PDA

View Full Version : Моята странна психика-търся съвет



CocainCocktail
07-21-2008, 23:53
След като се замислих за самата себеси се убедих ,че съм ужасен човек,много съм странна и различна.
Притеснението е навсякаде с мен,мисля седмици наред за нещо ,което съм казала не на място,обаждаНЕ ЗА НЯКОЯ глупост та дори за нещо което съм казала с по-странен тон.Вече ми се е вродило нещо като параноя,че щом объна гръб всички почват да приказват против мен или за мен,като мина на по0оживено място и чуя смях иамм чувството,че се мсеят на мен...винаги сама си втълпявам ,че не е вярно ,но немога и немога.Виждам как другите не им пука за такива неща ,но пак немога.
Като малка бях много срамежлива почти не общувах,дойде ми времето и трябваше да започна да излизам сред нови хора и всичко останало и просто нямаше начин.Виждах ,че с моят срам никакви нови познати няма да имам и затова реших да бъда по-свободна в отношенията си с другите...наистина стана така а след това тъгнаха куп глупости вени и неверни по-мой адрес,и тъй като живеем в малък град всичко плъзва с много окрасти.Мразех хората изрекли моето име с лоша подмъсъл,но с омразата нищо не постигнах само куп проблеми.Тогава реших да обичам живота и да не ми пука...пак същото нещо проблеми...проблеми... и пак същото и чесно казано вече немога,омръзна ми всяка втора да се заяжда.... :-x мисля ,че трябва да потърся помощ от спецялист.
Немога цял живот да живея в притеснение...просто това няма да е пълноценен живот

Christ
07-22-2008, 00:23
От какво те е срам?

haterkata
07-22-2008, 00:24
хм..драсни едно лс аз щи обесня ;) 8)

SiegHeil
07-22-2008, 01:30
Мацка, тва не ти е никъв психологичен проблем, на тва му се вика комплекси...прекалено много ти пука за мнението на другите понеже имаш ниско мнение за себе си...не ти трябва психиатър, трябва ти самочувствие...

CocainCocktail
07-22-2008, 02:18
Мацка, тва не ти е никъв психологичен проблем, на тва му се вика комплекси...прекалено много ти пука за мнението на другите понеже имаш ниско мнение за себе си...не ти трябва психиатър, трябва ти самочувствие...

Донякъде съм съгласна с теб...Имах самочувствие...убиха ми го,но как да си го върна пак като всеки гледа да мине през мен... :-x

SiegHeil
07-23-2008, 02:40
Като гледат да минат през теб и ти мини през тях бе...няма лоши неща в тоя живот, лошите неща са такива само защото ние им придаваме значение...просто не трябва да ти пука за тва дет говорят зад гърба ти, най малкото че повечето си го въобразяваш просто..а и като говорят нека си говорят, след 2 дни ще е забравено..

nailana
07-25-2008, 08:14
След като се замислих за самата себеси се убедих ,че съм ужасен човек,много съм странна и различна.
Притеснението е навсякаде с мен,мисля седмици наред за нещо ,което съм казала не на място,обаждаНЕ ЗА НЯКОЯ глупост та дори за нещо което съм казала с по-странен тон.Вече ми се е вродило нещо като параноя,че щом объна гръб всички почват да приказват против мен или за мен,като мина на по0оживено място и чуя смях иамм чувството,че се мсеят на мен...винаги сама си втълпявам ,че не е вярно ,но немога и немога.Виждам как другите не им пука за такива неща ,но пак немога.
Като малка бях много срамежлива почти не общувах,дойде ми времето и трябваше да започна да излизам сред нови хора и всичко останало и просто нямаше начин.Виждах ,че с моят срам никакви нови познати няма да имам и затова реших да бъда по-свободна в отношенията си с другите...наистина стана така а след това тъгнаха куп глупости вени и неверни по-мой адрес,и тъй като живеем в малък град всичко плъзва с много окрасти.Мразех хората изрекли моето име с лоша подмъсъл,но с омразата нищо не постигнах само куп проблеми.Тогава реших да обичам живота и да не ми пука...пак същото нещо проблеми...проблеми... и пак същото и чесно казано вече немога,омръзна ми всяка втора да се заяжда.... :-x мисля ,че трябва да потърся помощ от спецялист.
Немога цял живот да живея в притеснение...просто това няма да е пълноценен живот


Ми като ваще те оставят на улицата сама да се оправяш с живота няма дори да мислиш какво казват хората за теб!И аз съм го преживявала милион пъти и сега отново.Но това не ми пречи да си гледам бъдещето.Вземи се захвани с нещо - работа,изкуство,науки.Като се съсредоточаваш в нещо конкретно вече няма да ти пука!От личен опит ти го казвам ,и световен!И аз съм многооо срамежлива пред хора,и съм много затворена,обаче да ти кажа предпочитам книгите пред хората.Поне от книгата печеля нещо..........
Спокойно,няма цял живот да си в притеснение.Макар че то няма нищо толкова лошо и срамно в това.
Все някой ден ще се промениш,не се тревожи толкова много затова.
И БЪДЕТЕ ПО - СМЕЛИ!
И аз съм като теб,но защо да се срамуваме от това което сме?

Dreammy
07-25-2008, 12:35
След като се замислих за самата себеси се убедих ,че съм ужасен човек,много съм странна и различна.
Притеснението е навсякаде с мен,мисля седмици наред за нещо ,което съм казала не на място,обаждаНЕ ЗА НЯКОЯ глупост та дори за нещо което съм казала с по-странен тон.Вече ми се е вродило нещо като параноя,че щом объна гръб всички почват да приказват против мен или за мен,като мина на по0оживено място и чуя смях иамм чувството,че се мсеят на мен...винаги сама си втълпявам ,че не е вярно ,но немога и немога.Виждам как другите не им пука за такива неща ,но пак немога.
Като малка бях много срамежлива почти не общувах,дойде ми времето и трябваше да започна да излизам сред нови хора и всичко останало и просто нямаше начин.Виждах ,че с моят срам никакви нови познати няма да имам и затова реших да бъда по-свободна в отношенията си с другите...наистина стана така а след това тъгнаха куп глупости вени и неверни по-мой адрес,и тъй като живеем в малък град всичко плъзва с много окрасти.Мразех хората изрекли моето име с лоша подмъсъл,но с омразата нищо не постигнах само куп проблеми.Тогава реших да обичам живота и да не ми пука...пак същото нещо проблеми...проблеми... и пак същото и чесно казано вече немога,омръзна ми всяка втора да се заяжда.... :-x мисля ,че трябва да потърся помощ от спецялист.
Немога цял живот да живея в притеснение...просто това няма да е пълноценен живот


Ми като ваще те оставят на улицата сама да се оправяш с живота няма дори да мислиш какво казват хората за теб!И аз съм го преживявала милион пъти и сега отново.Но това не ми пречи да си гледам бъдещето.Вземи се захвани с нещо - работа,изкуство,науки.Като се съсредоточаваш в нещо конкретно вече няма да ти пука!От личен опит ти го казвам ,и световен!И аз съм многооо срамежлива пред хора,и съм много затворена,обаче да ти кажа предпочитам книгите пред хората.Поне от книгата печеля нещо..........
Спокойно,няма цял живот да си в притеснение.Макар че то няма нищо толкова лошо и срамно в това.
Все някой ден ще се промениш,не се тревожи толкова много затова.
И БЪДЕТЕ ПО - СМЕЛИ!
И аз съм като теб,но защо да се срамуваме от това което сме?

Taka e.Izlizai po-chesto sred prirodata, tursi vutreshnata si harmoniq, zapishi se na nqkakuv kyrs...Sushto drygo, koeto mojesh da napravish e da zabravish pone za edin chas svoite otricatelni kachestva i da napravish na edin list spisuk na vsichko, koeto haresvash sebe si.I ne mi kazvai, che nqmash polojitelni strani, ne e vuzmojno ! Sushto se ysmihvai po-chesto.Otidi pred ogledaloto, pysni si myzika,ysmihvai se, smei se, tancyvai si.Nabivai si v glavata,che si krasiva,che si prekrasen chovek, che pomagash na okolnite i shte stane .Yspeh, ako ima neshto, pishi na lichen. :) :-)

Saymon90
07-25-2008, 15:21
Здравей! :)
Като за начало - пиши по-грамотно.
Относно проблема ти - това, което си описала, ми звучи като много често срещано терзание сред повечето тийнейджъри. Болното място - какво мислят другите за теб.
Явно в старанието си да създадеш някакъв перфектен образ на себе си и да се впишеш в едно, според теб, перфектно общество, започваш да потъваш бавно и славно в разни обсесии. Не, миличка, на никого не му пука какво казваш, защо го казваш и с какъв тон го казваш. А и дори някой да иска да се заяжда с теб, той винаги ще намери за какво, независимо колко се стараеш, тъй че се откажи.
Не, не ти трябва специалист ;) Трябва ти да погледнеш на нещата реалистично и да се огледаш около себе си - в света има много по-важни неща от тези, за които се вайкаш. И не, не казвам, че проблемът ти е незначителен - напротив. Сега е времето, когато се градиш като личност (предполагам си 14-17 някъде). Сега е моментът, когато доста от положителните ти качества се оформят, но и доста от минусите също.
Просто се научи да гледаш на нещата не толкова емоционално, колкото разумно. А и имай предвид, че ако дружиш с кофти хора и ти ставаш кофти човек, тъй че си направи равносметка дали и компанията ти струва.
С две думи - от годините е ;) Ще ти мине най-вероятно.

Seducti0n
07-25-2008, 18:43
Здравей.
При теб проблема се корени главно в това, че не си уверена в себе си и не знаеш кое решение/ действие би било най-добре за теб.Нормално е човек да изпитва този страх, нормално е да се стреми към това да контролира живота си до най-малката подробност, но пък в край на сметка, колкото и дивиденти да се крият в това начинание, идва момента в който ти омръзва и просто оставяш нещата да се развиват спрямо обстоятелствата.
Недей да се мъчиш да бъдеш идеална и не прекалявай със самокритичността, защото ще се измориш и разочароваш твърде рано от живота-вече си поела по този път, но спри, защото правиш голяма грешка, ако си мислиш, че всичко е розово-не е и неистовите ти усилия, не ще направят всичко около теб перфектно.
Научи се да уважаваш себе си и да цениш нервите си, не ги пилей напразно, обичай себе си, обичай живота си, обичай хората около теб и удовлетворението ще дойде само, Just take It easy :wink:!

mistake
08-29-2008, 10:46
Срам , несигурност, плахост, страх...
Няма човек, който да няма врагове или хора които да не го харесват. Ти трябва да свикнеш с мисълта , че не можеш да угодиш на всеки. Винаги си е имало клюкари и винаги ще си има.Тези които се интересуват от проблемите на другите или говорят за проблемите на другите , се успокояват с факта , че не са те единствените с проблеми. На теб не трябва да ти пука от думите на такива хора. За да не смеят да ти кажат нещо на въпреки в очите , трябва да имаш самочувстие. Човек без самочувствие и увереност, винаги е пре*бан (с извинение). Докато не започнеш да вярваш в себе си, никой няма да повярва в теб. 8)

Pagan_man
08-29-2008, 14:32
смени дилара. :D

Jagger
08-29-2008, 15:13
Aко искаш да те харесват другите можеш само да се преструваш и да си мислиш че си някоя... поеми риска и вземи правилното решение а именно да бъдеш себе си а това в много слуай е самотно занимание....

Chrissie
08-29-2008, 20:05
Не бива да си мислиш,че всеки говори за теб и то все лоши неща,защото едва ли е така.Просто сама си втълпяваш подобни неща и следователно,затова се чувстваш зле.Да,наистина започва да прилича на параноя,но това е така,защото ти сама го правиш.Хората едва ли постовнно говорят за теб и съм убедена,че не всичко казано по твой адрес е лошо.И не става дума за психолог или друг терапефт.Става въпрос за самата теб,проблема е в теб самата.Специалиста само ще ти помогне да разбереш какъв е той,но няма да пребори страха ти вместо теб.Това трябва да направиш сама.


До колкото разбрах,обвиняваш се за всеки по-груб тон,който е излезнал от гласните ти струни и за всяко по-грубо изказване.Не мисля,че това е същината на проблема.Не бива да се обвиняваш-ти си човек и като такъв правиш грешки,но не мисля,че трябва да се обвиняваш за това.Може да си била ядосана или провокирана да изкажеш подобно нещо,защо се обвиняваш тогава?Трябва да се научиш да живееш с грешките си,с постъпките и делата си,това какво си направила и казала на някой и какво е направено и казано на теб.Не можеш да върнеш нещата назад,затова трябва да се научиш да ги приемаш,да разбереш грешката си и да продължиш напред.Няма да има бъдеще за теб,ако се обвиняваш всеки пък за някое по-грубо изказване.Да,може и да не е трябвало да го казваш,но си го направила и не можеш да промениш нищо,освен да отидеш и да се извиниш,ако мислиш,че не си била права.


Чувстваш се без самочувствие,защото позволяваш на околните да се държат така с теб и действията и думите им ти повлияват.Просто им покажи,че ти си човек,като всички тях,че имаш достойнство и че няма да им позволиш да се държат така с теб.Явно не си успяла навреме да им покажеш това и затова сега имаш подобен проблем.Трябва само да се изправиш срещу всеки,който се опитва да те нарани по някакъв начин и да му покажеш,че няма да му позволиш да го направи.


Дано да съм успяла да ти помогна. :)

CocainCocktail
08-30-2008, 01:55
Не бива да си мислиш,че всеки говори за теб и то все лоши неща,защото едва ли е така.Просто сама си втълпяваш подобни неща и следователно,затова се чувстваш зле.Да,наистина започва да прилича на параноя,но това е така,защото ти сама го правиш.Хората едва ли постовнно говорят за теб и съм убедена,че не всичко казано по твой адрес е лошо.И не става дума за психолог или друг терапефт.Става въпрос за самата теб,проблема е в теб самата.Специалиста само ще ти помогне да разбереш какъв е той,но няма да пребори страха ти вместо теб.Това трябва да направиш сама.


До колкото разбрах,обвиняваш се за всеки по-груб тон,който е излезнал от гласните ти струни и за всяко по-грубо изказване.Не мисля,че това е същината на проблема.Не бива да се обвиняваш-ти си човек и като такъв правиш грешки,но не мисля,че трябва да се обвиняваш за това.Може да си била ядосана или провокирана да изкажеш подобно нещо,защо се обвиняваш тогава?Трябва да се научиш да живееш с грешките си,с постъпките и делата си,това какво си направила и казала на някой и какво е направено и казано на теб.Не можеш да върнеш нещата назад,затова трябва да се научиш да ги приемаш,да разбереш грешката си и да продължиш напред.Няма да има бъдеще за теб,ако се обвиняваш всеки пък за някое по-грубо изказване.Да,може и да не е трябвало да го казваш,но си го направила и не можеш да промениш нищо,освен да отидеш и да се извиниш,ако мислиш,че не си била права.


Чувстваш се без самочувствие,защото позволяваш на околните да се държат така с теб и действията и думите им ти повлияват.Просто им покажи,че ти си човек,като всички тях,че имаш достойнство и че няма да им позволиш да се държат така с теб.Явно не си успяла навреме да им покажеш това и затова сега имаш подобен проблем.Трябва само да се изправиш срещу всеки,който се опитва да те нарани по някакъв начин и да му покажеш,че няма да му позволиш да го направи.


Дано да съм успяла да ти помогна. :)

мерси мацка,много поощряващо звучи :-)

CocainCocktail
08-30-2008, 01:56
смени дилара. :D
Ама как позна само точно там е проблема...врачка си :grin: