cherinka
08-01-2008, 02:33
Здравейте на всички.
Чесно казано започвайки писането на тази тема не знам какво ще напиша.
Просто имам нужда да говоря (пиша), споделям....
Сега си слушам една песничка и в нея се пее следното:
Всеки ден е година от деня, във който ти замина. Иначе добре живея и без теб, всичко е почти наред... Справям се с тъгата, че не аз, а друга е жената. Нека тя живее с теб живота ни, свикнах вече, знаеш ли..
И, ако бях достатъчно влюбена в това момче или нещо от сорта, без проблеми бих се разревала на тази песен. Но истината е, че дълбоко в себе си завиждам на другите.. и в случая точно на тази другата, която в момента получава неговите ласки.. тази, която се чувства добре в неговата компания, тази,която той в момента прави щастлива.. а не мен...
и, всъщност, не ми е криво от факта, че не мога да съм с него, нито от това, че по някакъв начин съм го 'изгубила' като човек, като личност, а просто, че изгубих всякаква надежда за по-добър живот, за по-пълноценно съществуване.. (абе, малко пресилени са тези словосъчетания) но искам да кажа, че за В МОМЕНТА си нямам никой (като изключим приятели, мама, братовчедки, стари познати), който да ме кара да се чувствам по-добре, по-жива, по-радостна, по-весела, някой, който да ме обгръща с цялото си внимание и нежност, да ме дарява с мигове на наслада... (оф, в момента не ми хрумват други такива изблици на тръпка, силно привличане... де да знам.. разбирате ме, нали :) )
И постоянно си повтарям, че всичко това е нормално, че някой слънчев ден и на мене съдбата ще ми се усмихне, и дори си повтарям, че сигурно ще се случи съвсем скоро..
Момчета лесно се намират.. такива, които биха дали мило и драго да са с теб, такива, които те харесват до полуда....
намират се и такива, за които и ти би дала всичко само и само, за да си с тях... но знаете ли колко трудно се намира човек, който да изпитва и той всички онези красиви чувства, които изпитвате и вие към него..... с това моето въпросно момче всичко беше на лице... просто тъпия, гаден, шибан обрат на живота и всичките му измерения развали всичко!
Това е. :)
Щом сте стигнали до тук... ЧЕСТИТО! Вие можете да четете. :-) хих. Шигувка. Знаете, че ви тача много. 8-)
Чесно казано започвайки писането на тази тема не знам какво ще напиша.
Просто имам нужда да говоря (пиша), споделям....
Сега си слушам една песничка и в нея се пее следното:
Всеки ден е година от деня, във който ти замина. Иначе добре живея и без теб, всичко е почти наред... Справям се с тъгата, че не аз, а друга е жената. Нека тя живее с теб живота ни, свикнах вече, знаеш ли..
И, ако бях достатъчно влюбена в това момче или нещо от сорта, без проблеми бих се разревала на тази песен. Но истината е, че дълбоко в себе си завиждам на другите.. и в случая точно на тази другата, която в момента получава неговите ласки.. тази, която се чувства добре в неговата компания, тази,която той в момента прави щастлива.. а не мен...
и, всъщност, не ми е криво от факта, че не мога да съм с него, нито от това, че по някакъв начин съм го 'изгубила' като човек, като личност, а просто, че изгубих всякаква надежда за по-добър живот, за по-пълноценно съществуване.. (абе, малко пресилени са тези словосъчетания) но искам да кажа, че за В МОМЕНТА си нямам никой (като изключим приятели, мама, братовчедки, стари познати), който да ме кара да се чувствам по-добре, по-жива, по-радостна, по-весела, някой, който да ме обгръща с цялото си внимание и нежност, да ме дарява с мигове на наслада... (оф, в момента не ми хрумват други такива изблици на тръпка, силно привличане... де да знам.. разбирате ме, нали :) )
И постоянно си повтарям, че всичко това е нормално, че някой слънчев ден и на мене съдбата ще ми се усмихне, и дори си повтарям, че сигурно ще се случи съвсем скоро..
Момчета лесно се намират.. такива, които биха дали мило и драго да са с теб, такива, които те харесват до полуда....
намират се и такива, за които и ти би дала всичко само и само, за да си с тях... но знаете ли колко трудно се намира човек, който да изпитва и той всички онези красиви чувства, които изпитвате и вие към него..... с това моето въпросно момче всичко беше на лице... просто тъпия, гаден, шибан обрат на живота и всичките му измерения развали всичко!
Това е. :)
Щом сте стигнали до тук... ЧЕСТИТО! Вие можете да четете. :-) хих. Шигувка. Знаете, че ви тача много. 8-)