valentinka_1990
07-23-2008, 14:53
пиша това с надеждата,че тук все има някой който може да ме успокои или да ми даде надежда ,че нещата могат да се оправят.
преди 6 години родителите ми се разведоха,но аз все още имам чувството,че всичко се е случило вчера.Баща ми превъзмогна всичко и си живее живота,за което мога да го обвинявам,но колкото и да ми е трудно да го кажа си е прав,че не се самосъжалява а продължава напред.Но майка ми през тези 6 години не спря да го обвинява,на всичкото отгоре обвинява и мен.Че не съм била по строга към него,че не го мразя,че не я обичан,но Боже мой заклевам се във собствения си живот,че няма човек,който да обичам повече от нея.Само,че тя това не иска да го разбере.Каза,че я мразя и във всяко мое действие търси скрита умисъл.Знам,че е наранена.Но също така знам,че аз нямам вина за това.Каквото и да и казвам просто не иска да ме чуе.Имам доказателства,че нещата не са така както тя си мисли,точно поради една тема, която бях пуснала тук.Темата показва как няколко месеца преди баща ми да ми предложи да уча в чужбина,аз молех някой да ми даде инфо за ВУзовете извън България.Това направо ще и избоде очите,но тя казва че не е така.Вече наистина нямам сили да и обяснявам и доказвам,че я обичам,но тя неиска да ме чуе.Просто вече нямам сили за нищо.Целия ми живот се опропасти имам страх от обвързване заради тези ми проблеми.Много позитивен човек съм и търся щастието и в малките неща,но тук вече незна какво щастие има.Майка ми да си мисли,че я мразя.
Благодаря за тези,които стигнаха до тук.Извинявам се ,че е малко объркано.незнам как вие бихте могли да ми помогнете,но ще се радвам ако има някой който има идея какво би било решението.Благодаря още веднъж!
преди 6 години родителите ми се разведоха,но аз все още имам чувството,че всичко се е случило вчера.Баща ми превъзмогна всичко и си живее живота,за което мога да го обвинявам,но колкото и да ми е трудно да го кажа си е прав,че не се самосъжалява а продължава напред.Но майка ми през тези 6 години не спря да го обвинява,на всичкото отгоре обвинява и мен.Че не съм била по строга към него,че не го мразя,че не я обичан,но Боже мой заклевам се във собствения си живот,че няма човек,който да обичам повече от нея.Само,че тя това не иска да го разбере.Каза,че я мразя и във всяко мое действие търси скрита умисъл.Знам,че е наранена.Но също така знам,че аз нямам вина за това.Каквото и да и казвам просто не иска да ме чуе.Имам доказателства,че нещата не са така както тя си мисли,точно поради една тема, която бях пуснала тук.Темата показва как няколко месеца преди баща ми да ми предложи да уча в чужбина,аз молех някой да ми даде инфо за ВУзовете извън България.Това направо ще и избоде очите,но тя казва че не е така.Вече наистина нямам сили да и обяснявам и доказвам,че я обичам,но тя неиска да ме чуе.Просто вече нямам сили за нищо.Целия ми живот се опропасти имам страх от обвързване заради тези ми проблеми.Много позитивен човек съм и търся щастието и в малките неща,но тук вече незна какво щастие има.Майка ми да си мисли,че я мразя.
Благодаря за тези,които стигнаха до тук.Извинявам се ,че е малко объркано.незнам как вие бихте могли да ми помогнете,но ще се радвам ако има някой който има идея какво би било решението.Благодаря още веднъж!