cherinka
07-11-2008, 20:44
Отново мрак изсипа се над нас
и настана нощ…
нощ, тиха и спокойна,
даряваща спокойствие и блажена наслада
от безмълвното небе, обсипано със звезди.
И помисли си тя:
Отново той замина
и остави ме сама..
сама.. търсеща утеха
и капка милост в решението му.
Решение, продиктувано от потребностите му….
„Тръгвай си, върви!” бяха думите й.
Думи, последвани от сълзи..
Сълзи.. от красивите й очи..
Сълзи.. от ярост, от обич.. и умиление..
Сълзи.. нестихващи от уморената й душа..
Душа.. изпитала на свой гръб неговото безразличие.. неговата безчувственост….
Замина си..
и просто тъй.. отиде си от нея той…
Отиде надалеч.. загърби щастието си с нея, за да го потърси някъде другаде.. с някоя друга..
И ни вест, ни писмо от него.. сякаш тя никога не бе присъствала в живота му..
И помисли си тя:
Забрави той за мен..
Забрави споделените ни мигове..
Забрави моята отдаденост към него..
Забрави ме! Забрави какво сме преживели заедно, забрави съвършенството ми в отношенията ни, ЗАБРАВИ ЦЯЛОТО МИ СЪЩЕСТВО!
И понече тя сълза отново за него да пролее..
И помисли си тя:
Какво означава всичко това за мен?
Защо съдбата ме срещна с него?
Защо постъпи той толкова грубо с мен?
А може би е за добро?
Но какво добро има в това човек да се гаври с чувствата на друг.. с надеждите му..
Как в един момент всичко изглежда толкова лесно.. толкова красиво.. и безупречно, а в следващия миг все едно е настъпил страшния съд!?
Щом ток няма да ни събере, тогава времето него ще отнесе..
И потъна в мълчание.. в мисли и разубеждения, че
и настана нощ…
нощ, тиха и спокойна,
даряваща спокойствие и блажена наслада
от безмълвното небе, обсипано със звезди.
И помисли си тя:
Отново той замина
и остави ме сама..
сама.. търсеща утеха
и капка милост в решението му.
Решение, продиктувано от потребностите му….
„Тръгвай си, върви!” бяха думите й.
Думи, последвани от сълзи..
Сълзи.. от красивите й очи..
Сълзи.. от ярост, от обич.. и умиление..
Сълзи.. нестихващи от уморената й душа..
Душа.. изпитала на свой гръб неговото безразличие.. неговата безчувственост….
Замина си..
и просто тъй.. отиде си от нея той…
Отиде надалеч.. загърби щастието си с нея, за да го потърси някъде другаде.. с някоя друга..
И ни вест, ни писмо от него.. сякаш тя никога не бе присъствала в живота му..
И помисли си тя:
Забрави той за мен..
Забрави споделените ни мигове..
Забрави моята отдаденост към него..
Забрави ме! Забрави какво сме преживели заедно, забрави съвършенството ми в отношенията ни, ЗАБРАВИ ЦЯЛОТО МИ СЪЩЕСТВО!
И понече тя сълза отново за него да пролее..
И помисли си тя:
Какво означава всичко това за мен?
Защо съдбата ме срещна с него?
Защо постъпи той толкова грубо с мен?
А може би е за добро?
Но какво добро има в това човек да се гаври с чувствата на друг.. с надеждите му..
Как в един момент всичко изглежда толкова лесно.. толкова красиво.. и безупречно, а в следващия миг все едно е настъпил страшния съд!?
Щом ток няма да ни събере, тогава времето него ще отнесе..
И потъна в мълчание.. в мисли и разубеждения, че