Не се храня, не спя, не издържам вече... :((

[Seducti0n]

Здравейте.
Знам, че пускайки темата няма да реша проблемите си, но просто се нуждая от малко разбиране.
Та проблема е следния-не ям и не спя под въздействието на отрицателни емоции, стрес и нерви.Напоследък отново ми се насъбра много и усещам, че няма да издържам, ако продължавам в същия дух.
Като се скарам примерно сутринта с наще после цял ден не мога да ям, все едно организма ми се бетенорина и отказва да приеме какъвто и да е вид храна и така не ям няколко дни, да речем 3.На третия хапвам нещо дребно, защото ако приема нормално количество храна е адската болка, много по-силна от тази когато си гладен....
Относто съня-и там е ужасно положението, получих доста сериозни проблеми с гръбначния стълб, кръста и врата, от там и главоболие.Не спя спокойно, постоянно се будя и мисля за един човек и това отново и отново ужасно.Събуждам се два пъти по-изморена отколкото съм си легнала.
От всичките тези гадости ми се прецака и цикъл като че ли, да не говорим и че едва връзвам 48 килограма при височина 1.64-5....
Знам, че всичко си зависи от мен, но наистина не мога да се справя с положението.Едва на 16 години съм, а не виждам светлината в тунела.
Благодаря на всеки, отдели от времето си за да прочете темата, знам че е досадно да четеш толкова много редове пропити с негативизъм, но наистина положението е такова и няма смисъл от това да прибавям краски с идеята да разведря обстановката....

[Maeva]

Горката...не мисля, че си написала темата с цел някой да те съжалява, извинявай ако те подразни това.
Квото и да става.. не започвай да приемаш приспивателни, успокоителни и други такива.
Трябва ти сериозен разговор с някой много близък за теб човек... или някой, който не ти е никакъв.
Скоро и аз бях в подобно положение, но много по-леко от твоето.Пуснах 2 адски тъпи теми, хората ме нападнаха, но имаше доста, които се опитаха да ми помогнат по някакъв начин (за което БЛАГОДАРЯ)
Един съфорумец си е написал скайп-а в подписа и аз реших да му пиша.Заговорихме се и... той ми помогна.Разказах му (не всичко(май почти нищо)) но само от това, че съм споделила.. ми олекна.
А по повод проблемите с гръбначния стълб и другите неща , ходила ли си на лекар?

[Seducti0n]

Няма от какво да се подразня, просто в момента ми е толкова тежко и толкова изцедена се чувствам, че съм искам разбиране, а съжалението е нормалното следствие, така че не се безпокой.
Каквото и да става няма да прибегна до каквито и да успокоителни, приспивателни и други подобни медикаменти.
За проблемите с гръбначния стълб-ходя при кръстницата ми, която е рехабилитатор, има медицинско образование и ми обеснява, че всичката тази физическа болка се дължи на факта, че не щадя нерви, а отрицателните емоции избълват като лава от вулкан.Не искам да съм депресиран човек, харесва ми когато карам хората около мен да се смеят, харесва ми да виждам усмивките и блясъкът в очите им, харесва ми да виждам това, което аз изгубих.Де да знаеше човекът по когото страдам, колко много ми коства.... :(

[kalpazanka]

Приемай витамини- Суправит например. Излизай с приятели на разходки и т. н., споделяй повече с тях...
А и още нещо- слънцето влияе положително на настроението ни :)

[Maeva]

А защо не му кажеш ?

[WaterLilly]

Не мога да ти вляза в положението, защото никога не съм била толкова напрегната, но опитай да се успокоиш някак. Купи си някакъв парфюм или крем, който да ухае приятно и си направи домашна арома терапия, легни си в леглото, отпусни се и мисли за хубави неща... Аз като съм под напрежение си взимам едно мое пухено шалче, лежа си и си мечтая. Ще ти прозвучи невъзможно, но пробвай да игнорираш напълно родителите ти, за да не се карате. Не се впрягай, гледай на нещата от добрата страна! :) Опитай да си излееш цялата мъка на приятел, при мен винаги помага! Също и четенето ме успокоява.

[Seducti0n]

Защото знае, но явно не му пука.Защото вижда какво ми причинява, но не чувства вина, защото е странен...
Иначее относно излизанията, не мога да се оплача, но като знам, че най-добрият ми приятел, който не бях виждала от 4 години, си заминава обратно за Америка другия месец, та ми се пълнят очите със сълзи.. :(

[Seducti0n]

Никол, нямаш идея за какво напрежение говорим, имам чувството, че всеки един момент, ще експлодирам.Опитвам се да не позволявам на емоциите да ми влияят, но е адски трудно, да не кажа невъзможно.
Имам си любими аромати, но не съм опитвала със свещи или нещо такова, но идеята не е лоша, та ще я опитам.Блгодаря много. :-)

[WaterLilly]

Сетих се още нещо. Медитация! Изчиства съзнанието, успокоява...

[Maeva]

Гледай да не се запалиш само :-P

Момчето(най-добрия ти приятел) все ще се върне.Дори за кратко, но ще се върне.. Хич не ти е леко ... на 16 години ... душичка ..

ЩЕ СЕ СПРАВИШ !!! :-)

[4eere6ka_kiss]

AYYY SMENI SI DILARA !

[beautiful~kiss]

ЦвЕтИт0 аз обаче знам за какво напрежение става въпрос,много е лошо имаше един период,в който си мислех,че няма да издържа.Отдели се един,два дни от телефона и компютъра,излизайповече навън,дори да е сама,обикаляй по магазините примерно.проблемът с яденето при мен не беше защото не можех,а защото не исках,а в последствие не можех,но нещата се оправиха с едно махане от вкъщи,като се изморявах и огладнявах хапвах по-малко,по-малко и нещата започнаха да се оправят.Опитвай се да не се зареждаш с отрицателна енергия,приемай нещата малко по повърхностно,винаги могат да имат и друга страна освен лошата :)
А сега може би някои ще се смеят,но за да не вземаш хапчета и тем подобни ще ти кажа едно простичко нещо.Когато легнешзастани удобно точно,както преди да заспиш и когато затвориш очи си кажи ,че няма смисъл да се ядосваш,защото по този начин обвиняваш себе си за грешките на другите,а няма смисъл! Отпускаш се и си представи красив пеизаж,пролетен.летен.зиме� �,полянка рекичка,птички,някъде където би било тихо и спокойно ...така ще се отпуснеш! Малко глупаво звучи,но аз знам какво е да нямаш избор,пробвала съм го и чесно казано доста ми е помагало,ако не за сън,поне за успокоение :) Успех,дано съм помогнала! :)

[Seducti0n]

beautiful~kiss-свикнала съм да се обвинявам за грешките на другите, но ми омръзна да бъда мазохист и да позволявам всичко да се стоварва върху плещите ми.Все пак благодаря много кактона теб така и на face.the.future за отделеното време и внимание.Оценявам го! :-)


4eere6ka_kiss-Вместо да се подиграваш, можеше да направиш опит да ми влезнеш в положението, макар и само мислене.Не пожелавам нито на теб, нито на когото и да е било другико да води такъв живот...

[MoNiIiTo]

Аз намирам утеха в четенето. Някак си ме успокоява. Книгите ме пренасят в друг свят , зареждам се с положителна енергия и ми вдъхват вяра ,че всичко ще се промени към по-добро. Също и музиката помага много, когато си напрегнат. Предлагам ти и да се усамотиш сред природата ... лягаш на някоя полянка и се взираш в небето и птичките, страшно успокоява.
Ще се справиш .... Успех! :)

[Seducti0n]

Имам фобия от трева, та избягвам такива места, но пък може да рисувам някъде навън.Другото, което е искам да мога да излизам през ноща, а наще не ми позволяват и за това много им мрънкам... :oops:

[Seducti0n]

Благодаря и на теб. :)

[kalpazanka]

Защо не си вземеш тинктура от мента, глог и валериана? Или таблетчици Валидол. Не се привиква към тях, вземат се от аптеката без рецепта и са изцяло натурални продукти. :)

[Blab]

Да, мама също е за хомеопатичните лекарства.
А ти се взимай у ръце!
Ясно?

[Seducti0n]

Все ми се карат, но знам че е за мое добро. :)
Дори и хомеопатични, са си лекарства, знам че проблема е в мен самата и в това, че не мога да контрулирам емоциите си...

[GetNasty]

Спортувай!!! 8-) Наистина ще ти помогне :) Успех, Цвети :)

[Seducti0n]

Спортувай!!! 8-) Наистина ще ти помогне :) Успех, Цвети :)

Чакам да дойде есента,
да започна с лека атлетика....
Благодаря ти. :)

[GetNasty]

еми ти и сега можеш да ставаш сутрин например и с някоя приятелка да бягате в квартала, парка или нещо такова ;)

[Seducti0n]

еми ти и сега можеш да ставаш сутрин например и с някоя приятелка да бягате в квартала, парка или нещо такова ;)

Може, може.
Аз се зарибих по дългите разходки из града, така че движение не ми липсва.Отделно си въртя колелце вкъщи и преси правя, в парка също си карам и е супер.Но за мен спорта не се изчерпва само с това.
Какво да се прави ненаситна съм. :-D

[little_elf]

Опитай се да пропъдиш лошите мисли от съзнанието си.Легни си,пусни си някоя песен, която обичаш и се опитай да мислиш за нещо хубаво или пък не мисли за нищо,а просто се наслади на музиката.Може също така да си направиш една дълга разходка сред природата(баба ми казва,че зеленото успокоявало :-D ).Няма да е лошо,ако има някой на който да споделиш притесненията си,със сигурност би ти поолекнало.Може и да не ти е лесно да го направиш,но се опитай.Не е добре да тайш негативните емоции дълбоко в себе си,защото именно те оказват негативно влияние на психиката ти.А за яденето, опитвай се няколко по пъти няколко пъти на ден да хапнваш нещо,макар и малко.
Успех,мила :wink: :-) .

[fiama]

Здравей, миличка! Доколкото съм чела мненията ти във форума съм с много добри впечатления от теб като човек. Нещо сега не можах много добре да осмисля проблема ти. Доколкото разбрах, страдаш по определно момче. Отделно имаш неразбирателства с родителите си? От какво са породени? По първия ти проблем, искам да ти кажа - едва на 16 си. Колкото и да обичаш този човек, не се заробвай с мисли по него. Той не е целият ти свят, а ако не те заслужава (както явно показва с безразличието си), нека не е и част от него. Народът е казал: "Далеч от очите, далеч от сърцето". Забрави за този човек! Знам колко банално звучи, но ти го казва човек, който е изпитвал подобни неща на гърба си, и е малко по-възрастен и зрял от теб. Какво поражда неразбирателство и търкания с родители ти? От постовете ти във форума разбирам, че си материално добре задоволено дете, с добри перспективи и амбиции за образование, и уважаващо родителите си. Постарай се да се вслушаш в това, за което спорят с теб, постави се на тяхно място и бъди толерантна към мнението им. Те ти мислят винаги само най-доброто!!! Колкото до храненето, или по-скоро до нехраненето - това си го избивай от главата и то скоро! Хапвай няколко пъти на деб по малко и леки храни. Нали знаеш - апетитът идва с яденето! И нали знаеш колко тънка е границата между здравия разум и анорексията... Вечер преди лягане, вземи душ, поне час преди да си легнеш не стой на компютъра или пред телевизор, освободи главата от цялото напрежение и негативизъм, можеш да капнеш на възглавницата си няколко капки лавандула - действат успокояващо и приспивно. Не посягай към лекарства, колкото и безобидни да са. Живей с мисълта, че си достатъчно силна да се справиш САМА с проблемите си. И повечкото емоции в тази възраст са нещо нормално, но ти гарантирам, че умно и трезво мислещо момиче като теб скоро ще превъзпита тези си емоции и ще се доизгради акто личност. Имай само вяра в себе си, собствените си сили, вярвай в радостите на утрешния ден и ... постарай се да се будиш с усмивка! Късмет :)

[Seducti0n]

fiama
И на теб най-искрено ти благодаря, че отделяш от времето си за да занимаваш със сбърканото ми съзнание.
Не мога да кажа, че имам кой знае какви противоречия с родителите си или пък, че съм се залюбила кой знае колко много с въпросното момче, но нали знаеш оттук малко негативни емоции, оттам повечко и то се натрупва... :?
Като за капак на всичко-днес разбрах, че на мама има диабет... :? :( :( Не знаех къде се намирам в този момент и като, че ли някакъв демон крещеше в ушите ми-"Ти си виновна"....Знам, че е лечимо като болест, но знам и какво изживява майка ми ежедневно-стрес, напрежение....
Имам чувството, че света се срива върху мен.
Може на някои да им се стори, че драматизирам, но това е самата истина и дори да ми се иска да я приинача и някакси, незнайно как сама да си вдъхна кураж, нямам сили...
Само рисувайки намирам утеха, но пък ако картината не се получи, става обратен ефект...
Ще се побъркам, ако не се променят нещата....
Пак се връщам на момчето-Желая да бъда с него, но това желание, изглежда ми коства прекалено много... :?

[GetNasty]

Само да знаеш, че за момче не се страда! :grin:

[Lestat357]

А ти се взимай у ръце!
Ясно?

Добре казано!

А за момчето - може би наистина си заслужава. Както и да е. Там не мога да помогна. Ще те забележи по подходящия начин, не се притеснявай!

[Presley]

Няма да ти давам съвети,просто прочети това.

Един много беден човек на смъртния си одър повикал сина си и му казал: "Нямам какво да ти оставя, освен този стар шкаф с две чекмеджета, в които има нещо за теб. Ако някога се почувстваш много нещастен, отвори дясното чекмедже, а ако си безкрайно щастлив и доволен от живота, отвори лявото. Минали години, синът порастнал, оженил се по любов за добра и красива жена, родили им се чудесни и умни деца, станал най-уважавания и заможен човек в града... Бил безкрайно щастлив! Тогава си спомнил за думите на баща си и отворил лявото чекмедже на стария шкаф. Вътре намерил малко листче, на което пишело: "Това ще свърши..." След време жена му починала, децата му се разпилели по света, той се разболял тежко, изгубил всичките си пари и имоти... Бил много самотен и нещастен. Тогава отворил и дясното чекмедже на шкафа. Там имало друго малко листче, на което пишело: "Това ще свърши...".

[plamenka]

Била съм на твоето място и знам колко е кофти. Разликата е че бях едва на 12. И на мен ми се беше насъбрало много и се чувствах ужасно. Лично мен ме спаси от това най-добрата ми приятелка. Един ден дойде и ми каза: Айде тръгвай с мене! Излязохме и се прибрахме след около 6-7 часа. Голямо разхождане беше наистина. :P През това време успях да се отпусна. На следващия ден пък гледах някакви комедии и слушах любимите си песни. Разказах ти това, за да видиш, че всичко ще мине! :)
До сега ти дадоха много добри съвети и наистина съм сигурна, че ще помогнат! Пожелавам ти много успех и повече усмивки от тук нататък! :-)

[fiama]

Цвети, баща ми има диабет. Болестта не е лечима - развиеш ли я веднъж, остава за цял живот. Друг е въпросът, че усетена на време, с прием на подходящи лекарства (ако има нужда) и спазване на определен хранителен режим няма да има проблеми. В първия момент, когато разбрах за баща си бях много разстроена, защото сама по себе си си е коварна болест, при вдигане на крвната захара можа да ти се скапят много органи и т.н. Но пак казвам: ако се полагат необходимите грижи, няма да има никакъв проблем. Подкрепяй майка си, бъди до нея, давай и сили и спокойствие. Радвай я ежедневено! И между другото Presley`n`Sum го каза много добре...

[Seducti0n]

Толкова ми блокирал мозъка, че не мога да осъзная някои неща, но виждам какво направи диабета с дядо ми.Знам какъв човек беше преди и какъв е сега/това бащата на мама.
От страта на тати, също има диабетик-майка му...просто ще полудея.
Благодаря много и на Presley`n`Sum , има няколко интерпретации на написаното, но ми е трудно да мисля... :(

[cooool]

и аз бях така преди месеци някъде. Но за щастие, уча в друг град, та проблемите ми бяха предимно и само вкъщи, не че това ги прави по малки. Знам какво е да чувстваш напрежение, дори когато си стоиш на стола и знаеш, че всичко е наред. Ако имаш възможност отиди на психоаналитик, аз така се поуспокоих, и макар че ходих само 3-4 пъти, сега съм по-добре, но пак трябва да ходя, защото нещата не са много цветни.
Направи едно нещо
вземи 2 листа, и на единия напиши 20 отрицателни неща за себе си, а на другия 20 положителни. После ги прочети едно по едно и се опитай да ги игнорираш и да се справиш сама с тях. Успех.. Ако искаш може да ти дам скайпа ми за душевна подкрепа. :-)

[Seducti0n]

Искам само да кажа, че са объркали изследванията на мама.
Според вторите такива е предразположена към появата на диабет, тъй като нивото на кръвната захар и е доста високо.
Вече ще се грижа още повече за нея, защото може и да се караме, но я обичам страшно много и не искам да и се случи нещо лошо... :?

Сега остана проблема с мен самата, но ще се преборя.
Няма да се предам пък, напук на всичко лошо.

[fiama]

^ Радвам се за грешката, Цвети! И между другото диабетът се предава по наследство, нормално е майка ти да е предразположена към диабет. Нали знаеш, че за да е здраво тялото, важно е да е здрав духът! Помагай на майка си и я подкрепяй! Ще се справите!

[Freeminded]

Силно се съмнявам в това дали не си преувеличила в темата си, но това сега е друг въппрос. На първо място ако действително има човек, за който мислиш постоянно, а предполагам това е някое момче, заголи бедро пред него и "ще ти пусне" макар всъщност ти да "си му пуснала". Но както и да е - един от проблемите ти е решен.
Караш се с родителите? Еми че как да не се караш като насреща ти седят кретени. Ама пък какво толкова, гледай да ги слушаш, нали те дават парите.
И като последния проблем, който ми се вижда най-силно преувеличен това е недохранването, недоспиването, болките в кръста и тям подобните страдания. Според мен си ги сложила в темата колкото да я направиш по-драматична. Не си внушавай глупости!
И ако всички съвети до тук не помогнаха да се осъзнаеш ставай имо!

Лек ден! :)

[Seducti0n]

Да беше на моето дередже нямаше да ми ги обесняваш тези неща.
Преди години бях на крачка от анорексия, а за болките-дано никога не ги изживееш защото идея си нямаш какво е да пиеш през ден Аулин, но защо ли е необходимо да обяснявам при положение, че не ще ме разбереш.
И още нещо-наще не са кретени!
Това, че имаме разногласия по между си, не означава, че не ги обичам и уважавам.И определено не ги възприемам като някакъв банкомат, от който само да получавам средства.
Колкото до момчето-За какви бедра ми говориш, мислиш ли, че проблемите ми с него опират само до секса или пък, че това е причината за страданието ми..
Емо няма да ставам, просто исках да споделя с някой и за пореден път благодаря на тези, които отделиха време да прочетат темата и да пишат по нея.

[Seducti0n]

^ Радвам се за грешката, Цвети! И между другото диабетът се предава по наследство, нормално е майка ти да е предразположена към диабет. Нали знаеш, че за да е здраво тялото, важно е да е здрав духът! Помагай на майка си и я подкрепяй! Ще се справите!

Аз знам, интересното е, че тя го научи от мен.
Тоест не отдаваше значение на факта, че баща и е диабетик.
Благодаря за подкрепата знам, че ще се справим, но наистина е тежък периода.

[fiama]

Freeminded каза:

Силно се съмнявам в това дали не си преувеличила в темата си, но това сега е друг въппрос. На първо място ако действително има човек, за който мислиш постоянно, а предполагам това е някое момче, заголи бедро пред него и "ще ти пусне" макар всъщност ти да "си му пуснала". Но както и да е - един от проблемите ти е решен.
Караш се с родителите? Еми че как да не се караш като насреща ти седят кретени. Ама пък какво толкова, гледай да ги слушаш, нали те дават парите.
И като последния проблем, който ми се вижда най-силно преувеличен това е недохранването, недоспиването, болките в кръста и тям подобните страдания. Според мен си ги сложила в темата колкото да я направиш по-драматична. Не си внушавай глупости!
И ако всички съвети до тук не помогнаха да се осъзнаеш ставай имо!

Лек ден!

Малко си груб в изказването си! Това дали Цвети е преувеличила проблемите си и драматизира излишно едно на ръка - така или иначе те са си нейни и тя си ги преживява! Но да наречеш нечии родители кретени - извинявай, не мисля че това говори добре за теб, възпитанието ти и отношението ти към родителите! Може да имаш порблеми с твоите родители, може те дори да заслужават подобно отношение, но за хора, които не познаваш, не можаш да говориш така, и то не на друг, а на собствената им дъщеря! Не се заяждам, просто в последно време виждам такъв негативизъм по отношение държането към родителите от страна на днешните тийнове, че ми призлява!

[ElinoOor]

Цвети истински ти съчувствам макар и да не мога да си представя толкова точно какво ти е на главата...
Мисля че трябва да седнеш и да си помислиш за каво точно се кахъриш толкова. Ти винаги съветваш потребителите тук да поговорят с родителите си и да изгладят отношеията, мисля че сега е момента и ти да направиш същото :) . Както казаха по-горе спорт който ще ти отвлече за малко вниманието от всички проблеми . Щом си била на крачка от анорексия сега може и да се повтори - не се храниш, не спиш и това изобщо не влияе добре наорганизма ти :( .
Излез с приятел който да те развесели и да се посмееш малко и да обърнеш повече внимание на хубавите неща в живота. Ако сме от един град още по добре тъй като и аз се нуждая от приятелска прегръдка :-D , макар и да съм по-малка мися че ще се разбираме ти си страхотен човек и не заслужаваш всичко това, но онзи старец горе изпитва всички ни :) . Иначе на мен много ми помага музиката - една мелодична песен може да направи чудеса :grin: . Сега си едно кълбо от нерви което рано или късно ще избухне и колкото по скоро толкова по добре 8-) така де ще ти олекне щем "изпуснеш парата" .

Пожелавам ти искрено да се наредят нещата и да се върнеш по скоро към ежедневието си ! И аз винаги казвам ГОРЕ ГЛАВАТА И ПРАВО НАПРЕД ! :-) Дано съм ти помогнала ! :)

[Seducti0n]

Вижте, не искам да оставате с впечатлението, че едва ли не живея във война с родителите си, че се съмнявам в обичта им към мен и т.н.Просто проблемите с тях и дори малките караници ми се отразяват зле и трупам негативизъм.
Не мога да се оплача, че ми липсва социален живот, излизания, приятели и т.н, проблема е явно в това, че твърде лесно подавам и едва ли не от мухата правя слон.Просто неуспехите ме сриват и като навлезна в някакъв такъв кофти период-всичко ми е черно пред очите, от жизненото момиче в мен, не остава и следа.... :?

[ElinoOor]

Може би не казах това което мисля както трябва, но както и да е...
Всичко е на психическа основа това е.
Опитваш се дотолкова да е идеално всичко около теб че се натоварваш с хорските проблеми а не бива да е така !
Хайде ти си силна и трябва да го преодолееш !!!
Изясни се със самата себе си ... Всичко зависи от теб но имаш нуждо от някой който да те успокои, но аз не съм човекът и съжалявам за това :( ...

[BeBsItO]

AYYY SMENI SI DILARA ! ти не си в ред !!!! Цвети, напълно те подкрепям ! Бях в същото положение. След време ще ти мине :-) И моят цикъл се беше преебал....

[Seducti0n]

Благодаря, благодаря много сте мили всички! :-)
Започнах малко по-малко да се оправям.
Поздравче
Металика-Nothing else matters :smt003

[Freeminded]

Да беше на моето дередже нямаше да ми ги обесняваш тези неща.
Преди години бях на крачка от анорексия, а за болките-дано никога не ги изживееш защото идея си нямаш какво е да пиеш през ден Аулин, но защо ли е необходимо да обяснявам при положение, че не ще ме разбереш.
И още нещо-наще не са кретени!
Това, че имаме разногласия по между си, не означава, че не ги обичам и уважавам.И определено не ги възприемам като някакъв банкомат, от който само да получавам средства.
Колкото до момчето-За какви бедра ми говориш, мислиш ли, че проблемите ми с него опират само до секса или пък, че това е причината за страданието ми..
Емо няма да ставам, просто исках да споделя с някой и за пореден път благодаря на тези, които отделиха време да прочетат темата и да пишат по нея.
Не съм казвал, че твоите са кретени в смисъла на това, което разбра. Говорех за родителските тела като цяло от тийеджърска гледна точка. Всеки тийн изпада в депресии заради разногласия с родителите и му се ще винаги да е в разногласие с тях, просто ей така на пук! За да се докаже колко е голям и зрял вече, обаче често среща неразбиране. Щом се караш с постоянно, както сама си каза, значи има нещо, което не понасяш, което те прави като всички останали в тази възраст. И не тръгвай да ми обясняваш в стил "ти мене питаш ли ме?" и после "абе защо ли е необходимо да ти давам обяснения?". В темата си нищо не казваш така или иначе. Само се оплакваш под предлог, че споделяш. Разправяш единствено колко ти е тежко и как никой не може да ти помогне. Тогава защо пускаш темата. Пък и силните хора не се оплакват, това ги прави силни! Всеки си има проблеми, но е достойно да си ги изживява и да се справя сам с тях и в един момент, когато е изминал целия труден път вече може да сподели с някой, който заслужава доверието му и това да го издигне в очите му. Много по-добре е така, от колкото да се мислиш за жертва, да се самосъжаляваш, да изпадаш в депресии и да си късаш нервите задавайки си въпроса защо живота ти не може да бъде като на останалите "нормален". Обаче нормални изобщо няма. Нищо не е перфектно!

[Seducti0n]

По твоята логика дай да закрием форума.
Аз споделям, бях в безизходица и не намирах никъде утеха.
Малко или много, хората които ми отделиха време/включително и ти /, ме подтикнахте към това да ценя повече хубавото от живота, а не да страдам и да се съсипвам заради лошото.
Като ми е трудно и гадно какво да направя.Пускам тема, очаквам разбиране.Това е моята тема, с моите проблеми и ще мрънкам и ще се самосъжалявам дори, но ще излезна от това блато, защото не се издържа.
Не желая да се издигам в ничии очи, не желая да бъда привидно силна само, защото на някого не му изнася....
Ако е досадно не четете и не пишете-абсолютно никого не съм задължила.В момента нямам нужда от упреци, независимо колко градивна е критиката, която съдържат.Просто искам да променя живота си към по-добро. :)

[little_elf]

Freeminded всеки човек си има слаби моменти и това,че споделя проблемите си с някого не го прави по-слаб и по-малко способен да се справи с тях.По-добре да сподели с някого,отколкото да трупа всичко в себе си.Защото до известна степен всички тези проблеми и напрежение оказват влияние на психическото,а оттам и на физическото му състояние. Разбира се възможно е и да остане неразбран,особено ако човекът срещу него не е преживявал нещо подобно,но в крайна сметка поне се е отърсил от част от негативните си емоции.И ако не друго то поне е получил морална подкрепа,която малко или много може да му даде сили да се изправи срещу проблемите и да ги преодолее.
И според мен понякога дори се изисква много повече смелост да признеш пред някого,че имаш проблем,след като много по-лесно би било да го запазиш за себе си и да се бориш сам самичък.

[Master_88]

ЦвЕтИтО, много пъти си ме впечатлявала с интелигентни и логични постове,мнения и съвети. Ако не ме лъже паметта и в някоя друга тема бях чел,че споделяше че си имала някакви проблеми с вашите. По-добре говори с тях и им кажи как ти се отразява карането с тях (ако не го виждат сами). Иначе според мен ще има известен ефект ако започнеш да излизаш повече,най-вече с хора,които са ти приятни и с такива, с които можеш да си споделиш проблемите. Сигурен съм че е временно състояние и че не след дълго всичко ще бъде наред. Успех

[Seducti0n]

Master_88-Първо и на теб благодаря за отделенето време.
Да имам проблеми, но не са чак толкова сложни и неразрешими, просто ми става болно, когато не срещам разбиране и подкрепа от най-близките си хора.В този форум специално съм прочела страшно много теми, със ситуации далеч по-сложни и неприятни от моята и за това гледам да не обръщам много внимание, а да приема факта, че наще имат едни възгледи за живота, аз съвсем други и е в рамките на нормалното да имаме противоречия, следствие от което са и конфликтите.
Страшно много обичам семейството си и не мога да си се представя без тях.Получавам всичко, което едно дете може да желае, но някои неща определено ми липсват...
Единственото нещо, което желая истински е да виждат в мое лице порастналата си 16 годишна дъщеря, а не някакво малко базрасъдно момиченце, незаслужавощо доверие..

[dmgto]

Искаш твоите родители да те приемат като едно пораснали момиче.Дам и аз имах този проблем.По едно време не им казвах къде отивам с кои съм какво правя.Почти не говорех с тях.И те започнаха да се притесняват.Мислеха си какви ли не ужасни неща(все пак са родители).И започнаха едва ли не да ме следят.Тогава се осъзнах и им позволих да ми навлязат в личния живот(с определени граници разбира се).И те малко по малко разбраха че нищо не крия от тях и че съм сериозен.Вече ми дават по голяма свобода защото ми имат доверие.
Не знам пробваи като мен-покажи им че не си малка,а напротив-сериозна си за възраста си.Покажи им че не правиш глупости.
Това е.Надявам се да съм помогнал. :)

[i'm so excited!]

виж малка (не че съм кой знае колко по-голяма, просто обръщението ми харесва), много хора сме минали от там.
от нерви какво ли не ми се е случвало. не мога да заспя, но съм тоооолкова уморена, че не мога да свърша абсолютно нищо друго, не мога да ям, защото всяка хапка ме побърква от болка, но корема ми къркори. кофти е. от там почна да ме сърби цялото тяло. получих нервна уртикария. тъпках се с тежки лекарска. почнаха да ми пищят ушите. тъпках се с още лекарства. почна да ми отслабва имунната система. вече няма сезон,в който да не настина поне веднъж или да не хвана сезонния грип. цикъла ми също се ебава с мене. направо съм станала инкубатор на вируси. представяш ли си какво ми се случва само от нерви. крива работа, но съм си такава -супер емоционална, всичко приемам доста лично.
стремя се някак си да се науча да съм по-твърда, ако ме разбираш (разбираш ме де, ти си в същото положение). опитвам се да гледам на всеки проблем не толкова сериозно. знаеш - какъвто и проблем да имаш, той рано или късно ще отшуми и накрая целия тоя куп ядове за какво е бил ?за да ти е толкова ебано вече здравето, че чисто физически да си безсилен.
аз гледам да се абстрахирам от всички тревоги, които така ми се отразяват. даже направо си живея в някакъв си собствен свят, но знаеш ли, понякога така е по-добре.
да промениш живота си към по-добро зависи само и единствено от тебе самата, и по-добре не разчитай на някой да го направи по-хубав, щото този някой винаги има вариант да ти го начука по най-безобразния начин, няма значение дали е приятел или родителите ти.
абе стягай се сериозно момиче, давай по-кораво. не прочетох цялата тема де, но все пак да знаеш, че има хора, които са оживяли след такава тегава депресия не е лошо:)
ще се оправиш, всичко е въпрос на време.