stefity
07-28-2008, 10:47
В снежната мъглива утрин
до прозореца студен стоя,
и гледам, как снежинките игриви
се топят, и стват в капчици вода.
В далечината виждам бели - две крила
и надежда мъничка изгря,
че небесен ангел е дошъл
да огрее душата ми сега.
Но в миг разбирам аз,
че гълъб е това - по-бял, от снежната земя.
Кацна на прозореца до мен
и отърси от снега своите криле.
Погледна ме със поглед благ
и осъзнах, че това е гълъб,
с ангелска душа!
Посегнах със ръка студена
да докосна снежнобелите криле,
но гълъбът небесен,
вдигна бързо своята глава
и на мига, от прозореца ми отлетя.
И внезапно както той дойде,
и надежда ме обзе,
така внезапно си отиде той
като надеждата ми взе.
И отново останах аз сама
в зимната мъглива утрин
до прозореца студен да си стоя,
и надеждата да чакам пак
на прозореца до мен да долети,
с ангелски крила...
до прозореца студен стоя,
и гледам, как снежинките игриви
се топят, и стват в капчици вода.
В далечината виждам бели - две крила
и надежда мъничка изгря,
че небесен ангел е дошъл
да огрее душата ми сега.
Но в миг разбирам аз,
че гълъб е това - по-бял, от снежната земя.
Кацна на прозореца до мен
и отърси от снега своите криле.
Погледна ме със поглед благ
и осъзнах, че това е гълъб,
с ангелска душа!
Посегнах със ръка студена
да докосна снежнобелите криле,
но гълъбът небесен,
вдигна бързо своята глава
и на мига, от прозореца ми отлетя.
И внезапно както той дойде,
и надежда ме обзе,
така внезапно си отиде той
като надеждата ми взе.
И отново останах аз сама
в зимната мъглива утрин
до прозореца студен да си стоя,
и надеждата да чакам пак
на прозореца до мен да долети,
с ангелски крила...