Миг

[Butterflies]

Карам черно волво по пътя прашен.
Изпълнен с мисли,
той изглежда ми някак си страшен.
Дълъг и сив, в далечината е краят.

Слънцето изгаря ме като очите на влюбена жена,
блести и искри,
нещо си за красотата ми спомена.
А пътят се вие в далечината.

Високо, в небесата, орелът кръжи.
Разперил крилата си мощни,
напомня ми, че и аз мога да летя.
(О, не, това не са лъжи).

В миг един, щом погледна
тез златни нивя и сините исполини,
сам ще възседна
пегасът на свободата.

[Dumb]

Много ми хареса! Успех :)

[Butterflies]

Благодаря!

[zaraaa]

Като цяло е много красиво и чувствено, най-голямо впечатление ми направи - "Слънцето изгаря ме като очите на влюбена жена,.." :grin: :grin: :grin:

[ScionOfStorm]

сам ще възседна
пегасът на свободата.

добре.. :)

[Saymon90]

Хмм допада ми.
Създал си атмосфера и се усеща както чувство искаш да втълпиш... което е добре ;)

Но според мен има малко да поработиш върху ритъма, но съвсем малко.

Давай все така ;)