така и не съм му пратила пълномощно. Идеята ми е, че не знам как да започна разговора - в смисъл, тази година завърших 7 клас и ще бъдем в различни училища сто на сто догодина, тъй че шансън да се видим е почти нулев :)
Ако можете да ми дадете идеи как да му "напомня за себе си", как да подхвана разговор ... както казах, съм много срамежлива, дори в чат-пространството. Пък и не знам дали все още му пука за мен, дали няма да ми каже нещо от рода "А, помня те, но трябва да отида до магазина" и повече да не го видя :(