reni7o0o
07-24-2008, 14:23
Здравейте....просто ми се искаше да споделя с някой. :wink:
И така...преди много време се запознах с едно момче (С). Още от първия път когато го видях нещо потрепна в мен :smt055 казах си това е ТОЙ :smt008 Първоначално връзката ни беше като гонитба :D той ми предлага аз бягах, после аз го исках и мо го показвах но той беше безразличен...и така :smt117 :smt117 :smt117
Но дойде ден в който аз не издържах и приклиючих всякакви връски с него. И така минаха 2 години...когато едно горещо лято пак се срещнахме и... :oops: :smt007 :smt057 :smt060 :smt054
Прекарвахме си страхотно :D :P но дойде време за училището...той почна на 01.09 и докато тои учеше аз все бях сама...но го разбирах. След това дойде време и аз да почна училище (15.09) :x и спряхме да се виждаме следователно..СКЪСАХМЕ :smt102 :smt090 :smt089 :smt088
Дойде зимната ваканция и пак ме потърси....аз бях на седмото небе :grin: :grin: :grin: Сабрахме се...но след време той ме нарани...много жестоко :-# :-# :-# :smt089 :smt089 :smt089 :smt089
Бях много зле и не исках да излизам...излолирах всичко и всички. Но след месец се савзех малко и почнах отново да излизам...но не беше същото...всичките ми приятели забелязаха че просто съм спряла да се усмихвам и забавлявам. Но един дъждовен ден...сабудих се и си казах, "отново ме чака скучен и безинтересен ден, ден без (С)". Но не беше така точно в него ден срещнах (Х)... той единствен от мн други успя да достигне до мен, успя да ме издърпа от пропаста в която бях паднала...естествено трябваше му мн време за това...но не се отказа нито веднъж ;( за което съм му благодарна...той ми върна усмивката...показа ми че каквото и да се случи живота продължава
:smt051 :smt051 :smt051
И така с (Х) тръгнахме бяхме заедно обичахме се, чакашеме след училище ходихме на кафе, а после ми изпрасташе до фкъщи :smt058 Отново бях щастлива :smt041 а винаги когато (С) се появяваше (Х) ме пазеше и защитаваше. Но имаше нещо което постоянно ни отчуждаваше един от друг...РЕВНОСТА. Постоянно се съмнявах в него и го карах да ревнува, постоянно го дразнех и се заяждах с него, карали сме се, а той винаги ми е казвал че е можел да бъде с всяка(а наистина има бя момичета дето го харесват)....но е избрал мен въпреки всичко, казваше ми че ме обича и че мога да му вярвам но не му повярвах и така един ден го изгубих. Два месеца не си приказвахме и не се поглеждахме, макар че бяхме от една компания....в skype се тропахме...Един ден ме сравни с едно момиче (с което нямаме нищо общо) сравни ме че си приличаме като две капки вода....от което аз мн се засегнах...защото аз мразя това момиче то е най големия ми враг а той просто ми сравни с нея. В този момент усетих как нещо се откъсна от мен и излетя.... :cry: :smt022 Разбрах че любовта вече я няма...След тези два месеца на пренебрегване и убиждане....си поприказвахме сериозно и всичко се оправи станахме мн добри приятели....Един ден цялата компания се бяхме сабрали на кръчма празнувахме това че сме завършили :smt006 Точно в средата на купона той ме извика да поговорим за нещо слязохме до близкия парк...проказвахме си той ми предложи като ми обеща че няма да се държим пак като деца...с мн увещания пак се сабрахме...но просто усещах че моято любов е излетеля и че я няма и той не може да я върне...и след седмица пожелах да се разделим...той се сагласи....но каза че този път без да се убиждаме...само приятели...сагласих се.....И така...бяхме се разбрали да сме приятели....но не беше баш така постоянно идваше до мен и ме гушкаше...целуваше ме и аз му отвръщах с същото. Една вечер си писхме в skype. Казах му че или ще сме заедно или не...но този път окончателно защото не исакх да продължаваме така, а той ми отвърна че сме само приятели..аз му казах тогава спри да погтаряш на приятелката ми че ме обичаш...а той ми отвърна..."Има разлика м/у обичам и ходим нали"...след този отговор два дена не се поглеждахме...и на третия дойде и пак почна да ме прегръща и целува но този път казах НЕ и се отдръпнах от него...направи всичко възможно за да отида при него пращаше приятелите си да ме излъжат че плаче..но аз просто не отидох....Сега не съм го виждала от няколко дена...просто не излиза не ми пише в Skype...ииии кофти ми е но по добре така нали? Преди го обичах мн но вече не...няма смисъл да му давам надежди колкото и да ми е гадно и тъпо....НАЛИ??? :neutral:
И така...преди много време се запознах с едно момче (С). Още от първия път когато го видях нещо потрепна в мен :smt055 казах си това е ТОЙ :smt008 Първоначално връзката ни беше като гонитба :D той ми предлага аз бягах, после аз го исках и мо го показвах но той беше безразличен...и така :smt117 :smt117 :smt117
Но дойде ден в който аз не издържах и приклиючих всякакви връски с него. И така минаха 2 години...когато едно горещо лято пак се срещнахме и... :oops: :smt007 :smt057 :smt060 :smt054
Прекарвахме си страхотно :D :P но дойде време за училището...той почна на 01.09 и докато тои учеше аз все бях сама...но го разбирах. След това дойде време и аз да почна училище (15.09) :x и спряхме да се виждаме следователно..СКЪСАХМЕ :smt102 :smt090 :smt089 :smt088
Дойде зимната ваканция и пак ме потърси....аз бях на седмото небе :grin: :grin: :grin: Сабрахме се...но след време той ме нарани...много жестоко :-# :-# :-# :smt089 :smt089 :smt089 :smt089
Бях много зле и не исках да излизам...излолирах всичко и всички. Но след месец се савзех малко и почнах отново да излизам...но не беше същото...всичките ми приятели забелязаха че просто съм спряла да се усмихвам и забавлявам. Но един дъждовен ден...сабудих се и си казах, "отново ме чака скучен и безинтересен ден, ден без (С)". Но не беше така точно в него ден срещнах (Х)... той единствен от мн други успя да достигне до мен, успя да ме издърпа от пропаста в която бях паднала...естествено трябваше му мн време за това...но не се отказа нито веднъж ;( за което съм му благодарна...той ми върна усмивката...показа ми че каквото и да се случи живота продължава
:smt051 :smt051 :smt051
И така с (Х) тръгнахме бяхме заедно обичахме се, чакашеме след училище ходихме на кафе, а после ми изпрасташе до фкъщи :smt058 Отново бях щастлива :smt041 а винаги когато (С) се появяваше (Х) ме пазеше и защитаваше. Но имаше нещо което постоянно ни отчуждаваше един от друг...РЕВНОСТА. Постоянно се съмнявах в него и го карах да ревнува, постоянно го дразнех и се заяждах с него, карали сме се, а той винаги ми е казвал че е можел да бъде с всяка(а наистина има бя момичета дето го харесват)....но е избрал мен въпреки всичко, казваше ми че ме обича и че мога да му вярвам но не му повярвах и така един ден го изгубих. Два месеца не си приказвахме и не се поглеждахме, макар че бяхме от една компания....в skype се тропахме...Един ден ме сравни с едно момиче (с което нямаме нищо общо) сравни ме че си приличаме като две капки вода....от което аз мн се засегнах...защото аз мразя това момиче то е най големия ми враг а той просто ми сравни с нея. В този момент усетих как нещо се откъсна от мен и излетя.... :cry: :smt022 Разбрах че любовта вече я няма...След тези два месеца на пренебрегване и убиждане....си поприказвахме сериозно и всичко се оправи станахме мн добри приятели....Един ден цялата компания се бяхме сабрали на кръчма празнувахме това че сме завършили :smt006 Точно в средата на купона той ме извика да поговорим за нещо слязохме до близкия парк...проказвахме си той ми предложи като ми обеща че няма да се държим пак като деца...с мн увещания пак се сабрахме...но просто усещах че моято любов е излетеля и че я няма и той не може да я върне...и след седмица пожелах да се разделим...той се сагласи....но каза че този път без да се убиждаме...само приятели...сагласих се.....И така...бяхме се разбрали да сме приятели....но не беше баш така постоянно идваше до мен и ме гушкаше...целуваше ме и аз му отвръщах с същото. Една вечер си писхме в skype. Казах му че или ще сме заедно или не...но този път окончателно защото не исакх да продължаваме така, а той ми отвърна че сме само приятели..аз му казах тогава спри да погтаряш на приятелката ми че ме обичаш...а той ми отвърна..."Има разлика м/у обичам и ходим нали"...след този отговор два дена не се поглеждахме...и на третия дойде и пак почна да ме прегръща и целува но този път казах НЕ и се отдръпнах от него...направи всичко възможно за да отида при него пращаше приятелите си да ме излъжат че плаче..но аз просто не отидох....Сега не съм го виждала от няколко дена...просто не излиза не ми пише в Skype...ииии кофти ми е но по добре така нали? Преди го обичах мн но вече не...няма смисъл да му давам надежди колкото и да ми е гадно и тъпо....НАЛИ??? :neutral: