SuNsEt
07-11-2008, 15:38
Гняв
Очите черни всичко казват.
Очите черни не знаят да мълчат.
Чрез очите лесно се разкриваш,
лъжата непозната е за тях.
Очите гневни рядко се усмихват.
Очите гневни,те горят!
Бушуват,стенат и крещят...
Те горките много са видяли.
Да разказват могат също.
Но дали някой ще ги разпознае
из останалите други и различни...?
Дали може да ги разбере?
Да страда с тях,да ги обича?
Дали вяра може да им вдъхне,
за да гледат те различно?
Истина
Истина ли е,не зная.
Но пак без теб се осъзнавам.
Истина ли е,не зная,
но пак надеждата я няма.
Сън или реалност,
но болката не спира.
Сън или реалност,
сърцето ми без теб умира...
Очите ми не виждат вече рая,
в който ти заведе ме тогава.
Край.Душата ми я няма...!
Истина ли е,не зная.
Съма съм,но
ще се оправя!
Букетът
Червени рози ти ми подаряваш.
Червени рози,но с бодли.
Дали това е знак,
че ме оставяш или
обичта,която ми дължиш?!
Къде си ти,когато имам нужда?
Къде си ти,когато
пак не мога да заспя?
Освен в мислите ми,
теб те няма...
Но след дълго пак се връщаш ти.
Ти,който ме остави,
а трябваше да си до мен.
Ти,който с красивите си думи,
пак опитваш да омаеш мен.
Аз,която толкова те чаках.
Аз,която вечно щях
да те обичам.
Аз,която в думите ти
не повярвах,защото
явно ти не си различен.
Букет червени рози
ти подарявам,но не
от голямата си обич.
Букет червеи рози ти подавам,
за да ти кажа само
СБОГОМ!
Е?Как са?
Очите черни всичко казват.
Очите черни не знаят да мълчат.
Чрез очите лесно се разкриваш,
лъжата непозната е за тях.
Очите гневни рядко се усмихват.
Очите гневни,те горят!
Бушуват,стенат и крещят...
Те горките много са видяли.
Да разказват могат също.
Но дали някой ще ги разпознае
из останалите други и различни...?
Дали може да ги разбере?
Да страда с тях,да ги обича?
Дали вяра може да им вдъхне,
за да гледат те различно?
Истина
Истина ли е,не зная.
Но пак без теб се осъзнавам.
Истина ли е,не зная,
но пак надеждата я няма.
Сън или реалност,
но болката не спира.
Сън или реалност,
сърцето ми без теб умира...
Очите ми не виждат вече рая,
в който ти заведе ме тогава.
Край.Душата ми я няма...!
Истина ли е,не зная.
Съма съм,но
ще се оправя!
Букетът
Червени рози ти ми подаряваш.
Червени рози,но с бодли.
Дали това е знак,
че ме оставяш или
обичта,която ми дължиш?!
Къде си ти,когато имам нужда?
Къде си ти,когато
пак не мога да заспя?
Освен в мислите ми,
теб те няма...
Но след дълго пак се връщаш ти.
Ти,който ме остави,
а трябваше да си до мен.
Ти,който с красивите си думи,
пак опитваш да омаеш мен.
Аз,която толкова те чаках.
Аз,която вечно щях
да те обичам.
Аз,която в думите ти
не повярвах,защото
явно ти не си различен.
Букет червени рози
ти подарявам,но не
от голямата си обич.
Букет червеи рози ти подавам,
за да ти кажа само
СБОГОМ!
Е?Как са?