PDA

View Full Version : Ужасно е! Мина едва месец, а аз вече не издържам!



preichetoy
07-29-2008, 19:36
Здравейте. Става дума за вуйчо ми. Майка ми замина за Ирландия, за да търси работа, аз съм полусирак, така че сега съм поверена на грижите на вуйчо си, който ме обича, но меко казано, не може да го показва. Постоянно ме унижава, при всяка предоставена му възможност. Вика ми, обижда ме, казва ми, че не ставам за нищо, че нищо не мога да правя, спира поривите ми, казва ми, че не му помагам с нищо, а всъщност аз съм върша цялата домакинска работа. Не искам да казвам на майка си, защото за момента си има достатъчно грижи, но аз бях на успокоителни преди два месеца, не заради него, но все пак имам слаби нерви и не издържам. В момента плача, защото се чувствам обидена, унизена, безполезна, непълноценна... Той току-що се прибра от работа и веднага ми се скара за поне 4 неща, за които всъщност никой няма вина, те дори не са проблеми, той си ги измисля...Постоянно ме обвинява в неща, които не съм направила и дори е толкова филмиран, че ми описва как се е случило всичко. Никога не ми вярва, постоянно си доизмисля моменти в иначе несъществуващите ми ''бели''. Естествено така лъже само себе си, защото аз отлично знам, че не съм правила такива неща. Когато се разплача започва да ме имитира, сякаш иска да ме прободен още по-надълбоко...Тази нощ не спах, чистих, мих, прах, но не си легнах, леглото ми стои оправено от вчера сутринта, сега също не ми се спи...или по-скоро не мога да заспя, треперя и плача... Какво да направя?!


П.П. Знам, че е много дълго, но дори и да не ми отговорите, поне го прочетете, имам нужда, ако не да получа съвет, то да бъда разбрана...

spongkata
07-29-2008, 19:51
oxx..gorkata..naistina mn ti sachuvstvam..spored men e nai-dobre da my kajesh vsichko v ochite i go ovikai edno hybavo za da razbere..a ako i togava ti se podigrava i onijava mislq che trqbva da se iznesesh..moje bi a3 shtqh da napravq taka.. :( ti zaslujavash po-dobru jivot sig sm..ako toi ne moje da ti go predostavi prosto go potursi sama..ili puk zvunni na maika si ili idi pri neq v Irlandiq..nz nz :( a3 veche ti predlojih mn neshta pishi kakvo mislish i shte te posuvetvam otnovo :)

gab3nc370
07-29-2008, 19:55
Честно казано нямам си на представа как се чувстваш мога само да ти кажа да не се предаваш и да му обръщаш колкото се може по малко внимание с теб съм вярвам че ще се справиш :) :P

mrssmith
07-29-2008, 19:56
ами той е тъпанар някакъв явно. и да не искаш се налага да говориш с мяйка си и тя да се намеси. не виждам иначе как ще стане. не плачи пред него, а му показвай, че не ти пука от скандалите му и ти е все едно. може да се откаже.


:-)

spongkata
07-29-2008, 19:57
dam koeto ne te ubiva te pravi po-silna!!! :) no naistina ne my obrushtai vnimanie..naistina si mn dobur chovek i a3 sm s teb..! podkrepqm te napulno i ne se predavai..!!!

SomeGirl
07-29-2008, 20:00
predpolagam 4e nqma6 drygi rodnini pri koito da ide6, 6tom si pri nego, no vse pak pomisli dali nqma6 nqkakvi drygi rodnini, priqtelsko semesitvo na maika ti i t.n. ako naistina nqma6 pri kogo da otide6 mislq 4e e nia-dobre da kaje6 na maika ti, da, tq moje da ima problemi i t.n. no tq e zanala zaradi teb, tq ti e maika, tq e 4oveka koito sam sigyrna 4e e gotov na vsi4ko zaradi teb i iska da si dobre i ako ne si, mislq 4e trqbva da i kaje6 4e ima6 problem.
sled kato kazva6 4e ima6 problemi s nervite za6to trqbva da mal4i6 i da sedi6 pri nego? tova 6te se otrazi na zdraveto ti, taka 4e pomisli koe e re6enieto za teb.

Chrissie
07-29-2008, 20:15
Мисля,че не трябва да обръщаш внимание какво ти говори.Сигурна съм,че си прекрасен човек и незаслужаваш такова отношение,така че опитай се да потърсиш правата си.Ако трябва,седни и поговори с него,но съм почти убедена,че това няма да помогне.Най-добре поговори с майка си и й кажи как се чувстваш,как се отнася с теб,излей си душата.Тя ти е майка и е готова да направи всичко за теб,навярно затова е заминала.Най-важното нещо за нея в този свят си ти и тя не би позволила да ти се случи нещо,особено щом си изпаднала и в криза.Трябва да й кажеш,няма да я притесниш,не се безпокой.Напротив,ще е доволна,че си споделила с нея и тя ще направи всичко,за да не се чувстваш повече така.Това е моят съвет.Не се притеснявай да споделиш.Запомни:ти си всичко за нея.
Вярвам,че всичко ще се оправи. :) Вярвай в това и ще се получи.
П.С:Не обръщай внимание на оскърбителните думи-те са казани точно за това-за да те накарат да се почувстваш зле.Знай,че ти не си това,с което той те нагрубява и ако повярваш в думите му,ще се заблудиш и ще приемеш,че наистина е така.Но ще сбъркаш.

beautiful~kiss
07-29-2008, 20:23
Може да е всико,но ти е майка.Според мен напиши в едно писмо точно това което си написала и на нас и и го прати.

preichetoy
07-29-2008, 20:23
Хора, благодаря ви. Да, имам баба и дядо, но те са в малък град и там не мога да се развивам в никакви аспекти, а и той няма да иска да се занимава с отписване от училище, пък и аз не искам, да ходя там, ще уча в тъпа гимназия, няма да мога да ходя на танци, града е по-малък от Люлин дори... При майка си не мога да отида, защото тя е при една нейна приятелка, няма как да ме гледа, не знам достатъчно добре езика, за да започна да уча веднага там, майка ми все още няма работа, защото за българи и румънци процедурата е по-сложна. Няма алтернатива да отида да живея с некой друг. Опитах се да говоря с него, а реакцияа му беше ''Ооо, Многострадалната Геновева?!'' (с преправен изтънен глас) Той единствено купува храна и готви, а аз нямам и стотинка, нямам пари дори да си купя едни дъвки. Той няма много, но има достатъчно, за да купи на абсолютно малоумната си във всякакъв смисъл приятелка, която е на 19 (той е на 40) някакви си глупости, а няма да ми даде поне два лева, защото колкото и да не ви се вярва, аз живея вече седмица без стотинка дори...Тва с игнорирането...няма да подейства, защото той е енергиен вампир...

preichetoy
07-29-2008, 20:31
Колкото и жестоко да звучи, майка ми ме помоли да не и съобщавам лоши неща особено случки с вуйчо ми. Не че не иска да я информирам, не иска да се лсучват, само че аз не мога да ги предодвратч, правя всичко възможно, за да съм иделанта племенница, но той иска още и още, сам дори не знае какво. Споделих с майка си съвсем дискретно и тя ми се скара, не и казах точно това, защото знаех какво ще се случи. Разказах и една конкретна случка, когато той ме напсува на майка, защото не исках да пресека на червено на най-големия булевард в София. Той искаше да преминем, за да се качим на трамвай който минава на 9 минути... :( В този същия ден се прекачвахме на 4 трамвая само на връщане + метро(минахме с моята магнитна карта), само защото той не искаше да плати маршрутка...Майка ми не може да се върне, не може да говори с него, само ще и създам ядове и двамата ще ми се скарат. Аз съм им отдушник и на двамата, понеже се прикривам с широка усмивка през целия ден, те си мислят, че нищо не ми става и продължават, така им олеква, след като ми се накрещят...

sobieskiboystz
07-29-2008, 20:42
не не не те не са прави :-x нз тоя нещасник (с извинение) какво толкова иска от тебе...мамка му не си машина но явно нямаш никви груги опции :( искам да помогна, но просто нямам на идея как :( поне пари да имаш... че без тях доникаде неможеш да стигнеш :(:(:( поне се опитай малко да починеш поспи няколко часа. вече се изумявам кви хора има :x в момента нищо полезно не ти казвам...ама немога чак да реагирам. побеснявам при мисалта какво е даржанието на тия хора

zaraaa
07-29-2008, 20:59
не не не те не са прави :-x нз тоя нещасник (с извинение) какво толкова иска от тебе...мамка му не си машина но явно нямаш никви груги опции :( искам да помогна, но просто нямам на идея как :( поне пари да имаш... че без тях доникаде неможеш да стигнеш :(:(:( поне се опитай малко да починеш поспи няколко часа. вече се изумявам кви хора има :x в момента нищо полезно не ти казвам...ама немога чак да реагирам. побеснявам при мисалта какво е даржанието на тия хора

+1, а от мен поговори с майка си :)

preichetoy
07-29-2008, 21:01
Казах вече, не мога да говоря с майка си, ще стане по-лошо.

xpucuto
07-29-2008, 21:08
Нямаш ли някоя приятелка при която да отидеш? :(

preichetoy
07-29-2008, 21:14
Не, родителите им не могат да ме издържат естествено, а и той много ясно, че няма даме пусне.

mArMaLaDkA
07-29-2008, 21:21
Ще започна така:вуйчо ти е пълен психар. 8-) В пълния смисъл на думата.Просто е селяндур,затова не се задоволява с нищо.Каквото и да направиш,той никога няма да е удволетворен.Явно и родителите му така са се държали с него и затова е станал такъв.Чела съм ти голяма част от постовете и си ми оставила доста добро впечатление.Определено си добър човек,с много акъл,така че не разбирам защо му се връзваш.Не обръщай внимание на природната грешка,че сте роднини и го игнорирай,така както той теб.Не проумявам как може да се засягаш от думите на някакъв пръч,който на такива години,блика от комплекси.Хванал си е,както ти казваш,такава млада и малоумна във всяко едно отношение приятелка,защото едва ли някоя красива и начетена,би се вързала на тъпанар,който нон-стоп мрънка.Сети се по тая логика и защо на 40 години не е женен и си е хванал гадже,което може да му бъде дъщеря. :? Той просто си избива комплексите върху теб,понеже си лесна жертва.Ти живееш под неговия покрив,с неговите пари и той едва ли не си мисли,че щом те храни и ти дава джобни,значи ти си длъжна да си смирена и да му слушаш упреците.Това не е живот.Майка ти не може просто така да бяга от тоя проблем като махва с ръка и казва:"Не искам да ми съобщаваш лоши новини засега.".Нали,тъпо е.Дъщеря си й все пак.Независимо,че е в Ирландия,щом тебе те тормозят психически,би трябвало да те защити.И как собствената ти майка,ще ти се кара,ако й кажеш какво ти причинява вуйчо ти ?Какво си виновна ти,че той е смотан чукундур. 8-) И тук вече почвам да си мисля,че майка ти се страхува от вуйчо ти.Нея я е страх да те защити,за да не се скара с вуйчо ти,защо ?Само ти можеш да знаеш.Ако имаш 16,че може и 15,можеш да почнеш някъде работа.За да си изкарваш джобни,а и за да не стоиш по цял ден и да му слушаш комплексарските глупости.Другия вариант е да излизаш с приятели.

П.П-И ако има нещо-пиши на ЛС. :)

xpucuto
07-29-2008, 21:21
Не знам как мога да ти помогна много ми е мъчно :( като си представя какво ти е сега.А ти на колко си години, можеш да се хванеш някъде на работа и както ти казах можеш да идеш при някоя приятелка няма да се налага родителите и да те издържат само да нощуваш при тях.Надиавам се да имаш добри приятели, които могат да ти помогнат.
Не се предавай!

preichetoy
07-29-2008, 21:30
Всъщност той НЕ ми дава джобни и апартамента е на майка ми, само и единствено неин (и мой, като нейна законна наследница). Аз съм малка - на 14 съм, търся си работа, въпреки да знам, че е малко възможно накой да ме наеме, дори бившия ми треньор не иска, каза, че ще ме вземе за хореограф чак след като стана на 16. Майка ми ми казва същото каквото и вие, но не би трябвало, вие сте някакви хора, които дори не ме познават, но са се хванали да ми помогнат, просто защото са добри, а тя ми е майка и е длъжна да се грижи за мен, но на този етап тя няма какво да направи, а това, че ми се кара, тя ми се кара за всичко, когато е нервна, а в псоледните 4-5 месеца беше нервна редовно, ето това беше причината да мина на успокоителни + малко стрес на тренировките и в училище, но главният проблем беше у дома. Благодаря ви за това, че се опитвате да ми помогнете, но като гледам наистина няма друг вариант освен да се примиря и да го оставя да си смуче енергия, за да съществува все пак.

SiNiStEr
07-29-2008, 21:31
Влизам ти мн добре в положението,може би защото и аз съм така,е не точно така,но нещата са почти същите.
Първо се успокой малко,разбери,че няма смисал да се ядoсваш и плачеш заради него.Само защото той не заслужава дори и това.
По-добре поговори с майка ти,знам мн добре,че не трябва точно сега да я притесняваш с този проблем,но няма как.Ако не поговориш с нея,с кой др тогава?Единствено тя може да оправия някак нещата.
Моята майка и тя не е в България,а аз живея с баба ми и сестра ми и винаги когато имам някакъв проблем съм го казвала на майка ми,тя колкото и проблеми да е имала винаги е оправяла нещата.
Просто и кажи,че вече не можеш да мълчиш и трябва да споделиш с нея.
Успех,дано съм ти помогнала някак.

preichetoy
07-29-2008, 21:36
Преди споделях всичко с майка си, но постеменно се дистанцирах, защото тя ме изкарваше виновна за всичко. Веднъж ми бяха забили химикалка на 1мм от окото (от вътрешната страна) и когато се прибрах у дома си слоших очила и уж почнах нещо да се лигавя, за да го прикрия, накрая не издържах, защото безумно много болеше и й казах, тя побесня и ми се скара доста жестоко.

SiNiStEr
07-29-2008, 21:45
Ами виж,сигурно майката ти не издържа на такова голямо напрежение,казах ти да поговориш с нея,смао защото аз така правя с моята майка.
Опитай се да поговориш с нея,а ако не стане просто не обръщай внимание на вуйчо си,знам,че е много трудно,но опитай нищо не губиш.

mArMaLaDkA
07-29-2008, 21:47
Ти съвсем си се отчаяла.А не бива.Слушай сега:щом сме се хванали да ти помагаме,ще ти помогнем.Докато не се успокоиш,аз няма да си легна(и без това си търся причини).Такаа..Оказва се,че комплексирания ти вуйчо,си има млада куха приятелка,с която се натискат във апартамента,който всъщност е твой(докато майка ти я няма).Де мек,тоя жалък човечец нищо не е постигнал в жалкия си живот.Нито семейство,нито апартамент си има.И майка ми беше нервна преди и ми се караше за някакви глупости,но си намери стабилна работа,на която й плащат стабилно и работното време я устройва.Нещата вкъщи се нормализираха и няма напрежение.Майка ти най-вероятно по същата причина ти е крещяла.Била е напрегната,недоволна,че не изкарва достатъчно пари и си го е изкарвала на теб.Но нещата ще се оправят,повярвай ми.Въпроса е,че трябва да разкажеш на майка си.Или да се опълчиш на вуйчо си.В крайна сметка той е търтея,който се натиска с гаджето си у вас и все ти вика,при положение,че ти вършиш всичко.Аз по принцип съм доста цапната в устата и имах ли такъв вуйчо или свако,като нищо щях да го съсипя.Много мразя да ми се налагат и да не оценяват какво върша.Другия начин е да поговориш с него,въпреки че ме съмнява тоя вариант.Може да се обадиш и на "Закрила на детето".Има много варианти,ти трябва да избереш,но не и да оставиш нещата така.Според мен поне.

preichetoy
07-29-2008, 22:00
Да, ама сега той е Дъ Мен. Плаща режийните, купува храна и чат-пат готви едно и също мазно нещо... С майка си да говоря няма абсолютно никакъв шанс. Да, точно проблемите в работата и личния й живот ни се отразиха, но аз и другият ми вуйчо, който ми е приятел и обикновено сме на едно мнение, й казахме, че разбираме, че това е проблемът, но не бива да си го изкарва на мен, щото не съм чучело, тя отрече всякакви връзки с това, каза, че аз съм виновна за всичко, че не я уважавам, не съм добра дъщеря и т.н. А пък аз все си мисля, че ако се обадя в закрила на детето ще ме пратят в дом, докато майка ми се не върне...не го искам това! Другата възможност (мое мнение), сигурно, ще бъде да задействат някви инстанции, глупости, които ще възпрепятстват развитието на майка ми в Ирландия, т.е. ще бъде хипер егоистично от моя страна, вместо да търпя, да съсипвам живота на майка си, която реално сега е там и се мъчи само заради мен.

SiNiStEr
07-29-2008, 22:12
Ами тогава ти остава да го изтърпиш,докато майка ти не стъпе здраво и направи нещо по въпроса.
Гадно е да се примириш,но няма какво друго да направиш.

preichetoy
07-29-2008, 22:19
Да, и аз така мисля... ама имам чувството, че майка вместо да ме вземе там ще трябва да ме прати в някой санаториум или

SiNiStEr
07-29-2008, 22:29
Спокойно,недей да си мислиш такива неща.Една майка не би го направила това.

preichetoy
07-29-2008, 22:31
Спокойно,недей да си мислиш такива неща.Една майка не би го направила това. Ако съм мръднала ще се наложи :D

SiNiStEr
07-29-2008, 22:35
Спокойно,недей да си мислиш такива неща.Една майка не би го направила това. Ако съм мръднала ще се наложи :D
Не ми се вярва майка ти да го направи,независимо какво си направила.

ViNyArD
07-29-2008, 23:30
От тази ситуация има един изход - игнориране. Като спреш да му слушаш прищявките на този индивид всичко ще си дойде на мястото. Имам някакви представи от психология и по описанието, което си дала ми се вижда, че тоя човек избива сериозен комплекс за малоценност. Отделно може да се чувства изнервен и не на място като трябва да се грижи за някого(останах с впечатление, че не е се е женил и няма деца?!), алкохол, сексуална немощ може също да допринасят да е агресивен. :)

В "Закрила на детето" се занимават с доста по-тежки случаи и не смятам, че имаш работа с тях.

preichetoy
07-29-2008, 23:52
Алкохола и сексуалната немощ не са му проблем, той не пие, пък ги чувам доста чесичко с неговата...тънки са ни стените... А това за избиванетп на комплексите.. ДА! Именно това е проблема! Обаче се опитах да обясна, че дори да го игнорирам, той пак си ме тъпче. Според мен той е енергиен вампир и дори да не му отговарям, да не го гледам, да не го слушам, той пак си смуче...

ViNyArD
07-30-2008, 00:19
Типичен пример за човек, който не е проявявал достатъчно внимание към никого и към нищо през живота си. Може би като малък не са му показвали, че го обичат. Пробвай да изглеждаш щастлива пред него, че не ти дреме за отношението му, покажи му, че не си объркана, че може да се справиш.

preichetoy
07-30-2008, 00:24
Като малък и сега баба ми обича най-много него! А аз пред него с нищо не показвам, че ми бърка в мозъка, освен ако изляза извън релси по време на караницата, ама в такъв момент въобще няма дамога да се усмихна!

ViNyArD
07-30-2008, 00:31
Може да е нещо по-тривиално, например да е ядосан, че майка ти те е оставила на негови грижи и е отишла в чужбина. Това е само гадаене, нито познавам човека и съдя за него само от твоите впечатления. Запомни само, че от всяка ситуация има изход и от теб зависи дали ще вземеш правилното решение. Опитай се да свикнеш с него, вярвам, че във всеки човек има нещо добро.

Vikitooo
07-30-2008, 04:26
Милото момиче :smt089
Наистина много ме натажи историята ти, ама много!!
Какво да ти кажа, ако си достатъчно голяма можеш да започенеш работа и да се изнасеш. А нямаш ли баба, дядо, други близки при, които можеш да отидеш? Иначе ако не, не се сещам какъв съвет дА ти дам. Но от личен опит ти казвам, че не е лесно да бъдеш Емигрант( за майка ти става въпрос) и на нея и е много трудно там където е . По-добре не я притеснявай допълнително, но ако положението стане по зле трябва да и кажеш..Успех , дано нещата да се оправят!!! :)

cooool
07-30-2008, 10:05
Здравейте. Става дума за вуйчо ми. Майка ми замина за Ирландия, за да търси работа, аз съм полусирак, така че сега съм поверена на грижите на вуйчо си, който ме обича, но меко казано, не може да го показва. Постоянно ме унижава, при всяка предоставена му възможност. Вика ми, обижда ме, казва ми, че не ставам за нищо, че нищо не мога да правя, спира поривите ми, казва ми, че не му помагам с нищо, а всъщност аз съм върша цялата домакинска работа. Не искам да казвам на майка си, защото за момента си има достатъчно грижи, но аз бях на успокоителни преди два месеца, не заради него, но все пак имам слаби нерви и не издържам. В момента плача, защото се чувствам обидена, унизена, безполезна, непълноценна... Той току-що се прибра от работа и веднага ми се скара за поне 4 неща, за които всъщност никой няма вина, те дори не са проблеми, той си ги измисля...Постоянно ме обвинява в неща, които не съм направила и дори е толкова филмиран, че ми описва как се е случило всичко. Никога не ми вярва, постоянно си доизмисля моменти в иначе несъществуващите ми ''бели''. Естествено така лъже само себе си, защото аз отлично знам, че не съм правила такива неща. Когато се разплача започва да ме имитира, сякаш иска да ме прободен още по-надълбоко...Тази нощ не спах, чистих, мих, прах, но не си легнах, леглото ми стои оправено от вчера сутринта, сега също не ми се спи...или по-скоро не мога да заспя, треперя и плача... Какво да направя?!


П.П. Знам, че е много дълго, но дори и да не ми отговорите, поне го прочетете, имам нужда, ако не да получа съвет, то да бъда разбрана...
Здр, и аз имам подобен проблем, но може би не е толкова голям, но пак си е проблем. На кратко аз съм малкото дете в семейството, и ме третират като 5 годишно *говоря за майка ми, баба ми и дядо*, миналия месец стана така, че вкъщи бяхме само аз и майка. Татко не беше в града, а сестрата работи по морето. Та майка от край време ви крещи вкъщи, и макар преди да отида да уча в друг град да не крещеше предимно на мен, но пак се крещеше много за глупости. Винаги бях м/у чука и наковалнята - да ми крещят, за неща за които трябва да се скарат на сестра ми, затова аз отнасях караницата, за това, че тя закъснява да се прибере, а на нея и се поскарваха съвсем малко. И така, онзи ден, щях да летя, за да отида на гости на вуйчо ми в чужбина за месец, но пак съм депресирана от последната караница, заради която още имам проблеми, дни след това. И така е, сега макар и да съм на километри от нас още съм депресирана и нервна и незнам какво да правя. Едвали ти помагам кой знае колко, но знай че не трява да му се оставяш, да те тъпче. Навярно се държи така, защото не можеш да се защитиш и да устоиш своето. Ако те ядоса пак, ако питаш мен излез от къщи за някой друг ден<ако има къде да отседнещ>, и съм почти сигурна че ще каже на майка ти че си избягала. Тогава й кажи защто се е получило така, и ако той е човек - ще се поправи.

cooool
07-30-2008, 10:09
Влизам ти мн добре в положението,може би защото и аз съм така,е не точно така,но нещата са почти същите.
Първо се успокой малко,разбери,че няма смисал да се ядoсваш и плачеш заради него.Само защото той не заслужава дори и това.
По-добре поговори с майка ти,знам мн добре,че не трябва точно сега да я притесняваш с този проблем,но няма как.Ако не поговориш с нея,с кой др тогава?Единствено тя може да оправия някак нещата.
Моята майка и тя не е в България,а аз живея с баба ми и сестра ми и винаги когато имам някакъв проблем съм го казвала на майка ми,тя колкото и проблеми да е имала винаги е оправяла нещата.
Просто и кажи,че вече не можеш да мълчиш и трябва да споделиш с нея.
Успех,дано съм ти помогнала някак.

Не мисля, че тя плачи заради него, тя плаче заради себе си, защото не се чувства добре, защото чувства болка, която трябва да излезе, все пак трябва да се успокои първо преди да действа.

Pliok0019
07-30-2008, 10:25
На майка ти е и е трудно. Нова работа в нова държава, нови хора, ти и липсваш... Оносно вуйчо ти - старай се да не му обръщаш внимание. Явно не е от типа хора, за които си струва да се ядосваш. След като майка ти се върне всичко ще се оправи.

Forester
07-30-2008, 11:06
Това е ужасно,съжалявам.Успокой се и не взимай нещата толкова на сериозно.Беше казала,че те обича.А от къде знаеш,щом отношението му е такова?
Може би трябва да поговориш с него на четири очи , да го питаш какъв е проблема и в краен случей да се обадиш на майка си.
Не си струва да ти е гадно за това,в случей ,че на него не му пука.
Успех.
Дано скоро се оправите !

Puky
07-30-2008, 12:03
oxx..gorkata..naistina mn ti sachuvstvam..spored men e nai-dobre da my kajesh vsichko v ochite i go ovikai edno hybavo za da razbere..a ako i togava ti se podigrava i onijava mislq che trqbva da se iznesesh..moje bi a3 shtqh da napravq taka.. :( ti zaslujavash po-dobru jivot sig sm..ako toi ne moje da ti go predostavi prosto go potursi sama..ili puk zvunni na maika si ili idi pri neq v Irlandiq..nz nz :( a3 veche ti predlojih mn neshta pishi kakvo mislish i shte te posuvetvam otnovo :)

+1 :( :( :(

didi_baby
07-30-2008, 12:05
Мисля,че не трябва да обръщаш внимание какво ти говори.Сигурна съм,че си прекрасен човек и незаслужаваш такова отношение,така че опитай се да потърсиш правата си.Ако трябва,седни и поговори с него,но съм почти убедена,че това няма да помогне.Най-добре поговори с майка си и й кажи как се чувстваш,как се отнася с теб,излей си душата.Тя ти е майка и е готова да направи всичко за теб,навярно затова е заминала.Най-важното нещо за нея в този свят си ти и тя не би позволила да ти се случи нещо,особено щом си изпаднала и в криза.Трябва да й кажеш,няма да я притесниш,не се безпокой.Напротив,ще е доволна,че си споделила с нея и тя ще направи всичко,за да не се чувстваш повече така.Това е моят съвет.Не се притеснявай да споделиш.Запомни:ти си всичко за нея.
Вярвам,че всичко ще се оправи. :) Вярвай в това и ще се получи.
П.С:Не обръщай внимание на оскърбителните думи-те са казани точно за това-за да те накарат да се почувстваш зле.Знай,че ти не си това,с което той те нагрубява и ако повярваш в думите му,ще се заблудиш и ще приемеш,че наистина е така.Но ще сбъркаш.
+1

Izzy_
07-30-2008, 12:08
Абе я му се развикай.Какъв е той,че ще те побърква? :-x Ако бях на твое място..той щеше да е на успокоителни..

Seducti0n
07-30-2008, 12:33
Здравей, миличка.
От личен опит ще ти кажа, че знам как се чувства човек, когато усилията му са неоценени.Аз също помагам много вкъщи и не защото няма кой да върши домакинската работа, а защото искам да живея в уютен дом, защото се чувствам част от семейството си , а в него всеки има своите задължения.Не помагам, само за да чуя едно-Браво-, а защото така се чувствам удовлетворена, а не като паразит по цял ден от едното легло, та на другото.
Та мисълта ми беше, че много добре правиш като помагаш, но не може ти да вършиш всичко само защото вуйчо ти си има негова си работа.Също така не можеш да си като някакво кошче, в което той ежедневно да изхвърля натрупалия се негативизъм.Ти също си човек, със своите права и задължения и на вуйчо ти, колкото и трудно да му е, ще са наложи да се съобрази.
Хубаво е някой ден да избереш подходящ момент да излезнете някъде на спокойно място, на разходка в парка-например и да поговорите като големи хора.
Ако си поделите задълженията вкъщи ще е много по-добре.Няма да ти се налага да будуваш нощем или пък да изнемогваш денем.Знам колко трудно е да се грижиш за цялото домакинство, особено когато си на 13.Обясни му и това, че той не е в правото си само и единствено да изисква от теб, но би следвало и да оценява нещата, които вършиш заради него.
Дано да е разбран човек, а щом казваш, че те обича може би има начин да се споразумеете и да започнеш да водиш по-спокоен живот, без да се стресираш излишно, без нерви, сълзи и кризи.
Знам какво е да живееш на ръба на побъркването и за това, моля те направи нещо по въпроса!

anatoll_
07-30-2008, 12:59
Emi ba6ta mi se darji po sa6tiq na4in s men vapreki 4e mu pomagam postoqnno i ve4e mi pisna i az ne izdarjam a maika mi kateo e vka6ti q nastroiva i 2mata sa sre6ty men :-x ](*,) :smt068

sladur4etyYy
07-30-2008, 13:00
съгласна съм с ~*RoNi*~ за всичко. но има 1 подробност-ако искаш, МОЖЕШ да си намериш работа, познавам хора на по 13-14 , които си работят и им плащат , без някой да им прави проблеми за възрастта. поразрови се, така ще имаш пари, ще станеш мн по-независима от него , пък и няма да се налага да прекарваш целия си ден затворена у вас. и излизай с приятели, това ще ти помогне да се разтовариш :wink:

preichetoy
07-30-2008, 14:41
Благодаря ви за отворите, но има едно ''НО''. За работа търсх на много места, рових из интернет, нищо не отрких, въпреки това продължавам да търся. През нощта, Цвети, будувах, не защото не съм имала възможност през деня да свърша работата, тя не е много, а защото просто не можех да заспя. С него никога никъде не мога да изляза, а и не искам, защото само мрънк, прави проблеми, на мен и на хората, и е безумно невъзпитан. Той си пере, готви си и си мие чиниите, но нищо друго.

Seducti0n
07-30-2008, 15:32
Благодаря ви за отворите, но има едно ''НО''. За работа търсх на много места, рових из интернет, нищо не отрких, въпреки това продължавам да търся. През нощта, Цвети, будувах, не защото не съм имала възможност през деня да свърша работата, тя не е много, а защото просто не можех да заспя. С него никога никъде не мога да изляза, а и не искам, защото само мрънк, прави проблеми, на мен и на хората, и е безумно невъзпитан. Той си пере, готви си и си мие чиниите, но нищо друго.

Няма значение.Въпроса е, че вместо да спинкаш ти се ядосваш, а това не мога да го приема. :?
Щом не искаш да излизаш с вуйчо ти-недей, освен случаите в които обстаятелствата не го изискват.Имай предвид и факта, че той е вече голям човек, а възрастните се мислят за бегрешни.Рядко ще намериш сред тях такъв, който да те изслуша и да потърси грешката в самия себе си.Голямо е изкуство е да бъдем толерантни към чуждото мнение дори и то да е на човек много по-малък от нас, с доста по-беден жизнен опит.
Таа, не се насилвай и не хаби излишно нерви.Изглежда няма да се разберете, но прави така, че да си някъде по средата.Тоест от общуването ти с него да нямаш полза, но да не си и на загуба, ако разбираш какво се опитвам да ти кажа. :)

Forest_girl
07-30-2008, 15:56
Миличката... :shock:
Тва звучи ужасно,ама... Ми не му обръщай внимание, намери си нещо да правиш, докато той е вкъщи излизай с фр и така! :-)

WaterLilly
07-30-2008, 16:04
Знам, че е гаден въпрос, но трябва да попитам... Опитвал ли се е да те удря? Защото ако не е и не мислиш, че ще го направи, можеш спокойно да се накрещиш на него самия! Наистина положението ти е много гадно!

preichetoy
07-30-2008, 22:09
Знам, че е гаден въпрос, но трябва да попитам... Опитвал ли се е да те удря? Защото ако не е и не мислиш, че ще го направи, можеш спокойно да се накрещиш на него самия! Наистина положението ти е много гадно! Не, не ме е удряял и едва ли ще го направи, но словесните му атаки ме нараняват доста повече.

lipsvashh_mi
07-31-2008, 05:23
Здравейте. Става дума за вуйчо ми. Майка ми замина за Ирландия, за да търси работа, аз съм полусирак, така че сега съм поверена на грижите на вуйчо си, който ме обича, но меко казано, не може да го показва. Постоянно ме унижава, при всяка предоставена му възможност. Вика ми, обижда ме, казва ми, че не ставам за нищо, че нищо не мога да правя, спира поривите ми, казва ми, че не му помагам с нищо, а всъщност аз съм върша цялата домакинска работа. Не искам да казвам на майка си, защото за момента си има достатъчно грижи, но аз бях на успокоителни преди два месеца, не заради него, но все пак имам слаби нерви и не издържам. В момента плача, защото се чувствам обидена, унизена, безполезна, непълноценна... Той току-що се прибра от работа и веднага ми се скара за поне 4 неща, за които всъщност никой няма вина, те дори не са проблеми, той си ги измисля...Постоянно ме обвинява в неща, които не съм направила и дори е толкова филмиран, че ми описва как се е случило всичко. Никога не ми вярва, постоянно си доизмисля моменти в иначе несъществуващите ми ''бели''. Естествено така лъже само себе си, защото аз отлично знам, че не съм правила такива неща. Когато се разплача започва да ме имитира, сякаш иска да ме прободен още по-надълбоко...Тази нощ не спах, чистих, мих, прах, но не си легнах, леглото ми стои оправено от вчера сутринта, сега също не ми се спи...или по-скоро не мога да заспя, треперя и плача... Какво да направя?!


П.П. Знам, че е много дълго, но дори и да не ми отговорите, поне го прочетете, имам нужда, ако не да получа съвет, то да бъда разбрана...
кажи му това,което каза и на нас...че знаеш,че те обича (както и ти него),но не го показва..и че въпреки се стараеш да помагаш с домакинската работа,той все не е доволен..Спомени за слабите нерви....Ще видиш как при 1 нормален разговор ще си промени коренно отношението..Не тръгва да му викаш и тн,понеже 1во ти е роднина,а тях не си избираме 2ро заради майка ти..предполагам,че жената си има свои притеснение и не и трябват още и то такива...и3то защото не знаеш до кога ще живееш под покрива на този човек....
Това ти го казвам о личен опит,защото и моите отношения с чичо ми и леля ми бюха подобни докато 3 месеца живеех при тях...Поговорете си и успех :)

Iria
07-31-2008, 05:40
Много гадно положение. :( Съжалявам, че ще те попитам, но нали каза, че си полусирак => трябва да взимаш някаква пенсия, защото бащата ти е починал, не взимаш ли такава? Тя може да ти послужи за джобни, но не знам колко лв е.

SK0RP10N
07-31-2008, 08:23
Oplachi se na maika si.Ne viarvam tia da pozvoli toi taka da te izmachva.
Drugia variant e da vdignesh skandal na vuicho si i da mu kajesh: Ne si li dovolen, che izmih chiniite, che si opravih legloto, che pochistih cialata kashta !?
Ama tova go kaji s vik.
Ima i 3ti variant: da ne pravish absoliutno nishto, da vidi toi kakvo e bez tvoiata pomosht

Wrathchild
07-31-2008, 11:02
Аз пък майка ти не мога да я разбера, за мен това не може да се нарече майка. Някой, било то собственият ми брат, ще подбива самочувствието на детето ми, ще го обижда и тормози, а аз ще казвам 'Не ми казвай лоши новини', а ако науча за този тормоз ще се карам не на брата, а на детето си... хайде бе! Разбирам, че си има своите проблеми, но за мен това е безотговорна жена.
Спомена, че имаш друг вуйчо... защо не отидеш при него?

missradost
07-31-2008, 12:29
Разбирам те и ти съчуствам..хора всякакви...в случая и да говориш с майка си не знам дали 6те помогне за6тото тя е дале4 и най мн да се скара на вуи4о ти ...и мисля 4е после последиците 6ет са по гадни ,смисъл вуи4о ти 6ет ти се разжика и унийи отново..няма ли някой др роднина ...ако не ..тогава според мен му се опъни не може пове4е да търпиш това .., а както си ли4и той не знае да общува и надали 6те се трогне от искрен разговор ...това е от мен...желая ти от наистина от сърце проблемът ти да се реши...после пиши какво е станало

preichetoy
07-31-2008, 16:29
Да, и аз не съм съгласна с поведението на майка ми, но я е такава, винаги е била, не мога да повярвам, че го казвам, но НЕ МИ ЛИПСВА. Да, взимам пенсия, която е едни мижави 75 лева и то то този месец, преди беше 68. С нея плащам две сметки за телефон, интернет, такса за тренировките ми и нищичко не ми остава, гледам да припечелвам нещо от Ейвън, ФМ и други подобни, но почти нищо не избивам. Другият ми вуйчо живее в боксониера два етажа над нас, но той работи по 48 часа и реално нпма как да ме гледа. Нито има място, ито възможности. Той ми помага с каквото може, вчера, въпреки, че почти няма пари, защото беше отпуск, ми даде малко, като разбра, че съм останала без. Даже, понеже знае какъв е големия, ми вика ''Като те ядоса се качвай при мене'' :D, но тва значи да съм почти нон-стоп там :D. Така, големия вече се поукроти малко, втори ден нищо му няма, дано да се променя...

AlIzeA
07-31-2008, 19:54
мисля,че не трябва да продължаваш так, сама казваш че имаш др грижи,но спорд мен е по-добре да кожеш на майка си, то й те наранява, посли си за здравето си, по -скоро на писихчна основа

Sweet_Play_F
07-31-2008, 21:10
Мн. мн. тъжно ми стана за теб.Съгласна съм с повечето постове над моя,но не смятам,че трябва да тревожиш майка си.Мила, пожелавам ти успех и единственият ти шанс е да търпиш вуйчо си. :(

hiphopDancing
07-31-2008, 21:24
Milata, znam 4e edva li moga da ti vlezna v polojenieto napalno, no kato si pomislq samo za malko kakvo ti e ... ujas! Moq savet e da govori6 , ako ne s maika si, to s drugiq si vui4o. Nqkoi ot tqh da pogovori s nego, no v tvoe prisastvie, za da ne moje da se izre4e otnovo nqkoq ot izmislenite postanovki... Vui4o ti moje da ne se vslu6va v tvoite dumi, no moje bi bi se vslu6al v tezi na nqkoi vazrasten. Sa6to, ne obvinqvai maika si, 4e e zaminala, tq go pravi samo za da ti osiguri po-dobar jivot...edva li e predpolagala, 4e sobstveniq i brat 6te se otnasq taka s teb...
Uspeh i dano jivotat ti skoro da se podredi :-)

preichetoy
07-31-2008, 22:31
Да, на майка си няма да кажа нищо. Това с разговора с възрастен е добра идея, ще опитам. Майка си не я обвинявам за нищо, знам, че го прави за мое добро. Тя знаеше, че той ще се държи лошо с мен, даже знаеше, че ще се държи много лошо, но не подозираше, че ще стигнем до това положение, освен това не знаеше, че имам проблеми с нервите, тя не обръща много голям внимание на проблемите ми, а и нямаше избор, нямаше на кого другиго да ме повери.

hiphopDancing
08-01-2008, 17:34
Ахам...тогава ти пожелавам успех с разговора ;)

BlackWings
08-02-2008, 23:44
Значи мога да ти кажа , че до болка ми е познато какво ти е и как се чувстваш , и как си на ръба на силите си и на психическите си възможности да се опитваш да изкараш всичко това от главата си ...

Намирам се горе долу в същата ситуация. Знам какво е да се намираш до хора които уж те обичат и държат на теб , но единственото което правят е да те подценяват , да ти мачкат самочувствието и да ти набиват в главата колко си безполезна , да подценяват успехите ти , и да ти натякват неуспехите. Опитваш се да вярваш в себе си , в това че си умно и способно момиче , което не заслужава подобно отношение , - Но в следващия момент надвисва някой над теб , с огромният си авторитет на твой родител/вуйчо/свако/настойник , да демонстрира колко е прав, а ти колко си крива. Знам , че след всеки скандал, породен от някой твой измислен недостатък, си казваш "Не! Повече няма да се разстройвам - ще бъда силна и ще вярвам в себе си , няма да се оставя да ме тъпчат" - и поддържаш тази мисъл , докато той не стовари отново някоя жестока психологическа атака върху твоето детско съзнание , и да те нарани дълбоко с някоя незаслужена обида - и тогава неволно отново се пречупваш започваш да плачеш и да се чудиш "С какво съм го заслужила?"

Това е неговият коз сега - издържа те ,храни те, има власт над теб - това му дава самочувствието че може да те омаловажава. Затова и реакцията му е била " ООо Многострадална Геновева!" Наистина много малко възрастни хора , които да не игнорират автоматично думите на децата , да проявят разсъдък и отвреме - навреме да търсят и вината в себе си.

Ти нямаш за момента голям избор - разбирам те защо не искаш да кажеш на майка си , но не я оправдавам по никакъв начин - не е нормално да не искаш да чуваш детето ти от какво се оплаква , защо не му е добре. Би трябвало да можеш да разчиташ на нея.

Това с разговора незнам дали ще се получи , и дали няма да останеш още по разочарована от опита си да се разбереш с него , след като си отнесла още някоя наредба. Но както казах нямаш голям избор , затова би могла да опиташ , може да постигнеш успех - стига да успееш да го убедиш че си МИСЛЕЩО СЪЩЕСТВО което има чувства , а не просто кукла без собствено мнение.

И колкото и жестоко да звучи , в живота така много често се налага да правим компромиси от този сорт , да пренебрегваме собственоте си принципи и да се примиряваме с такива ситуации. Важно е просто да знаеш за себе си , че си умна и способна , и нищо не може да те сломи. Не се замисляй , че той ти е вуйчо и е по възрастен - това не значи че е по прав от теб ! Изхвърли всякакви обезкуражаващи приказки от главата си, игнорирай нападките на вуйчо си - не ти позволявам да му вярваш , че нищо не правиш , и за за нищо не ставаш и такива глупости. Поддържай духа си , това е най важно - не може да нямаш приятели с които да излизаш и да те разведряват - не за всичко са нужни пари.
Успех ти пожелавам и стискам палци и се надявам да съм помогнала поне малко :)

CaSsIe
08-03-2008, 10:00
Миличка много кофти ситуация. Моя съвет е да говориш с него някой път, когато не е изнервен или ядосан и да му обясниш, че ти е достатъчно гадно, че майка ти я няма, за да търпиш и неговото отвратително държание. Кажи му, че се опитваш да му помагаш максимално и ако нещо не правиш както трябва или както той иска, да ти го каже спокойно, а не да ти вика! Айде успех, дано се получи :)

slunchiceto0
08-03-2008, 10:11
ужасно много съжалявам за това коеот ти се случва....отношението на вуйчо ти спрямо теб е просто меко казано нечовешко..не мога д апорумея как може да се държи така с теб..при положение че майка ти я няма..че си самичка..и най малкото се нуждаеп от малко обич и ласки...но може би най добре щее да споделиш на майка ти..този отрмоз е може да продължава повече..пък и само се измъчваш...и не си заслужава да страдаш заради неговите обиди... :( просот не е справедливо...защо не прекарваш повече време навън с приятели,може би ще се чувстваш по добре

chester_love
08-03-2008, 10:59
оу..тва в адски гадно... :( не знам как търпиш...опитай се да му се противопоставиш...не го слушай може би тогава той ще разбере че не е прав и че не той командва...

preichetoy
08-03-2008, 12:07
Сега е добро насторени от няколко дни... малко по-малко се заяжда ...! Ще видя какво ще дали е има промяна и яе ви уведомя :D

П.П. Отново много благодаря!

LiloTa
08-03-2008, 12:58
честно казано незнам как го търпиш...Познато ми е защото и аз преди имах проблеми с леля ми...Тя също ми натякваше че съм боклук и нищо няма да излезе от мен,че не правя нищо,че съм егоистична и т.н (бах колкото тебе-на 13-14) Търпях я и аз като тебе,защото живеех с нея,пък и нямаше на кого да кажа.Имах страшно много проблеми и с наще и те всякаш бяха съгласни с нея за всичко...Казвах само на баба ми и дядо ми,които бяха единствените,които разбираха как съм.Малко след това дядо ми се разболя и няколко месеца по-късно почина...Което си беше много тежко за мене...Но това не попречи на леля ми да продължава...След което не издържах (психически,а и физически) и тъй като съм малко по-цепната в устата й казах всичко...Просто един ден се върна,от вратата почна да ми крещи за нещо (което беше направил брачед ми-нейното дете) Когато почна да ми крещи...съвсем избухнах...Казах й че ако още веднъж ми повиши тон,никога няма да ме види-нито тя,нито който и да е било...Казах й че ще хвана ножа и ще се самоубия (не ми костваше нищо тогава,не живеех вече за никой...беше ми все тая за всички) Казах й какво ми е вече близо година така да ме унижава и все да ми крещи,казах й абсолютно всичко...Но...й крещях,за да ме чуе...Също й казах че ако толкоз им преча на всички,не е проблем да ме пратят някъде далеч от тях(в някой дом или нещо такова) След този "разговор" тя си промени коренно отношението с мен..И все още е така,само на моменти се опитва да ме изкара "крива" но така или иначе не си затварям вече устата...Така че моя съвет е просто да направиш така,че той да те чуе...Просто няма как...Не го търпи,особено щом си със слаби нерви (и аз бях така и сега ръцете ми целите са в белези от рязане...) Опитай се да му влзеш под кожата (макар и да е трудно) и му покажи че си ЧОВЕК...



Успех :-)