просто драсканици

[ivakavlad]

Самотата това е чувството което ме съпровождало цял живот и продължава да ме съпровожда бих дал всичко за да премахна това чувство цял живот съм бил сам (като исключа майка ми и братми) сам съм се справял в всички трудни моменти а те не са малко всяко момиче което съм харесвал или обичал през живота си ме мисли само за приятел или най-много за брат от което ми става още по кофти хляди пъти съм си задавал въпроса.Защо аджеба никоя не ме въсприема като нещо повече от брат или приятел?(това е риторичен въпрос няма нужда да ми отговаряте)Незнам защо или с какво вдъхвам такова доверие в хората защото са ми казвали неща които почти никой незнае(друг е въпроса че като а имам проблем никой неиска да ме ислуша) аз съм исключително влюбчив човек ( от което си патя) но пустата му самота няма начин да я преодолея тези който ми се водят "приятели" са толкова приятели колкото аз съм Арнолд Шварценегер и та да се върна на момичетата малко се отплеснах това че ме въсприемат само като приятел или брат понякога толкова много не подтиска че направо ми е идело да умра (не се беспокойте няма да се самоубивам трябва да съм луд) като се замисля целият ми живот е бил само болка, страдание, самота толкова много неща съм видял толкова съм изживял че не е истинна но донякаде това ми е помогнало да се изградя като личност знам че нещата които прочетохте досега са простотии и несвързани но имах нужда да го напиша недържа на коментари но който има желание може да пише

П.П.Ще помоля само без исцепки от сорта емо, педераст и тем подобни който неможе да напише нещо смиосленно по добре да непише и пак благодаря че исчетохте всичките тия простотии (необръщайте внимание на правописа под всякаква критика е)

[cherinka]

Оф, и аз нз кво се сдухах тая вечер.
Всичко ми изглежда толко безсмислено (само в момента) та съм решила утре да се наспя, да стана ранко (колкото е възможно), да се изкъпя, да се накипря и да излеза по центъра с някоя приятелка и да клюкарстваме цял ден. А довечера ще ида в един фр да се напиеме. Другиден ще ида на плаж, и после някъде на бар да разпуснеме и се надявам всичката тая депресия и лоши чувства и помисли да ми отминат.
Деба, чувствам се зарязана :shock: Много е шит.

ivakavlad
Не съм врачка, но ти казвам, че всичко ще се оправи.
Искам да ми помниш думите!
За да може след време да ми кажеш, че съм била права.
Не се притеснявай.
Всичко ще се нареди, и после пак ще се обърка, но ти гледай да си добре емоционално, физически и здравословно, защото това е най-важно!


Мерси, че ми прочете простотиите и правописа ми е 5+ 8-)

[valentinka_1990]

Знаеш ли,все едно това съм го писала аз,чувствам се по абсолютно същия начин,само дето съм момиче и нямам брат.

[cherinka]

хулиганката, няма ли да ме уредиш с някое гадже??
Никва хулиганка не съм аз.ти дай да вида оная с големите цици
Няма!
Да ти е гадно! 8-)


Знаеш ли,все едно това съм го писала аз,чувствам се по абсолютно същия начин,само дето съм момиче и нямам брат.Споко, маце.
И на тебе съдбата ще ти се усмихне след време. :)

[lunichkataaa]

При мен е абсолютно същото.Дори понякога се чувствам и по-зле.В момента съм в точно такъв период.Не искам да се оплаквам,не съм свикнала да се жалвам на когото и да е било.На моменти няма с кого да споделя и напълно те разбирам. Имам мн приятели - кои добри,кои не чак толкова,но имам една френдка,която наистина мн обичам.С нея се познаваме повече от 10 год и смело мога да кажа ,че ми е най-добрата пр.Лошото обаче е,че откакто сме в различни училища се виждаме и чуваме мн по-рядко. Започнахме да се караме и доста по-често,което адски мн ме дразни.Супер кофти се чувствам в такива моменти...обаче явно е нормално отвреме на време да спорим за нещо.Лошото при нас е ,че се караме все за глупости!Е,както и да е.Мисълта ми беше ,че откакто се познаваме и сме най-добри приятелки никога не съм могла да споделям с нея.И това не се получава НЕ защото и нямам доверие или НЕ я чувствам близка,даже напротив.Тооооооолкова мн я обичам,но просто не мога.Видим ли се с нея все тя говори.Разказва ми абсолютно всичко...и то с най-малката подробност.Преди не ми пречеше.Чувствах че ми има доверие и ми казва вс..беше ми даже приятно.Напоследък обаче имам толкова голяма нужда от някого (нямам приятел) и затова все се надявах,че нещата ще се променят ... и че когато имам най-голяма нужда от някого тя ще бъде до мен,ще ме подкрепя и няма да се чувствам самотна.Да,ама не!Нещата продължават да са все същите,аз продължавам да се чувствам все така зле....а и като гледам скоро няма да има промяна!Затова напълно те разбирам.Освен това и аз като теб живея само с майка ми.Тя почти винаги е на работа,все няма време за мен или ако има то е мн малко и това се случва 1 в месеца.Ти поне имаш брат.Опитай се да се сближиш с него,ако разбира се не е твърде малък или пък мн голям.Абе все ще намериш някого. Само ще ти кажа,нещо,което сиг. знаеш,но все пак - след всеки дъжд изгрява слънце.Така че не трябва да се отчайваш.Излизай,забавлява й се и не го мисли.Всичко ще се нареди така,както искаш.Може да не е точно в момента,но рано или късно ще стане!!!Айде успех и гледай колкото се може по-оптимистично на нещата!! :-) :) :-)

[ivakavlad]

мисля че помолих че ако някой няма да напише нещо смисленно по добре да непише ама както и да е някой казаха че съм искал да забия някоя от форума боже господи абе хора това може да го направи само някой който няма принципи ако вие сте загорели и се чудите в кой форум или сайт да свалите някоя да я ис*укате то аз не съм такъв имам си принципи който ги спазвам а и ако исках секс щях да отида на ломското и да фана първата проститутка която видя


При мен е абсолютно същото.Дори понякога се чувствам и по-зле.В момента съм в точно такъв период.Не искам да се оплаквам,не съм свикнала да се жалвам на когото и да е било.На моменти няма с кого да споделя и напълно те разбирам. Имам мн приятели - кои добри,кои не чак толкова,но имам една френдка,която наистина мн обичам.С нея се познаваме повече от 10 год и смело мога да кажа ,че ми е най-добрата пр.Лошото обаче е,че откакто сме в различни училища се виждаме и чуваме мн по-рядко. Започнахме да се караме и доста по-често,което адски мн ме дразни.Супер кофти се чувствам в такива моменти...обаче явно е нормално отвреме на време да спорим за нещо.Лошото при нас е ,че се караме все за глупости!Е,както и да е.Мисълта ми беше ,че откакто се познаваме и сме най-добри приятелки никога не съм могла да споделям с нея.И това не се получава НЕ защото и нямам доверие или НЕ я чувствам близка,даже напротив.Тооооооолкова мн я обичам,но просто не мога.Видим ли се с нея все тя говори.Разказва ми абсолютно всичко...и то с най-малката подробност.Преди не ми пречеше.Чувствах че ми има доверие и ми казва вс..беше ми даже приятно.Напоследък обаче имам толкова голяма нужда от някого (нямам приятел) и затова все се надявах,че нещата ще се променят ... и че когато имам най-голяма нужда от някого тя ще бъде до мен,ще ме подкрепя и няма да се чувствам самотна.Да,ама не!Нещата продължават да са все същите,аз продължавам да се чувствам все така зле....а и като гледам скоро няма да има промяна!Затова напълно те разбирам.Освен това и аз като теб живея само с майка ми.Тя почти винаги е на работа,все няма време за мен или ако има то е мн малко и това се случва 1 в месеца.Ти поне имаш брат.Опитай се да се сближиш с него,ако разбира се не е твърде малък или пък мн голям.Абе все ще намериш някого. Само ще ти кажа,нещо,което сиг. знаеш,но все пак - след всеки дъжд изгрява слънце.Така че не трябва да се отчайваш.Излизай,забавлява й се и не го мисли.Всичко ще се нареди така,както искаш.Може да не е точно в момента,но рано или късно ще стане!!!Айде успех и гледай колкото се може по-оптимистично на нещата!! :-) :) :-)

братми е на 12 и мисля че няма нужда да го занимавам с мойте проблеми има един човек с който мога да споделя и за който съм сигурен че ще ме ислуша и ще ми даде съвет ако ми е нужен това е майка ми но в последно време и на нея и се насъбра много и просто реших да не я натоварвам допълнително с мойте проблеми и да знам че след всяка буря има затишие но просто понякога напрежението ми идва в повече а за излизането ми е малко проблем защото принципно работя и като се прибера съм прекалено изморен да излизам само евентуално събота или неделя зависи кога съм почивка

[lunichkataaa]

мисля че помолих че ако някой няма да напише нещо смисленно по добре да непише ама както и да е някой казаха че съм искал да забия някоя от форума боже господи абе хора това може да го направи само някой който няма принципи ако вие сте загорели и се чудите в кой форум или сайт да свалите някоя да я ис*укате то аз не съм такъв имам си принципи който ги спазвам а и ако исках секс щях да отида на ломското и да фана първата проститутка която видя


При мен е абсолютно същото.Дори понякога се чувствам и по-зле.В момента съм в точно такъв период.Не искам да се оплаквам,не съм свикнала да се жалвам на когото и да е било.На моменти няма с кого да споделя и напълно те разбирам. Имам мн приятели - кои добри,кои не чак толкова,но имам една френдка,която наистина мн обичам.С нея се познаваме повече от 10 год и смело мога да кажа ,че ми е най-добрата пр.Лошото обаче е,че откакто сме в различни училища се виждаме и чуваме мн по-рядко. Започнахме да се караме и доста по-често,което адски мн ме дразни.Супер кофти се чувствам в такива моменти...обаче явно е нормално отвреме на време да спорим за нещо.Лошото при нас е ,че се караме все за глупости!Е,както и да е.Мисълта ми беше ,че откакто се познаваме и сме най-добри приятелки никога не съм могла да споделям с нея.И това не се получава НЕ защото и нямам доверие или НЕ я чувствам близка,даже напротив.Тооооооолкова мн я обичам,но просто не мога.Видим ли се с нея все тя говори.Разказва ми абсолютно всичко...и то с най-малката подробност.Преди не ми пречеше.Чувствах че ми има доверие и ми казва вс..беше ми даже приятно.Напоследък обаче имам толкова голяма нужда от някого (нямам приятел) и затова все се надявах,че нещата ще се променят ... и че когато имам най-голяма нужда от някого тя ще бъде до мен,ще ме подкрепя и няма да се чувствам самотна.Да,ама не!Нещата продължават да са все същите,аз продължавам да се чувствам все така зле....а и като гледам скоро няма да има промяна!Затова напълно те разбирам.Освен това и аз като теб живея само с майка ми.Тя почти винаги е на работа,все няма време за мен или ако има то е мн малко и това се случва 1 в месеца.Ти поне имаш брат.Опитай се да се сближиш с него,ако разбира се не е твърде малък или пък мн голям.Абе все ще намериш някого. Само ще ти кажа,нещо,което сиг. знаеш,но все пак - след всеки дъжд изгрява слънце.Така че не трябва да се отчайваш.Излизай,забавлява й се и не го мисли.Всичко ще се нареди така,както искаш.Може да не е точно в момента,но рано или късно ще стане!!!Айде успех и гледай колкото се може по-оптимистично на нещата!! :-) :) :-)

братми е на 12 и мисля че няма нужда да го занимавам с мойте проблеми има един човек с който мога да споделя и за който съм сигурен че ще ме ислуша и ще ми даде съвет ако ми е нужен това е майка ми но в последно време и на нея и се насъбра много и просто реших да не я натоварвам допълнително с мойте проблеми и да знам че след всяка буря има затишие но просто понякога напрежението ми идва в повече а за излизането ми е малко проблем защото принципно работя и като се прибера съм прекалено изморен да излизам само евентуално събота или неделя зависи кога съм почивка


Е,щом е на 12 е ясно че нито за него ще е добре да го натоварваш с твоите работи,нито ти ще имаш някава полза от него.Явно и при твоята майка е като при моята.Абе напълно те разбирам.Нз на колко си,но щом работиш явно не си дете!Проблемите винаги ще ги има.Винаги си повтарям,че без тях нямаше да е инт.Просто мисли,че след всяко зло идва нещо добро.Така че очаквай нещо хубаво да ти се случи.Не бъди песимист.Преди и аз бях такава,но един човек постоянно ми повтаряше (а и продължава да го прави) да мисля по-положително и определено това много ми помага.Нз дали на теб ще ти свърши работа,но определено съм сиг че като мислиш повече за хубави неща ,отколкото за лоши нещата ще изглеждат по-добре.Колкото до излизането и аз нямам мн време през учебната година,сега съм по-свободна,но щом нямаш толкова време за разходки навън разтоварвай се вкъщи-слушай музика,гледай ТВ,чети нещо,седи на ПС-то...и т.н.Абе все ще го измислиш!! Начини мнооого,стига ти да имаш желамие,всичко друго е възможно...

[ivakavlad]

на 17 съм и да проблемите са неразделна част от живота до някаде и те ми помогнаха да стана такъв какъвто съм сега макарче ми се иска да съм като повечето ми връстници тъп прост загубен алигофрен на който не му пука за нищо и за никой но за съжаление нестава и всъщност не съм песимист падам си реалист но много неща ми липсват липсва ми любовта (като исключа тази на майка ми и братми) липшсва ми мъжкото присъствие майка се опитва да го компесира но все пак едно е да си говориш с някой мъж както се казва по мъжки друго е с майка си опитвам се да гледам положиелно на нещата но понякога това чувство на самота направо ме прояжда отвътре на нкой дори и на най-големият си враг не му пожелавам да преживее това което съм прежиял аз сега ще кажете какво толкова може да си преживял ти си само на 17 може да съм на 17 но със сигурност съм видял повече от голяма част от мойте връстници (казвам ПО-ГОЛЯМАТА а не вички)

[lunichkataaa]

на 17 съм и да проблемите са неразделна част от живота до някаде и те ми помогнаха да стана такъв какъвто съм сега макарче ми се иска да съм като повечето ми връстници тъп прост загубен алигофрен на който не му пука за нищо и за никой но за съжаление нестава и всъщност не съм песимист падам си реалист но много неща ми липсват липсва ми любовта (като исключа тази на майка ми и братми) липшсва ми мъжкото присъствие майка се опитва да го компесира но все пак едно е да си говориш с някой мъж както се казва по мъжки друго е с майка си опитвам се да гледам положиелно на нещата но понякога това чувство на самота направо ме прояжда отвътре на нкой дори и на най-големият си враг не му пожелавам да преживее това което съм прежиял аз сега ще кажете какво толкова може да си преживял ти си само на 17 може да съм на 17 но със сигурност съм видял повече от голяма част от мойте връстници (казвам ПО-ГОЛЯМАТА а не вички)

Аз също съм на 17 и определено съм доста по-различна от повечето ни връстници.Сега сиг ще си помислиш,че го казвам само заради темата,но определено не е така.Не смятам,че тук е мястото да изяснявам защо е така..ако искаш вярвай,ако искаш недей!Твоя работа,но искам да ти кажа,че все още има и доста по-различни и свестни хора.Не искам да обидя никого с това.Може би просто все още не си ги срещнал.Има време и затова.Относно любовта - тя и на мен ми липсва.Нямам предвид на майка ми или някой роднина.Говоря за др тип (предполагам се досещаш за какво става въпрос).Мъжкото присъствие и на мен ми липсва,поради простата причина,че откакто съм родена живея само с майка ми.Разбира се имам вуйчо ( брат на мама),а пък и др роднини (мъже),но е др да имаш и баща!Не се оплаквам-свикнала съм и вече не ми прави чак такова впечатление.Нямам нужда от нищо,всичко си имам,но е мнооого трудно.Предполагам и твоята майка,както и моята дава всичко за теб,така че да живееш добре!Както и да е де.Мисълта ми беше,че идеално те разбирам!Наистина нз какво си преживял,а и не смятам да разпитвам,понеже съм убедена,че не ти се говори за тях..просто не се поддавай на самотата.Знам,че за момчетата е мн трудно да си признаят,че понякога може да им се случи да плачат..мен обаче това не ме плаши и мога да и кажа,че особено през учебната година доста често ми се случва.Повярай ми - когато се "наревеш" едно хубаво (поне на мен де) ми олеква супер много! Абе с една дума намирай начини да се избавиш от напрежението.Трудно е,но се свиква! Просто подбери най-добрият и подходящ вариант за теб!

[ivakavlad]

и да по начина ти на писане си личи че определнено не си като повече кретонойди на нашта възраст (И да исках да обидя някой с това исказване) за мен принципно не ми е проблем да разкажа за нещата който са ми се случвали но ще ми отнеме поне 3 дена непрекъснато писане докато изреда всичко и да няма нищо срамно в това момче да плаче аз си казвам ревал съм и то много

[lunichkataaa]

Е,явно ти си един от малкото,който не го смята за нещо срамно.Аз също смятам,че не е нещо лошо,но повечето така мислят.Както и да е.Няма смисъл да разказваш всичко,напълно ти вярвам.И съжалявам за вс лошо,което ти се е случило.Надявам се да не преживяваш повече подобни неща!Всъщност не го пожелавам на никого...независимо от това дали го познавам или не,дали е мой фр или не.Смятам,че никой не го заслужава!

[ivakavlad]

Е,явно ти си един от малкото,който не го смята за нещо срамно.Аз също смятам,че не е нещо лощо,но повечето така мислят.Както и да е.Няма смисъл да разказваш всичко,напълно ти вярвам.И съжелявам за вс лошо,което ти се е случило.Надявам се да не преживяваш повече подобни неща!Всъщност не го пожелавам на никого...независимо от това дали го познавам или не,дали е мой фр или не.Смятам,че никой не го заслужава!

да така е на никой непожелавам да му се лучи всичко това дори и да е най-големият ми враг благодаря за разбирането малко са хората който найстина биха ме разбрали и да ми влезнат в положение повечето са като тея който написаха първите постове за забиването и тем подобни това са пълни нещастници (даже това е леко) поне това е мойто виждане иначе пак благодаря ти много за разбирането и за всичко подейства ми добре :)

[lunichkataaa]

Дам.Бих казала нали затова са приятелите,но в случая е по-подходящо - нали затова са форумите.Нз дали наистина си се почувствал по-добре,но ако е така - това доста ме радва.Знам какво е да ти е кофти и да няма кой да те разбере,затова е хубаво,че съм помогнала на някого!!! :-) :) Успехи и не се предавай.Както сам виждаш просто трябва да споделяш.Намери някого и всичко малко по малко ще се оправи!

[ivakavlad]

Дам.Бих казала нали затова са приятелите,но в случая е по-подходящо - нали затова са форумите.Нз дали наистина си се почувствал по-добре,но ако е така - това доста ме радва.Знам какво е да ти е кофти и да няма кой да те разбере,затова е хубаво,че съм помогнала на някого!!! :-) :) Успехи и не се предавай.Както сам виждаш просто трябва да споделяш.Намери някого и всичко малко по малко ще се оправи!

мерси и никога не съм се предавал а и нямам намерение да го направя иначе то че ще се оправи ще се оправи ама само господ знае кога :)

[ivakavlad]

krem4eto може да заключваш вече темата :P

[krem4et0]

krem4eto може да заключваш вече темата :P

ОК!

[Ruthless]

Изчистих темата.