Shadow_Walker
07-26-2008, 20:07
честно ли? докато го писах ме беше страх...
След живота
“Нека след тази табела
Смъртта да отвори врати
И всичките, що е оплела,
Пред нас да покажат очи”
Думите сами се изплъзнаха от устните им.Това беше заклинание, което смятаха за шега, но скоро щяха да разберат, че истината е по-близо и по-зловеща, отколкото очакваха.
Преди години природно бедствие разрушило градът, съседен на техния.След време някакъв медиум написал писмо, в което твърдял, че градът продължавал да съществува в друго измерение, чакайки възвръщането към живота.Там оставил и начин за свързване с изгубените души.Всичко това обаче останало забравено…Докато групата тинейджъри, търсейки информация за историята на своя град, случайно не откриха злокобното наследство, което имаха в съседство и не решиха да се свържат с него.
Старата табела, на която бяха надраскали “Задгробен град” започна да се поклаща, в началото бавно, но след това се разтресе сякаш силен вятър започна да я блъска.Черна котка се появи пред нея и започна да съска.След нея се появи втора, след това трета…цяла глутница котки стоеше срещу тях, издавайки ужасяваш и страховит вопъл.Четиримата приятели усетиха леден допир по вратовете си, който проникна сякаш в дъното на душите им.Те бяха уплашени, сковани, ужасени.А пред тях, обвит в бляскава червена светлина се отвори порталът към света на вечния страх.
Медиумът смятал, че бедствието, погребало града, е създало негова алтернативна форма в царството на смъртта,където жителите му били заключени завинаги, докато не изсмучат живота от някой все още дишащ.
Той проучил различни ръкописи и успял да открие начин да се свърже със съществата от виденията си.
Вече бяха преминали през портала.Незнайно как, но той се намираше зад тях и се затваряше.Те мислеха, че всичко е шега.А сега се озоваха в един разрушен град, с порутени стари къщи, прилични на крипти, с разбити улици, покрити с издраскан калдаръм.Тук-там се виждаха огньове,които присветваха заплашително, в небето прелитаха прилепи, а навсякъде вонеше на смърт.
Четиримата не можеха да повярват къде се намират, нито знаеха какво да правят.Изобщо не вярваха, че ще се стигне дотук.А сега бяха уплашени.На всеки от тях ме идваше да се свие на кълбо и да започне да плаче.
Но те не можеха да си го позволят.Трябваше да открият изход от това място.А и трябваше да го разгледат…
Четиримата тръгнаха по улицата, която зееше срещу тях, празна, мръсна и страховита.Те вървяха бавно, прилепени един до друг, оглеждаха се.По челата и гърбовете им избиваха капки студена пот,целите бяха настръхнали, очакващи да им се случи най-лошото.И то не закъсня…
-Г-г-г-осподи, та, та това н-на, на вратата н-на онази къща е, е, е… скелет!!!!
И не беше само на онази къща.На където и да погледнеха виждаха сивите мъртъвци.Оживелите кокали бяха насочили безоките си черепи към четиримата.
-Продължавайте да вървите спокойно.Без паника.
-Но..те не изглеждат особено дружелюбни.
А и не бяха.Медиумът за съжаление го беше научи твърде късно…
Тинейджърите продължиха да вървят надолу по улицата.Мъртвите започнаха да ги следват.Четиримата засилиха крачка.Скелетите продължаваха да вървят след тях и дори се приближиха.Приятелите изпаднаха в паника, чувството на страх се загнезди надълбоко в сърцата им, а животът им..кой знаеше какво щеше да стане с него.Изведнъж една студена сива ръка хвана една топла и изпълнена с кръв.И тогава единственото решение бе…
-БЯГАЙТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ Е!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Приятелите побягнаха.С всичките сили, които им бяха останали, те тичаха напред, надявайки се че ще избягат от проклятието, което сами си навлякоха.
Сърцата им туптяха лудешки, сякаш още малко и щяха да изхвръкнат.Очите им се замъглиха.Не чуваха нищо, освен собственото си дишане.Не можеха да мислят.Единствено можеха да бягат…
Накрай стигнаха до площадът на града, където от един фонтан струеше кръв.
Преследвачите им ги наобиколиха от всички страни.Четиримата се притиснаха силно един в друг, очаквайки ужасната съдба, която щяха да споделят.
Скелетите се приближиха,бяха многобройни, и всички ги гледаха от двете дупки на главите си.Накрая бяха толкова близо, че приятелите усещаха смрадта, идваща от старите кости, които се забиха в телата им и отнеха безценния им живот.
След живота
“Нека след тази табела
Смъртта да отвори врати
И всичките, що е оплела,
Пред нас да покажат очи”
Думите сами се изплъзнаха от устните им.Това беше заклинание, което смятаха за шега, но скоро щяха да разберат, че истината е по-близо и по-зловеща, отколкото очакваха.
Преди години природно бедствие разрушило градът, съседен на техния.След време някакъв медиум написал писмо, в което твърдял, че градът продължавал да съществува в друго измерение, чакайки възвръщането към живота.Там оставил и начин за свързване с изгубените души.Всичко това обаче останало забравено…Докато групата тинейджъри, търсейки информация за историята на своя град, случайно не откриха злокобното наследство, което имаха в съседство и не решиха да се свържат с него.
Старата табела, на която бяха надраскали “Задгробен град” започна да се поклаща, в началото бавно, но след това се разтресе сякаш силен вятър започна да я блъска.Черна котка се появи пред нея и започна да съска.След нея се появи втора, след това трета…цяла глутница котки стоеше срещу тях, издавайки ужасяваш и страховит вопъл.Четиримата приятели усетиха леден допир по вратовете си, който проникна сякаш в дъното на душите им.Те бяха уплашени, сковани, ужасени.А пред тях, обвит в бляскава червена светлина се отвори порталът към света на вечния страх.
Медиумът смятал, че бедствието, погребало града, е създало негова алтернативна форма в царството на смъртта,където жителите му били заключени завинаги, докато не изсмучат живота от някой все още дишащ.
Той проучил различни ръкописи и успял да открие начин да се свърже със съществата от виденията си.
Вече бяха преминали през портала.Незнайно как, но той се намираше зад тях и се затваряше.Те мислеха, че всичко е шега.А сега се озоваха в един разрушен град, с порутени стари къщи, прилични на крипти, с разбити улици, покрити с издраскан калдаръм.Тук-там се виждаха огньове,които присветваха заплашително, в небето прелитаха прилепи, а навсякъде вонеше на смърт.
Четиримата не можеха да повярват къде се намират, нито знаеха какво да правят.Изобщо не вярваха, че ще се стигне дотук.А сега бяха уплашени.На всеки от тях ме идваше да се свие на кълбо и да започне да плаче.
Но те не можеха да си го позволят.Трябваше да открият изход от това място.А и трябваше да го разгледат…
Четиримата тръгнаха по улицата, която зееше срещу тях, празна, мръсна и страховита.Те вървяха бавно, прилепени един до друг, оглеждаха се.По челата и гърбовете им избиваха капки студена пот,целите бяха настръхнали, очакващи да им се случи най-лошото.И то не закъсня…
-Г-г-г-осподи, та, та това н-на, на вратата н-на онази къща е, е, е… скелет!!!!
И не беше само на онази къща.На където и да погледнеха виждаха сивите мъртъвци.Оживелите кокали бяха насочили безоките си черепи към четиримата.
-Продължавайте да вървите спокойно.Без паника.
-Но..те не изглеждат особено дружелюбни.
А и не бяха.Медиумът за съжаление го беше научи твърде късно…
Тинейджърите продължиха да вървят надолу по улицата.Мъртвите започнаха да ги следват.Четиримата засилиха крачка.Скелетите продължаваха да вървят след тях и дори се приближиха.Приятелите изпаднаха в паника, чувството на страх се загнезди надълбоко в сърцата им, а животът им..кой знаеше какво щеше да стане с него.Изведнъж една студена сива ръка хвана една топла и изпълнена с кръв.И тогава единственото решение бе…
-БЯГАЙТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ Е!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Приятелите побягнаха.С всичките сили, които им бяха останали, те тичаха напред, надявайки се че ще избягат от проклятието, което сами си навлякоха.
Сърцата им туптяха лудешки, сякаш още малко и щяха да изхвръкнат.Очите им се замъглиха.Не чуваха нищо, освен собственото си дишане.Не можеха да мислят.Единствено можеха да бягат…
Накрай стигнаха до площадът на града, където от един фонтан струеше кръв.
Преследвачите им ги наобиколиха от всички страни.Четиримата се притиснаха силно един в друг, очаквайки ужасната съдба, която щяха да споделят.
Скелетите се приближиха,бяха многобройни, и всички ги гледаха от двете дупки на главите си.Накрая бяха толкова близо, че приятелите усещаха смрадта, идваща от старите кости, които се забиха в телата им и отнеха безценния им живот.