agapiseme
07-30-2008, 09:42
Дълги години ние бяхме просто приятели.Не вярвах,че има човек на този свят,който да ме разбира по-добре.Довършвахме си репликите,споделяме идеите,проблемите...
На майтап го наричах мъжа ми,но всъщност дори да си представя нещо повече с мен и него ми се струваше извратено.Та той беше брат ми,най-сигурната ми утеха и подкрепа?!
В края на миналата година обаче започнах да изпитвам нещо към него.И понеже ми беше най-близкия човек на света реших да му кажа.Знаех,че нищо не губя.Чувствата не бях взаимни,а и обстоятелствата не накараха да замина един месец и по този начин се опитах да се залъжа,че нещата са окей.
Когато се върнах,той се беше отдалечил от мен,започнаха едни невъобразими караници дори за някакви неща,дето и със злобната си съседка няма да се скарата.Тогава се сближих с най-добрия му приятел.Нещата така се стекоха,че ние станахме гаджета.
Нещата като ,че ли бяха не на 6,а 6 и 1/3 до преди 2 седмици.Аз пак си бях станала същата приятелка с моят човек,но ми се наложи да замина.И две седмици получавах най-невъобразими Смс-и.Той никога не се е държал толкова мило с мен,макар да знам,че ме обича като приятелка.Когато се върнах,не можех да го позная.Беше станал друг човек.Държеше се с мен като принцеса.Нещо,което не можех да възприема.
Но въпреки всичко,аз не обичах приятелят си.Но просто нямах смелост да скъсам с него.Всичко се промени миналата сряда,когато с моят приятел си говорихме от 2 до 5 сутринта по телефона.Никога не бях се чувствала така.Чувствах,че дори да не стане нещо с него,това не може да продължава така и по-късно същия ден се разделих с приятелят ми.
Но нещо не беше наред.Нямам настроение..от четвъртъка ,та до днес.Не,че не се появих нови събития,които да спомогнат за това.
с моят най-добър приятел се скарахме.Истински.и имаше защо,наистина ,аз самата не бих си проговорила след такава глупост.
Но ядът му мина..и той..не знам дали ми прости наистина,но му мина.Но отношението не е същото.Нормалното си е.Не,че в това има лошо,но..никога не съм изпитвала нещо подобно към никога.
Знам,че ще е трудно да забрави всичко това,но не знам какво да направя,за да разбере той,че не съм толкова черна,колкото му се струва.Да спечеля сърцето му обратно...времето?то ще разруши това,което имаме.Рутината и тя..
Как?
Благодаря на всеки,който си е дал труда да го прочете!
На майтап го наричах мъжа ми,но всъщност дори да си представя нещо повече с мен и него ми се струваше извратено.Та той беше брат ми,най-сигурната ми утеха и подкрепа?!
В края на миналата година обаче започнах да изпитвам нещо към него.И понеже ми беше най-близкия човек на света реших да му кажа.Знаех,че нищо не губя.Чувствата не бях взаимни,а и обстоятелствата не накараха да замина един месец и по този начин се опитах да се залъжа,че нещата са окей.
Когато се върнах,той се беше отдалечил от мен,започнаха едни невъобразими караници дори за някакви неща,дето и със злобната си съседка няма да се скарата.Тогава се сближих с най-добрия му приятел.Нещата така се стекоха,че ние станахме гаджета.
Нещата като ,че ли бяха не на 6,а 6 и 1/3 до преди 2 седмици.Аз пак си бях станала същата приятелка с моят човек,но ми се наложи да замина.И две седмици получавах най-невъобразими Смс-и.Той никога не се е държал толкова мило с мен,макар да знам,че ме обича като приятелка.Когато се върнах,не можех да го позная.Беше станал друг човек.Държеше се с мен като принцеса.Нещо,което не можех да възприема.
Но въпреки всичко,аз не обичах приятелят си.Но просто нямах смелост да скъсам с него.Всичко се промени миналата сряда,когато с моят приятел си говорихме от 2 до 5 сутринта по телефона.Никога не бях се чувствала така.Чувствах,че дори да не стане нещо с него,това не може да продължава така и по-късно същия ден се разделих с приятелят ми.
Но нещо не беше наред.Нямам настроение..от четвъртъка ,та до днес.Не,че не се появих нови събития,които да спомогнат за това.
с моят най-добър приятел се скарахме.Истински.и имаше защо,наистина ,аз самата не бих си проговорила след такава глупост.
Но ядът му мина..и той..не знам дали ми прости наистина,но му мина.Но отношението не е същото.Нормалното си е.Не,че в това има лошо,но..никога не съм изпитвала нещо подобно към никога.
Знам,че ще е трудно да забрави всичко това,но не знам какво да направя,за да разбере той,че не съм толкова черна,колкото му се струва.Да спечеля сърцето му обратно...времето?то ще разруши това,което имаме.Рутината и тя..
Как?
Благодаря на всеки,който си е дал труда да го прочете!