BeBsItO
07-30-2008, 18:39
Боли
Ти знаеш ли ,че болката е дива?
Че грях я води,грях ще я отвежда,
и спомените люти във отрова....
синевата синя
-в черна те превръщат!
И гняв тъй черен ме пронизва,
и сякАш всичко мразя...
...то мен- също!
И скарана СЪМ със света ,
като на кино-аз и лентата назад ОТНОВО връщам.
Човек ли съм,или прокоба черна,
на всички преча,всеки гръб обръща,
но зная аз, макар в света безсилна...
...каквото сториш –всичко ти се връща!
Помниш ли
Забравила си може би човекът,
не помниш ни очи,ни цвят...
загубила си чувството полека..
..а изведнъж -той става свят.
Защо ли питаш се тогава,
и в мислите-си спомняш и цвета...
а очи,незабравими тъй тогава,
душата ти изгарят пак.
Но значи ли,че е в забрава?
Че името не помниш му дори,
че устните му са корави...
а очите му- КАКВИ ОЧИ???
Опитваш се да заблудиш в тебе
и сетива и ум....тага,
но чувството непокосено дреме...
събуждаш го с една сълза...
Добротата
Едно усмихнато лице аз виждам,
сияе в очите му надежда,
на това лице аз искам да приличам,
за да обичам,за да те ОБИЧАМ!
Това лице е като слънце,
дарява топлина в премръзналите дни,
в грешните –надежда,
в лъжата –истина.
И сякаш майски ден е,
посрещащ първите лъчи,
и първата любов,
и първата утеха...
А може би-това е добротата,
и само в детските очи останала
невинна ,свята!
Животът я погубва в другите,
те жертви са на собствената орис,
те жертви са на нея –добротата...-
че кой добър получил е отплата?
Тя вече грешна е за всеки!
И само в детските очи е красотата,
на тях аз искам да приличам,
за да обичам, за да те ОБИЧАМ!
Ти знаеш ли ,че болката е дива?
Че грях я води,грях ще я отвежда,
и спомените люти във отрова....
синевата синя
-в черна те превръщат!
И гняв тъй черен ме пронизва,
и сякАш всичко мразя...
...то мен- също!
И скарана СЪМ със света ,
като на кино-аз и лентата назад ОТНОВО връщам.
Човек ли съм,или прокоба черна,
на всички преча,всеки гръб обръща,
но зная аз, макар в света безсилна...
...каквото сториш –всичко ти се връща!
Помниш ли
Забравила си може би човекът,
не помниш ни очи,ни цвят...
загубила си чувството полека..
..а изведнъж -той става свят.
Защо ли питаш се тогава,
и в мислите-си спомняш и цвета...
а очи,незабравими тъй тогава,
душата ти изгарят пак.
Но значи ли,че е в забрава?
Че името не помниш му дори,
че устните му са корави...
а очите му- КАКВИ ОЧИ???
Опитваш се да заблудиш в тебе
и сетива и ум....тага,
но чувството непокосено дреме...
събуждаш го с една сълза...
Добротата
Едно усмихнато лице аз виждам,
сияе в очите му надежда,
на това лице аз искам да приличам,
за да обичам,за да те ОБИЧАМ!
Това лице е като слънце,
дарява топлина в премръзналите дни,
в грешните –надежда,
в лъжата –истина.
И сякаш майски ден е,
посрещащ първите лъчи,
и първата любов,
и първата утеха...
А може би-това е добротата,
и само в детските очи останала
невинна ,свята!
Животът я погубва в другите,
те жертви са на собствената орис,
те жертви са на нея –добротата...-
че кой добър получил е отплата?
Тя вече грешна е за всеки!
И само в детските очи е красотата,
на тях аз искам да приличам,
за да обичам, за да те ОБИЧАМ!