PDA

View Full Version : Страхове от болести/катастрофи,фобий и тн.



love_enrique
07-08-2008, 18:28
Случвало ли ви се е да гледате филм например къде главния герой се разболява нелечимо и да ви се натрапват мисли какво би станало ако се случи на вас...Хващало ли ви е понякога неистов страх,че ще ви се случи нещо лошо?Някой имал ли е подобни налудничеви фобий :(

xaxa
07-08-2008, 18:30
gledal s1m no neiskam da mislq za takiva ne6ta ^^

love_enrique
07-08-2008, 18:46
Е то никой не иска,ама...

LipSoFAnAnGel
07-08-2008, 19:07
аз редовно си внушавам такива работи, за това избягвам да гледам такива филми ...

Seducti0n
07-08-2008, 19:08
Ако си с лабилна психика, по-добре не гледай подобни филми, защото така доста пагубно влияеш върху самата себе си.
Има много примери за звезди от световен ранг като Камерън Диас, Джъстин Тимбърлейк, които изпитват неистов страх от това да не се разболеят от нещо при докосването на дръжката на вратата в магазини, учреждения и т.н.
Аз преди години имах силно изразена мания за миене на ръце, до такава степен се бях вглъбила в това начинание, че за по-малко от 2 дни изхабявах един сапун, кожата ми беше заприличала на нищо-кофти гледка, но без чужда помощ се осъзнах и отвикнах, защото осъзнах, че трябва да преодоляваме страховете си и не мога цял живот да се страхувам и да се мия като ненормална и така. :)

miloto_girl_4e
07-08-2008, 19:35
Да, но мисленето по въпроса, какво би било, ако това нещастие се случи на мен трае 5 минутки, докато гледам сцената и малко след нея, после ми минава и повече не се сещам за това :)

07-08-2008, 19:52
Da..imam ne6to,kato fobiq ot bubole4ki.Ne znam to4no dali e fobiq,no kogato vidq bubole4ka,ta dori i mravka i se poburkvam...izob6to ne6to laze6to i zapo4vam da kre6tq...Tolkova mn obi4am kalinki naprimer,no samo ,kato si sloja nqkoq na rukata i samo pri misluta 4e me lazi se raztrepervam ....mn e stranno :-o

play_life
10-11-2008, 18:42
Ами да гледала съм ацки много такива филми.. например Д-р Хаос :grin: т`ва е нещо странно.. някои имат страх да не заболеят от тая болест на филма..другите имат фобия няква.. сам можеш да я преодолееш..никой неможе да ти помогне..пък и ние си създаваме сами болестите.. МИСЛЕНО.. и сякви такива измишлютини на МОЗЪЦИТЕ :lol:

sexy_baby_originale
10-11-2008, 20:34
Бъди оптимист.Не мисли за такива неща. Мисли за хубавото в живота, а не за негативизмите, и без това второто ни е в повече. ;)

jghgh
10-11-2008, 21:18
Не си налудничава, споко, аз от малка не съм наред. Криех се от лампата, най-страшните истории за дама Пика до 5ти клас не ми излизаха от главата и само чуках по дървета, държах се за косата докато спах...
Като бях малка сама се филмирах и сама се психирах, бях абсолютна откачалка. Тези страхове можеш да си ги избиеш сама, ако се усетиш колко си зле и разсъдъка ти вземе превес и ти каже "Не бъди откачалка"
Тук не ми еприятно да говоря за миналото ми, ама като се сетя само как ме беше страх от една лампа, филмирах се непрекъснато, плачех, изпитвах страх, молех се даже на една икона... Леле, щракна ми сега да напиша " :lol:" ама като се замисля хич не ми беше смешно. И ми е малко трудно да повярвам че това бях аз. Слава богу (не ми отива на мен да казвам "Слава богу", но айде) сама се отърсих от налудначивте ми истории.
Ти си по-soft вариант, нали? 8-) С повечко желание ще си изкорениш лабилните неща и ще се пребориш със страховете и психозите. Несравнимо е да ги победиш със своя воля, не със специализирана помощ. Как да е...

Nam3less3
10-11-2008, 21:22
Не знам, ама имам фобия от физическата болка. Такива филми с мъчения съм гледал(като Hostel 1,2 и Saw), че още не мога да повярвам как някой смее да показва такива гнусни неща.

BurningDesire
10-12-2008, 14:02
Глупости. От такива страхове и всякакви фобии страдат хора със слаба психика, това според мен е болестно състояние.

jghgh
10-12-2008, 14:41
Глупости. От такива страхове и всякакви фобии страдат хора със слаба психика, това според мен е болестно състояние.
Глупости ;) Неслаба психико...

Живия пример съм аз (слабата психика), че с повече желание от слаба може психиката може да стане силна, или поне с доста добра защита.

Желание да не си жалък и да си нормален - само това ти трябва.

Deliverance
10-13-2008, 12:46
x

Kman
10-13-2008, 13:18
Аз нямам никакви сериозни страхове,предимно притеснения и от време на време сконфузност,но подлежат на преодоляване...

Kaos_Urbano
10-13-2008, 18:02
Не ми се е случвало,филм не може да ми въздейства по такъв начин

raduna
11-21-2008, 21:36
да, определено се депресирам и почвам да си мисля, ако се случи какво ще правя....но за щастие ми минава известно време след това, като ми занимае вниманието нещо друго, но не само от филми се влияя така... :(

vikitu
11-22-2008, 19:13
Когато гледам страшен филм изпитвам някакъв страх но едновременно ми е и смешно..но после изпитвам само страх и то доста голям..започвам да си представям най-различни неща и за това избягвам да гледам такива филми :)

Fortuna
11-22-2008, 19:47
Az p1k mn se kefq na strasni filmi...Ina4e predi me be6e strah da spq,zashtoto mnogo 4esto s1nuvam koshmari ama sega im sviknah.Normalno e vseki se strahuva ot neshto

betterman
12-25-2008, 14:36
определено има мноо гадни филми пълни безмислици глупости и ларви и аз избягвам да ги гледам 8-)

Kman
12-25-2008, 19:55
Един филм ако има много добър замисъл и е много добре заснет може да ми въздейства,но пак зависи...
а относно фобийки разни....веднъж ме бепе хванал един плацебо ефект....тва е гадна работа,бориш се сам със себе си....

Vincent
12-25-2008, 22:49
Ами това от което се страхуваме е самият страх...ако се изправиш пред страховете си може да проумееш че няма нищо страшно в тях 8-)

mimilia
03-05-2009, 13:32
случвало ми се е, но за кратко. Попринцип съм оптимист и гледам да не си тормозя допълнително психиката със страхове. :-D
Просто много често разбирам, че не е имало смисъл да се безспокоя толкова.

Kman
03-05-2009, 20:31
"абе най-добрата среда е винаги по средата" каза веднъж учителя ми по география.И в случая златната среда е реализмът....Чрез реалната гледна точка се преодоляват най-лесно страхове и подобни борби с психиката на човек.

Soy_tu_mujer
03-23-2009, 07:34
Никой не би искал да му се случи. Когато гледам такъв филм... става ми тъжно, но гледам да не мисля, че е възможно да ми се случи.
По принцип повече се притеснявам за семейството си и хората, които обичам, отколкото за себе си. Имам фобия да не се случи нещо с тях. И то доста силна...

guinessgirl
03-26-2009, 14:35
Глупости. От такива страхове и всякакви фобии страдат хора със слаба психика, това според мен е болестно състояние.
болестно състояние е,да.
и е много мъчително да имаш някаква фобия.

и това според мен не е точно до слаба психика,защото мога да гледам как измъчват хора,например,да стоя на огроомни височини,да стоя дълго под вода,без да мога да плувам 8-) и т.н,но вляза ли в асансьор,чувствам че сърцето ми ще спре.

а ако умра някой ден..е трябвало да умра,не си затормозявам психиката с мисли от рода на ''ако се разболея от рак.. ако се разболея от СПИН..'' и т.н.

живея сега,а като умра,тогава ще мисля.

Jumbie483
03-30-2009, 18:53
Аз имам някаква фобия от буболечки и паяци..
Макар, че напоследък не съм ги мяркала наоколо и май си внушавам, че не ме е ''страх'' от тях вече :lol: Ама лятото като плъзнат, ще видя..
Иначе филми не могат да ми въздействат по такъв начин.. При мен така действат книгите..
Веднъж четох една книга в края на която момичето и момчето вече станали мъж и жена (в книгата се обясняваше невъзможната любов).. как двамата тръгвам към сватбата си и докато пътуват мъжът претърпява катастрофа и след това в болницата умира.. Това ме наведе на размисли...

Liar
03-30-2009, 19:21
Чрез реалната гледна точка се преодоляват най-лесно страхове и подобни борби с психиката на човек.
Страшното става,когато не можеш да се позовеш на знанията си и не можеш да намериш обяснение...Ето това е,което ме плаши наистина много.Фобии нямам,филми ми въздействат за ден-два,хубавото е,че след това забравям.Най-странното е,че изобщо не допускам на мен или на някой от близките ми да се случи нещо лошо...И когато се случи ми дойде като гръм ясно небе...Това моето май е нереален оптимизъм,имаше си точно понятие,но не мога да се сетя в момента...

Kman
03-30-2009, 20:13
Първото ми впечатление от този твой коментар че първо много се вживяваш,изпитваш вътрешен страх от настоящето.
Успокой се малко и не впрягай прекалено много сериозност,животът преебава всички ни!Оптимизмът в много случаи съм ставал свидетел как води след себе си другата крайност с пълни сили.
Живота си е живот...нормално е да се случват кофти неща и да се случват хубави неща.Радвай се на хубавото и не се отпускай прекалено много защото зад всеки ъгъл се крие кофти случка,но когато се случи нещо кофти просто стискаш зъби и се бориш,без да влагаш някакъв прекален драматизъм,трагизъм,хипер оптимизъм и хипер песимизъм.
Гледай на нещата по реалистично и следи известна хронология когато става дума за твои проблеми,болести,случки,ем ции и т.н....кое как ти влияе,с кое чувство как да се отнасяш,чети и други подобни на твоите истории за да видиш нещата от друга гледна точка и горе долу това е в основни линии.

LovelyGirl
03-30-2009, 22:29
Най-големият ми страх е страх от болката.Просто изпадам в ужас,като си представя нещо страшно свързано с болка.Или като гледам филми,в които има побой.Не говоря за обикновените екшъни..
Един единствен път съм виждала побой над едно момче пред дискотека и беше нещо ужасно.Умрях от страх направо,а дори не познавах момчето :-#

RaI4etO
03-31-2009, 10:13
Най-големия страх,който изпитвам е от това,че с всеки изминал ден хората стават се по-прости и завистливи. Не се вживявам нито във филми,нито в книги,имам много силна психика,но самата мисъл,че простотията малко по малко завладява света ме ужасява до крайна степен. :?

H8MACHINE
04-01-2009, 01:32
Незнам що, ама винаги съм си мислел, че ще умра като ме блъсне кола :smt090

Liar
04-01-2009, 12:23
Първото ми впечатление от този твой коментар че първо много се вживяваш,изпитваш вътрешен страх от настоящето.
Успокой се малко и не впрягай прекалено много сериозност,животът преебава всички ни!Оптимизмът в много случаи съм ставал свидетел как води след себе си другата крайност с пълни сили.
Живота си е живот...нормално е да се случват кофти неща и да се случват хубави неща.Радвай се на хубавото и не се отпускай прекалено много защото зад всеки ъгъл се крие кофти случка,но когато се случи нещо кофти просто стискаш зъби и се бориш,без да влагаш някакъв прекален драматизъм,трагизъм,хипер оптимизъм и хипер песимизъм.
Гледай на нещата по реалистично и следи известна хронология когато става дума за твои проблеми,болести,случки,ем ции и т.н....кое как ти влияе,с кое чувство как да се отнасяш,чети и други подобни на твоите истории за да видиш нещата от друга гледна точка и горе долу това е в основни линии.
Благодаря за подкрепата,прав си в това,което казваш.Трудно е изпълнението,когато човек вече има изграден мироглед,но да,това е положението.

padnaloblak
05-30-2009, 17:05
:D аз пък наЙ-мразя филми със змии .. като гледам такива имам чувството че ми пълзят по краката :x

themusicinme
05-31-2009, 17:11
Един познат психолог ми каза, че страхът е илюзия и да си повтарям всеки път, когато получа страх от нещо. Че е в главата ми, а действително не съществува. Имам страх от смъртта :( За мен, за близките ми, за познатите ми. Мсиля за нея всеки ден (а не го искам) и като че ли се опитвам да съм подготвена, когато дойде. И това ме кара да се чувствам странно и гадно. Понякога се отърсвам, но е за кратко. Имам страх от погребения, най-вече от ковчег! Сигурно изглеждам зле, но споделям просто. Иначе всичко ми се отразява върху психиката. Понякога чуждата болка ме завладява... Имам и др страхове, недоверие към животните ( с изключение на котката). Но не се замисляйте в думите ми, да не ви прихване, че е гадно. Но опитвам се да се справям и така. Само споделих.

Kman
05-31-2009, 17:19
Лекът - непукизъм!

DimovB
06-07-2009, 14:54
Не.

KimBerLy1912
07-02-2009, 12:08
Гледала съм много подобни филми... Най-тъжните,и най-хубавите бяха "Незабравимата" и "Моят живот"...
И не,не ме страх от болести,катастрофи,катакли зми и прочее...
Не вярвам много във съдбата,но все пак "Ако ти е писано да се удавиш,няма да се обесиш.." : )
Имам някакво вътрешно усещане,че ще претърпя катастрофа-досега не съм,не знам смъртоносно ли ще е,кво ли...Обаче така го усещам..И не ме е страх..
Също си мисля,че няма да живея още много,или поне че няма да доживея 30,и че никога няма да мога да имам деца .. (а толкова много искам )
Сега съзнавам колко тъпо звучи тва..Най-малкото тъпо...и невероятно..И някои може да си кажат тая не е добре или че се вкарвам във филми... :D
Е дано да е така,просто имам такова усещане за себе си,не знам защо,наистина така го чувствам...
АЗ самата не вярвам в такива простотии,и все пак в себе си така се чувствам...
Бъдещето ще покаже... : ) Ще поживеем и ще видим..
От коя тема тръгнах,та на коя се оказах....
В пряк отговор на основния въпрос-не ме е страх от болести,катастрофи,внезапн а смърт и така нататъка...Живейте,че живота е един... : )
ПС:Дано няма някой също толкова побъркан колкото съм аз и да започне да спори,че човек се преражда.. :D :D :D
Че знам ли... За първи път влизам в тоя раздел :D

WickerMan
07-03-2009, 16:03
Да, но мисленето по въпроса, какво би било, ако това нещастие се случи на мен трае 5 минутки, докато гледам сцената и малко след нея, после ми минава и повече не се сещам за това :)

+1 даже 5 минути са много :D

Unendlich
07-14-2009, 14:21
Не, не съм стигала чак до там, надявам се и да не стигна... :o

StepUpFenka
03-07-2010, 00:15
да , незнам какво е това при мен , но хем трудно заспивам нощем (нощна птица съм си) , хем изпитвам голям страх от тъмното направо е неописуемо гадно ,защото все трябва да мъкна ня`кви фенери със себе си и да спя на светнато ... ужасна работа :(

YouDontKnowMe
03-07-2010, 13:26
Избягвам да гледам такива филми ... Явно съм наплашена от малка.
Имам моменти , в които се появяват много страхове.
Страх ме е от тъмното. Страх ме е да спя сама. Имам лека форма на хипохондрия и клаустрофобия. Страх ме е от хората по улиците. Непрекъснато се оглеждам , да не изкочи някой луд. Преди имах страх да заспивам, защото сънната парализа отшумяваше понякога по-бавно и много пъти ми се е случвало да не мога да мръдна. Страх ме е да вляза в училище (понякога). Понякога ме е страх от всичко.
Така, като ме удари някаква депресия и започвам да изпитвам ужас от всичко.
Иначе, когато съм спокойна, тези страхове не се появяват често.Само вечер, преди да заспя.